Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Света на Палестина - новини, култура, събития. Света - новини, култура, музика, събития...Мои размисли - просто няма как човек да дистанцира себе си или собственото си мнение - да се чудя ли на какво се дължи..? Както и да е. Блога си е мой и мога все пак да водя някакви записки. Така де. Ще предпочитам да превеждам материали (в зависимост от времето, с което разполагам) за Палестина и мюсюлманите, защото нишата е голяма и се запълва с лъжлива информация. Не че обичам много държавата България, не я обичам. Но пък обичам родната България и по принцип ме е еня за мнението на хората в нея. Така че ми се ще да има и истината из пространството - а вече кой ще я докосне, как ще я приеме, разбере, какво ще си мисли след това...Не знам. В Корана се казва, че наше задължение е да казваме истината, а резултата не е наша работа...Така си е.
Автор: irshad Категория: Лични дневници
Прочетен: 275083 Постинги: 125 Коментари: 63
Постинги в блога от Декември, 2009 г.
Представяте ли си всички вие, които вече сте напазарували като за последно за тази вечер и ще празнувате - но какво точно празнувате?!
Представяте ли си, че има хора, които просто няма къде да живеят и какво да ядат?
Че има хора, на които им пука за това?
Сигурна съм, че ще има такива, които ще ме охулят за горните въпроси и такива, на които професионалната подготовка охулването ще им проговори ясно какво означава...
Просто исках да ви кажа още веднъж нещо. Не че човек няма право да се повесели. Но не и да забравя.
Една година след опустошителната военна операция над Газа, още една стена се строи покрай тези хора. Още веднъж задавам съшия въпрос на вас, моите съвременници от знаменития 21-ви век - век на свободата и човешките права - още една стена - след премахнатата срамна стена между Източен и Западен Берлин - жестоката стена, която "защитава" горките евреи не им стига, но и ще се строи оше една желязна такава, на Рафа, между Газа и Египет. Тези лоши газанци, че колко са тези хора, че така заплашват и египтяните, и израелците???
Да се върна назад.
Една година след опустошителната война там и над 1400-те убити за 22 дни (от които над 400 дечица), като много хора все още се лекуват, да не говорим колко останаха без роднини, колко деца останаха сираци и пр. А колко дома бяха срутени или повредени, негодни за живеене?
И сега колко семейства живеят в палаткови лагери? Без вода, без отопление. В палатка.
И не е само това. Защо 1 година по-късно са в палатки - защото не се позволява от евреите да се внасят строителни материали в Газа, за да ремонтират и оправят домовете си...
Представяте ли си?
И тази стена сега...
В момента има мирни активисти в Кайро, които демонстрират пред френското посолство там, искайки помощ от посланика Кайро не ги пуска в Газа, като част от тях дори са арестувани в хотела си.
Дори хуманираните помощи - не мога сега в цифри да кажа в момента, но едвам едвам се допускат в Газа.
Сигурно от хорска срама не пуснат толкова мощна бомба над Газа, за да умъртвят всички с 1 удар и да прекратят геноцида си там...
Замазват очите на хората, че е заради Хамас, но тези, които следят нещата там и четат и между редовете знаят, че важи казаното "мижи ми да те лажем".
Да изброя, че Хамас бяха избрани при прозрачни, наблюдавани от международни наблюдатели избори. Може и официалната власт да бъде "терорист"?
Ако отговора е "да", тогава властта в Израел е много повече терористична, отколкото в Газа - да не говорим за териториалното несъответствие, материалното и във военно отношение такова.
Да видим какво стана след като Западния бряг е под "контрола на Фатах, които признаха Израел?  Цъфнаха и вързаха може би...Не са, докато не останат само и единствено евреи.
Да ви кажа, ако не знаете, защото сте големи християни - в Йерусалим, града на трите религии, не се допускат палестинци, а християнските свещеници биват малтретирани.
Но да се върна в Газа.
Човешки същества - страдали, страдат и май скоро няма да спрат да страдат.
ЦЯЛ свят не стори нищо да спре тази ужасна война цели 3 седмици.
ЦЯЛ свят не стори нищо една година след това да помогне на тези хора - с малки изключения.
ЦЯЛ свят сега няма да спре вкарването на тези хора в клетка.

Може би ще ни продават билети скоро да ходим да ги гледаме като в хомо-парк, реалити...
Да ви напомня на нещо...?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1170 Коментари: 0 Гласове: 3

Измина една година от израелската инвазия в Ивицата Газа. Сблъсъците доведоха до над 1 400 убити, повечето деца и жени, 4 000 разрушени домове и над 5 000 ранени. 27 декември е обявен за траурен ден за жертвите на войната.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове: 2


image
Фондацията за вакъфи и културно наследство „Ал-Акса” оповести вчера, че израелската окупация провежда разкопки в много широк мащаб в района на омаядските дворци южно от свещената джамия „Ал-Акса”.

Фондацията разкри, че окупацията извършва кражби на исторически ислямски каменни плочи, които с помощта на кранове и камиони биват откарвани в неизвестна посока. Коментира, че посред бял ден се извършват пиратски актове по отношение на ислямската история, цивилизация и архитектура. Същевременно Фондация „Ал-Акса” предупреждава за рисковете, които тези разкопки крият за джамията „Ал-Акса” и за Стария град Ерусалим.

Фондацията подчерта, че израелската окупация възнамерява да евреизира околностите на свещената джамия „Ал-Акса”, а чрез тези разкопки има за цел да подкопае нейните основи и призовава всички араби, мюсюлмани и палестинци на спешни действия за спасяване на Ерусалим и джамията „ал-Акса” от методичното пиратство, за противодействие срещу плановете на окупацията против свещената джамия и светия град.
   
в. „Ал-Хаят Ал-Джадида” (Рамалла), 23 декември 2009
 
 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1021 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 25.12.2009 23:16

Защо е нужен бойкот?

Бойкотът е едно от най-ефективните средства, с които обикновените хора разполагат, ако искат да променят политиката на дадена компания или дори държава.

Тъй като съществуват множество израелски и транснационални корпорации, които извличат ползи и печалби от израелския апартейд срещу палестинците, ние предлагаме списък на десет компании, на чиято дейност специално трябва да се акцентира. Много от стоките в списъка в редица случаи пряко нанасят щети на палестинците, напр. експлоатирайки работната им сила, развивайки технологии за военни цели или като осигуряват оборудване за заселническите селища, които са незаконни според международното публично право.

Много от тези стоки и компании са обект на бойкот и по други причини, например поради замърсяване на околната среда или експлоатация на работна ръка.
Масовостта е залогът за успех на всяка подобна кампания. Само във Великобритания студентите от различни университети (Съсекс, Манчестър) и над 7 млн. членове на различни профсъюзни организации вече са се присъединили към кампанията за бойкот.

По-долу, базирайки се на статия на канадската журналистка Наоми Клайн, предлагаме отговори на най-разпространените възражения срещу бойкота.

Наказателни мерки по-скоро биха отказали, отколкото убедили израелците. Светът опита така нареченото „конструктивно обещание”. То напълно се провали. От 2006 г. Израел непрестанно увеличава престъпните си действия: разширява заселването, започна жестока война срещу Ливан и налага колективно наказание на Газа, чрез брутална блокада.

Оръжията и 3-те милиарда долара годишна помощ от САЩ, изпращани на Израел, са само началото. През този ключов период Израел се наслаждава на драматично подобрение в дипломатическите, културните и търговските връзки с множество от съюзниците си. Например, през 2007 г. Израел стана първата не латинско-американска страна, която подписа договора за свободна търговия с Меркосур. През първите девет месеца от 2008 г. израелският износ към Канада се повиши с 45%. Нова търговка спогодба (търговско споразумение) се сключи с Европейския съюз, за да удвои износа от Израел на консервирана храна. На 8 декември европейските министри „подобриха” договора за асоцииране ЕС-Израел, една дългоочаквана от Тел Авив изгода.
Ето в този контекст израелските лидери започнаха последната война: уверени, че не биха се сблъскали със значими загуби. Забележително е как за седем дни търговия по време на война на стоковия пазар в Тел Авив индексът всъщност се вдигна с 10.7 процента.

Защитниците на бойкота твърдят, че бойкотът е дал много добри резултати срещу режима на апартейда в Южна Африка. Противниците на тази тактика изтъкват, че Израел не е Южна Африка. Разбира се, че не е. Има прилики и разлики. Някои, напр. Джон Дугарт, специален пратеник на ООН за човешките права в Близкия Изток, проф. Едуард Саид, Рони Касрилс, виден южно-африкански политик, твърдят, че положението в Палестина е дори по-лошо, но не това е най-важното. Южноафриканският модел доказва, че тактиката на бойкот може да бъде ефективна.

• Бойкотът е тактика, която има добри шансове да успее, когато е насочена срещу сравнително малка и търговски зависима държава като Израел.
• Бойкотът прекъсва комуникацията; нуждаем се от повече диалог, а не от по-малко. Тъкмо напротив. Веднага щом се задейства стратегията за бойкот, диалогът се увеличава драматично. Създаването на движение изисква безкрайна комуникация, като битката срещу сегрегацията ни напомня това. Също така, нуждата да обясняваш и защитаваш позицията си, също води до нарастване на диалога.

Освен това, огромен е броят на евтини и леснодостъпни информационни технологии и средства за комуникация. Давим се в средства да говорим помежду си през държавните граници. Никакъв бойкот не може да ни спре.

Кои фирми печелят от геноцида в окупираните палестински земи?


1.AHAVA
Тази козметична марка произвежда сол, минерали и лечебна кал от Мъртво море – ресурси, взети от окупирания Западен бряг. Самите продукти се обработват в незаконното селище Мицпе Шалем. Ahava е цел и на кампанията на CODEPINK “Stolen Beauty”.


2.Delta Galil Industries
Израелската текстилна индустрия е представена от големи марки като Gap, J-Crew, J.C. Penny, Calvin Klein, Playtex, Victoria’s Secret и много други. Президентът на Delta Galil, Дов Лаутман, е близък до бившия премиер на Израел Ехуд Барак. Срещу тази комнапия има повдигнати обвинения за експлоатация на труда в страни като Йордания, Египет и Турция.

3.Motorola
Въпреки че много от нас познават тази марка единствено като производител на телефони, едва ли предполагате, че същата фирма произвежда и оръжия. Вероятно сте изненадани. Компоненти, произведени от Motorola, се използват също и в безпилотни летателни апарати, системи за наблюдение, използвани в населени места, контролно-пропусквателни пунктове, както и по стената на Западния бряг. Кампанията, която е насочена срещу тази марка, започна от САЩ и се казва “Hang Up on Motorola”.

4.L’Oreal / The Body Shop
Тази козметична компания е известна със своите инвестиции и производствени дейности в Израел, включително в Мигдал Хемек, „Силиконовата долина“ на Израел, построена на мястото на палестинското село Ал-Муджайдил, етнически прочистено през 1948 г. През 1998 г. L`Oreal получи юбилейна награда от израелския премиер Нетаняху за заслуги към израелската икономика.

5.Dorot Garlic and Herbs
Тези замразени билки, които се продават от Trader Joe’s, могат да бъдат намерени навсякъде в магазините на Trader Joe’s. Тази фирма продава също израелски кус-кус и сиренето фета Eden, произведено също в Израел. South Bay Mobilization и няколко други фирми, както и Trader Joe’s, са включени в кампанията “Don’t Buy into Apartheid”.

6.Estee Lauder
Тази компания е създадена от Роналд Лаудер, който е и председател на Еврейския национален фонд, квази-правителствена организация, създадена през 1901 г., за да спомогне придобиването на палестински земи, както е свързана и с изграждането на незаконни селища. Estee Lauder включва марки като Clinique, MAC, Origins, Bumble & Bumble, Aveda, както и много други. Те са обект на кампанията “Estee Slaughter Killer Products”.

7.Intel
В тази технологична компания за компютърни процесори и други хардуерни компоненти работят хиляди израелци, като износът от Израел е за над 1 млрд. евро годишно. Intel са едни от най-старите поддръжници на Израел, като първият офис извън САЩ е отворен през 1974 г. в Хайфа. Организацията за правата на палестинците и тяхното завръщане в земите им, Al-Awda, призова за акция срещу Intel, които искат да построят съоръжение в землището на бившето село Ирак Ал Маншия, прочистено през 1949 г.

8.Sabra
Тази марка е вторият по големина производител на хумус, „Баба Гануш“ и други храни, собственост на The Strauss Group и Pepsico.

9.Sara Lee
Sara Lee притежава 30% от Delta Galil. Един от най-големите производители на памук. Фирмата е свързана с марки като Hanes, Playtex, Champion, Leggs, Sara Lee Bakery, Ball Park hotdogs, Wonderbra. Подобно на L`Oreal, Sara Lee получи награда за принос към израелската икономика.

10.Victoria’s Secret
Повечето сутиени на Victoria"s Secret са произведени от Delta Galil, като голяма част от памука се отглежда в Израел и палестинските окупирани територии. Victoria"s Secret често попада под критиките на групи за защита правата на работниците, както и на еколози, които обвиняват фирмата, че не използва качествена хартия при производството на своито каталози. Това не е секси!
========

Този списък е съкратен. Смятам да ви занимая с по-голям кръг от фирми и компании, които печелят от окупацията или просто не ги е грижа от къде идва печалбата им. Не е само това обаче - за съжаление фирми като Моторола наемат на работа само граждани на Израел. Или фирми като Гатерпилар - които разработват специални строителни машини, оборудвани със стрелкови единици. Именно с машини на Гатерпилар - специално пригодени за целта, се разрушават палестински селища.
Фирми като Нестле многократно са били информирани за бойкота и за това откъде и по какъв начин идва печалбата на фирмата, но те са отговаряли, че печалбата им е търговска и няма политическа връзка. Така че след последната война в Газа, когато много световни компании се отказаха да работят с израелските си партньори в знак на протест, фирми като Нестле отказаха подобно действие.

Така че има срещу какво да се протестира. За съжаление...

Тук има още инфо на Бг за бойкота:

- блога на Руслан
- блога на Мариан

Категория: Лични дневници
Прочетен: 916 Коментари: 2 Гласове: 0
10.12.2009 14:59 - Една година
Декември - 27ми до 18-ти януари - една година от военната операция - да си го кажем направо война, бруталната ‘Operation Cast Lead’ срещу обсадената Ивица Газа. Хората, които живеят като овце в кошара и предполагам чувстваи се точно като животни по време на пожар, когато нямат къде да се скрият.

По време на 22 дневната атака бяха убити повече от 1400 - предимно цивилни. включително почти 400 дечица. Войната остави над 5000 ранени, бездомни - над 2000 (по данни на UNCR)

Повече от 3600 постройки бяха напълно разрушени, а 11000 частично. 258 човека умряха, защото израелските сили попречиха на спасителните екипи да окажат помощ (http://www.mezan.org/upload/8941.pdf)
Най-голяма част от хората умряха от бомбени удари в близост или с домовете си, повече от 1/3-та бяха прерязани от израелски Drones, а други 473 - от самолети.  

От израелска страна бяха използувани бял фосфор, безпилотни летателни апарати, F16s, Apache и Cobra Helicopter gun ships, военни кораби, танкове, APCs, Caterpillar военни булдозери, войници с  M16.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове: 1

Сблъсък на цивилизациите?

Корективът на Юрген Тоденхьофер

 

В края на март тази година в САЩ и в арабските страни излезе от печат книгата „Защо убиваш? Неразтворената история на иракската съпротива”. Авторът й

– Юрген Тоденхьофер, представи в САЩ книгата, като се срещна с представители на различни обществени кръгове, посети университети, отговори на много въпроси.

Интересуващата се публика беше подготвена за излизането на тази книга. През миналата година „Ню Йорк таймс” публикува статия от Юрген Тоденхьофер, основана на книгата, озаглавена „Защо убиваш, Заид?”. Авторът даде безплатен онлайн достъп до откъси от книгата си на различни езици - немски, английски, арабски и персийски.

 

Първи тезис. Западът е много по-жесток от мюсюлманския свят. Убити са милиони цивилни араби, откакто започна колонизацията.

Големият френски историк и политик Алексис дьо Токвил е страстен защитник на свободата на личността. За него тя винаги има приоритет пред равенството. Неравенството, пише той, идва „направо от Бог”. Така че не е чудно, че като повечето свои съвременници този просветен мъж не цени високо расовото равенство. В основното си произведение „Демокрацията в Америка”, публикувано през 1835, Токвил прави бележка, характеризираща епохата: „Ако съдехме по това, което се случва по света, почти бихме казали, че за другите раси на човечеството европеецът е това, което е човекът за нисшите животни - той ги подчинявана потребностите си, а когато не може да ги подчини, ги унищожава.” За либералния мислител не е имало „следователно смисъл да се отнасяме с мюсюлманските поданици сякаш са ни равни”.

За последните 200 години Западът се отнася точно по този начин към мюсюлманския свят. През колониалния период арабските семейства са преследвани като „хиени, чакали и крастави лисици”. Стратегията на колониалните управници от XIX век, възприета, за да пречупи съпротивата срещу „тяхната цивилизационна мисия”, е „да руши, лови и тероризира” (Оливие льо Кургранмезон). В Алжир цели племена, които търсели убежище в пещерите, са „дезинфекцирани” („прогонени с пушек”). Френският полковник Люсиен-Франсоа дьо Монтаняк написал в писмо от Алжир през 1842 г.: „Убиваме, душим. Виковете на отчаяните и умиращите се смесват с шума на мучащия и блеещ жив добитък. Питате ме какво правя с жените. Ами, някои задържаме като заложници, други заменяме за коне, трети се продават на търг като говеда... За да прогоня мислите, които понякога ме

обземат, поръчвам да бъдат отсечени няколко глави, не глави на артишок, а глави на хора.”

Луи дьо Бодикур, френски писател и заселник в Алжир, описва едно от многото кланета: „Един войник отряза гърдите на жена с един замах, друг хвана едно дете за краката и разби черепа му в стената.” Виктор Юго разказва, че войниците си подхвърляли деца един на друг, за да ги хванат с върха на щиковетси. Те искат по 100 су за ухо, консервирано в солена вода.

Наградата за отрязана глава е по-голяма. Телата на арабите понякога са превръщани в животински дървени въглища.

Наполеон III все пак видял действащата Божия ръка:

„Франция е любовницата на Алжир, защото това е искал Бог.” Алжирците го възприемат по различен начин. Те трябвало да платят много висока цена за свободата си. Във войната за независимост от 1954 г. до 1962 г. са унищожени 8 хил. алжирски села с напалмови бомби от Френските въздушни сили. Алжирският фронт за национално освобождение (ФНО) също извърши ужасяващи актове на насилие, както правилно посочва Алберт Камю. Но по отношение на броя жертви тези два акта не могат да бъдат сравнявани с жестоките действия, предприети от колониалистите. По време на 130-годишната си цивилизационна мисия те са убили много над два милиона алжирци според алжирски източници. Френските изчисления показват, че са убити над един милион алжирци и 100 хил. французи. На иракчаните, колонизирани от Англия, не им е провървяло много повече. Когато въстанали срещу британското потисничество през 1920 г., Уинстън Чърчил ги обвинил в „неблагодарност” и използвал химически оръжия срещу тях „с отличен поучителен ефект”, както отбелязва той. „Бомбаджията Харис, духовният баща на „назидателното бомбардиране”, гордо докладва след бомбено нападение: „Сега арабите и кюрдите знаят какво означава истинско бомбардиране. За 45 минути цяло село може да бъде заличено.” В Ирак бомбените нападения са считани за ефикасен метод за събиране на данъци. Офицерът от Кралските въздушни сили Лайнъл Чарлтън напуснал армията през 1924 г., след като посетил една болница и видял множеството жертви на такова нападение. Той нямало как да знае, че неговата страна ще бомбардира отново Ирак 80 години по-късно.

В Либия италианските колонизатори пускали фосген и иприт върху бунтовниците и гражданите. Племенните вождове били качвани на самолети и хвърляни от главозамайващи височини. Повече от 100 хил. цивилни били депортирани в лагери в пустинята, а половината са зверски убити. Либийските момичета са държани като сексробини за колониалните войски. По време на въстанията на Кабил в Мароко испанците също използват химически оръжия с ужасни последици.

Моделът на отношение към арабите съвпада със стратегията за унищожаване на коренното население на Америка. Безумните идеи за расово и културно превъзходство, преобладаващи по онова време, не знаят граници. Гюстав льо Бон, основател на масовата психология и противник на „суеверието за равенство”, разделя човечеството на четири класи: местните австралийски и американски народи той определя като „примитивни раси”, “негрите” като „нисши”, арабите и китайците като „междинни” и индоевропейците като „висша раса”.

Точно така и от Втората световна война насам Западът често се отнася с арабите като с нисши човешки същества на „едно ниво с висшите маймуни” (Жан-Пол Сартр). Това е вярно за войните срещу колониалната власт, за интервенциите за осигуряване на суровини, за палестинския въпрос и за санкциите срещу Ирак, които са прокарани от САЩ и Англия. Според УНИЦЕФ тези наказателни мерки, които Ватиканът нарече „извратени”, са причинили смъртта на над един милион и половина цивилни, включително и на половин милион деца. Сегашната иракска война също разкрива смайващото презрение към мюсюлманския свят. Хиляди цивилни са убити, когато силите, ръководени от САЩ, нахлуват. Безброй са осакатени от бомби, включително от такива, съдържащи уран. Проучване, проведено от независими американски и иракски лекари и публикувано в медицинското списание „Дъ ланцет” (The Lancet), изчислява, че повече от 600 хил. иракчани са загинали от насилствена смърт до юни 2006 г. като резултат от войната и хаоса, предизвикан от окупационните сили. Проучването сочи, че 31% са убити от водените от САЩ коалиционни сили, а 24% са загинали при междуетнически размирици и самоубийствени атентати. Отговорността не може да бъде поета в 45% от случаите на насилствена смърт. Според „Дъ ланцет” големият брой на жертви на огнестрелно оръжие подсказва „прякото участие на САЩ”. Проучване на независимия британски институт за изследвания ORB от есента на 2007 г. сочи, че над един милион иракчани са убити и приблизително същият брой са ранени. Според него почти всяко второ домакинство в Багдад е загубило член на семейството. По мнение на “Наблюдатели за човешки права” Саддам Хюсеин е отговорен за смъртта на 290 хил. Иракски граждани по време на 23-годишното си управление. От есента на 2007 г. броят на случаите на насилствена смърт е спаднал в Ирак. Но според скромните изчисления на експертите повече от 6 хиляди иракски граждани все още умират месечно в хаоса на войната. Това е два пъти повече от загиналите на 11 септември 2001 г. в Световния търговски център. Народът на Ирак сега е далеч по-зле, отколкото при управлението на Саддам Хюсеин (по мнението на Кофи Анан). Едва ли са много иракчаните, които биха казали: „Страхотно, страната ни е разрушена, над един милион са убити, четири милиона и половина са превърнати в бежанци, детската смъртност е сред най-високите в целия свят; електричеството, водата и медикаментите са оскъдни; безработицата и инфлацията са нараснали над 50%, човек почти не може да излезе на улицата, в Багдад хората живеят в отделени със стени гета, тъй като „добрите огради означават добри съседи”, както казва генерал Дейвид Петреус. Но си е струвало, Саддам си отиде.” През последните 200 години никоя мюсюлманска държава нито веднъж не е атакувала Запада. Европейските суперсили и САЩ винаги са били агресори, а не атакувани. От началото на колониалната епоха милиони арабски цивилни граждани са били убити. Западът е недвусмислено на върха на лигата, когато става въпрос за убиване, в съотношение на повече от десет към едно.

Настоящият дебат за мнимата склонност на мюсюлманския свят към насилие е подигравка с историческите факти.

Западът беше и е много по-жесток от мюсюлманския свят.

Проблемът на нашата епоха не е насилието на мюсюлманите, а насилието на някои западни страни. За да разбере мюсюлманския екстремизъм, човек трябва да се опита да види света поне за момент от гледната точка на мюсюлманите. Нашият хоризонт не е краят на света. Младият мюсюлманин, който следи новините по телевизията, вижда как ден след ден мюсюлманските жени, деца и мъже са убивани от западни оръжия, западни съюзници, западни войници в Ирак, Афганистан, Палестина, Ливан, Сомалия и другаде.

Цинично е от страна на западните мислители да сбръчкат чела и да размишляват върху упадъка и краха на арабската цивилизация, която някога е била „военно, икономически и културно далеч по-развита” (Ханс Магнус Енценсбергер). Западът е изиграл основна роля, за да се случи това. Той е плячкосал и разграбил колониите и после се е оттеглил. През 1830 г., когато започва колонизацията на Алжир, тази страна е с процент на грамотност от 40%, по-висок от този на Франция или Англия. През 1962 г., когато френските окупационни сили се изтеглили, той е бил под 20%.

Колониализмът е откраднал от арабския свят повече от един век развитие. Седемнадесет години след завладяването на Алжир от французите, Токвил отбелязва с примирение: „Светлините бяха угасени... Направихме мюсюлманското общество много по-нещастно, не-организирано, невежо и варварско.”

 

Втори тезис. Изправени пред военното по дстрекателство на Запада, наистина не е изненадващо, че подкрепата за мюсюлманските екстремисти продължава да нараства.

Западният колониализъм е вилнял в почти всички части на света. Но в богатите на петрол близкоизточни страни той никога не е преставал да прави това. Това отделя този регион от другите райони в света и го прави разсадник за тероризъм. Тероризмът не е мюсюлмански

проблем, а глобален. Той винаги е съществувал и е използван от всякакви движения. Успоредно с арабските терористи, които убивали еврейски заселници, има и „ционистки терористични организации” като “Иргун”, водена от Менахем Бегин, и “Борците за свободата на Израел”, водена от Ицхак Шамир, които описват себе си като терористи. Те се борели с терористични тактики – и срещу цивилни - срещу англичани и араби за свободен Израел.

В настоящия дебат относно тероризма често се казва: „Не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсюлмани.” Това просто е погрешно. До 11 септември 2001 г. тамилските тигри в Шри Ланка безспорно бяха считани като най-смъртоносната терористична организация в света. Те убиха хиляди невинни цивилни. Превърнаха в професия и усъвършенстваха самоубийствения тероризъм и другите по света им подражаваха до най-малката подробност, особено в Близкия изток. Продължават да взривяват и убиват всеки ден. Те сахиндуисти, не мюсюлмани. И не убиват западняци. Ето защо техните атаки не се отразяват подробно.

От 48 организации, определени като терористични от Европейския съюз през 2006 г., 36 нямат нищо общо с исляма. Тези „антиимпериалистически”,  “антикапиталистически”, „антииндийски” или „антицейлонски” терористични групи са отговорни за смъртта на безброй цивилни в Латинска Америка, Азия и Африка на юг от Сахара. На Запад те не фигурират в общественото съзнание. Защото не убиват хора от нашата културна сфера. След официалния край на колониалното управление колониалните власти често са били замествани от финансово и военно зависими марионетни режими, пионки в геополитическата игра на западните суперсили. Който не им съдействал, бил уведомяван, че един народ има право на самоопределение само при условие, че не накърнява западните интереси. Свобода никога не е означавала свобода от нас. Някой би нарекъл това „законът Мосадек” в памет на иранския министър-председател Мухаммад Мосадек, който е демократично избран през 1951 г. и свален две години по-късно от ЦРУ и англичаните. Който не действа в съответствие с този закон е отстраняван с преврат или подлаган на обща медийна кампания и набеждаван за „пакостник”. Използването на медиите за създаването на „злодеи” е специалитет на западната външна политика. Както показва примерът с Кадафи, титлата „пакостник” може да бъде отнета във всеки момент. Дори Саддам Хюсеин, партньор, който беше преименуван на „пакостник”, все още би могъл да прави каквото поиска, ако беше останал партньор на САЩ. Клането в Дуджаил, в което загинаха 148 души и заради което той беше екзекутиран, се случи преди 26 години през 1982 г. По това време Саддам е най-важният играч за САЩ в Близкия изток и с помощта на Запада води война срещу Иран на Хомейни. Доналд Ръмсфелд го посети през 1983 г. като специален пратеник на американския президент, въпреки че е подробно информиран за Дуджаил. Саддам все пак беше наш другар по оръжие, антиисля- мист, от Германия са му доставяли компоненти за химически оръжия, от Франция военни реактивни самолети, а от САЩ сателитни данни за

иранските позиции. В Близкия изток Западът никога не е демонстрирал интерес към човешките права или демокрацията, той се бореше и се бори за нефт. Циничното дехуманизиране в името на човешките права, което кървавите образи от Ирак, Афганистан и другите мюсюлмански страни документират ежедневно, оставя дълбок и болезнен белег върху културната памет на мюсюлманите. Самюел Хънтингтън е прав поне в едно отношение: „Западът спечели света не с превъзходството на идеите си или ценностите на религията, а по-скоро с превъзходството си в прилагането на организирано насилие. Западняците често забравят този факт, но незападняците – никога.” Как може мюсюлманският свят да вярва в нашите ценности за човешко достойнство, върховенство на закона и демокрацията, ако всичко, което вижда, е начинът, по който ние ги потискаме, унижаваме и експлоатираме? Наистина ли е изненадващо, че екстремистите печелят все повече подкрепа? Или че някои хора най-накрая отвръщат, когато техните семейства отново и отново са тласкани от нашата машина за унищожение? Никой не се ражда терорист. Въпреки всичко това любезността и гостоприемството, които все още се оказват на запад-ните туристи в ориенталските страни, са поразителни. Човек може да посети религиозните места без проблем, не само в светска Сирия, но и в теократичен Иран - църкви, синагоги и джамии. Повечето мюсюлмани чувстват повече уважение към юдаизма и християнството, отколкото ние. Въпреки че отхвърлят американската външна политика, те се възхищават на Запада в много отношения. Младите мюсюлмани обичат да носят (немаркови) западни маратонки, дънки и тениски. Докато поддържат вярата си, те биха искали да са като нас в много отношения - свободни, модерни и демократични посвоему. Биха искали да харесват Америка, някога големият фар на надежда за потисканите хора от целия свят, ако не беше нейната пропита с кръв външна политика.

Мюсюлманският свят е далечен вик от образа, обрисуван в западните медии. Западните телевизионни компании показват изфабрикуван, изкривен образ на тълпите, бушуващи срещу Запада. През септември 2001 г., след нападението на Световния търговски център, много телевизионни станции показаха как палестинските деца се радват. Но кадрите бяха нагласени. Според журналистите от израелския вестник „Хаарец” на децата са били раздадени бонбони, така че да се радват пред камерите. „Спонтанните” антизападни демонстрации в арабския свят обикновено се провеждат само когато са внимателно организирани и режисирани с помощта на западните телевизионни компании. Щом камерите са свалени, на „телевизионните демонстранти” се дава малък бакшиш и те са откарвани в домове те си от същите камиони, които са ги докарали.

За разлика от Запада ксенофобията е непозната в мюсюлманския свят. Може би сме много по-напреднали икономически и технологично от тези страни, но не и по отношение на човечността. Когато стане дума за учтивост и любов към съседа и чувството за семейство и гостоприемство, можем да научим много от мюсюлманите. Тази сърдечност, както е в случая с Ирак, може да се превърне в необуздан гняв, когато Западът презрително стъпче правата на мюсюлманите. Жан-Пол Сартр описва това самоунищожително отчаяние по време на алжирската освободителна война през 1961 г.:

„Ако този потискан гняв не намери отдушник, той се превръща във вакуум и унищожава самите потискани същества. За да се освободят, те дори се колят едни други. Различните племена се бият помежду си, тъй като не могат да се изправят срещу реалния враг. Можете да разчитате на колониалната политика, за да подклаждате съперничеството... пороят на насилието помита всички бариери... Това е ефектът на бумеранга, третата фаза на насилието, която се връща върху нас, поразява ни и както преди ние не можем да осъзнаем, че това е нашето собствено насилие.”

„Коалицията на желаещите” е взела от иракчаните всичко, което би им дало възможността да бъдат толкова „благородни, услужливи и добри”, колкото ние бихме искали да се възприемаме. Тя разруши всички техни държавни структури, стъпка достойнството и гордостта им. Тя системно подтикваше иракчаните да се обръщат едни срещу други. Толкова е лицемерно от страна на Запада тогава да бъде „изненадан”, че тази стратегия наистина работи и че отчаянието на иракчаните понякога се превръща в самоунищожение. Абсурдно е да се твърди, че „подобно нещо никога не би се случило тук” - твърдение, често изричано с оттенък на расистко възмущение. Само си спомнете как спирането на тока в Ню Йорк през 1977 г. И ураганът в Ню Орлиънс през 2005 г. бяха достатъчни да предизвикат масови кражби, убийства и хулиганства. Homo homini lupus est - „Човек за човека е вълк” (Томас Хобс). Това е вярно не само за мюсюлманите, но и за евреите и християните.

СЛЕДВА...

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1470 Коментари: 2 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 275083
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Декември, 2009  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031