Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Света на Палестина - новини, култура, събития. Света - новини, култура, музика, събития...Мои размисли - просто няма как човек да дистанцира себе си или собственото си мнение - да се чудя ли на какво се дължи..? Както и да е. Блога си е мой и мога все пак да водя някакви записки. Така де. Ще предпочитам да превеждам материали (в зависимост от времето, с което разполагам) за Палестина и мюсюлманите, защото нишата е голяма и се запълва с лъжлива информация. Не че обичам много държавата България, не я обичам. Но пък обичам родната България и по принцип ме е еня за мнението на хората в нея. Така че ми се ще да има и истината из пространството - а вече кой ще я докосне, как ще я приеме, разбере, какво ще си мисли след това...Не знам. В Корана се казва, че наше задължение е да казваме истината, а резултата не е наша работа...Така си е.
Автор: irshad Категория: Лични дневници
Прочетен: 271288 Постинги: 125 Коментари: 63
Постинги в блога от Септември, 2009 г.

http://mkaragyozov.blogspot.com/2009/09/blog-post_29.html

на английски оригиналната новина: http://palestinianworld.blogspot.com/2009/09/arab-officials-condemn-aqsa-raid.html

Сбъдна се! Атакуваха "Ал Акса"!
На 29 юли 2009 г. в свой пост предупреждавах за опасността крайни еврейски групи да щурмуват "Ал Акса".
(Вж. ТУК)
Уви, това се случи! Предсказанието се сбъдна, въпреки хилядите апели атаката да бъде предотвратена.
Според твърденията, неподкрепени от археологически данни, на крайно религиозни групи в Израел, хълмът, на който е бил построен Соломоновият храм в Ерусалим, е същият хълм, на който в момента се издига джамията "Ал Акса" - третото най-свещено място за мюсюлманите по света и шедьовър на средновековната ислямска архитектура.
Макар че фондация „Ал-Акса“ съобщи няколко дни по-рано, че екстремисти ще нахлуят на теротирията на джамията, полицията не предотврати случилото се, ставащо вече ежегодна проява. Миналата година именно подобни сблъсъци доведоха до изгарянето на десетки коли и магазини в Йерусалим.
В неделя, по повод еврейския религиозен празник Йом Кипур, джамията е била атакувана от около 150 израелци.
Неделните сблъсъци, които разтърсиха Йерусалим, доведоха до десетки и стотици арестувани и ранени палестинци.
Официални лица от правителството на Йордания заявиха, че това е провокативен акт от страна на Израел. Имайки предвид, че местата за поклонение са защитени от международна конвенция, това е брутално потъпкване на международното право. Йордания настоя Израел да осигури контрол над еврейските екстремистки групи.
Не бива да се забравя, че това остро предупреждение идва от страна на Йордания, която отдавна има търкания с палестинците, е една от двете арабски държави с подписан договор с Тел Авив и една от най-прозападните страни в региона.
В последните няколко години все повече се усилва натискът над правителството в Амман този договор да бъде скъсан, като Йордания да се присъедини към останалите арабски държави, които бойкотират Израел.

Информация от независими източници за плановете за разрушаване на къщи в Ерусалим и опитите за кражба на земя в разрез с международното право можете да прочетете от това разследване на двама френски журналисти:
"Как Израел конфискува Източен Ерусалим"

също на български можете да видите и:
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article147
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article146

Категория: Лични дневници
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 30.09.2009 18:38

Блога на Мариан: http://mkaragyozov.blogspot.com/2009/09/blog-post_23.html

 

 

Едно ново шоу добре илюстрира фразата от руската класика - "На кого се смеете, господа, на себе си се смеете!".
Да оставим настрана факта, че то е част от стратегията за опростачване и изчанчване на народа и да се вгледаме по-дълбоко из дебрите на психологията.
Пред едни травмирани хора душевно се разсъбличат други не по-малко фрустрирани и комплексирани хора...
След началото на т. нар. преход българската действителност невротизира хората с промените си, с рязката декласация на огромни маси хора и трудната адаптация на почти всички. Нервираше и липсата на ценностна система и необходимостта всяко действие и убеждение да бъде подлагано на съмнения (защото може някой син талибано-кинжал да ревне, че това е "рекомунизация"). Оцеляването беше абсурдно - бяхме принудени да се "спасяваме" или сами, или с хора, които не приемаме докрай, породи ненавист към тях и невъзможността да се преодолее мнителността към околните. Оттук и неспособността да си толерантен (тук е мястото и на темата за това, че е по-лесно да мразим другите, циганите, педалите и арабите, защото иначе трябва да мразим себе си за всички лини и национални провали и неуспехи).
Добавете към това страховете на патриархалния, домодерен човек, твърде скоро изтръгнат от неговата традиционна среда от социалистическата урбанизация и картината става почти пълна...
Така се оказва, че националната ни диагноза е нетърпимост към всички и всичко, което показва, че не живеем в мир и хармония със самите себе си. Затова сле готови да се разголим по телевизията за пари, които няма да спечелим...

Предлагам и един откъс от статията "На кушетката в маймунарника" от Любослава Русева (в-к "Дневник", 17 септ. 2009 г.)
"... историите не шокират с отблъскващите подробности от бита и частните съжителства, а с баналността си. Изумява и готовността на преживелите ги да изповядат публично колко са незначителни, неуспешни, нехаресвани и нехаресващи се - продукт на средата, която легитимира отвратителното като норма и задължителен критерий да излезеш от анонимност.
Тези разрушаващи се пред очите ни човеци всъщност казаха следното: Аз не обичам и не уважавам себе си, как да обичам и да уважавам другиго? Моето достойнство не струва пукнат лев, достойнството на другите също. Мога да си тръгна оттук без награда, напълно опозорен и съсипал семейството си, защото по-лошо няма да стане - аз съм нищо и отново ще се върна в нищото след "петте минути слава".
Но, разголвайки се душевно, убедени, че нямат друг път, нито дарби, участниците не са безсрамни, нито цинични. Те са отчаяни и уморени, ненавиждат се и ненавиждат най-близките си, само че заедно с това ненавиждат тъкмо срама и цинизма, заради които ненавиждат живота си. И това е добра новина - тези хора са решили да свалят не само задръжките си, а преструвката, в която вече се задушават. Лошата е, че имената им трябваше да са други...
Впрочем "Цената на истината" заслужава упреци точно в това отношение: на масата за душевни аутопсии лягат единствено "малките хора".
Няма ги политиците, за да бъдат питани с колко свои братя са участвали във финансови оргии с бюджетни средства, колко пъти са изневерявали на избирателите си, имали ли са мръснишки фантазии как източват държавния резерв. Няма ги и прокурорите, и съдиите, и спецекипите срещу корупцията, които наскоро дори се обидиха на предложението да минават през детектор на лъжата. ...
Пък и всеки от цялата тази непроменяща се в годините хвърковата чета по медиите, дърдореща каквото й изнася в един или друг момент.
Но млъкни, сърце! Не е малко и това, че започнаха да се разсъбличат до голо душиците на излъчващите този "елит".
И гледката не е никак възбуждаща..."

 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове: 2

Лопе Де Вега

(1562-1635)
испански писател, поет и драматург


 “Да повярваш, че се раят в ад побира, на заблуда да си отдадеш живота и душата: то любов е, който е опитал, го разбира".

Да скриеш любов, пари и грижи е невъзможно.

Който е мамил веднъж, ще мами още много пъти.

Силната любов в природата няма начало.

Понякога амбицията сама не знае какво точно иска.

Най-важното правило за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго освен на истината.

На нещастия могат да ни обрекат обстоятелствата, на любов се обричаме сами.
 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1371 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 22.09.2009 12:59
Глупакът никога не може да бъде някой, но понякога може да бъде всеки.

Цинизъм - това е хумор в лошо настроение.

Историята на човечеството си в основата си - история на идеи.

Историята на човечеството е състезание можеу образованието и катастрофата.

Този който не гледа напред, се оказва отзад.

Там, където няма промени и необходимост от промени, разума умира.

Нашата истинска националност - човек.

Нравственото негодувание е завист, която е с ореол над главата.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове: 1
Аз знам само, че хората се различават от животните по наличието на разум. Това, което правим обикновено не трябва да е инстинктивно, а обмислено и оценено от разума. Така е любовта, страха и пр. При децата инстинктивно се извършват различни действия и се говори по някакъв начин, който обикновено не е обоснован и създава напрежение между родителите и децата.
Не само в този случай, но и при контакта възрастен с други, както и при контакта сам със себе си, конфликт има, когато действията и мислите не са свързани с разума, не са минали през него.
Интересното, което осъзнах скоро е, че сме склонни да обичаме нещо красиво, независимо от характера му. Щом е красиво, често забравяме какво е всъщност. Това, че съм го осъзнала чак сега може да ви се стори странно, защото от малки слушаме "По дрехите посрещат, по ума изпращат". T.e. винаги първо преценяваме с очите си, попиваме гледката и оставяме разума за после, "на спокойствие".
Говорим и правим всички възможно сами да приемаме и да научим и децата си да приемат "различните". Аз самата съм от "различните".
Но чак преди дни го осъзнах! Покрай котето ми, което е много палаво и много хапе. Но пък е красиво, много красиво. Осъзнах, че забравям колко е лош, когато го видя колко е красив (котарака).
Замислих се за картините на природни бедствия, които покоряват със своята глобалност, сила. Някои са красиви - небивал студ, горещина, лавина, вулкан и пр. Но да не си там, а само да ги гледаш.
Често се чува, че живота е един и да го изживеем както ни харесва. Не мисля, че е така. Убедена съм. Уча децата си на обратното - не е правилно да се прави онова, което ни харесва. За мен това е животинското.
Не, не мислете, че не обичам или че отричам животните. Но те са си такива, каквито Създателя ги е сътворил - те се хранят с това, което си е тяхна храна. Един лъв не обича антилопата, за да я нарани, а за да се нахрани.
Едно куче или котка се изхождат навън, защото товае инстинкта им, който има казва, че трябва да изхвърлят от себе си каквото им пречи. Те не замърсяват улиците или пясъчниците.
Ние го правим. Ние сме мислещите. Ние сме разумните. Ние се възпитаваме. Ние се учим. Ние наблюдаваме не за друго, а за да опознаем, да разберем след осмисляне.
Защото каква би била разликата между нас и едно животно например, ако и ние правим онова, което ни харесва?
Така де, според мен обаче много хора живеят точно според онова, което има харесва. И съм сигурна, че много прочели текста ми, ще кажат - ами да, човек, за да е на ти със себе си, трябва да прави онова, което му харесва.
Добре. Човек трябва да е на ти със себе си.
Но замислете се за примери от ежедневието на неща, които са направени, защото на някой му е харесало да ги направи. Например някой харесва мързела си и не иска да ходи до казана и изхвърля по тази причина боклука си през терасата. Или пък някой харесва премного ар-ан-би-то и си хо е усилил до дупка, когато се къпе, за да не пропусне и минутка от парчето. Или например някой много харесва и се възбужда от боклата, която причинява на красива жена и я изнасилва. Или много харесва парите и мързела си, та краде, за да си ги набавя. Или си харесва алкохола и се напива, след което буйства, пее и т.н. Някой много харесва кучето си и си обикаля наоколо след него, а то нааква градинката без да има кой да събере акитата му.
Мисълта ми е, че често забравяме да осмислим преживяното, а първото, което правим, е продиктуваното от инстинкта ни, от "сърцето". Така е и със страха. Измислили сме си какви ли не чудовища, вампири, болки и ред други. И си се страхуваме.
Сами се поддаваме на първоначалния си инстинкт, така го наричаме, и после се убеждаваме, че другия е много добър, секси и пр и търпим години простотиите му, докато разберем, че привличането е било измислено и е нямало смисъл да се подлагаме на това, на което сме се били подложили. Че сме угнетили сами себе си. Че сме изгубили години в търпене на нещо, което е нямало нужда да търпим и пр.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1049 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 13.09.2009 18:01
Тази года за втори път ще се проведе протестът “Свобода, а не страх”. Мероприятието е насрочено за 12 септември от 10:30 часа. Протестът ще покаже, нашето нежелание да бъдем постоянно наблюдавани, следени и записвани без причина.

Какво се случи последната година?

1. От 16 април, данни за всеки имейл, който изпратите, се съхраняват от интернет доставчика ви, за да може да бъдат предоставени на полицията при поискване. Съхраняват се и местоположенията на използването на интернет, дали ползвате skype, icq, jabber, други средства за комуникация, VOIP. Освен това се съхранява и с кого си общувате, кога си общувате и кога сте в интернет, зад кое IP сте в момента на използването на услугата към вашият интернет доставчик. Има и още данни. Те могат да бъдат използвани за анализ и да бъде проследено вашето поведение и поведението на хората с които си комуникирате.

2. От няколко дни МВР отново иска директен достъп и до данните за нашите телефонни разговори, които мобилните оператори са длъжни да съхраняват за една година назад. Службите искат да могат да вземат тези данни с т.нар “пасивен достъп”, в който за секунди могат да извлекат с кого сте си говорили, кога, колко дълго, къде сте се намирали с точност до няколко метра, когато сте провеждали разговора и още данни, които отново могат да проследят, без да сте извършили престъпление. Всичско това за последната една година, че и повече, защото няма изискването за премахване на данните от МВР.

3. От нова година ще имаме биометрични снимки и личните ни карти ще съдържат нашите отпечатъци. За да си извадите нов документ за самоличност, ще трябва да си дадете отпечатъците, като “престъпник пред ФБР” и да влезете в една “тъмна стаичка”, за да ви направят биометрична снимка, която записва всякакви данни за вас и в последствие можете да бъдете разпознат от всяка камера, поставена на улицата – къде ходите, как се движите и с кого се срещате.

4. В европейските инстутиции се обсъждат серия от директиви, които не обръщат много внимание на гражданските права в цифровия свят, а наблягат повече на правата на бизнеса и на институциите. Въпреки, че евродепутатите гласуваха за гарантиране на правата ни, това най-вероятно няма да се случи. Няма да се случи и това да останем с неутрален интернет, което пряко вреди на бизнеса и на личното му използване. Можете да прочетете повече тук.

5. В Софийския университет и на други места, ще се инсталират скъпи камери за наблюдение и система за контрол на движението на всеки студент и преподавател. Прочетете повече тук.

Информацията, която се събира и обработва за всеки един от нас с измислената причина “борба с тероризма” е много ценна и ние трябва да си я защитим, като искаме всички права на гражданите да бъдат спазени. Не искаме безконтролно и безпричинно следене.

Разбираме усилията на службите да ни гарантират сигурността, но това не е начинът. Това са стъпки за създаване на “Министерство на Информацията” и за контрол от страна на този, в когото е тя. Нека не се заблуждаваме, че тази информация ще бъде използвана само за “мирни цели”, както и не се заблуждаваме, че тя ще бъде използвана за тотален контрол, както във фантастичните филми.

Доказателства за злоупотреба с информация и за подтисничество с такава информация има много – от организаторите на мирните протести, до съсипването на живота на определен човек.

А сега информацията се добива много лесно…

Затова излез и кажи, че искаш твоите граждански свободи, а не да се страхуваш.

Ела на 12 сeптември в 10.30 в градинката между Парламента и Софийски университет и се включи във второто шествие “Свобода, а не страх” 2009.

ПИШИ В БЛОГА СИ или в САЙТА СИ ЗА ТОВА СЪБИТИЕ.

Носи си своя начин на протест – мишка вързана около врата или ръката, мрежов кабел, кутия, бесило или каквото счетеш, че най-добре, ще пасва на своята личност. Донеси си и инструмент за вдигане на шум, за да можем да покажем, на всички, че само с вдигане на шум нещата се оправят, поне в България. Донеси си и плакат, за да покажеш, че искаш “Свободи, а не страх”.

Категория: Новини
Прочетен: 766 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 271288
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Септември, 2009  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930