Искам да напиша коментара си преди да се запознаете със статията. Личната ми информация: А. успял да дойде преди 2 години да си потърси работа в Бг, в Газа остават съпругата му Умм Мухммад с четирите му деца. Започва работа тук и праща пари на семейството си. Когато решава да се прибере при тях, Израелските власти му отказват това и го връщат обратно в Бг. Сега той е тук със статут не бежанец без право да се върне там. От него научавам подробности за положението в Газа. Семейството му живее в палатков лагер, тъй като дома им е разрушен през януари. Няма строителство, защото за всичко, което се говореше - помощи, строителство, реконструкция и пр, си остана само до преговорите. И защо? По много причини и главната е, че Израел не позволява в Газа да влезнат помощите, освен от време на време камиони с елементарни комплекти санитарни материали, лекарства и храни от първа необходимост. Ембарго има от две години насам, независимо от войната и края й, ембаргото продължава и в момента. А. каза, че торба цимент в Газа е над 50$ и дори не можеш да помислиш да си купиш...Работа няма. И, както казва той, не стига, че е пълна мизерията – домовете разрушени, няма покъщнина и нормални човешки условия за живот, горещините през деня са силни, прахоляка е навсякъде, но и няма какво да се прави! Може да ви е смешно и да не го разбирате това – скука. Скука – не защото няма какво да правят. Напротив – има и то много – след войната не само аз очаквах, че там е кипи усилен труд за възстановяване. Нищо не кипи. Няма какво да правят. Няма с какво. Нямат пари. Нямат материали. Земята е отровена от бомбите, които саизползувани – бял фосфор, както и радиоактивни елементи. Няма реколта. Ами дори ходят мирни международни активисти да защитават работещите по полето от Израелските войници – смешно...Ами смешно – но и по тях стрелят... Попитах дали семейството на А. не може да излезе от Газа, да дойдат тък, ще помагаме някак. Но и това не може. Не ги пускат. Египет също не пуска... Изпращаме пари понякога в Газа, когато има възможност или някой каже, че иска да прати. Много хора там само на това разчитат. Със сигурност не е живот това и тях ги е срам да получават. Но само това имат.
6 месеца по-късно в Газа - положението е без промяна   Превод на статията: http://palestinianworld.blogspot.com/2009/07/six-months-later-no-reconstruction-in.html

Умм Найим седи с две от децата си в палатката, в която живеят, откакто техният дом е разрушен през януари. (Rami Almeghari)
Махмуд Абу ал-Анзаин и съпругата му Умм Найим, заедно с трите си деца живеели в двустайна циментова къщa. Не бил дворец, но бил къща. Къщата е напълно разрушена по време на нападенията на Израел над Ивицата Газа през изминалия януари.
От този ден ал-Анзаин (на 32) и неговото семейство живеят в палатка в бежанския лагер al-Rayan в северната част на ивицата Газа. „Както виждате, под горещините на юлското слънце, със страх от комари и змии, ние живеем в тази палатка от 6 месеца без някой да се погрижи за нас” казва ал-Анзаин, облягайки се на дюшека на земята.
Семейстовото Ал-Анзаин е едно от семейства, изселените от северната част на Ивицата Газа, живеещи в бежанския лагер al-Rayan, изграден скоро от местни неправителствеиа организации с общо 93 палатки. Другите семейства спят тук през нощта, други идват за през деня, всеки според полжението, причинено от израелските нападения. В бежанския лагер al-Rayan намират подслон (семейства) от 3 области на северна Газа – тези от бежанския лагер Джабалия, Бейт Лахйа и Шейх Зайед.
„Аз живеех в Block 1 на бежанския лагер Джабалия, преди къщата ми да бъде разрушена от израелски гранати ”, разказва ал-Анзаин. „Безработен съм и получавам само обезщетение на стойност 750 израелски шекела [190 долара]”. Тази сума, осигорена от Palestinian society (Палестинската общност), е недостатъчна за наемане на къща и покриване на другите нужди. „Принуден съм да остана в тази палатка, независимо от трудното положение”, казва ал-Анзаин, предлагайки чаши с Пепси, тъй като той смята, че могат да осигурят повече гостоприемство на гостите си...
И да е по-труден въпроса, Умм Найим е бременна, а един от близнаците трябваше да бъде хопитализиран заради инфекция, последвала предишно заболяване. „Какви грижи мога да полагам за детето, което очакваме?”, казва ал-Анзаин. „Дори кучето не може да понесе подобен живот”.
Палатката на семейство ал-Анзаин включва две части: „всекидневна” , където семейството седи и спи и „спалня”, къето си слагат дюшеците, одеалата и дрехите. До всекидневната има малък ъгъл, който се използва за кухня, с газова печка, един тиган и тенджера. Насреща има „баня” с леген.
Умм Найим, седейки в спалнята в търсене на успокоение от обедната горещина, разказа колко е трудно да отглежда децата си в една палатка. „Мястото не е чисто, навсякъде вън и вътре има много прах”, оплака се тя. „Често не мога намирам достатъчно вода, даже да измия кухненските съдове”. Обясни за постоянния страх, който изпитват децата и съпруга й от змиите. „Животът в тази палатка е непоносим”, каза тя.
С дълбока въздишка, Умм Найим изрича стара палестинска пословица: „Кое те кара да търпиш горчивото? Само това, което е по-горчиво.”
Умм Абдаллах Абу Аита седи в палатката си в лагера al-Rayan, където живее откакто израелската армия разбила къщата й в Block 3 в бежанския лагер Джабалия. Тя е достъчно възрастна, за да преживее първоначалното изселване от Палестина в бежнаските лагери в ивицата Газа и другаде. Наистина, изграждането на 6 нови бежански лагери, всеки с по около 100 палатки, припомня 1948 Nakba, когато стотици хиляди палестинци били принудени да напуснат домовете си и да търсят подслон във „временни” лагери такива като тези. 80% от палестинците в Газа са бежанци от Nаkba или са техни потомци.
Всяка сутрин Умм Абдаллах идва в лагера и прекарва време си с прителката си Умм Хамис, чиято палатка е до нейната, в готвене или раздумка. След залез слънце напускат палатките си и отиват у къщите на роднините си, където нощуват.
---
Абу Нимер Хасан, на 53, покани репортера в своята палатка, където прекарва нощта заедно с 4-те си деца. „Моята къща беше ударена от израелси снаряд на 17 януари в 3 часа през нощта, в околността на Бейт Лахйа”, каза Hаsan. „Двуетажния ми дом беше напълно изгорен.”
Хасан и децата му остават в тази палатка, защото просто нямат друго място: „ Имам женен син, който живее със съпругата си, а моята съпруга спи в къщата на родителите си.”
„Тоа е най-друдното време в живота ми”, каза Хасан. „Може ли да си представите? Уикендите ние всички се събираме от различни краища, където сме пръснати, просто за да се видим един друг и да поприказваме. ”
12 души живеели в къщата на Хасан. „Ние имахме много неща, включително и мебели, но всичко е изгорено”, каза той. Сега цялата им покъщнина е това, което е в палатката им, а именно: няколко мебели, осигурени от местните благотворци, няколко чинии и кухненски съдове.
Изчерви се, добавяйки: „Може ли да си представите, за последните 6 месеца съм лишен от основното си човешко право да живея със съпругата и децата си под един покрив”.
Халед Абу Али, който като член на един местен комитет за услуги в лагера
al-Rayan казва, че все по-трудно е да се грижиш за местните жители, които имат много малко място и собственост: „ Финансовата помощ намаля значително, но изселените хора нямат друг избор освен да изтраят.”
В съответсвие с оценките на местните и междинародните организации, хиляди палестинци в Газа продължават да живеят като изселници след атаките на Израел. Болкадата, продължаваща повече от 2 години, пречи на доставката на строителни материали на цялата територия, а кампаниите за реконструкция, обещани от другите държави, все още не са започнали.
Миналата седмица, международният комитет на Червен кръст публикува дълъг доклад за ситуацията в Газа. Докладът описва влошаващото се състояние 6 месеца след израелските нападения по крайбрежната територия.
„Целта на този доклад е да увеличи предствата за положението и да призове Израел и другите държави да вземат всички възможни мерки да се отворят отново пропусклателните пунктове, така че населението в Газа да спре да плаща цената на този конфликт” - Antoine Grad – завеждащ Червени кръст за Газа. „Това, което аз мога да кажа е - ако ситуацията продължи, то жителите на Газа ще обеднеят повече и все повече хора ще попаднат в бедност и мизерия. ”

Оригинална статия