Валери Петров не мога да го подмина ей така и тук пускам няколко нови негови басни от неизлязлата още негова книга "От иглу до кюнец". Надявам се да мога да си я купя, щом излезе. Басните му са невероятни...



Чаршаф и Щипка за пране

- Ах, как боли! Недей ме стиска!

Защо тъй злобна си по нрав? -

към Щипката изписка

простреният Чаршаф.

Дочула неговата вопла,

смили се Щипката и - хоп-ла! -

по своя стар адет,

от вятъра подет,

Чаршафът литна от въже и прът...

Сега ще трябва пак да го перат!

Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,

но всеки, който има малко пипе,

разбира, че, макар да ни боли,

тя прави го, нали,

за да не литнем - фъррр! - във ветрен час

към локвата, очакваща сал нас!


Поет и прасе

Един Поет, минавайки край кочина*,

чу таз молба, към хората насочена:

- Любезни хора, тоз ден “Коледа”

навярно празник ваш любим е,

но свинският ни род ви моли да

го назовете с друго име,

понеже коренът му "коле"

сред нас отколе

поражда мисли - кви-кви-кви! -

сами се сещате какви! -

Поетът, чул я, трогнат беше,

ала пържола му се ядеше...

* За биографите ще разкрия, че случката се разви през коледната ваканция на 1992 г. край село Пасарел, близо до радиоантената... Там именно, минавайки край една селска кочина (която скоро щеше да бъде приватизирана), чух грухтенето на затвореното в нея ядивно домашно животно и ето, като мълния...


Кинорежисьор и дама

Веднъж Акира Куросава

със пояс учил се да плава.

(Глаголът "плава" вместо "плува",

е сложен, за да се римува.)

В миг гледа: Дама във морето

се дави! Както е прието,

макар и сам

плувец едвам,

Акира хвърля се към нея

със благородната идея

да я спаси. Но мигом нашта

удавница така го хваща

за гушата, че той едва

изрекъл следните слова

(въртейки зъркели към Дамата):

- Отиваме на кино двамата!


Слон под тропически дъжд

Самотен африкански Слон,

загубил се в дъждовно време,

нахлул с надежда за подслон

във селото на местно племе

със няколко колибки примитивни.

Хобот и бивни

във първата успял да вмъкне той,

но при гигантския си бой,

като натикал тяло,

тя рухнала изцяло,

за ужас на стопаните!...

Поети, напразно вие храните

надежда да живеете в контакт

със смъртните - разказаният факт

доказва без съмнение,

че с тях тоз, който гений е,

не може близост да намери

поради своите размери!


Лив и Ингмар

Веднъж Ингмар Бергман, пътувайки в пулман

на снимки с Лив Улман,

й казал с усмивка: Послушай ме, Лив,

до днеска с играта ти бях много щастлив,

но чувствам във тебе вече ред недостат"ци:

първо, поостаряла си; второ, пълна отзад си;

и трето, таз роличка, такваз проста и малка,

вчера направи ми я като неандерталка... И тук тя го прекъснала: Ама много си мил! но той продължил:

А сюжетът на филмите е при мен или брачен, или извънбрачен, и сто пъти забрави ли? досега сме я правили, направи я бе, жено, по познатия начин!

От три дена горим с периода снимачен,

а какво бе това твое мoтане снощи?

Както от куче, което се пощи,

бълхите хвърчат, така точно от мен

хвърчат хиляди крони зарад теб всеки ден, така че опичай акъла си, драга, инак друга за ролята ще потърся веднага!

Тъй заплашил я той и к"во рекла му Лив? Тя му рекла: Да скъсаме, нямам нищо против, idiot със idiot! И без друго да чака, си събрала багажа и слязла от влака.

Атой? Той получил от това нервен тик, зарад който, по думите на "дин кинокритик, оттогава актьорите не могат разбра дали казва им Браво!, или Пак се посра!, а пък и филмите му, и те въобще, макар винаги брачни или извънбрачни,от ден на ден ставали все по-мрачни и мрачни.

Поуката тука е, че когато падне лустрото на добрите обности (най-често защото са се намесили финансови отношения), кинозвездите се псуват на общо основание...

svetlaen.blogspot.com/2010/04/blog-post_18.html



Аревик и Давид - пет години любов по Skype



Давид и Аверик - най-сетне заедно, но не за дълго...
Благодаря на Давид за предоставянето на няколко снимки на Аревик и него. От всички избрах да постна тези две, защото първата по много чаровен начин разкрива тяхната скайп любов, а на втората са щастливи и свободни заедно.

Различни хора ме питаха - какво конкретно би могло да се направи, за да спасим Аревик. Вярвам, че ако гражданското общество се организира, ще имаме успех. Междувременно научих, че преди две години бежанецът Саид Кадзоев е бил спасен от депортиране в резултат на стотиците писма, изпратени до различни институции. На Аверик е наложена заповед за депортиране от Областна дирекция на РДВР - Монтана. Затова написах и преди малко изпратих, използвайки тази форма, писмо до директора на тази дирекция, като преди това се постарах да разбера юридическите измерения на казуса. Озаглавих го: "Моля, освободете Аревик Шмавонян!" Ето го текстът на писмото:

До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР - Монтана

Уважаеми комисар Димитров,

В резултат на разпореждане на РДВР - Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ - Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в "дома" в Бусманци в стая с още десетина жени, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.

Комисар Димитров, не бих искала да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.

Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече - семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?

Това не е всичко - според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят "Саид Кадзоев"), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:

- чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи
- Чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по коята България е страна, гласи: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание." Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително.
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ - би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.

Поради гореизложените причини Ви призовавам приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ - Бусманци.

Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР - Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота - на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.

С уважение, (името ви)


Ако и вие намирате идеята за изпращане на писма за добра, чувствайте се свободни да копирате този текст и да го подпишете с вашето име, или да го модифицирате според собствения си вкус. С общи усилия бяха установени три начина да се изпрати писмото - чрез тази форма и на адреси rdvrmon@net-surf.net и police@net-surf.net. За по-сигурно използвах и трите. РДВР - Монтана са оставили и адрес (ако предпочитате да пратите на хартия) и телефон (ако искате лично да ги попитате защо държат Аревик в Бусманци):

ОД"Полиция"- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул."Александър Стамболийски"№2
 
тел.: 096/ 396 396

Това е първата стъпка. Ако нямаме успех, предлагам после да пишем и до други институции.











 

ДА добавя - за разлика от българите, които винаги приемат нещо за "лошо" и независимото от всичко, го отричат. Българите не са хора на "средния път", а винаги са лъкатушели от едната в другата крайност. Да припомня от последните години - от Русия с любов, до пълното й отричане и изоставяне и -> от САЩ с любов...И т.н.

Както и да е. В случая искам да предам разказа на една адвокатка, която е новоприела мюсюлманка. Да добавя за онези, които държат на това една жена да приеме исляма от гледна точка на брака й с арабин...Да се чудиш мъже от какви подбуди приемат ислям? Е - в случая тази жена не е била и не е омъжена за мюсюлманин.

Така, а ето и разказа й:

Неотдавна трябваше да участвам в една среща, във връзка с което ми се наложи да пътувам до Будапеща. Срещата се проведе в Главното управление на Унгария за околната среда и водите (VKKI). Тъй като ми отне доста време докато намеря учреждението бях закъсняла малко, влязох в сградата и се втурнах към залата без да обръщам внимание на нищо. Дойде време за кафе пауза и всички излязохме във фоаето. В този момент очите ми се спряха на нещо, което честно казано дълго време ме държа в недоумение... Пред мен върху почти цялата стена имаше снимка на първата страница от сура Ал-Бакара.



Беше трудно да скрия изненадата и радостта в очите си. Какво правеше тази снимка там? В християнска страна, в държавно учреждение?!? Приближих се и започнах да разглеждам отблизо. Имаше надписи, но на унгарски, поради което нищо не можах да разбера.
Помолих един колега от Унгария да ми преведе написаното, при което той ми разказа следното: „ Историята е свързана с крепостта Буда, която била построена много нависоко, за да не може да бъде превземана лесно. Това обаче породило проблеми с водоснабдяването й, тъй като не съществувал механизъм, чрез който водата да може да се издига до тази височина. През епохата на Ренесанса османският пътешественик Елвия Челеби минава през тези земи и обяснява на местните как да направят водно колело, с което водата да достигне до крепостта. Въпросните снимки са израз на благодарност за „технологичното наследство”, което Челеби им е оставил”.




След това проведохме разговор във връзка с историята на страните ни, при който той ми разказа, че Унгария също е била под Османско владичество малко повече от 150 години.

Няма да забравя думите му: „Битките са битки, политиката е политика и борбата за власт е борба за власт, всичко това обаче не трябва да ни прави черногледи и да не оценяваме приноса и наследството, което сме получили. ”

Това беше един от моментите, при които ми се случи да остана безмълвна...

Както ще видите по-долу, вече се предвижда като те арестуват израелците, да си платиш престоя в ареста (не го е имало дори под турско - "Командващият армията може да поиска от проникналия разходите по изпълнение на заповедта за експулсиране, включително разходите по престоя му в мястото за арест, при условие сумата да не надхвърля 7500 шекела" (ок. 1500 евро) !!!); наказания между 7 и 20 години затвор за нарушаване на пропусквателния и документен режим (почти нечувани наказания); когато окупационната израелска армия издаде заповед за експулсирането ти, имаш 72 часа (представете си да се разделите с миналия си живот за толкова време - продажба на дома ви, на вещите, които са ви били спътник през целия живот; раздяла с всички близки и роднини - и това за "щедрия срок" от три дни!!!) и още, и още...
Най-скандалното обаче е, че вече се налагат наказания за помисли - "престъпмисъл" по Оруел - "Командващият армията има право да издаде заповед за арест на проникналия, ако получи информация, че проникналият, който е бил освободен под гаранция, е нарушил или се кани да наруши условията на освобождаването му."


Израелска отбранителна армия
Военна заповед №1650
Военна заповед за предотвратяване на проникването

Въз основа на дадените ми прерогативи като Командващ Израелската отбранителна армия в зоната заповядвам следното: Поправка на член 1.
В Заповедта за предотвратяване на проникването (в Юдея и Самария – №329 от 1969 г., съответстваща на 5729 г.), наричана по-долу „Заповедта”, заповядвам следните поправки:
А) Заличава се квалификацията „законно”.
Б) Изразът „проникналият” се заменя със следния текст:
Проникналият е лице, влязло незаконно в зоната след определена дата, или лице, намиращо се в зоната, но непритежаващо законноиздадено разрешително.
В) Заличава се изразът „жител на зоната”.

Поправка 2: Член 2 се заменя със следния текст: Наказание за проникналия:
2.А) Проникналият се наказва със затвор за срок от седем години.
Б) Независимо от гореказаното в точка А, ако проникналият докаже, че влизането му в зоната е било законно, наказанието му е затвор за три години.

Поправка на член 3: В член 3 в края на точка А се добавя следният параграф:
„При изпълнение на настоящата Заповед заповедта за експулсиране се приема като заповедта за затвор по член 78 от Заповед №378 от 1970 г. за сигурността на Юдея и Самария , за изтърпяване на наказанието затвор в Израел съгласно член 5.А.1 от Заповед № 322 от 1969/5729 г. за наказателната процедура (Юдея и Самария).”

След буква А се добавя следният текст:
„А.1. Заповед за експулсиране по буква А се издава само след като на проникналия бъде дадена възможност за опровержение пред офицер от армията или полицията и след като претенциите на проникналия бъдат представени на армейския командир.
А.2. В случай, че бъде издадена заповед за експулсиране по буква А, проникналият бива експулсиран от зоната в най-скоро време, освен ако доброволно не напусне зоната предварително.
А. 3. В случай, че бъде издадена заповед за експулсиране по буква А, на проникналия се предоставя информация за правата му съгласно настоящата Заповед и за правото му да уведоми свой близък или своя адвокат за ареста си, като уведомяването да стане устно или писмено на разбираем за него език.”

В) След буква Б се добавя следният текст:

„В. В случай, че бъде издадена заповед за експулсиране по буква Б, проникналият не се експулсира преди да са изминали 72 часа откакто му е връчена писмената заповед за експулсиране, освен ако се съгласи на това доброволно. Командващият армията може да отложи изпълнението на експулсирането а) ако получи молба за това от лицето, срещу което е издадена заповедта за експулсиране; г) съгласно буква г, въпреки че на командващия армията му е известно, че проникналият е влязъл в зоната преди известно време, той може да заповяда експулсирането му преди изтичането на 72 часа от връчването на заповедта за експулсиране, при условие проникналият да бъде експулсиран в страната или района, откъдето е проникнал и експулсирането да се извърши в рамките на 72 часа от момента, за който армейският или полицейският офицер подозира, че лицето е проникнало в зоната.”

Поправка на член 4:

4. В член 4 от Заповедта „доживотен затвор” се заменя с „наказание двайсет години затвор”.

Замяна на член 5:
Член 5 се заменя със следния текст:
„Доказателства: 5. А. При всяка процедура съгласно настоящата заповед лицето се смята за проникнало, ако: а) се намира в зоната без документ или разрешително, което да посочва, че влизането му в зоната е станало законно, и без приемливо обяснение за това; б) според на тази точка изразът „документ или разрешително” означава документ или разрешително, издадено от Командващия силите на Израелската отбранителна армия в Юдея и Самария или негов заместник съгласно текстовете на законите в сферата на сигурността, или пък издадено от съответните власти в Израел съгласно Закона за влизане в Израел от 1952/5712 г., тъй като този Закон продължава да бъде редовно в сила в Израел и допуска пребиваване на дадено лице в зоната.”

Добавка към член 6.А и 6.Б: Член 6 се заменя със следния текст: „Разходи по изпълнение на заповедта за експулсиране:

6. Командващият армията може да поиска от проникналия разходите по изпълнение на заповедта за експулсиране, включително разходите по престоя му в мястото за арест, при условие сумата да не надхвърля 7500 шекела. Също така Командващият армията има право да конфискува финансовите средства на проникналия, за да покрие тези разходи.

6. А. Освобождаване под гаранция:
А) В случай, че бъде издадена заповед за експулсиране срещу проникнал съгласно членовете на настоящата Заповед, командващият армията има право да издаде заповед за освобождаване на проникналия под изрично лична гаранция или с включване на друг гарант, или срещу парична гаранция, която се заплаща от проникналия или гаранта, или под гаранция, от която се плаща една част, а другата част се приема като депозит.

Б) Независимо от казаното в буква А, Командващият армията не издава заповед за освобождаване на проникналия, ако смята, че:
1. експулсирането на проникналия е невъзможно или се забавя поради неговия пълен отказ да сътрудничи, включително отказа му да се върне в държавата, от която е дошъл; или
2. ако освобождаването на проникналия ще навреди на сигурността, спокойствието или общественото здраве в зоната;

В) Освобождаването под гаранция се подчинява на условия, определяни от командващия армията в името на гарантиране явяването на проникналия с цел да бъде експулсиран или за извършване на експулсирането в определения срок, или за осъществяване на други мерки, които се налагат съгласно настоящата Заповед или който и да било друг закон или мярка за сигурност.

Г) Командващият армията има право да издаде заповед за арест на проникналия, ако получи информация, че проникналият, който е бил освободен под гаранция, е нарушил или се кани да наруши условията на освобождаването му.

Д) В случай, че проникналият наруши условията за освобождаването му под гаранция, Командващият армията има право:

1. да издаде заповед гаранцията да бъде изплатена изцяло или частично на хазната на Командването на зоната.

2. да конфискува изцяло или част от гаранцията в полза на хазната на Командването на зоната.

Отменяне на член 7
Отменя се член 7 от Заповедта.
Дата на изпълнение на настоящата Заповед: Настоящата заповед влиза в сила след изтичане на шест месеца от подписването й.

Име: Името на настоящата Заповед е „Заповед за предотвратяване на проникването (Поправка №2) (Юдея и самария) № 1650 от 2009/5769 г.

Дата: 23 тишри 5770 / 13 октомври 2009 г.

Подпис:
Бригаден генерал Гади Шамни,
Командващ силите на Израелската отбранителна армия в Юдея и Самария

Превод от арабски - Мая Ценова

ruslantrad.wordpress.com/2010/04/13/%D1%81%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D1%84%D0%B0%D0%B9%D1%8F%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82/

Палестинска национална власт

Кабинет на Министър-председателя

12 април 2010

Министър-председателят д-р Салям Файяд осъди израелската военна „Заповед №1650 срещу проникването, влизаща в сила от 13 април 2010”. Тя заплашва с депортиране десетки хиляди граждани от районите, където живеят, в други райони на окупираните палестински територии или извън тях. Нещо повече, поради мъглявостта си тя отваря вратите пред израелските военни окупационни власти за обезлюдяване на цели райони и масово изселване на тяхното население под предлог получаване на разрешително, като целта е да бъде закрепена и задълбочена властта на окупацията, да се улесни завладяването на земите на това население, да се разрасне колонизационната дейност върху тях  и особено в Източен Ерусалим, в районите, намиращи се зад стената, и в района на поречието на Йордан, квалифицирани в повечето случаи от окупационните власти като затворени военни райони. Също така заповедта крие рискове от разделяне и депортиране на хиляди ерусалимски семейства, на които окупационните власти не предоставят законното им право на пребиваване в Източен Ерусалим, забраняват на ерусалимци достъпа до останалите райони на Западния бряг и ги изолират от тях. Риск от депортиране съществува също за хиляди жители на Ивицата Газа, които живеят и работят в провинциите на Западния бряг. Към това съществува възможност хиляди палестинци да бъдат депортирани от отечеството си под предлог незавършена процедура за пребиваване, а също и чужденци, живеещи на Западния бряг по различни причини, включително на основание брак с палестинци.

 

Файяд посочи, че тази заповед противоречи на международното право, в това число на резолюциите на Съвета за сигурност, които осъждат експулсирането, и на международното хуманитарно право, включително Четвъртата Женевска конвенция. Заповедта е в противоречие също така с договореностите, сключени с Организацията за освобождение на Палестина, и представлява опасно посегателство срещу целостта на окупираните палестински територии като единна формация. Също така заповедта накърнява прерогативите на Палестинската национална власт по силата на посочените договорености относно нейната пълна отговорност за нейните граждани и организацията на гражданския регистър – нещо повече, заповедта отменя тези прерогативи, тъй като обявява многобройни групи от тези граждани за „проникнали” в собствената им страна, като между тях се включват и официално регистрирани от Палестинската власт лица. С всичко това се цели да бъде вменено задължение за предварително получаване на разрешително, да се даде възможност за обявяване на всеки район за закрита зона, достъпът в която подлежи на получаване на предварително разрешение – стъпка, която предоставя абсолютна свобода на командването на окупационните сили да ограничава свободата на придвижване на палестинците и да им забранява достъпа до съответните райони като подготовка за тяхното конфискуване и колонизиране, което е в явно противоречие с международната законност и легитимността на политическия процес.

Министър-председателят призова международната общност и членовете на Четворката, в частност САЩ, да обърнат внимание на рисковете, които се крият в тези нарушения и незаконни мерки, и да поемат своята политическа, юридическа и морална отговорност, да заемат решителна позиция спрямо споменатата заповед и да задължат израелското правителство да се придържа към нормите на международното право, да спазва международното хуманитарно право и в частност Четвъртата Женевска конвенция и свободата на придвижване на палестинските граждани, да приложи Споразумението за достъп и движение, да спре да взривява усилията на Палестинската власт за изграждане на силни институции, способни да изпълняват своите задължения спрямо гражданите й и да се грижат за техните права.

Файяд подчерта, че Палестинската национална власт работи с всички международни партньори, за да гарантира, че тази заповед ще бъде отменена и няма да бъде приложена.

Превод на оригиналното съобщение-Мая Ценова

Палестинската национална власт и арабски и израелски правозащитни организации осъдиха вчера решението на Израел за изгонване на десетки хиляди палестинци, които живеят на окупирания Западен бряг на р. Йордан без разрешително за пребиваване.
Завеждащият отдел „Въпроси на преговорите” в Организацията за освобождение на Палестина г-н Саеб Урейкат заяви: „Категорично осъждаме израелското решение за етническо прочистване чрез експулсирането на десетки хиляди палестинци, за които Израел твърди, че живеят на окупирания Западен бряг без разрешителни.”
„Решението съдържа – продължи той – етническо прочистване по отношение на жители на Ерусалим и Газа, живеещи на Западния бряг.” Урейкат посочи още, че решението „има за цел да ликвидира всяко международно усилие за съживяване на мирния процес.”
Десет израелски правозащитни групи осъдиха издадените заповеди, като в декларация посочиха, че от преобладаващото мнозинство от палестинците на Западния бряг, който е окупиран от 1967 г. насам, изобщо не е било изисквано да получат разрешително за пребиваване, издадено от Израел. (…)
В декларацията се казва още: „Армията ще има възможност да екстрадира или да започне съдебно преследване срещу всеки палестинец, който бъде обявен за незаконно проникнал, а това е открито нарушаване на Женевската конвенция.”
(Тъй като е окупационна сила, съгласно чл. 49 от ІV Женевска конвенция, ратифицирана от Израел през 1951 г., Израел няма право да извършва подобни действия с населението на окупираната територия. Целият чл. 49 от Женевската конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война (по-известна като ІV Женевска конвенция) буквално гласи: „Принудителните премествания, масови или индивидуални, както и депортирането на закриляни лица извън окупираната територия на територията на държавата окупаторка и на територията на която и да е друга държава, окупирана или не, са забранени независимо от мотивите.
Държавата окупаторка обаче може да предприеме цялостна или частична евакуация от определена окупирана област, ако сигурността на населението или повелителни съображения от военен характер налагат това. Такава евакуация не може да включва разместване на закриляни лица извън границите на окупираната територия освен ако поради причини от материален характер това разместване не може да се избегне. Така евакуираните лица ще бъдат върнати обратно по домовете им веднага щом военните действия в тази област приключат.
Държавата окупаторка, предприемайки тези премествания или тези евакуации, ще осигури в рамките на практически възможното закриляните лица да бъдат подходящо настанявани, разместванията да стават при задоволителни условия на здравословност, хигиена, безопасност и прехрана и членовете на едно и също семейство да не бъдат разделяни.
Държавата покровителка ще бъде уведомявана за преместванията и евакуациите веднага щом те бъдат извършени.
Държавата окупаторка няма да задържа закриляните лица в някоя област, особено изложена на опасностите на войната, освен ако сигурността на населението или повелителни военни съображения не изискват това.
Държавата окупаторка няма да депортира или премества част от своето гражданско население на завзета от нея територия.” – бел. моя, М. Карагьозов)
Нарушителите на тези заповеди могат да бъдат наказани със затвор най-малко 7 години.
Вчера израелският в. „Аарец” спомена, че израелската армия е издала нова заповед, която може да доведе до изгонване на десетки хиляди палестинци, живеещи на окупирания Западен бряг без разрешителни или до подвеждането им под съдебна отговорност за углавно престъпление. Израелската армия потвърди, че е разпространила „поправки на заповедта, целяща да се попречи на процесите на незаконно проникване”, но подчерта, че целта е да се придаде законност на вече съществуващи механизми, а не да се оправдаят мащабни операции по експулсиране.
По магтериали от в. „Ал-Хаят”; превод - Мая Ценова

mkaragyozov.blogspot.com/2010/04/how-media-can-manipulate-our-point-of.html

Израелски самолети и хеликоптери са извършили тази нощ най-малко седем въздушни атаки срещу цели в ивицата Газа, предадоха Ройтерс и Франс прес.

Въздушните удари са нанесли щети и са ранили леко две деца, съобщава Ройтерс, като цитира свидетели и палестински официални представители.

Четири от атаките са били извършени в околностите на южния град Хан Юнис, където миналата седмица избухнаха сблъсъци между въоръжени палестинци и израелски военни части.

Пета ракета е ударила фабрика за производство на сирене в Газа, предизвиквайки пожар.

Горящи отломки са ранили две деца, съобщиха представители на здравните власти. Хеликоптери са нанесли още два удара срещу бежанския лагер Нусейрат.

Късно снощи изстреляна от Газа ракета със среден обсег на действие е паднала на територията на Израел, без да причини жертви, съобщи израелската армия, цитирана от Ройтерс.

Вчера самолети на израелската армия разпространиха над ивицата Газа листовки с предупреждение към палестинското население за предстояща бомбардировка по бази на палестински екстремисти в региона.   

Израелското военно радио предаде, че на гражданското население е било препоръчано да потърси защитени укрития и бомбоубежища, за да не се излага на опасност.

В разпространеното съобщение се каза, че израелската армия готви "акция на възмездие" във връзка с инцидента на границата между Израел и ивицата Газа, при който загинаха двама израелски военнослужещи.

За смъртта им отговорност пое ислямското движение Хамас.

Няколко часа след атаката израелски танкове нахлуха в ивицата Газа и при кратката операция беше убит един палестинец, а седмина бяха ранени.

През последните седмици почти всеки ден палестинските въоръжени групировки в Газа изстрелват ракети към Израел. Страната редовно им отговаря с въздушни удари, насочени срещу контрабандни тунели под границата между Газа и Египет и работилниците, използвани за производство на ракети.

Обстрелът беше подновен година след опустошителната операция на Израел, чиято цел беше да прекрати именно ракетните нападения. 

    Георги Коларов     През последните дни станахме свидетели на рязко изостряне на отношенията на Израел със САЩ и още повече със страните от ЕС. Имайки предвид и напрежението с Москва, от една страна поради доставките на израелско оръжие и бойна техника за Грузия и Азербайджан, а от друга поради руската подкрепа за Иран, както и с Пекин по същата причина, излиза че еврейската държава изпада в международна изолация. Към нея трябва да добавим и фактическото състояние на война с повечето арабски държави и Иран и разрушаването на стратегическите връзки с Турция, откакто там е на власт умерената ислямистка Партия на справедливостта и развитието.   Разбира се, че най-големият проблем е възникналото напрежение между Йерусалим и Вашингтон, което не може да бъде скрито от дипломатичните изявления на Барак Обама, че "Израел остава стратегически съюзник на САЩ" и че "преговорите са преминали в добра атмосфера".   Неслучайно държавният секретар Хилъри Клинтън не разкри конкретното съдържание на разговора си с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Не случайно също така, че последният беше придружен от предшественика си и сегашен министър на отбраната Ехуд Барак.   Още един неслучаен, а по-скоро закономерен за израелската политическа традиция факт - и двамата са били началници на Генералния щаб на израелската армия. Тоест двамата генерали, с най-силни позиции в Йерусалим отстояваха националните интереси на предвожданата от тях държава в преговорите с досегашния си най-силен съюзник, който всъщност няма алтернатива.   И въпреки това, когато става въпрос за такъв национален приоритет като строителството на 1 600 000 жилища за еврейските семейства в източната част на Йерусалим, оспорвана от палестинците, те демонстрираха готовност да поставят на карта отношенията със САЩ и дори да отхвърлят американското посредничество в израелско-палестинските преговори.   Единственият компромис, който генералите направиха е включването в непреките преговори на всички главни аспекти на близкоизточния мирен процес.   В крайна сметка, Бенямин Нетаняху защити правото на Израел да продължи строителството в Йерусалим на нови жилищни сгради, като се аргументира, че "Йерусалим - това не е поселение, това е нашата столица" и посочи, че "Еврейският народ е строил Йерусалим преди 3 000 години, еврейският народ строи Йерусалим и днес".   Всъщност, съгласно израелската Конституция, градът е "единната и неделима" столица на страната. Той отхвърли възможността за пазарлък по статуса на Йерусалим и заяви, че "Израел винаги трябва да си оставя възможност за защита"! Неговите изявления бяха ясен знак за липсата на готовност за повече компромиси от еврейска страна.   Всичко това става на фона на изключителното изостряне на отношенията между Израел и две ключови страни от ЕС - Великобритания и Франция. Причината е използване на фалшиви британски и френски паспорти от агенти на МОСАД по време на операция за ликвидирането на палестински терорист.   Няма съмнение, че това е стара практика на израелските тайни служби и че отдавна вече никой не поставя под съмнение тяхното право да ликвидират враговете на държавата. Всеизвестно е, че дори моряците от търговския флот на Израел са въоръжени и поне засега успешно отбиват нападенията на сомалийските пирати и на колегите им от Малакския пролив.   И все пак, две правови държави не могат да не реагират остро на подобна спекулация с лични документи. Тук трябва да се има предвид, че отношенията между Франция и Израел са исторически обременени още от времето на отвличането на шестте френски торпедни катера от израелски командоси и от убийствата на иракски ядрени физици на френска територия и удара по иракския ядрен реактор.   Обремени са отношенията и между Израел и Руската федерация, още от времето на антиеврейските чистки по време на управлението на Сталин в СССР и дори от антиеврейските погроми от времето на Руската империя.   В последно време обаче на руснаците им идват в повече израелските доставки за бившите съветски републики Грузия и Азербайджан. Както е известно, в началото на август, 2008г. руската и грузинската армия влязоха във въоръжен конфликт, а Азербайджан реално не е прекратявал състоянието на война с руския съюзник Армения, въпреки примирието от 1994г. На израелците пък никак не им харесва двойнствената позиция на Москва по отношение на иранската ядрена програма и дипломатическата игра около Техеран, с цел икономическа изгода.   По същата причина не са особено топли и отношенията с Китай, но това не се забелязва особено, тъй като и без това отсъства традиция на дружба и сътрудничество.   Такава обаче е налице с Република Турция. Затова в Йерусалим възприемат болезнено антиизраелската позиция на управляващите в Анкара, които все по-открито се солидаризират с останалия ислямски свят.   В тази ситуация управляващите в Израел са принудени да заемат кръгова отбрана. Това обаче не им е за първи път и най-вероятно няма да ги уплаши.   Най-вероятно и този път ще излязат печеливши от ситуацията, благодарение на еврейските лобита, които имат в почти всяка от посочените страни.

news.ibox.bg/columnist/id_987480580