Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Света на Палестина - новини, култура, събития. Света - новини, култура, музика, събития...Мои размисли - просто няма как човек да дистанцира себе си или собственото си мнение - да се чудя ли на какво се дължи..? Както и да е. Блога си е мой и мога все пак да водя някакви записки. Така де. Ще предпочитам да превеждам материали (в зависимост от времето, с което разполагам) за Палестина и мюсюлманите, защото нишата е голяма и се запълва с лъжлива информация. Не че обичам много държавата България, не я обичам. Но пък обичам родната България и по принцип ме е еня за мнението на хората в нея. Така че ми се ще да има и истината из пространството - а вече кой ще я докосне, как ще я приеме, разбере, какво ще си мисли след това...Не знам. В Корана се казва, че наше задължение е да казваме истината, а резултата не е наша работа...Така си е.
Автор: irshad Категория: Лични дневници
Прочетен: 275083 Постинги: 125 Коментари: 63
Постинги в блога от Ноември, 2009 г.
Израел възпрепятства достъпа на Палестина до чиста вода, докато осигурява почти неограничена доставка до израелските заселници в окупирания Западен бряг, съобщава организацията за защита на човешките права Амнести интернешънъл.

„Басейни, добре водоснабдени ферми в израелските селища, стоят в контраст до палестинските селища, чиито жители се борят да задоволят основните си нужди от вода” , пише в доклада, публикуван във вторник (бел. пр. 27.10.2009).

Амнести допълва, че между 180 000 и 200 000 палестинци в селищата в Западен бряг нямат достъп до течаща вода, докато на други места крановете са пресъхнали. „Израел позволява на палестинците само достъп до част от общите водни запаси, които предимно се намират в окупирания Западен бряг”, казва Donatella Rovera – изследовател от Амнести.

Дневната консумация на вода на глава от населението в Израел е 4 пъти по-голяма в сравнение с 70-те литра на човек в Западен бряг и Ивицата Газа, съгласно доклада, озаглавен: „Мътната вода – палестинците са лишени от справедлив достъп до вода”

Недостигът

Израел, която се сблъсква с безпрецеденен недостиг на вода, контролира много от доставките до Западния Бряг, изпомпани от общия водоносен пласт.Организацията докладва, че Израел използва повече от 80 % от вода, доставена от водоносния пласт и докато Израел има други водни източници, въпросният запас е единственият източник на вода за Западния Бряг.

Преди блокадата на Израел през 2006 в Ивицата Газа бяха в ход няколко ремонтни работи за подобряване на канализацията. Но проектите увисват по време на обсадата, тъй като Израел възпрепятства постъпването на ремонтните материали.

В допълнение към съществуващото тежко положение, войната на Израел в Газа в началото на тази година разруши сериозно канализационни мрежи, помпени станции, водни резерви и язовири.
В доклада на Амнести се съобщава, че крайбрежният воден запас на Газа, нейният единствен източник на прясна вода, е замърсен от проникването на морска вода, канализационна вода и други…

Положението със водата в Газа достигна „критичната точка” – 90 – 95 % от водата е замърсена и негодна за консумация, предава Rovera.

Израелски власти нарекоха доклада „най-малкото предубеден и некоректен ” и допълват, че съществуващият недостиг не е толкова голям, колкото го представят от Амнести.
Органите заявяват, че Израел е изпълнил своите задължения по силата на мирното споразумение от Осло и че палестинските власти не отговарят на собтвените си нужди за рециклиране на водата и не я разпределят ефективно.



Източник: AL JAZEERA ENGLIS
Категория: Лични дневници
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове: 1

Press release, University of Sussex Students" Union, 6 ноември2009

Следното съобщение е дадено от Студенстския Съюз на Университета в Съсекс, 5 Ноември 2009:

Студентите от Университета в Съсекс, Англия, гласуваха за бойкот на израелските стоки. Решението последва Палестински призив за бойкот, отстраняване и санкции срещу Израел (BDS,)като се призовава израелската държава да се подчини на международните закони и да прекрати окупацията на Палестина.

На референдум 56% от студентите гласувалиха за подкрепа на бойкота.

Референдума беше подкпрепен от Студентския Съюз на Университета в Съсекс (USSU), който представлява 11 000-те студенти на Университета.

Израелските стоки няма да бъдат допускани в магазините на университетските сгради от Съюза, който ще лобира пред университетската администрация за спазване на бойкота.

Том Уилс, президент на Студентския Съюз каза: „Израел е блокирал повече щатски резолюции, отколкото която и да било друга държава. Никоя друга поддържана от Запада демокрация не е извършила такива нечувани нарушения на международния закон, но международната общност не съумя да държи Израел отговорен.

„Съсекс е от първите университети, бойкотирали Южна Африка по време на апартейда и се надяваме, че сега ще помогнем на международното движение по същия начин да се упражни натиск върху Израел да прекрати потисничеството над Палестинския народ.”

„Призоваваме студентите на другите университети да представят движението за бойкот пред техните обшества”.


По-рано тази година израелските атаки в Газа предизвикаха силно активизиране на студентските движения във Великобритания, в чиято вълна от седящи протести в университетите се включи и Съсекс. Студентския бойкот дойде след като Световния Търговски Конгрес (TUC) обезпечи бойкот на стоките от израелските селища през септември.

Понастоящем USSU бойкотира Coca-Cola и Nestle в протест срещу неетичните бизнес практики на тези корпорации.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 944 Коментари: 0 Гласове: 1
Рами Алмехари пише от окупираната Ивица Газа, Live from Palestine, 4 ноември 2009

image
Работниците в Газа премахват чакъл от нападенията миналата зима. Поради липсата на строителни материали в обсадената територия, голяма част от Газа остава опустошена.

Азам Салим
е един от водещите строителни предприемачи в централната част на Ивицата Газа. Днес обаче той прекарва голяма част от дните си лениво в чата с други безработни приятели в близост до банката, за чието построяване е помогнал преди няколко години.

"Като човек на първо място, искам да живея нормално както преди. Такава ситуация е
безпрецедентна - преди обсадата нямах време да седна. Но сега нещата се промениха, сега сме професионални бъбривци. "

Това, което пречи на Салим да се завърне на работното място, е липсата на суровини за строеж в Ивицата Газа, поради осакатяването от израелската блокада на територията след юни 2007 година. През март 2009 г. международни донори, включително САЩ, Европа и Саудитска Арабия се срещнаха в египетския курортен град Шарм ал-Шейх, като дариха повече от 4 милиарда щатски долара за реконструкция на Газа след 22-та дни на израелска инвазия над територията предишната зима. Въпреки това обещаните средства все още не са достигнали Газа, тъй като международната общност продължава да бойкотира управляващата партия Хамас.

"
За да се възстановят къщи, обекти, училища, джамии и други [сгради], се нуждаем от основни строителни материали като цимент, желязо, алуминий, дърво, пластмаса и т.н. Най-малкото трябват цимент и желязо, за да започнем незабавно възстановяване ", каза Салим.

Според местни и международни оценки, израелското нападение над Газа
е засегнало десетки хиляди домове, училища, правителствени сгради, джамии и други сгради, частично или напълно разрушени. В резултат на това повече от 51000 жители са бездомни.

"Бях свикнал да живея спокойно с деца
та си в постоянната ни къща в бежанския лагер Джабалия, но сега живея мизерно в тази палатка, където дори и животните не трябва да преживяват. Молим за помощ, която да ни освободи от този мизерен живот" заяви Махмуд Абу Аланзаин, бежанец и баща на три деца, докато разговаряхме в неговата палатка в бежанския лагер Ал-Раян в северната част на Ивицата Газа. Палатковия лагер бе създаден като временен подслон след края на войната.

image
Бежански лагер ал-Раян в северната част на Газа.

Стотици семейства в Газа са в ситуация, подобна на Абу
Алзаин. Много от тези, чиито къщи са частично или напълно разрушени, са пребиваващи в новосъздадените лагери, апартаменти под наем или у роднини, приятели.

Друга сцена на разрушение в крайбрежния територия е на местните университети. Израелски обстрел бе насочен към Ислямския Университет и селкостопанската част на Университета  Ал-Акса.

"Заради бомбардировките от израелски бойни самолети в сградата на ислямския университет на Газа загубихме важна научна лаборатория. Тази лаборатория използвахме не само за университски тестове, но и за тези от други обществени сектори в Газа, като селскостопански и водни сектори. Извършвахме необходими изследвания за отровни вещества, проверки, които не може да се направят другаде, освен в лабораторията на университета, " обяснява д-р Kамалин Шаат, президент на Ислямския университет в Газа.

През последните седмици, правителството на Хамас предприе широка кампания за премахване на развалините на разрушените сгради. Също така местни инженери, въз основа на идеята, че нуждата е майка на изобретението, са започнали използване на налични материали, като кал, за да възстановят някои съоръжения.
 
"Предприехме преместване на останките на съборени сгради в Газа и в опит да поправим някои от щетите да използваме кал. За съжаление досега опитите ни не успяха по технически причини. Една от основните е фактът, че ние не разполагаме с достатъчно пространство за вертикално строителство, освен липсата на много от основните суровини, като например електрически или санитарни материали ", каза д-р Йозеф ал-Манси, министър на строителство в ивицата Газа.

Ал-Манси допълни, че неговото министерство е готово да сътрудничи с всички международни органи в името на възстановяването на разрушенията от войната в Ивицата Газа, но без предварителни условия да се подкопава управлението на Хамас.

"
Трябва да имаме пари в ръце за необходимото за започване на възстановяването, така че хората да могат отново да се настанят. Даваме шанс на предприемачи, фирми, институции и страни да дойдат и извършат реконструкциите в координация с нас. За тези, които искат да работят, има много средства за започване на изграждането, но ние отхвърляме всяко политическо изнудване. В последната война загубихме деца, семейства, домовете си и всички ние искаме да живеем в достойнство. "

САЩ и Европейският съюз бойкотират Хамас след като партията дойде на власт след международно мониторирани и признати избори през 2006 година. Пред Хамас са поставени изисквания за признаване на Израел като "еврейска държава", да се откажат от насилието и да приемат предварително договорени споразумения.

Видимо разочарован, изпълнителя Азам Салим казва: "Аз съм толкова нетърпелив да се върна обратно към работата си, чувствам се като някой, който е оставен в пустинята без вода."   Снимки от Рами Алмехари

Рами
Алмехари е журналист и университетски преподавател  в ивицата Газа.
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 854 Коментари: 0 Гласове: 2
Джамията Ал-Акса


imageОсобено място в историята на исляма и на арабската цивилизация заема т.нар. „Отдалечена джамия” (ал-масджид ал-акса).Още в Коранът говори за нея ,разказвайки за „нощното пътуване и възнесението „ (ал –исра уа л-ми `радж) на Пророка (Коран ,17:1).
По- късно ислямската религиозна традиция утвърждава цялостната легенда за пренасянето на Мохаммад от „Масджид ал-харам” (Забранената джамия) в Мека до джамията в Йерусалим.
Според преданието, Пророкът бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак, представяно през късното Средновековие ,като кон с човешка глава.Мюсюлманите вярват, че в Йерусалим Мохаммад извършва молитва с Ибрахим (библ. Авраам) и Муса (библ. Моисей)- жест ,който подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с юдео-християнската традиция, както и с останалите пророци до това време.
Според допълващите краткия текст на Корана (17:1 ; 53:1-16) тълкувания, то се извършва с помощта на Джибрил (библ.Гавриил), който предварително е промил гръдта на Мохаммад с вода от извора Замзам. При възнасянето си той среща Адам, Яхя,  Иса (библ.Иисус), Юсуф (библ.Йосиф), Харун (библ.Аарон), Идрис.

Мястото обхваща отделен със стени или урви хълм, висок 30 м - с размери : 462 м на изток, 491 м на запад, 310 м на север, 281 м на юг. На тази зема – Харам аш-шариф –се намират джамията Ал-Акса ,светилището Куббат ас-сахра и Кадам шариф (Благородната стъпка). Първоначално киблата (посоката за молитва) е насочена към него Йерусалим. От древни времена в арабския език словосъчетанието „бейт ал- макдис” запазва едно основно свое значение,а именно – свято място,благословена земя.

Семитските племена – арамеи, канаани,аморити – населявали земите на Бейт ал-Макдис от дълбока древност.
По-късно там ще се настанят вавилоните и асирийците.
Сред народите тогава това словосъчетание не било известно(,а използвали думата „Ябус” - идващо от рода на ябуситите от племе канаан. В по-късни времена името се сменя на наименованието Палестина: „земята на канааните”.В течение на времето за хората живеещи по тези земи Палестина се свързва най-вече с името на един град – Йерусалим. През своята история през тази земя минали и си отишли перси, гърци, римляни (по-късно византийци) ,докато не се стигнело до мюсюлманите. Йерусалим бил превзет по времето на халиф Умар ибн ал-Хатаб (637г.) и остава в арабски ръце до времето на кръстоносните походи, когато заради слабостта на Абасидската държава е превзет(1120г.). Върнат е в мюсюлманските владения от Салах ад- Дин Аюби (1205г.). Мюсюлманите властват до момента, в който не се подписва договор, в който Ал Кудз (Йерусалим) е предаден на фаранджите без земята около Ал месджид ал-Акса. След договора на власт идва владетеля Насър от династията на Аюбидите в Египет, който за няколко години взима Йерусалим и го връща отново на рицарите.
През 1264 г. хауарезмитите - войските на цар Неджмуддин Аюб връщат Йерусалим под мюсюлманска власт. Градът е под властта на мамелюците от 1273г. до 1544 г., когато османските турци завземат Ал Кудз. По-късно ,когато англичаните напускат Йерусалим през 1948 г.(след като Палестина е била тяхна провинция) те ще оставят земя за емигриращите евреи и тогава градът бива разделен на арабска и еврейска част. През 1967г. арабската част е присъединена към еврейскат, заедно с Ал Акса.

Ал месжид ал –Акса е името на целия комплекс около самата джамия : сграда на Джамията, „Скалата” и огражденията.
Ал –Бухари разказва в „Сахих ал- Бухари” (част „Фатх ал –Бари” с.406 -8) интересен хадис, в който е засегната темата за Ал Акса и джамиите,предизвикващ спорове и до днес:
„-Коя е първата джамия построена на земята?
- Ал Масджид ал-Харам (Пророка).
- Още коя?
- Ал Масджид ал-Акса!
- Колко време имало между строежа на двете джамии?
- 40 години...

В „Сунан ал –Нисаи” (с.32-4) се споменава, че цар Соломон е построил джамията Ал Акса. Но тук идва и неточността,защото Кааба –построена от Ибрахим – е с 1000 години приблизително по-рано...Двама учени започват изследвания – Ибн ал-Джаузи и ал –Куртуби и се опитват да дадат свое обяснение – „Ибрахим и Соломон не построили храмовете ,а само ги довършвали...” И до днес този въпрос – кой е построил всяка една от двете джамии е неуточнен.
В същност джамията ал-Акса е на мвстото на храма на Соломон.

1.1 Куббат Ал- Сахрат

Според сведения на Шейх ал –Ислям Ал Масжид Ал-Акса е наименование на целия храмов комплекс.Известно е,че сред местното население Ал-Акса е наричана и Ал Мусалла – Мястото за молитва.Не бива да се казва за целия комплекс това наименование, тъй като Ал Мусалла е сградата построена от Умар ибн ал- Хаттаб в предната част на комплекса и се явява само отделно част. Ал-Мусалла означава място за молитва.

За мюсюлманите това е най-вълнуващото място на света, защото позволявало да се свържат помежду си чрез ориентирането на киблата двата свещени за исляма града – Мека и Йерусалим. Интересна е историята за построяването на храма около Скалата. Халиф Умар завладява Бейт ал –Макдис(Йерусалим). Той поискал разрешение от гръцкия патриарх Софроний да посети храма на Соломон и да издигне джамия около свещената скала.
Идвайки на хълма, където сега е Ал –Акса той забелязва там огромни камари боклуци. Тези наслоения от мърсотии са били причинени от християнското население в района с цел да дразни евреите. Халиф Умар издава заповед да се разчисти мястото. За началото на строежа е запазен един разговор между халифа и негов съветник на име Кааб. Предполага се, че е стигнал до нас в оригиналния си вид :
„-Виждаш ли място, където да построим джамия? - пита халифът.
- Зад Скалата.
- Еврейски син! Мислиш,като евреин! Почни да строиш отпред –за нас е само там.”

Съзнавайки важното значение на Бейт ал - Макдис, халифът построил точно там джамията.
Този акт имал три значения:
1. Стратегическо- от хълма се вижда целият Град и който влиза в него ще види първо извисяващия се храм.
2. Политическо – някога там се издигал Соломоновият храм, важна страница от еврейската история. Освен това мястото било важно и за християните в Града. С построяването на джамията се показва доминацията на Исляма и Халифата и силата на владетеля.
3. Културно – обединителен център за мюсюлманите и утвърждаване на религията, като се има предвид, че Пророк Мохамма с.а.с. се възнася на Скалата.
Халифът построява джамията пред Скалата.
Това е важен елемент в строежа на джамията и традицията на Исляма. Според идеята пред джамията не трябва да има нищо – нужно е празно място, за да не се разсейва молещия се.
По-късно ще се построят и огради, за да се образува двор. Пред джамиите, които са построени в гъсто населени места, задължително се прави дворно място, за да се разграничи светското, човешкото от божественото на храма. Дали е имало застроения над Скалата, както виждаме днес? Не. Нито Умар, нито следващите халифи от Праведните не стигнали със строежите до самата Скала и тя била открита – без дори параван над нея. Чак по времето на омеядския владетел Ал Уалид бин Абдул-Малик бин Маруан е започнат строеж над самата Скала – Куббат ал –Сахра. Той решил да построи върху тези свети земи мюсюлмански храмове, които в архитектурно отношение да са достойни за това местоположение и да издържат на сравнението с християнските църкви, като божи гроб и „Възнесение Христово”.
Той наредил да издигнат около Свещената скала внушителният храм Куббат ас-сахра, започнат през 688 г. и завършен през 691г. Тъй като по това време Мекка била под властта на антихалифа Абдуллах Ибн аз-Зубайр (622- 692), Антиомаядската пропаганда обвинявала Абд ал-Малик, че иска да превърне Йерусалим и неговата Свещена скала в ново място на поклонение, за да измести Мекка. Това обвинение е несъстоятелно, защото едно подобно решение би накарало всички мюсюлмани да се опълчат срещу халифа в момент, когато той се стреми да утвърди своето наследствено право върху престола. Издигнатите архитектурни шедьоври укрепват авторитета на Омеядите, придавайки още по-голямо значение на Светите места в Йерусалим. С други думи, след Муауия халифите разбират, че в името на исляма джамиите трябва да престанат да бъдат големи „къщи”, които будят насмешка в привържениците на другите религии.Ал-Акса няма двор – това е така ,защото той се състои от цялото пространство на Куббат ас-сахра чак до джамията.
Ал-Акса е построена по такъв начин, че централният й кораб да съвпада с центъра на Куббат ас-сахра по оста север-юг. Още от самото начало би могло да се предвиди, че широката джамия на Умар ще бъде заменена на север от Куббат ас-сахра, а на юг от джамията Ал-Акса, която съставлява молитвената зала.
В наши дни целият Харам аш-шариф изпълнява ролята на място за поклонение и молитва. Между мястото Куббат ас-сахра и джамията Ал-Акса са разположени обичайните за дворовете павилиони, малки осмоъгълни монументи, фонтани, както и хазната Куббат ас-силсила, която е дванадесетоъгълна. Освен това разположението на ансамбъла може би е дало възможност на архитекта да оправдае пред очите на мюсюлманите удължената форма на джамията и нейните перпендикулярни на кибла кораби, наподобяващи църковните.

За жалост джамията Ал-Акса е била частично разрушена от земетресения през 747 -748 г, а след това през 777 -778 г. Те унищожили източното и западното й крило. Трите й централни кораба с мраморни колони са единственото автентично нещо, което се запазило. От този момент нататък джамията често е реконструирана и преустройвана от Абасидите (750 –1258), Фатимидите (909 – 1171) и кръстоносците, които я превръщат в кралски дворец в Йерусалим. След превземането на Йерусалим от Салах ад-Дин през 1188 г., той връща сградата в лоното на исляма, като разрушава допълнителните пристройки, направени от кръстоносците. През 1130 г., джамията била намалена до трите централни кораба. По-късно биват добавени по два кораба от всяка страна. Джамията е изцяло съборена и построена наново в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина. Планът на първоначалната джамия, броят на корабите, които е включвала и точното местоположение, което е заемал храмът са обект на оживени разисквания.
Куббат ас-сахра, различавайки се в архитектурно отношение от познатата ни джамия, допринася за това Харам аш-шариф да предизвиква интерес в познавачите и недотам запознатите със строителството на мюсюлманските храмове. Абд ал Малик, чрез него свързал развитието на мюсюлманската религиозна архитектура с византийското наследство. Централната част на Куббат ас.сахра е заета от скалата за жертвоприношение на Ибрахим, която е заобиколена от кръгообразна балюстрада. До сантиметри е възстановено местоположението на византийските църкви с централни планове, като тези на Божи гроб ,църквата „Възнесение Христово” и гроба на Св. Дева Мария в Йерусалим.

Размерите на осемте фасади на Куббат ас-сахрат варират от 20, 33 м. до 20,96 м. дължина за южната страна и 12,10 м. височина. Външната половина е облицована с мрамор, чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца – число, което не е случайно. Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки. Останалите пет стени са прекъснати от прозорци с капандури от подобна керамика. Намиращата се над тях арка е леко начупена.
Куполът е бил идграден от дърво под влияние на византийската традиция. Обикновено има два купола – единият външен, облицован със защитен пласт от олово и мед, за да устоява на природните условия, а другият – вътрешен, украсен с мозайки. Външният купол леко наподобява луковица в долната си част и конус в горната. От своя страна, вътрешният купол, символизиращ небесния свод, е с формата на полукълбо.
Куббат ас –сахра е първият мюсюлмански паметник от този тип, но и първият, използвал всички възможности на византийската архитектура. Съвсем естествено е той да бъде считан за архетип и да служи като устойчив във времето образец не само чрез цялостния си план, но и с целия си набор от елементи. По-късните архитекти в Близкия изток се опитват да разчетат в него тайните на византийската традиция. Той изиграва особено важна роля в развитието на ислямската архитектура.

------------------------------------
Праведни халифи :
1.Абу Бакр ас –Саддик ( 632-634)
2.Умар ибн ал –Хаттаб (634-644)
3.Усман ибн ал-Аффан ( 644-656)
4.Али ибн абу Талиб (656 – 660)
------------------------------------
Кръстоносците- фарандж би трябвало да значи французин, но с течение на времето думата се използва за всички европейци.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4315 Коментари: 0 Гласове: 1

Когато говорим за радикален ислямизъм, трябва да си отговорим какво означава това. Формулировките са много. Някои раздухват религиозните чувства на хората и ги представят като нещо радикално. Това са партии и личности, които искат да извлекат политически дивиденти. С подобни твърдения не бива да се прекалява.

Предпоставки за крайни религиозни действия има навсякъде. Както има основа един американец да застреля 20 деца, така и у нас може да се намери някой луд, който да претендира, че проповядва радикален ислямизъм. Това обаче не означава, че в България наистина има радикален ислямизъм. Като човек, който много добре познава Корана, заявявам, че на някои места в Родопите стават странни неща. Например на мен не ми позволиха да се докосна до Корана. Защото съм християнин.

За съжаление ролята на някои неща, свързани с исляма, се преувеличава от политическа неграмотност, включително и от хора, които се смятат за специалисти. Дори в ДАНС и МВР съществува неразбиране на понятието секта в исляма. В исляма секти няма. Има две равностойни направления - шиити и сунити.

Сунитите са около 75% от мюсюлманите, докато шиитите са 15-20% и са съсредоточени в Ирак и в райони на Персийския залив. Тези две направления са равноправни. Когато се говори, че в България действат 30 ислямски секти, това е тъпотия на неграмотни хора.

В исляма има вътрешна борба - между турското и арабското влияние. Турският ислям е изкривен от времето и султаните. В него съществуват понятия като “еничари” и “мюфтия” като религиозен ранг. А в исляма няма религиозни рангове. Има само имам - човекът, който води молитвата. Когато тя свърши, той престава да е имам. Затова много неща не трябва да се раздуват от незнаещите. И от Яне Янев, и от Красимир Каракачанов, който говори за ислям и ислямизъм.

Ислямът е религия като християнството. Ислямизмът е политическо течение, т. е. експлоатация на ислямската религия за политически, при това крайни, цели. Ислямът забранява самоубийството, но модерни ислямисти го поощряват. Той позволява загиването в защита на вярата.

Големият джихад е вътрешният джихад, вътрешната борба за самоусъвършенстването на душата. Самото понятие “джихад” означава да загинеш в защита, а не в настъпление. В Корана е казано: “Вяра със сила не се налага.” Ислямът е налаган по нашите земи принудително, с икономически механизми - не го изповядваш, плащаш по-високи данъци. Една част от народите на Балканите са го приели именно чрез принудителни икономически мерки. В Албания например, където са били едни от най-примерните християни, са го приели заради това, така е и в Босна.

Някои са изкривили правилната линия на исляма и са го превърнали във фанатизъм, както се случва и в други религии, та дори в християнството - Инквизицията, Бориловите събори, войните на религиозна основа. В Босна съществуват гробове на богомили с кръстове. Нека не забравяме обаче, че самата дума “ислям” включва в себе си понятието “мир”.

Д-р Киряк ЦОНЕВ

Авторът е дългогодишен дипломат, работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир. Преподавател е в СУ и в Югозападния университет в Благоевград.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове: 1
Скоро в серия на "До живот" ставаше дума за престъпления срещиу иранци, живеещи в щатите и в управлението бяха дошли майката и сестрата на отвлечено иранско момче. В момент от филма ги дадоха как правят молитвата си, там, насред управлението. Не само че никой не стоеше да ги гледа или да каже нещо (което си е чиста дискриминация), но в същност създателите на филма явно с охота показаха, че и на цяла 1/4 част от света, както са мюсюлманите, се случват някакви неща. И в крайна сметка всички живеят заедно и трябва да проявяват разбиране и търпимост, а не само да декларират разни позиции. Което  си е чста проба многословие.
 
Преди тази серия, в друг американски сериал  Престъпни намерения - серия имаше за предполагаем удар на терористична организация от мюсюлмани. По-точно изпозлуваха така популярната дума напоследък - ислямисти. Само че аз не обичам тази дума, а и тя няма конкретно значение, затова не я използувам. Та - част от екипа замина при предполагаемия водач на групировката, за да го разпита, но човека винаги предугаждаше какво искат от него и до момента дори не се знаеше името му. Шефа на екипа започна общуването с този човек и голяма част от разговорите бяха за Ислям и за Корана - тъй като мюсюлманина правеше всичко от вяра и трябваше да се започне от основите на вярата му.

Може би е глупаво човек да казва, че е научил нещо от филм...Само че според мен едни от най-добрите филми в същност са онези, които ни карат да се замислим или да осъзнаем нещо. Аз, която изучавам ислям от 5 години, преди седмица чак след една от горние серии, осъзнах ИСТИНСКАТА позиция и разликата между тероризъм и военен джихад. Знаех преди, че избиването на невинни, невоенни хора, си е чиста проба теоризъм. Но не знаех принципното раграничение. Но ги осъзнах с помощта на обикновена серия от щатски сериал...Щатски. Дето си мисли, че американците...не знам какво си. Да, но горното, което споменах за сериите, беше от американски сериал.
Спомням си и може би (скоро) няма да забравя това, което шефа на екипа каза на терориста - "Направихте Исляма извинение за тероризма".
Хубаво ми беше, когато осъзнах, че актьорските реплики от филмите бяха правилно подбрани, със знание, а не просто думи. Мисълта ми е, че много хора говорят за ислям, но си личи че са лаици. И е обидно. Защото все пак всеки четвърти е мюсюлманин. Не може да се иска от мюсюлманин да познава това, което (в същност) църквата е създала от донесеното от Христос, а останалите да говорят без знание за една доста разпространена религия.

Спомням си времето, когато се забрадих, хората в Бг, които ме познаваха от преди, бяха поизненадани от външния ми вид. Да не говорим за непознатите, срещаните по улиците. Те все гледат по-различните от тях по улиците. (Чудно кога най-после ще привикнат с различията и ше спрат да зяпат). Приели Ислам от Бг, когато отидеха в САЩ изповядваха религията си спокойно, защото там ги приемаха нормално и дори за тях беше нормално да избереш САЩ религията си или да се забрадиш.
В същност се оказа, че в Англия също лесно изповядват религията, както и в Испания, в Германия, в Швеция, в Холандия. Другите ми познати са в арабски страни - там май е по-сложно...Да се чуди човек.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2021 Коментари: 3 Гласове: 1

Джубран Халил Джубран
(1883-1931), писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ




Научих се на мълчание от многословния, търпимост - от нетърпеливия и добро - от недобрия, но колкото и да е странно, аз не изпитвам ни най-малка признателност към тези учители.

Любов, която ежедневено не се възражда, ежедневно умира.

Значимоста на човек не се определя от това, колкото е достигнал, а по-скоро. от това което иска да постигне.

Има три вида хора: високомерни, горди и други. Другите още никога не съм ги срещал.

Рождение и смърт -това са две благородни изражения на доблеста.

Факт - това е безполезна истина.

Забвението - вид свобода.

Желанията - полуживот, равнодушие - полусмърт.

В човека има два човека - единия бодърства в тъмнината, другия спи в светът.

Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

Само немият завижда на многословния.

Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила. Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел. Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 975 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 275083
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Ноември, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30