Има много хора, които отричат съществуването ИЗОБЩО на държавата Палестина.

Може би някой да се запита какво му е толкова важното на това?
Знам, че всеки си има приоритети в живота. Аз също.
Разгледайте снимките по-долу и сами си отговорете на въпроса "какво толкова".
Нищо толкова може би, ако през 48-ма не бяха прогонени от домовете си и избити много, много хора. Тези хора, които са оживяли до днес, 61 години по-късно, нямат право да се върнат, никога за тези 61 години не са се връщали. Техните деца, родени в изгнание, също нямат право да влязат в несъществуващата държава Палестина. Децата на техните деца също нямат това право.
Още пазят ключовете на домовете си. Старите вече, тогава деца, още пазят ключовете. Едни от тези, старите, метални, големи ключове.



Карл Густав Юнг е казал:

Здравите не измъчват, а измъчваните стават мъчители.

Лагерите за бежанци за пълни с несъществуващи палестинци. Колко...по данни на Червен кръст, над 5 000 000 бежанци по света. Без родина. Без народ. Без история?

Jonathan Cook, The Electronic Intifada, 22 July 2009

Силната подкрепа за Израел, изразяваща се в разговори и коментари в Интернет страници, чатове и форуми, Twitter и Facebook не е точно това, което изглежда.   Съобщава се, че израелският външен министър е създал специален таен отряд от платени служители, чиято работа е да сърфират по 24 часа в Интенет и да разпространяват положителни новини за Израел.   Младежите, работещи добре с Интернет, наскоро завършили и демобилизирани войници с езикови умения, са назначени да се представят за обикновени сърфисти, докато прокарват правителствената линия за Близкоизточния конфликт.   „За всички намерения и цели, Интернет е театър в Палестинско-Израелския конфликт и ние трябва да бъдем активната страна, иначе ще сме от губещите”, казва Shturman, който отговаря за проекта.

Съществуването на „Екип за Интернет война” излезе на светло, когато бе включен тази година в бюджета на външното министерство. 150 000 $ са били отделени за първия етап на финансиране, като сумата ще нарастне през следващата година.   Екипът ще попадне под ръководството на голям департамент, който работи с това, което израелците наричат „хасбара”, официално преведено като „публично обяснение”, но по-добре познато като пропаганда. Това включва не само правителствените връзки с обществеността, но и засекретените сделки, които имат министерствата и акумулирани от частни организации и инциативи, представящи израелския образ в печата, телевизията и онлайн.

В интервю тази седмица за израелския бизнес вестник Calcalist, Shturman, заместник директор на департамента за министерския „хасбара” призна, че неговия екип ще работи тайно.   „Хората ми няма да казват: „Здравейте, аз съм от хасбара департамента на израелското външно министерство и искам да ви кажа какво следва”. Нито ще се идентифицират като израелци”, каза той. „Ще се изявяват като нет-сърфисти и като граждани, ще пишат отговори, изглеждащи лично, но които ще се основават на списък, изготвен от външнополитическото ведомство”.

Rona Kuperboim, журналист в най-популярния новинарски сайта на Израел Ynet, осъди тази инициатива, като каза, че тя показва, че държавата Израел е „държава на полицейското мислене”
Тя добави, че „добрите ПР не могат да покажат реалността в окупираните територии по-красива. Деца биват убивани, домовете – бомбардирани и семействата гладуват”.

Нейния материал беше посрещнат с интерес от няколко потребителя, които я попитаха как могат да кандидатстват за работа в този екип на ВнМ.
Проекта се явява формализация на практиката на ВнМ, разработен специално за израелското нападение над сектора Газа през декември и януари.   „По време на Operation Cast Lead ние призовавахме еврейската общност зад граница и с тяхна помощ набрахме няколко хиляди доброволци, които се присъединиха към израелските доброволци”, каза Shturman.   „Предоставихме им справочни и хасбара материали, и ги изпратихме да представят израелската гледна точка в новинарски уебсайтове и проучвания и форуми в Интенет”.   Израелската армия също има един от най-популярните сайтове за видео споделяне на YouTube и редовно качени клипове, въпреки че бяха подложени на критики от страна на правозащитни организации, че подвеждат зрителя от показаното в кадрите.
Shturman казва, че по време на войната министерството се концентрирало върху европейски уебсайтове, където посетителите били по-враждебно настроени към израелската политика.
Elon Gilad, който е шеф на Интернет екипа казал пред Calcalist, че много хора се свързали с министерството по време на атаките в Газа. „Хората просто искаха информация и след това виждахме, че тази информация беше разпространена в Интернет”.

Той предположил, че е било налице широкомащабно правителствено сътрудничество с министерствата за предаване на информация и детайли до десетки хиляди израелски емигранти по света, които да пишат про-Израелските материали на техния роден език за уебсайтовете.   Очаква се новия екип да увеличи тясната координация на министерството с частни пропагандистки групи, giyus.org(Give Israel Your United Support – дай на израел твоята международна подкрепа). Според съобщенията около 50 000 активисти са приобщени в програма наречена МегаФон, като при всяка статия в Интенет, критикуваща Израел, се изпраща съобщение в компютъра на всеки от тях. Тогава от тях се очаква да бомбардират сайта с коментари в подкрепа на Израел.   Nasser Rego, Илам, група базирана в Назарет, следи Израелските СМИ, казват арабски организации в Израел, които редовно са взимани на прицел от хасбарагрупи. Новия екип ще се опита да създаде такъв модел на работа, че професионално да се постигне повече убедителност.   „...Тяхната цел е ясна, ще се заключава в дискредитиране на тези, които се грижат за човешките права и законите в отношенията с палестинците”.
Когато този репортер призова външния министър,Yigal Palmor, официален говорител, отхвърли съществуването на интернет екипа, въпреки че призна съществуването на длъжностни лица, които отговарят за разработването на тази медия.
Той отказа да коментира кое от казаното от Shturman или Gilad е било неточно предадено на иврит от медиите и каза, че министерството няма да прави нищо срещу тези репортажи.

Израел е разработил усъвършенстван подход към новата медия, откакто стартира кампанията "Brand Israel" през 2005г.

Служители, извършващи пазарните проучвания са убедени, че Израел трябва да показва добри новини за успехи в бизнеса, за иновации в медицината и науката.   Shturman казва, че неговия сайт ще се стреми да подобрява „Израелския имидж на развиваща се държава, която помага за подобряване на околната среда и човечността”.   David Saranga, завеждащ PR на израелската общност в Ню Йорк, водеща в даването на тласък на оптимистични съобщения за Израел, водеше дискусии и доказваше тази седмица, че Израел е в наизгодна позиция спрямо застъпниците на Палестина.   „За разлика от мюсюлманския свят, които са стотици милиони прияърженици, прегърнали палестинската идея, застрашавайки израел, ние сме само 13 милиона”, пише той в Ynet.

Израел трябва да се замисли и да се погрижи за това, че подръжката ни сред младите в Европа и САЩ спада.

През 2007 стана ясно, че външното ведомство е позволило фотография да бъде публикувана в Maxim, популярно щатско мъжко списание, в което жени войници от Израел са снимани в плажни облекла.

===========================================

Jonathan Cook е писател и журналист в Назарет, Израел. Последната му книги са Israel and the Clash of Civilisations: Iraq, Iran and the Plan to Remake the Middle East (Pluto Press) иDisappearing Palestine: Israel"s Experiments in Human Despair (Zed Books)    

Взехме второ ПС у нас и ест. веднага повикахме доставчика да ни прекара Нет и до него. Интересното обаче е, че един кабел влиза в дома ни, у нас се разделя на две без разпределител, от самия кабел, омотан с изолирбанд.
Така ли се прекарва втори интернет в един дом?
Искат ми да плащам два.
При доунлоад скоростта е много добра, иначе не е.
Моля ви за съвет.
Обадих им се, момичето на телефона не разбира, макар че й обясних всичко. Искаше да прати техниците да дойдат отново у нас, но аз отказах засега, защото щяха да дойдат същите момчета.

Вижте видеото и решете сами колко международни и човешки закона е нарушил Израел.
Израелските военоморски сили са отвлекли Spirit of Humanity от международни води.
Израелското правителство отвлича палестински рибарски лодки от палестински териториални води, отвлича рибари,  изпраща военни екипи да обстрелват, раняват и да ги убиват, докато те се борят за живота си.

След като гледате видеото ще бъдете убедени, че Израел извършва пиратски действия срещу палестинците и международните закони. На никоя друга страна не би било позволено да върши това, което Израел прави всеки ден.

Доброволци на Международното Движение за Солидарност (The International Solidarity Movement (ISM) са придружавали рибар, за да документират атаките срещу тях от Израелските сили и да осигурятзащита срещу тези атаки. (www.palsolidarity.org) За повече информация и текущи рапорти за рибарите от Газа: fishinunderfire.blogspot.com 
 
Free Gaza Movement
 

   
   
Гледайте видеото: Заселник атакува активисти на Peace Now документиращи разрушенията 
 
От: Haaretz Service  
 
 

Двама представители на организацията Peace Now, екип на Израелската телевизия са нападнати миналата седмица от заселник, който бил обект на тяхното заснемане на разрушенията от заселвашите се.

Материала, оригинално представен от Channel 2 Television и публикуван онлайн от Peace Now, показва охранител в колонията Долев да удря и поврежда камерата и оборудването на телевизионния екип и по-късно атакува автомобила им с камъни.

 
 
 
 
 

Седмата конференция на палестинците в Европа на тема „Завръщането е право, а не съгласие или отстъпка” приключи в Милано, Италия, на 2 май 2009 г. със значителен успех. Хиляди палестинци от цяла Европа взеха участие в работата на конференцията, на която присъстваха изтъкнати палестински лидери от окупираните територии и чужбина, както и голям брой известни личности и представители на арабски, ислямски и европейски институции и съмишленици. Седмата конференция бе организирана от Генералния секретариат на Конференцията на палестинците в Европа, Палестинския център за завръщане, Лондон, и Палестинската асоциация в Италия, както и от палестински институции в Италия и в чужбина.

Седмата конференция на палестинците в Европа, проведена в Милано:

- Потвърждава резолюциите, приети от предишните шест конференции на палестинците в Европа, проведени с участието на техните асоциации, институции, съюзи, а също и на общностите в Лондон (2003), Берлин (2004), Виена (2005), Малмьо (2006), Ротердам (2007) и Копенхаген (2008).

- Свидетелства за широкомащабните дебати, консултации и дейности с участието на голям брой палестински общности от цяла Европа.

- Припомня еднаквостта на тяхното състояние и съдба с мнозинството палестинци, независимо къде се намират.

- Приема темата за ежегодното възпоминание и за 61-та годишнина от Накба "Завръщането е право, а не съгласие или отстъпка”.

- Изразява специално задоволството си от усилията на палестинската общност в Италия, която работи в сътрудничество с ислямската и арабската общност и със съмишленици от италианското общество, за да свика конференцията и да гарантира успешното й провеждане с помощта на всемогъщия Аллах.

- Приветства участниците от различните палестински общности в Европа и гостите от родна Палестина и диаспората.

- Високо оценява усилията на представителите на европейските, арабските и ислямските институции и организации на тази конференция и обръща специално внимание на усилията на арабските и ислямските общности за нейния успех.

- Припомня историческите предизвикателства, които палестинският народ преодоля.

- Обявява приемането на следните резолюции:

1. Потвърждава: че палестинците в Европа са част от палестинския народ с цялата негова историческа дълбочина, историческо наследство и арабска и ислямска идентичност; че палестинският народ, независимо от това къде се намира, е едно неделимо цяло и отказва да бъде разделен. Също така палестинците в Европа обявяват своята силна привързаност към националната палестинска идентичност и култура. Те споделят общия палестински опит и борба за справедливите права на палестинците, за които пренебрегването, разделението, пазарлъците и сделките са неприемливи.

2. Потвърждава силната ангажираност към правото на палестинците да се завърнат по домовете си, от които са били прогонени, подчертавайки отхвърлянето на всички опити, които имат за цел подкопаването на това право, пренебрегването или отстъпването му. Палестинците никога няма да направят компромис с правото си да се завърнат в Палестина и не са упълномощили никого или никоя партия да приеме, да сключи сделка или да го размени. Палестинците в Европа настояват за незабавно то прилагане на правото им да се завърнат, като им бъде позволено, независимо къде е тяхното постоянно место жителство, да се завърнат в родните си земи и бъдат компенсирани за всички загуби, които са претърпели предшествениците им и следващите поколения –психологически и материални, причинени от жестокото им изгонване и дългите години в изгнание и разделение.

3. Припомня престъпната агресивна война, водена от израелската военна машина срещу палестинския народ ивицата Газа в продължение на 23 дни, по време на която бяха извършени масови кланета, военни престъпления и зверства срещу цивилното палестинско население, сред което деца, жени, възрастни и болни, свидетел на които бе целият свят. С огромна гордост палестинците в Европа отбелязват непреклонността на палестинския народ в Газа, благодарение на която силите на съпротивата, силната ангажираност, честта и човешкото достойнство успяха независимо от огромните жертви. В този критичен момент палестинският народ заслужава необходимото признание и подкрепа от света и от онези, които обичат свободата и справедливостта и правдата на неговата кауза.

4. Осъжда официалната позиция на някои европейски страни, която създаде погрешна представа за преобладаващата позиция на Европа спрямо войната срещу палестинския народ в Газа и наложената му обсада. Палестинците в Европа предупреждават, че тази политика, която не може да бъде смятана за представителна за народите от този континент и за ценностите, с които те се гордеят, е предизвикала съмнения относно надеждността на политиката на Европа и политиката за човешките права и това изисква да бъдат предприети съответните мерки. Всяка друга позиция, различна от настоящата, няма да бъде приета при никакви обстоятелства.

5. Отбелязва обезпокоителното влошаване на европейската външна и военна политика и политиката за сигурност, която застава на страната на тираничен Израел за сметка на човешките права и справедливостта. Това стана ясно по време на агресивната война срещу палестинския народ от ивицата Газа. Всичко свидетелства, че израелският окупатор е изтълкувал тази позиция като легитимизация на агресията срещу палестинците. Той капитализира тези официални позиции за продължаване на ужасните военни престъпления и счита тези позиции за форма на подкрепа на неговата политика за подчиняване на палестинския народ, като атакува достойнството му и пречупва волята му.

6. Предупреждава всички официални лица и онези, които отговарят за взимането на решения, както и архитектите на общественото мнение в Европа, че палестинският народ плати висока цена в резултат на официалната подкрепа на Европа за израелската военна машина, чиито жертви станаха деца, жени, възрастни и болни хора, загинали по жесток начин. Докато всичко това бе извършвано в рамките на политическата и военната подкрепа и подкрепата на сигурност и засилването на обсадата на ивицата Газа, Западният бряг стана свидетел на засилените ограничения и кампаниите за етническо прочистване в Ерусалим, както и на разпространението на расистки кампании срещу палестинците на окупираната през 1948 г. територия.

7. Припомня, че участието във възстановяването на ивицата Газа е последица от израелската агресивна война, и отбелязва важността това да не бъде подчинено на някаква форма на политическа експлоатация или да бъде използвано като разменна монета срещу палестинския народ. Палестинците в Европа  предупреждават също, че призивите за участие във възстановяването на Газа няма да успеят от само себе си в коригирането на европейската политика спрямо палестинския проблем или да подобрят нейния имидж, защото моралната и човешката отговорност, която имат европейските официални лица, изисква те да настояват да упражнят влиянието си, за да се сложи край на израелската агресия, разрушенията и катастрофите, преди да е станало твърде късно.

8. Подчертава необходимостта от подлагане на окупационната власт на обстойно разследване и търсене на отговорност от нейните лидери за военните престъпления и сериозните нарушения на международното хуманитарно право, като се гарантира, че израелските военнопрестъпници няма да избегнат наказанието на  международното право. Палестинският народ приветства всички правни инициативи, целящи преследването на израелските военнопрестъпници, и твърдо заявява своята подкрепа за подобни инициативи.

9. Наблюдава със сериозно безпокойство настойчивостта на окупатора да приложи политиката на „свършен факт” в Палестина чрез изграждане на селища, експанзионистична стена, изземване и заграбване на земи, разрушаване на домове, нарушаване на ежедневния ритъм на живот на палестинските граждани и превръщане на местата за живеене в разпръснати и изолирани острови и затваряне на прозорците на надеждата.

10. Преживява с огромна тревога засилващите се атаки, които израелските окупатори извършват по различен начин срещу Ерусалим и законното му население, като се увеличава масовото изгонване и разрушаване на домовете. Затова палестинците в Европа предупреждават за институционалния расизъм, който окупаторът преднамерено упражнява срещу палестинците в Ерусалим и конфискацията на документите им за самоличност по различни поводи и отказа за пребиваване наред със заграждането в града на териториите, в които живеят палестинци, със селища и расистка разделителна стена.

11. Предупреждава за последствията от нанесените щети на свещената джамия „Ал Акса“, оскверняването на нейната святост и на ислямските и християнските светини и имоти в Ерусалим, както и за последствията от системната агресия срещу сторическите и цивилизационни символи на Ерусалим, столицата на арабската култура, разрушаването на неговата културна идентичност и обезобразяването му със селища и засилени разкопки.

12. Потвърждава осъждането на престъпната обсада на населението на ивицата Газа и предупреждава за последствията от това организирано престъпление и скандално нарушаване на всички човешки права и морални норми, в това число отказването на стоки от първа необходимост на милион и половина души. Палестинците в Европа настояват всички, които са част от това, да сложат край на обсадата. Прекратяването на обсадата е истински тест за ангажираността на Европа към човешките права. Това е също и пряка отговорност на арабските и ислямските страни, най-вече на Египетската арабска република за нейното задължение да прекрати обсадата и да отвори пропускателния пункт Рафах.

13. Потвърждава верността си към палестинското национално единство и програмата за истински и всеобхватен диалог, в който да бъдат разгледани проблемите на палестинците. Това единство е задължително за укрепването на палестинския народ и е средство, използвано от палестинския народ, за да се противопостави на окупатора и да защити постоянните национални и висшите интереси и да попречи на вредните външни интервенции на враговете на палестинския народ и на тези, които нарушават неговите права. Задължително е всички палестински партии да насочат вниманието си върху програмата за диалог и да предотвратят вътрешното разцепление сред палестинците, да превъзмогнат различията и да продължат към включваща всички ефективна национална палестинска програма за прекратяване на окупацията и за възстановяване на отнетите права на палестинците.

14. Подчертава необходимостта да се засили тяхното участие в палестинските обществени дела, преди всичко чрез свободен и прозрачен демократичен процес, който ще увеличи ефективното представяне на палестинския народ и на всички части от палестинското население както по родните земи, така и навън. Палестинците в Европа подчертават необходимостта от възобновяване на институциите на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и настояват за възстановяването й и нейното реформиране.

15. Подчертава, че с участието на силите на истината и справедливостта на този континент палестинците в Европа ще продължат усилията си за подкрепа на народа си и за облекчаване на болките, причинени от израелската война на агресия, престъпната обсада и потисническите ограничения. По този начин корабите, които се опитват да преминат през блокадата, ще продължат да плават и конвоите на братска солидарност и делегациите ще  продължат своя ход. Всички програми, проекти и конструктивни инициативи ще се увеличават с помощта на всевишния Аллах в потвърждение на единството ни и на похода на нашия палестински народ, където и да се намира.

16. Следи с огромна болка борбата на палестинските бежанци в Ирак и на онези, които са били прогонени след окупацията и съпътстващите я бедствия, гонения, изгнание и престъпления. Това нещастие изисква намесата на всички страни, за да се сложи край на страданието и да се затвори тази глава в съответствие с правото на палестинците да се завърнат по домовете си, в това число и на териториите, окупирани през 1948 г., и в съответствие с човешките права, достойнството, гражданските и социалните права на палестинския народ, където и да се намира.

17. Припомня страданията, в бежанския лагер Нахр ал Баред след разрушаването на домовете им и прогонването им, като съдбата им беше поставена в ръцете на палестинци, ливанци, араби и на международната общност. Това налага спешното възстановяване и съхранение на лагера, тъй като лагерите са крайната и отправната точка на връщащите се по отнетите им родни земи палестинци.

18. Потвърждава възгледа, че Европа носи историческа отговорност за тяхната катастрофа. Това не може да бъде оспорено и всички следващи поколения, дори и днес, продължават на плащат цената на Накба, наложена на палестинците през 1948 г. Наистина Европа и нейните правителства носят специална отговорност заради подкрепата на проекта да бъде окупирана Палестина и в подпомагане на продължаващата окупация и агресията.

19. Заявява, че проблемът с репатрирането на палестинците, тяхното самоопределение, освобождението от окупацията и независимостта на тяхната историческа родина изисква подкрепата на всички онези, които са на страната на справедливостта, защитниците на истината и човечността.

Палестинският народ се отнася с дълбока благодарност към братските усилия и солидарността, подкрепящи каузата им в Европа. Те считат това като друго ценно качество наред с истината и справедливостта на този свят, които ще окажат решително въздействие върху палестинския народ и подкрепата на неговата кауза.

20. С огромна гордост оценява непреклонността на палестинския народ и саможертвата на мъчениците, ранените, затворниците и всички онези, които защитават родината и светите места. Палестинците в Европа са признателни за усилията на тези, които защитават техните права, свобода и достойнство. Техните непрестанни усилия проправят пътя на завръщането в родината, самоопределението, освобождението от окупацията и установяването на пълен суверенитет в родината.

Текстът по-долу е превод на статия от арабския вестник "Ерусалим" (Ал Кудс)
Оригиналът можете да видите тук: http://www.alquds.com/node/179281 от 24.07.09 г.

"Израелска неправителствена организация разкри, че еврейския Градски съвет на окупирания Ерусалим планира да разруши цял палестински жилищен квартал. Организацията „Ер Амим” („Градът на народите”), която наблюдава действията по евреизирането на окупирания Ерусалим, посочва в свой доклад вчера, че председателят на съвета Нир Беракат е изготвил план за разрушаване на района „Ал Бустан”, който се смята за част от стария арабски квартал Селуан в града и се намира близо до Храмовия хълм, срещу Стената на плача, като на негово място бъде изграден еврейски квартал заедно с т.нар. „старозаветни градини”. Организацията твърди, че съветът е прехвърлил собствеността върху 14 имота на това място на организацията „Ел Ад” – еврейска полуправителствена организация, която изкупува и управлява земи в полза на заселническите колонии, и на екстремистки организации, които работят в сферата на засилване на еврейското присъствие в арабските квартали на Светия град. Според „Ер Амим” съветът е прехвърлил собствеността, без да е получил съгласието на юридическия съветник на правителството в подготовка за изпълнение на плана. Това пише в. „Аш Шарк Ал Аусат” в броя си от днес, петък.

„Ер Амим” отбелязва, че докладът, приет в пълна секретност, представлява „крещящо нарушение на правилата на правителството, а в отделни случаи и нарушение на закона, при липсата на официално публично решение, прието от правителството или кнесета, и без публично обсъждане.” „Ер Амим” предупреждава, че квартал „Силуан” е „крайъгълният камък в един голям проект, който има за цел слагане ръка върху палестинските земи в околностите на стария град, изолиране на стария град от урбанистичната тъкан на Източен Ерусалим и свързването му с еврейските заселнически комплекси” североизточно от Стария град.

Докладът на „Ер Амим” идва да предупреди „Християнско-ислямския комитет в подкрепа на Ерусалим” за съществуването на израелски план, целящ двата квартала – „Ал Бустан” и „Шейх Джаррах”. В своя декларация комисията посочва, че квартал „Ал Бустан” представлява зона за сигурност по отношение на джамията „Ал Акса” и стария град от юг. Комисията предупреждава, че в случай, че израелските власти премахнат кв. „Ал Бустан”, това ще даде възможност на окупацията да надвисне над джамията „Ал Акса” и Стария град от три страни. Общинският съвет е връчил на голям брой семейства от кв. „Ал Бустан” нова партида предупреждения за разрушаване под предлог, че строежът е извършен без разрешение или върху инфраструктурен терен.

Споменава се, че собствениците на 88 жилища от квартала са получили от съвета предупреждение за разрушаване, в което им се нарежда да опразнят тези жилища и да ги напуснат в полза на изграждането на „старозаветни градини”.
Според доколада на „Ер Амим”: организацията „Ел Ад”, ръководена от бившия член на израелските специални части Давид Бери, който от края на 80-те години работи съвместно с Еврейския национален фонд, управлява в кв. „Силуан” парка „Националните стени на Ерусалим” по силата на пълномощно, изготвено също тайно през 1997 г. между организацията и Генерално управление на парковете, а не след публичен търг, както изисква законът.

Когато за това узнала Израелската агенция за археологическите паметници, тя подала жалба против това упълномощаване във Върховния арбитраж, който отсъдил в нейна полза. Въпреки това решение обаче през 2002 г. Генералното управление на парковете повторно упълномощило организацията „Ел Ад” да управлява обекта. „Ел Ад” сложила ръка на сгради, дотогава собственост на палестинци в квартала. Някои от тези сгради са били продадени на еврейски организации, други обаче са придобити при съмнителни обстоятелства, включително чрез използване на фалшифицирани документи, както твърди „Ер Амим”.

От друга страна Радиостанцията на израелската армия разкри, че стотици активисти на крайната десница планират да щурмуват Храмовия хълм и джамията „Ал Акса” на 9 август с цел отправяне на предизвикателство към администрацията на американския президент Барак Обама. Радиостанцията отбелязва, че активистите на десницата ще се съберат пред вратите към „Ал Акса” и по улиците, водещи към тях, за да я щурмуват и да извършат в нея своите религиозни обреди. Посочва се, че всяка година на този ден евреите извършват религиозни ритуали, посветени на празника „Шафаот”, на който потвърждават ангажимента си да възстановят върху развалините на „Ал Акса” храма, за който претендират, че е съществувал.

Мюфтията на Ерусалим и Палестина шейх Мухаммад Хусейн заяви, че многократните опити на еврейските екстремисти да щурмуват Благословената джамия „Ал Акса” идват в рамките на опитите им за променят реалността в „Ал Акса”. Шейх Хусейн се ангажира „Пазителите на „Ал Акса”, населението и богомолците с всички сили да дадат отпор, за да я защитят и да попречат на пълчищата заселници да извършат посегателство срещу нея.”

Министърът на вакъфите и религиозните въпроси в правителството в оставка д-р Талиб Абу Шаар осъди извършения от полицията и разузнаването на окупатора щурм срещу залата с електронното оборудване и звуковия контрол към Джамията „Ал Акса”. В декларация Абу Шаар посочи, че „Опасните прояви, които имат място в благословената джамия „Ал Акса”, като цяло представляват факти, сочещи, че ционистката окупация планира и крои нещо, което ще причини щети на благословената „Ал Акса”.”

Информация от независими източници за плановете за разрушаване на къщи в Ерусалим и опитите за кражба на земя в разрез с международното право можете да прочетете оттук:

На български език:
- разследване на двама френски журналисти:
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article148
- както и:
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article147
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article146

На английски:
Информация на Червения кръст:
http://www.icrc.org/web/eng/siteeng0.nsf/html/palestine-interview-090609;
http://english.aljazeera.net/focus/2009/06/200962193549660239.html

The Search For Osama Bin Laden   Ключови участници в продължителното търсене на Осама Бин Ладен, предлагат поглед към това, защо скъпата петгодишна операция не е била успешна и споделят техните мисли по повод успешното бягство на Бен Ладен в Афганистан.

Спорният филм на Еманюел Разави и Ерик де Лаврен проучва възможността заподозряният основател на Ал Кайда отдавна да е напуснал Тора-Бора, крепостта на талибаните, намираща се в източен Авганистан...     Ще ви разкажа края на филма, в който френския журналист обикаля местата в Афганистан, където е трябвало да бъде Осама бин Ладен, където са се водили сражения и т.н. Това трябва да се гледа, не да се разказва. Затова само малко от края. Среща се с командващ афганистански правителствени сили, който му разказва как получават заповед за нападение на конкретно място. Заемат позиции и минути преди нападението получават заповед за отлагане с един ден. На следващия ден, когато нападат, естествено не намират никого.   Гледайте филма.

by Deborah Birkett
1. Аллах е Богът По-голямата част от немюсюлманите, които съм срещала смятат, че Аллах е лично име на вид божество, нещо като Юпитер или Вулкан (божества от римския партеон). Дори съм чувала хора да отнасят презрително към Бог от Исляма названието „пустинен бог”, като чели Юдаизмът и Християнството произхождат от американските стадиони или другаде. Истината е, че думата „Аллах” е съставна дума: ал(определителен член -ът) и илаах (бог): Богът. Монотеизмът – вярата в един върховен създател – е основната и най-важначаст на Исляма. Даже в повечето преводи на Корана на английски, които съм виждала, не се превевежда думата. Смятам, че това наистина е проблематично и заблуждаващо да не се превежда такава една ключова дума, за която има точен английски еквивалент.  Освен това съм срещала доста мюсюламни, които задължават да се използват арабскияизказ за Бога, когато говорят на английски: всичко това обърква тези, за които няма да бъде никога ясно, че Аллах е същият Бог, почитан от евреите и християните. Мюсюлманите се различават по много точки от юдеите и християните, но ИМЕННО ТОВА (че почитат същия Бог) не е от тези различия. Мисля, че не се разбира от начина, по който изразяват това, че в същност става думаза същата вяра в Бога на Авраам, Мойсей и Исус (за мюсюлманите и християните), на Мухаммад. (Мюсюлманите приемат всички тези пророци до Мухаммад, включително и Исус. Повече за Исус – след малко).

2. Най-големият грях в Исляма е ширка: съдружаването, признаването на помощници на Бог. Ширкът може основно да се определи като политеизъм, но включва такива неща като идеята в християнството за Божествената троица или прекланяне пред друг освен пред Бога, независимо от това дали е човек/същество или природно/човешко творение или феномен. Това цели да създаде ясна граница между мюслманите и политеистите, но също така християните и другите религиозни групи.  От това представяне можете да си представите как изрази, като „Свещената Божия майка” носи тежко теологическо бреме на внимателните мюсюлмани. 

3. Мюсюлманите не вярват, че Исус е син на Бог. Както споменахме в т.1, мюсюлманите приемат Исус (на арабски Иса) като пророк и то като един от най-важните пророци (един от петимата с най-висок статус – бел.пр.). Следвайки т.2, те не приемат християнските вярвания, че Исус е син на Бог (литературно или метафорично), вярват, че той е син на Мария (Мериам, ар.). Вярват, че по времето на разпването друг мъж, изглеждащ по същия начин, е бил на мястото на Исус. Исус се е възнесъл, тялом и духом към Бог в небесата.   Това е може би най-важната точка в различието между християните и мюсюлманите. Някои християнски теолози и духовници вярват, че християните се вкарват в заблуда, отдавайки такова голямо внимание на Исус и го въздигат до нивото на Бог, но това са други аргументи – за друго време и място.

4. Мюсюлманите не се прекланят пред пророк Мухаммед - това следва от # 2, но искам да наблегна на това поради голямото ударение върху Исус в практиката на християните, които допускат,че при Исляма положението с Мухаммед е същото.Пророк Мохаммед се възприема от мюсюлманите като човека с най-добрия характер, но те се отнасят към него като към човек, макар и като изключителен. Той се приема като последния, но НЕ ЕДИНСТВЕНИЯ пророк на Бог. Няма божествен статус, въпреки че мюсюлманите изпитват уважение към него и полагат усилия да подражават на неговия характер и навици, които са с доста висок статус. Дълги години мюсюлманите неправилно са наричани „мохамедани”. Това е голяма отживелица, но се среща и днес, както преди. Всъщност тя е доста обидна, тъй като предполага ширк. (бел.пр. Тук авторката поправя английското произношение на думите „муслим”, не „мослем” и „куран”, не „коран”, но на български има общоприети официални названия, които използуваме. Преводача на статията не ги счита за правилни, но ги спазва).
5. Превода на Корана не е Коран. Добре се знае, че много неща се губят при превода. За английско говорящите, от които не се очаква да четат Библията на еврейски, арамейски или каквито и да било други езици, на които текстовете са оригинално записвани, и може да се приеме, че тези преводи на Библията са повече или по-малко валидни, въпреки че може да има предпочитан превод. Но единствено Коранът на оригиналния арабски се приема като Коран:преводите се ползуват с голямо уважение, но просто но не са валидни. Мюсюлманите вярват, че Коранът е низпослан на Мохаммед (който е бил неграмотен) от Бог с посредничеството на ангела Джибрил(Гавраил). Мухаммед запаметява тези цитати, когато се низпослават и ги рецитира и споделя със семейството и сподвижниците си. Предислямската арабска култура е предимно устна и хората безусловно учили и запаметили целия Коран; той не е записван напълно до смъртта на Пророка. Има много преводи от първото му записване преди повече от 1400 години. Много от тях са лоши – част от тях съзнателно изопачени за унижаване на Исляма. Много от лошите преводи показват невежеството и пристрастията на преводача. Но е много важно да се знае, че всеки превод в най-добрия случай, е приближение и може да бъде много опасно да се разпространяват осъдителни забележки въз основата на превод, особено, когато са отделени от общия текст, от контекста.   6. Не всички мюсюлмани са араби; не всички араби са мюсюлмани – изглежда съществува разпространена неяснота по този въпрос. Предполагам че това донякъде е разбираемо: Коранът е низпослан на арабско говорящи, а също така две от свещените ислямски местности (Свещената джамия в Мекка и джамията на Пророка в Медина) се намират в Саудитска Арабия. Но хората с арабски призход живеят в много страни, не само в Саудитска Арабия, изповядвт други религии, не само Ислям: сред тях християнство, юдаизъм и друзианство. Страната с най-многобройно мюсюлманско население дори не е арабска  – това е Индонезия. Само около 12% от мюсюлманите по света са араби! Мюсюлманите живеят в много страни – от Индия до Швеция и до Австралия. Всеки, който желае може да приема ИСляма, но само малка част от тях са с арабски призход. Всеки, който желае може да приема Исляма, малка част от мюсюлманите са от арабски произход. Също така не всички арабски обичаи могат да се нарекат мюсюлмански. Не всички мюсюлмани говорят арабски, въпреки че молитвите трябва да се отправят на арабски и мюсюлманите се насърчават да научат да четат на арабски, за да могат да четат и разберат Корана (оригиналния текст – бел.пр.). Бих искала да вярвам, че дори няма нужа да кажа това, но обстоятелствата ме провокират: не всеки с тъмна кожа или с тюрбан е мюсюлманин или арабин.

7. Културата не е религия – насилията и мизогонията (неграмотността сред жените, убийствата на честта, обрязването при жените, насилствените женитби, физическото малтретиране), за които ние чуваме в квази-и псевдо-ислямските страни като Пакситан, Саудитска Арабия и Иран, произхождат от патриархалните културни обичаи, но не и от исляма, въпреки че обикновено се „оправдава” по шейсет начина до неделя с очакваните религиозно диктаторски и собствени интерпретации на текстовете.

Ако всяка една от тези страни старателно приложи Исляма и почете законите, тогава жените например, не само биха имали далеч повече права и свободи, отколкото тези понастоящем, но поведението на мъжете и действията на правителствата биха се променили толкова радикално, че нямаше да ги разпознаем изобщо. Ислямската концепция и изисквания са много различни от това, което се прави в момента в тези страни.

8. Исляма не е монолитен – той е обширна, богата и сложна религия,с тайствено писание, приблизително 1.2 милиарда псоледователи по света. В ислямски свят има поразитело разнообразие, като например основните ислямски клонове: мюсюлмани сунити (наброяващи около 85-90% от мюсюлманите по света), мюслмани-шиити, суфити, исмаилити и други малки групи. В рамките на тези групи има правни школи (мад-хаб или мезхаби);  към сунитите има основни четири такива. Част от мюсюлманите са такива по рождение, а други приемат Исляма и това увеличава разнообразяването.  Много е важно да не се приема всеки един мюсюлманин, искрен или не, като обобщениена всички мюсюлмани.Голямото разнообразие на мюсюлманите по света е една от причините годишното поклонение (хадж) в  Мекка, рожденото място на Исляма, да бъде толкова завладяващо: всяка година в продължение на повече от 14 века, милиони мюсюлмани се обединяват за няколко дни, отхвърляйки различията помежду си – на раса, етническа принадлежност, класа, пол и език, участват и изпулняват установените ритуали от пророк Мухаммед.

9. Джихад не означава „свещена война”. Това сигурно е най-вредния и непроменен мит за Исляма, Западните медии доста помогнаха за затвърждаването на това, но съществуват и много невежи мюсюлмани, които настойчиво в невежеството си, тълкуват погрешно и използуват некоректно този термин. Джихад – означава „трудя се, старая се, полагам усилие стремя се към по-добър живот”,  превежда се коректно „правя усилие, старая се” или „усилие, старание” и може да се употреби и за такива неща, като студент, който учи старателно, за да получи медицинска диплома или за хора, които събират пари да построят джамия. (Термина е правилен при употреба за жена, която носи Ислямски дрехи и покрива главата си с хиджаб – бел.пр.). Думата се използува относно полагане на усилие за самоконтрол или обучение. Част от джихада на моя съпруг като мюсюлманин са усилията му да стане навреме за първата си молитва за деня, която е преди зазоряване. Джихад обхваща идеята за полагане на усилия и борба за добро или срещу злото, но в никакъв случай не означава насилие и със сигурност не означава някакви чудати ексцентрици да твърдят, че са мюсюлмани и да размахват Корана наоколом решавайки кое е добро и кое е лошо, да започнат да убиват хора. Съществуват  определни крайни обстоятелства, при които понятието джихад може да означава и въоражен конфликт, но това е крайна мярка, когато всички юридически, политчески, икономически, дипломатически опити за защита на мюсюлманите и тяхното право да изповядват религията си или да себорятсрещу потисничество (не само срещу мюсюлмаите), се пропаднали. Всеки вид военно действие, в най-добрия случай, е подгрупа на джихада.Всъщност има добре познати Ислямски текстове показващи, че всякакъв тип военен конфликт е „малък джихад”; „големия джихад” е борбата да контролираш и усъвършенстваш себе си. Някои цитати в свещения Коран, отнасящи се до военни действия (противниците  често тълкуват цитатите  извън контекста, за да подкрепят своите намерения) описват действителни исторически събития, без да ги дават като съвет за начин на действие или религиозно задължение. Те се компенсират от много други цитати,призоваващи към мир, милост, добрина, толерантност, търпение, прошка, състрадание, ограничаване на военните действия и пр. Изглежа сякаш бин Ладен и „мюсюлманските” войници в светда все още не са прочели тези части на Корана.
10. Исляма не пропагандира, подкрепя, защитава или насърчава тероризма.  Клеветническата кампания срещу Исляма е доста задълбочена и успешна.

На книжния пазар вече може да бъде намерена книгата "Кратка история на Близкия Изток. От Аврам до Арафат" Кристофър Кетъруд(С., 2009 г., ИК „Унискорп”, 355 стр., 16 лв.).
Авторът е един от добрите специалисти по близкоизточна история. Роден е през 1955 г. и е сред най-уважаваните английски историци в днешно време. Завършил е модерна история в престижните университети Кембридж и Оксфорд.
Преподавател в известни британски (Кембридж) и американски (Ричмънд, Вирджиния; „Тюлейн”, „Уейк форест”) университети и автор на редица научни и научно-популярни трудове. Сферата на научните му интереси обхваща съвременна история, история на църквата и междурелигиозните отношения.
Интересни факти от биографията му са, че е бил съветник на британското правителство, както и през 2002 г. е бил консултант на тогавашния министър-председател на Обединеното кралство Тони Блейър. Кристофър Кетъруд е член на Кралското географско дружество и Кралското азиатско общество.
Първото издание на текста е през есента на 2006 г. и предизвиква интерес както в западни, така и в мюсюлмански страни.
В рамките на 355 страници са намерили място предговор, две кратки бележки по отношение транскрипцията на имената от арабски език и на използвания стил на изписване на датите, въведение, 11 глави и научен апарат.
Четивото е достъпно и за читател-неспециалист, но и съдържа анализи от културна, религиозна и геополитическа гледна точка, прегледи на задълбочени дискусии по политологични, социологически и културологични горещи проблеми, които го превръщат в полезен текст и за академичната аудитория.
В предговора са уточнени географските рамки на Близкия изток – кои страни авторът ще разглежда в съчинението си. За разлика от европейските полуострови например, получили имената си от от планините, които доминират в тях или ги ограничават от европейския материк, Близкият изток не може да бъде описан с политически коректно географско име. Както изтъква и Жорж Корм в книгата си „История на Близкия Изток от древността до наши дни" (представяне на текста виж тук: http://orientalia.bg/bg/node/91) Близкият Изток съдържа няколко големи планински вериги, отворен е към множество морета... Самите термини „Близък изток” и „Среден изток” (Middle East, предпочитан в англоезичната литература, като идеята е, че бившите владения на Османската империя на Балканите са Близкият, а арабските страни – Средният изток) са европоцентрични по същността си, защото позиционират района спрямо Европа.
Но Европа не може да бъде отправна точка за всички. Така например китайците наричали своята държава „Царство в средата на земята” (стр. 7). В този ред на мисли е неизбежно да се досетим за озаглавяването на книгата на проф. Иван Илчев за Япония. За разлика от традиционната представа, поставяща Страната на изгряващото слънце на изток от нас, заглавието е „По на Запад, най на Запад. Япония”.
Във връзка с този теминус техникус „Близък изток” накратко са посочени справедливите критики на проф. Едуард Саид, палестински християнин-протестант и преподавател по литература в САЩ от книгата му „Ориентализмът”, довели до отпадането на масовото използване на термина „Ориент” или „Левант”.
Кетъруд посочва, че в книгата си ще наблегне основно на триме авраамични религии (юдаизъм, християнство и ислям), зародили се в региона на Близкия изток и съществено повлияли на модерната западна цивилизация, тъй като „все пак днес никой не почита Амон Ра или бог Митра” (стр. 11).
Това е само едно от многобройните доказателства за лекия стил на автора, изпъстрен с английска ирония и приятен за четене.
Във въведението е посочено на кои велики открития на Близкия Изток - като се започне от математиката, алгебрата, алгоритмите, астрономията и се завърши с християнството – европейците сме културни и интелектуални потомци.
Основната теза на автора е, че историята на Западният свят се корени в Близкия Изток - място, където евреи, мюсюлмани и християни са живели хиляди години в хармония и разбирателство.
Авторът ни убеждава, че, след като западният свят е близкоизточен по своя произход, познанието за тази люлка на цивилизацията ни дава не само повече знания за другите, но и познание за самите нас (стр. 29).
Повече от хиляда години ислямският свят превъзхожда Западна Европа в областта на науката, технологиите и медицината, както и във военната си сила и мощ. На Запада му отнема цели три столетия, за да достигне постиженията на Близкия Изток.
Въпросите, които пронизват целия текст, са „Защо обаче сега всичко е различно? Какво се е променило?”, като стремежът на английския учен не е да дава готови рецепти, а да помогне на читателя в неговия размисъл за причините и корените на сегашните конфликти, но и да позволи на всеки да достигне до свои собствени отговори.
Въпреки постиженията на Едуард Саид и неговите последователи, т. нар. „постколониални” и/или „изследвания от страна на потърпевшите”/„подчинени” (с тези термини на български се превежда терминът на английски език „subaltern studies”), разисквани по-нататък в книгата (стр. 186 – 191), британският изследовател изтъква още в началото на труда си, че „продължаваме да смятаме водещата религия в регона (на Близкия изток) – исляма – за агресивна в същността си”, като е заявена амбицията този „мит” да бъде развенчан на следващите страници (стр. 10).
Както пише авторът: "Надявам се задълбоченото запознаване с историята на Близкия Изток да донесе повече мир, отколкото страдания."
В първата глава, посветена на древните империи, са представени почти непознатите на средния човек постижения на шумерите (изобретяването на колелото, клинописното писмо и керамиката, строежите на зикурати и градът Ур), на хетите, използвали за пръв път желязо, на смелите финикийски търговци, завещали ни фонетичното писмо, кодексите със закони на Хамурапи... Чрез езикови и лингвистични изследвания нагледно е показана приемствеността в културите.
Историята на Древния Египет може да отнеме целия обем на съчинението, затова на вниманието на читателя само е предложена хронологията, въведена от престижния изследовател Кенет Китчън. На места се направени обзори на научните дискусии по някои проблеми.
Историята на древните юдеи е погледната и през призмата на съвременното влияние на юдаизма, най-вече в САЩ, напр. в някои схващания за Новия свят и на някои християнски групи, по отношение американският ексепшънализъм и пр.
Втората глава е озаглавена „Зората на монотеизма”. В нея е изказано предположението, че обожествяването на фараона Ехнатон/Аменхотеп и зороастризмът са били благодатната почва, върху която са се развили последващите монотеистични схващания. Логично третата глава е посветена на появата и развитието на християнството. Обяснени са социалните и историческите предпоставки за бързото му разпространение. Макар че пише „светска история”, Кетъруд еднакво ловко борави с оптиката и на вярващия, и на съвремения западен атеист, като умело редува двете гледни точки.
Четвъртата глава – „Раждането на исляма” – представя основните моменти в зараждането на последната от големите единобожни традиции. Изброени са петте стълба на исляма (свидетелството на вярата, че Аллах е Бог и Мухаммад е неговият пророк; 5-те дневни молитви; говеенето през свещения месец Рамазан; даването на милостиня и посещението на Мека), разликите между сунити и шиити и е обяснен малкият (война срещу неверниците) и големият (вътрешната борба със себе си) джихад. И тук Кристофър Кетъруд не прави изключение, като излага различните позиции и дава на читателя възможност за избор измежду тях.
В петият поред дял на книгата е разгледан Златният век на исляма, териториалните му завоевания, разцветът на медицината, астрономията и математиката, свързан с такива значими имена като Авероес (Ибн Рушд), Авицена (Ибн Сина), Ар-Рази, Ибн Зур, откривателите на алгоритъма и дробите Ал-Хорезм и Ал-Уклидиси, медикът, установил още в ХІІІ в. наличието на малкия кръг на кръвообращението – сириецът Ан-Нафис.
Глава шест е фокусирана върху три основни въпроса. Първият от тях е почти неизвестната на средния запазен читател битка при Манцикерт, тежко поражение на византийските войски, нанесено им от селджуките, която принуждава владетелите на Византия да поискат помощ от папството. По този начин това сражение става една от причините за кръстоносните походи. Друга последица е трайното установяване на тюрксите племена в Анатолия (днешният Анадол), което по-късно улеснява нашествието на османските турци.
Разгледани са и резултатите от монголските нашествия и кръстоносните походи.
Абсолютно оправдано цяла глава е отделена за „ислямската свръхсила” (стр. 155 – 156) – Османската империя. Тъй като фактите, свързани с държавата на династията на Осман са по-познати на българските читатели, ще си позволим да не правим обстоен анализ на тези страници. Важно е да се отбележи възникването на уахабизма, който има пряка връзка със съвремения ислямски тероризъм (стр. 170-176) и запознаването на държащия в ръцете си книгата с „културните войни” между левицата и десницата в САЩ по отношение на близкоизточните изследвания (стр. 189).
Много по-голям интерес предизвиква синтезът на процесите, свързани с разпадането на Империята (гл. VІІІ).
Не без основание се твърди, че случилият се разпад на Османската империя, включващ премахване на титлата халиф и попадане от властта на мюсюлманите-турци под пряката власт на европейските колониални сили довежда до много от травмите в арабското масово съзнание. Изтъкната е пагубната роля на европейския империализъм и колониализъм, образувал за защите на своите интереси изкуствени държави като Ирак, поставил марионетни монарси (напр. случаите с Хашимитската династия) и подкрепил средновековния теократичен режим в Саудитска Арабия. Именно стремежът км обективност е това, което кара автора да се разграничи и да критикува редица европейски действия в Близкия изток.
Следващата глава е под номер девет – „Създаването на Израел и след това...”, като още в началото й ясно е заявено, че макар заемането „на позиция относно събития, станали преди повече от осем десетилетия, в никакъв случай да не означава заемане на позиция по съвременни събития, то се възприема като такова, защото същността на дебата по тези въпроси е от крайно противоречиво естество” (стр. 234). Фактите са разгледани в по-широката перспектива на конфликта, в който чрез палестинските бежанци са въвлечение и съседните страни, накратко са представени процеси в Египет (особено ок. израело-египетските споразумения) и гражданската война в Ливан.
Предпоследната (гл. Х) се концентрира върху събитията в Иран от времето на Ислямската революция 1979 г., задали задълго жалоните на развитие на страната. Безспорно е, че Ислямската революция, както и Ирано-иракската война, са две от структуроопределящите събития за широкото пространство на Близкия изток.
Последната глава е теоретична – „Сблъсък на цивилизациите?”. В нея са представени идеолози на ислямския джихад срещу Запада като Сайид Кутб.
Изложени са противоречащите си мнения по отношение идеята за сблъсък на цивилизациите на различни експерти като Майкъл Шуър, Роджър Скрутън, Томас Фридман. И тук надделяват умереността и трезвият анализ пред изкушението да се поддадем на лесните пропагандни клишета.
При такъв широк ареал и период на изследване, разбира се, е невъзможно да се избегнат и някои дребни грешки.
За съжаление, повечето неточности са допуснати по отношение на Палестина. Така например се говори за търканията между Фатах и Хамас „в рамките на ООП (Организацията за освобождение на Палестина)” (стр. 288). Противоречия между двете фракции наистина съществуват, но ХАМАС никога не е била част от ООП. Също така Народният фронт за освобождение на Палестина (НФОП) е описан като въоръжено крило на ООП (стр. 253). Всъщност ООП е организация-шапка, обединяваща редица палестински революционни организации, една от които е НФОП, който фронт, както всяка от организациите-членки на ООП, разполага и с политическо, и с въоръжено крило.
Израелските медийни настоявания дават резултат и по повод преговорите в Кемп Дейвид от 2000 г. Кетъруд говори за големите отстъпки, направени от израелския премиер Ехуд Барак, като изцяло пренебрегва анализи, хвърлящи вината за провала на разговорите върху израелската страна. Част от тези анализи например са публикувани в либералния телавивски вестник „Аарец” или пък са дело на независимият учен и изследовател Норман Финкелщайн.
Можем да посочим и някои грешки, свързани с превода и редакцията. Проблем представлява синхронизирането на термините при различните преводи от чужди езици. Все пак, в научната литература е възприето наименованието „Плодородният полумесец”, а не предложеният в настоящото издание „Благодатният” (английското Fertile Crescent); по-разпространена версия на името на старозаветния пророк е Осия, а не Озия; мирът между Османската империя и Хабсбургска Австрия от 1718 г. е познат под две имена – Пожаревацки или Пасаровицки. В книгата е предпочетено второто, което не е грешно, но в българската историография предпочитано е първото. Също така, възприетото име на младотурската партия в Османската империя е „Единение и прогрес”, а не „Единство и напредък”; тъй като е французин, името на известния учен е Жил Кепел, а не Джил Кепъл; цитираното на стр. 271 като „Измислените общества” класическо произведение на Бенедикт Андерсън беше преведено у нас под заглавие „Въобразените общности”; на стр. 276 се говори за „израелски сили за защита”, докато възприетият на български превод на английското наименование Israel Defense Forces (IDF) е израелски отбранителни сили (ИОС) или съкращението от иврит ЦАХАЛ; „Западният”, а не „Десният бряг на р. Йордан” (стр. 283); известният изследовател на тероризма се транскрибира като Лакьор, а не Лакър (вж. Брус Хофман, „Тероримът днес”, С., ИК „Плеяда”, 1999 г., „История на тероризма от Античността до Ал Кайда. Под редакцията на Жерар Шалиан и Арно Блен”, С., ИК „Леге Артис”, 2005 г.).
Към научния апарат на книгата се числят няколко карти, подбрана хронология, ползваната от автора литература на английски език, както и бележка на редактора на българското издание, включваща библиография с избрани публикации на български, които облекчават родния читател. След благодарностите следва още една изненада, с която книгата свършва – подробен и добре изработен показалец на имената.
Можем да добавим, че голямо улеснение са цитираните в самия текст в скоби заглавия на английски език, което позволява по-лесното им последващо търсене.
Можем да заключим, че това е отлично написан текст, с много високи качества, демонстриращ добро познаване на съвременната историопис и научни постижения в съответната област. Ерудицията на автора е завидна, което прави книгата четивна и съдържаща много информация.

Малко ирония...Защото ние у дома сме малко пристрастни по отношение на евреите (тук знам, че много хора ще ме нападнат дори само мислено, не защото много обичат евреите, но ей така, за да се почувстват хуманно...:))

Така де, пристрастни, а често, особено в последно време цитираме този виц, който точно последен се е изказал един равин:

Попитали трима духовници - католически, православен и равин кога започва живота. Първите двама отговорили:
- Когато духа влезе в тялото
- В момента на зачатието

Но както е казал равина...!
- когато децата се оженят и кучето умре....

Искам да напиша коментара си преди да се запознаете със статията. Личната ми информация: А. успял да дойде преди 2 години да си потърси работа в Бг, в Газа остават съпругата му Умм Мухммад с четирите му деца. Започва работа тук и праща пари на семейството си. Когато решава да се прибере при тях, Израелските власти му отказват това и го връщат обратно в Бг. Сега той е тук със статут не бежанец без право да се върне там. От него научавам подробности за положението в Газа. Семейството му живее в палатков лагер, тъй като дома им е разрушен през януари. Няма строителство, защото за всичко, което се говореше - помощи, строителство, реконструкция и пр, си остана само до преговорите. И защо? По много причини и главната е, че Израел не позволява в Газа да влезнат помощите, освен от време на време камиони с елементарни комплекти санитарни материали, лекарства и храни от първа необходимост. Ембарго има от две години насам, независимо от войната и края й, ембаргото продължава и в момента. А. каза, че торба цимент в Газа е над 50$ и дори не можеш да помислиш да си купиш...Работа няма. И, както казва той, не стига, че е пълна мизерията – домовете разрушени, няма покъщнина и нормални човешки условия за живот, горещините през деня са силни, прахоляка е навсякъде, но и няма какво да се прави! Може да ви е смешно и да не го разбирате това – скука. Скука – не защото няма какво да правят. Напротив – има и то много – след войната не само аз очаквах, че там е кипи усилен труд за възстановяване. Нищо не кипи. Няма какво да правят. Няма с какво. Нямат пари. Нямат материали. Земята е отровена от бомбите, които саизползувани – бял фосфор, както и радиоактивни елементи. Няма реколта. Ами дори ходят мирни международни активисти да защитават работещите по полето от Израелските войници – смешно...Ами смешно – но и по тях стрелят... Попитах дали семейството на А. не може да излезе от Газа, да дойдат тък, ще помагаме някак. Но и това не може. Не ги пускат. Египет също не пуска... Изпращаме пари понякога в Газа, когато има възможност или някой каже, че иска да прати. Много хора там само на това разчитат. Със сигурност не е живот това и тях ги е срам да получават. Но само това имат.
6 месеца по-късно в Газа - положението е без промяна   Превод на статията: http://palestinianworld.blogspot.com/2009/07/six-months-later-no-reconstruction-in.html

Умм Найим седи с две от децата си в палатката, в която живеят, откакто техният дом е разрушен през януари. (Rami Almeghari)
Махмуд Абу ал-Анзаин и съпругата му Умм Найим, заедно с трите си деца живеели в двустайна циментова къщa. Не бил дворец, но бил къща. Къщата е напълно разрушена по време на нападенията на Израел над Ивицата Газа през изминалия януари.
От този ден ал-Анзаин (на 32) и неговото семейство живеят в палатка в бежанския лагер al-Rayan в северната част на ивицата Газа. „Както виждате, под горещините на юлското слънце, със страх от комари и змии, ние живеем в тази палатка от 6 месеца без някой да се погрижи за нас” казва ал-Анзаин, облягайки се на дюшека на земята.
Семейстовото Ал-Анзаин е едно от семейства, изселените от северната част на Ивицата Газа, живеещи в бежанския лагер al-Rayan, изграден скоро от местни неправителствеиа организации с общо 93 палатки. Другите семейства спят тук през нощта, други идват за през деня, всеки според полжението, причинено от израелските нападения. В бежанския лагер al-Rayan намират подслон (семейства) от 3 области на северна Газа – тези от бежанския лагер Джабалия, Бейт Лахйа и Шейх Зайед.
„Аз живеех в Block 1 на бежанския лагер Джабалия, преди къщата ми да бъде разрушена от израелски гранати ”, разказва ал-Анзаин. „Безработен съм и получавам само обезщетение на стойност 750 израелски шекела [190 долара]”. Тази сума, осигорена от Palestinian society (Палестинската общност), е недостатъчна за наемане на къща и покриване на другите нужди. „Принуден съм да остана в тази палатка, независимо от трудното положение”, казва ал-Анзаин, предлагайки чаши с Пепси, тъй като той смята, че могат да осигурят повече гостоприемство на гостите си...
И да е по-труден въпроса, Умм Найим е бременна, а един от близнаците трябваше да бъде хопитализиран заради инфекция, последвала предишно заболяване. „Какви грижи мога да полагам за детето, което очакваме?”, казва ал-Анзаин. „Дори кучето не може да понесе подобен живот”.
Палатката на семейство ал-Анзаин включва две части: „всекидневна” , където семейството седи и спи и „спалня”, къето си слагат дюшеците, одеалата и дрехите. До всекидневната има малък ъгъл, който се използва за кухня, с газова печка, един тиган и тенджера. Насреща има „баня” с леген.
Умм Найим, седейки в спалнята в търсене на успокоение от обедната горещина, разказа колко е трудно да отглежда децата си в една палатка. „Мястото не е чисто, навсякъде вън и вътре има много прах”, оплака се тя. „Често не мога намирам достатъчно вода, даже да измия кухненските съдове”. Обясни за постоянния страх, който изпитват децата и съпруга й от змиите. „Животът в тази палатка е непоносим”, каза тя.
С дълбока въздишка, Умм Найим изрича стара палестинска пословица: „Кое те кара да търпиш горчивото? Само това, което е по-горчиво.”
Умм Абдаллах Абу Аита седи в палатката си в лагера al-Rayan, където живее откакто израелската армия разбила къщата й в Block 3 в бежанския лагер Джабалия. Тя е достъчно възрастна, за да преживее първоначалното изселване от Палестина в бежнаските лагери в ивицата Газа и другаде. Наистина, изграждането на 6 нови бежански лагери, всеки с по около 100 палатки, припомня 1948 Nakba, когато стотици хиляди палестинци били принудени да напуснат домовете си и да търсят подслон във „временни” лагери такива като тези. 80% от палестинците в Газа са бежанци от Nаkba или са техни потомци.
Всяка сутрин Умм Абдаллах идва в лагера и прекарва време си с прителката си Умм Хамис, чиято палатка е до нейната, в готвене или раздумка. След залез слънце напускат палатките си и отиват у къщите на роднините си, където нощуват.
---
Абу Нимер Хасан, на 53, покани репортера в своята палатка, където прекарва нощта заедно с 4-те си деца. „Моята къща беше ударена от израелси снаряд на 17 януари в 3 часа през нощта, в околността на Бейт Лахйа”, каза Hаsan. „Двуетажния ми дом беше напълно изгорен.”
Хасан и децата му остават в тази палатка, защото просто нямат друго място: „ Имам женен син, който живее със съпругата си, а моята съпруга спи в къщата на родителите си.”
„Тоа е най-друдното време в живота ми”, каза Хасан. „Може ли да си представите? Уикендите ние всички се събираме от различни краища, където сме пръснати, просто за да се видим един друг и да поприказваме. ”
12 души живеели в къщата на Хасан. „Ние имахме много неща, включително и мебели, но всичко е изгорено”, каза той. Сега цялата им покъщнина е това, което е в палатката им, а именно: няколко мебели, осигурени от местните благотворци, няколко чинии и кухненски съдове.
Изчерви се, добавяйки: „Може ли да си представите, за последните 6 месеца съм лишен от основното си човешко право да живея със съпругата и децата си под един покрив”.
Халед Абу Али, който като член на един местен комитет за услуги в лагера
al-Rayan казва, че все по-трудно е да се грижиш за местните жители, които имат много малко място и собственост: „ Финансовата помощ намаля значително, но изселените хора нямат друг избор освен да изтраят.”
В съответсвие с оценките на местните и междинародните организации, хиляди палестинци в Газа продължават да живеят като изселници след атаките на Израел. Болкадата, продължаваща повече от 2 години, пречи на доставката на строителни материали на цялата територия, а кампаниите за реконструкция, обещани от другите държави, все още не са започнали.
Миналата седмица, международният комитет на Червен кръст публикува дълъг доклад за ситуацията в Газа. Докладът описва влошаващото се състояние 6 месеца след израелските нападения по крайбрежната територия.
„Целта на този доклад е да увеличи предствата за положението и да призове Израел и другите държави да вземат всички възможни мерки да се отворят отново пропусклателните пунктове, така че населението в Газа да спре да плаща цената на този конфликт” - Antoine Grad – завеждащ Червени кръст за Газа. „Това, което аз мога да кажа е - ако ситуацията продължи, то жителите на Газа ще обеднеят повече и все повече хора ще попаднат в бедност и мизерия. ”

Оригинална статия

Скоро и на български!

by Deborah Birkett

1. Allah is God.
The great majority of the non-Muslims I meet believe that Allah is a kind of personal name for some kind of small-"g" god, perhaps like Jupiter or Vulcan (gods of the Roman pantheon). I"ve even heard people refer contemptuously to the God of Islam as a "desert god," as if Judaism and Christianity originated in Yankee Stadium or something. The fact is that Allah is simply a compound word made from the Arabic words al (the) and lah, (god): the God. Monotheism -- the belief in a single, supreme, divine creator -- is the central and most important aspect of Islam. (And it"s pronounced uh-LAH, not "Al, uh?") Even most English translations of the Qur"an I"ve seen do not translate the word. I believe it is really problematic and misleading not to translate such a key word for which there is an exact English equivalent.

Along these lines, I"ve taken several Muslims to task for using the Arabic term for God when they"re speaking in English: all it does it serve to confuse those for whom it"s never been made clear that Allah is the same God worshipped by Jews and Christians. Muslims may differ on various points with Jews and Christians, but this is not one of them. You"d never know, though, from the way these groups act with each other much of the time, that they each hold dear the same belief in the God of Abraham, Moses, and of Jesus (for Christians and Muslims) and, for Muslims, of Muhammad. (Muslims accept all the prophets prior to Muhammad, including Jesus. More on Jesus shortly.)

2. The biggest sin is Islam is shirk: "associating partners with God."
Shirk may be generally defined as polytheism, but also includes such things as the Christian concept of a triune God, or the worshipping of anything other than God, whether it"s a human being, any natural/human creation or phenomenon. This tends to create quite a theological abyss between Muslims and polytheists, but also with Christians and certain other religious groups.

You can imagine from this that expressions such as "Holy Mother of God!" give most observant Muslims the theological willies.

3. Muslims don"t believe that Jesus was the son of God.
As mentioned in #1, Muslims accept Jesus (in Arabic, "Isa") as a prophet, and an extremely important one at that. Following from #2, however, they do not accept the Christian belief that Jesus was the son of God (literally or metaphorically), although they do believe he is the son of Mary (in Arabic, "Maryam"). They further believe that at the time of the Crucifixion, another man was substituted for Jesus and made to look like him. Jesus was then raised up, "body and soul" by God into heaven.

This is probably the most significant point of difference between Christians and Muslims. Some Christian theologians and clergy believe that Christians err by placing too much emphasis on Jesus and elevating him to God"s level, but that"s an argument for another time and place.

4. Muslims don"t worship the Prophet Muhammad.
This naturally follows from #2, but, I suspect because of the extreme emphasis on Jesus in much of Christian practice, many assume that Islam parallels this with Muhammad and Muslims. While the Prophet is considered by Muslims to have been the human being with the best character, he is still regarded as a human being, albeit an exceptional one. And while he is regarded as the final prophet of God, he is not the only one. He does not have divine status, although Muslims hold him in the highest regard and are expected and encouraged to try to emulate his habits and characteristics, those being of the highest quality.

Muslims were for years incorrectly referred to as Mohammedans (spelled variously). This has generally become archaic, but you still see it now and then. It"s actually profoundly offensive, since it implies shirk. (And while we"re on it, it"s Muslim, not Moslem, and Qur"an or Quran, not Koran.)

5. Translations of the Qur"an are not the Qur"an.
It"s well-known that something is always lost in translation. For those English speakers who don"t ever expect to read the Bible in Hebrew, Aramaic, and whatever other languages in which its component texts originally appeared, it seems to be accepted that translations of the Bible are all more or less equally valid, although one may have a preferred translation. But only the Qur"an in its original Arabic is considered to be the Qur"an; translations are treated with great respect but are simply not equally valid. Muslims believe that the Qur"an was revealed to Muhammad (who was completely illiterate) by God through the angel Jibril (Gabriel). Muhammad memorized the passages as they were revealed and recited them and shared them with his family and followers. Pre-Islamic Arab culture was predominantly oral, and others ultimately learned and memorized the entire Qur"an; it was not completely written down until after the Prophet"s death.

There have been many, many translations over the 1400-odd years since it was first written down; plenty of them are bad -- a few of them deliberately so in order to discredit Islam. Many poor translations offer little more than the bias and ignorance of the translator. But it"s imperative to remember that any translation is at best an approximation, and it can be very dangerous to make sweeping judgments based on translated verses, especially in isolation.

6. Not all Muslims are Arabs; not all Arabs are Muslims.
There seems to be widespread confusion about this. I suppose that, on some level, it"s understandable: the Qur"an was revealed to an Arab speaker in Arabia, and two of Islam"s holiest sites (the Holy Mosque in Makkah and the Prophet"s Mosque in Madinah) are in what is now Saudi Arabia. But Arab people live in many countries, not just Saudi Arabia, and subscribe to many different religions, not just Islam: Christianity, Judaism, and Druze among them. The most populous Muslim country in the world is not even an Arab country: it"s Indonesia. Only about twelve percent of the world"s Muslims are Arabs. Muslims are nationals of many countries, from India to Sweden to Australia. Anyone who wants to can convert to Islam, and it"s actually only a minority of Muslims who are also of Arab heritage. Also, not all Arab customs are Muslim. All Muslims do not speak Arabic, although prayers are to be said in Arabic, and Muslims are encouraged to learn to read Arabic so that they can understand the Qur"an. And while I would really, really like to believe this doesn"t even need to be said, recent events have proved me wrong: not everyone with brown skin or wearing a turban is a Muslim or an Arab.

7. Culture is not religion.
So much of the oppression and misogyny (female illiteracy, "honor" killing, female genital mutilation, forced marriages, physical abuse, etc.) we hear about in quasi- and pseudo-Islamic countries such as Pakistan, Saudi Arabia, and Iran stems from patriarchal cultural customs and baggage and not from Islam, although it"s always "justified" sixty ways to Sunday with supposed religious dictates and self-serving interpretations of scripture.

If any of these countries actually thoroughly implemented Islam as intended and honored the spirit as well as the letter of the "law," women, for example, would not only have far more rights and freedoms than they currently do in any of these countries, but the behavior of men and the actions of governments would have to change so radically that you would probably not recognize these countries at all. Islamic concepts and requirements are that different from how these countries currently operate.

8. Islam is not a monolith.
It is a large, widespread, rich, and complex religion, with an extremely intricate and sometimes enigmatic scripture, and an estimated 1.2 billion followers worldwide. There is overwhelming diversity within the Islamic world, beginning with the major Islamic subgroups: Sunni Muslims (accounting for around 85-90% of Muslims), Shi"ite Muslims, Sufis, Ismailis, and other small splinter groups. Within these groups there are schools of legal thought; there are four major ones within Sunni Islam alone. Muslims might be born into the religion or convert to it, and this contributes to the diversity within its adherents. It"s absolutely essential not to see any one Muslim, genuine or otherwise, as representative of all Muslims.

The very diversity of Muslims worldwide is one reason the annual pilgrimage (hajj) to Makkah, the birthplace of Islam, is so compelling: every year for over fourteen hundred years, millions of Muslims have united for a few days, putting aside all differences of race, ethnic background, class, gender and language, to participate in a ritual established by the Prophet Muhammad.

9. Jihad does not mean "holy war."
This has to be one of the most damaging, most persistent myths about Islam. The Western media have helped perpetuate this, but there are plenty of benighted Muslims who insist on misapprehending and incorrectly using this term. Jihad, (which comes from the Arabic root word jahada, meaning "to toil, to exert oneself, to strive for a better way of life") is correctly translated as "struggle" or "endeavour," and can easily apply to such things as a student working to earn a medical degree or a group of people raising money to build a mosque. It can apply to the struggle to control one"s temper, or to learn to read and write. Part of my husband"s jihad as a Muslim is the effort it takes for him to get up in time to offer the first prayers of the day, which occur before dawn. It encompasses the idea of struggling or fighting for good or against evil, but that does not necessarily mean with violence, and it certainly does not mean that any crackpot claiming to be Muslim and waving a Qur"an around can decide who is good and who is evil, and start killing people.

There are certain extreme circumstances under which the notion of jihad might encompass aggression or armed conflict, but these are only to be engaged in as a last resort, when all legal, political, economic, social, and diplomatic attempts to defend Muslims and their right to worship, or to combat other severe oppression (and not only against Muslims), have failed. Any kind of military action is, at best, a subset of the concept of jihad. In fact, there is a well-known Islamic saying indicating that any kind of military conflict is the "minor jihad"; the "major jihad" is the struggle to control and improve oneself. Some of the passages in the Qur"an describing battle and aggression (the passages militants often quote out of context to support their agendas) are narrating actual historical events, not advising them as a course of action or a religious duty. They are also offset by many other passages enjoining peace, mercy, goodness, tolerance, patience, forgiveness, compassion, restrictions in warfare, etc. It seems the bin Ladens and "Muslim" militants of the world just haven"t gotten to those parts of the Qur"an yet.

10. Islam does not promote, sponsor, condone or encourage terrorism or murder.
The smear campaign against Islam (during the twentieth century in particular) has been extremely thorough and successful.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8154275.stm