 |
Име: Милена Борисова Възраст: 53 Пол: жена Град: София Професия: http://bg.iq-test.eu/#215410 |
Ето и снимки от протести в подкрепа на задържаните гладуващи
палестинци:
Палестински християни и мюсюлмани се молят заедно по време на специална служба в доминиканския манастир Сент-Етиен в Ерусалим в солидарност с хилядите палестински затворници, които са на гладна стачка, 8 май, 2012 г.
Палестинско християнско момиче, облечено с тениска със снимката на баща ѝ, Рами Фадайел, който е политически затворник и е на гладна стачка в продължение на повече от 22 дни
Самира Халаби държи свещи и снимката на своите четирима сина, които са държани в израелски затвор, по време на специална
служба в манастира Сен Етиен в Ерусалим
Мароко - Студентите от всички колежи обявиха, че ще постят колективно в знак на подкрепа на палестинските затворници
Подкрепа за затворниците от Великобритания
Молитви в Римо-католическата църква за палестинските затворници
Митинг в Турция
Рамаллах след петъчната молитва
Йерусалим
Дженин
Газа
Ламар и майка ѝ със снимката на баща ѝ
Ламар, моя любов, знам, че не си виновна и че все още не разбираш защо баща ти минава през тази битка, през гладната стачка вече 75 дни, но когато пораснеш, ще разбереш, че битката за свобода е и битка да се свържем с вас, така че аз никога да не мога да бъда отнет от теб отново, да не мога да бъда лишен от твоята усмивка и присъствие, да не може окупаторът да ме отвлече от вас.
Когато пораснеш, ще разбереш жертва на каква несправедливост е бил баща ти, както и хиляди други палестинци, които окупацията е вкарала в затвори и лишила от свобода, проваляйки живота им и бъдещето им без друга причина, освен стремежа им към свобода, достойнство и независимост. Ти ще разбереш, че баща ти не търпи несправедливост, че той никога няма да приеме обида и компромис, че той преминава през гладната стачка в знак на протест срещу еврейската държава, която иска да ни превърне в унижени роби без никакви права или патриотично достойнство.
Моя любима Ламар, държи главата си винаги изправена и се гордей с баща си, благодари на всички, които ме подкрепиха, които подкрепиха затворниците в борбата им, не се страхувай, защото Бог е винаги с нас, Бог никога не изоставя хората, които имат вяра и търпение. Ние сме праведни, а правото винаги надделява срещу несправедливостта.
Ламар, моя любов, този ден ще дойде, аз ще се реванширам за всичко и ще ти разкажа цялата история, и дните, които ще последват, ще бъде по-красиви за теб. Така че нека дните ти минават сега, носи най-хубавите си дрехи, тичай напред към градините на дългия си живот, върви все напред и напред, защото нищо не е зад теб, освен миналото, а аз чувам през цялото време твоя глас като мелодия на свободата.”
Писмо на палестинския затворник Thaer Halahleh до дъщеря му
превод: ignoranceisnotanoption.wordpre
До съвсем скоро за външната политика на Израел се пишеше малко – от критичната и инакомислеща гледна точка. За разбиването на тази представа допринесе до голяма степен мирната съпротива на палестинските семейства в Западния бряг. Наричам го Западен бряг, защото все още това не е Палестина. Там действа само официална автономия, но нищо повече – израелската политика на заселване на фанатизирани заселници в едновремешни палестински села, прави още по-невъзможен за разрешаване този конфликт. За съжаление, аз не мога да посетя тези земи – заради двойното ми гражданство и по-точно сирийското, а знаете, че израелските власти не допускат хора с подобни паспорти, както и обратното. За щастие, има кой да разказва за ставащото в Западния бряг, а отскоро сред тези хора е българка, която е избрала за своя кауза борбата на палестинците.
До момента, освен Intidar, на български за Палестина се пишеше в още два блога, като смея да твърдя, че са изключително добри- този на Мариян Карагьозов и също на Мая Димитрова. На гости в Intidar е Габриела Иванова, която избра да е доброволка в Палестина, за да помага на местните хора. Поддържа своя блог на български, наречен от нея “Зехтин от сълзи” - и това е четвъртият блог на български, който пише за Палестина и то запълва ниша, която съществуваше дълго време, на очевидеца. А защо блогът й се казва “Зехтин от сълзи”, тя сама ще разкаже…
Снимка: личен архив
Разкажи ни за себе си…
Казвам се Габриела Иванова, на 27 съм. Завърших арабистика в Софийския университет, след което осъзнах, че ме влече повече социалната работа. От завършването ми до сега се занимавах с различни доброволчески дейности. В началото беше ЕДС (Европейска доброволческа служба) – програма, чрез която прекарах една година в Бялисток – градче в североизточна Полша, в което има голям бежански център за всички онези бежанци, които се опитват да влязат в Европа през Полша. Бежанците там са главно от Чечня. С доброволци от други европейски държави провеждахме занятия за децата в центъра и водехме импровизирана детска градина за всякакви възрасти. След това имам и известен опит във Френския Прованс с Caritas, където бях доброволка в Центъра по интеграция, в случая на ромското население от Източна Европа живеещо в голяма мизерия извън града. Но си остана неизпълнена мечта до онзи момент това да съчетая социалните дейности с образованието ми като арабист.
И тогава се появи възможността да отидеш в Палестина?
Докато търсех доброволчески проект в арабо-говоряща държава, попаднах на такъв за Палестина. Ставаше въпрос за мирна интервенция от трета страна в конфликтни региони в окупирания Западен бряг.
И там трябваше да вършите…?
По времето от годината, по което аз заминах, това се изразяваше в придружаване с цел протекция на онези палестински селяни, чиято земя е в близост до еврейски поселения и където заселниците извършват нападения над палестинците по време прибирането на маслинената реколта.
Част от работата ни беше и това да се включваме в мирните демонстрации на палестинците срещу израелската окупация, въобще да бъдем тяхна протекция и да сме там в солидарност с тях като използваме едничката привилегия, че сме чужденци.
Искаш да кажеш, че е привилегия да си чужденец в Западния бряг? Че палестинците нямат равни права, дори по-малко от на чужденец?
В Израел палестинците са под военен закон, докато чужденците са привилегировани и попадат в рамките на нещо като граждански кодекс, един вид сме третирани различно. Например, ако аз бъда арестувана по време на демонстрация, тъй като де факто няма основание за подобен арест, трябва да бъда освободена до максимум 24 часа.
Т.е.?
Ако един палестинец бъде арестуван по същия повод, той може да бъде задържан за неопределен период от време от армията, тъй като в Израел функционира удобното „административно задържане“, което им позволява да държат окупираното палестинско население за неопределен период от време, без обвинение или процес. Обвинението всъщност е неизменно „хвърляне на камъни“, дори да е доказано чрез снимков и видео материал, че въпросният не е правил нищо подобно и е протестирал напълно мирно. И докато подобни двойни и дори тройни стандарти (израелските граждани попадат под трета правна система) е безспорно абсолютен расизъм, ние, чужденците използваме това несправедливо привилегировано отношение към нас, за да бъдем в солидароност с палестинците в борбата им за човешки права и отношение. В Западния бряг прекарах три месеца, след които си дадох сметка, че тези три месеца ще се превърнат част от живота ми нататък.
Снимка: личен архив
Нещо, която е доста различно от онова, което си правила преди това.
Докато винаги преди това съм била аполитически настроена и със сигурност далеч от политическия активизъм, днес единственото, което ме занимава, е да следя какво се случва в Палестина, и да говоря на всеки, които би искал да слуша за онова, което съм видяла, че преминава един народ под военна окупация. Напълно убедена съм вътрешно, че всеки, които отиде в Западния бряг или Газа, е неизбежно да стане, ако не пропалестински настроен, то поне настроен срещу политиката на израелското правителство в палестинските територии. За това говори нарастващият брой активисти от Израел, присъединяващи се към палестинските демонстрации през последните години, след като видят какво се случва в окупираните територии. За това говори и параноичният страх, изпитван от на Израел по отношение на пропалестински настроените чужденци. На последните им се бие черен печат и им се забранява отново да влизат в страната, в случай, че са уличени в подобно „прегрешение“.
Разкажи за блога си. Палестина е променила живота ти? Как виждат твоите очи Палестина и нейните проблеми – смяташ ли да продължаваш да пишеш на български за Палестина?
Преди това слабо се интересувах от онова, което се случва по света, бях обявила, че новините ме потискат и рядко ги следях, изпитвах абсолютна апатия към политиката. В Палестина отидох за първи път на протестна демонстрация от какъвто и да е било вид в живота си, започнах да участвам както в списването на блог за организацията, към която бях активист, така и на свой личен, в който можех да си позволя да бъда емоционална.
Така престоят ми там ме промени в посока, че почнах да се интересувам повече от случващото се по света и особено в Палестина, мои предишни интереси останаха на заден план. Докато бях там личният ми блог водех на английски, тъй като реших, че така ще е достъпен за по-голяма част от приятелите ми. Обещах на много приятели палестинци, че ще разкажа на колкото се може повече хора за онова, което видях, че наистина се случва в техния ежедневен живот: политика на етническа чистка, провеждана от Израел спрямо тях, рушенето на къщи, изземване на земята им, нападенията от екстремните еврейски заселници над тях, бруталното потъпкване на мирните им демонстрации, униженията на пропускателните пунктове, политиката на административно задържане, всичко онова, което повечето медии премълчават и пренебрегват. Истинската работа на активиста започва едва след като напусне Палестина и вярвам, че има определен вид знание, което носи със себе си отговорността то да бъде споделено.
Снимка: личен архив
Затова реши да продължиш с писането?
Както вече споменах, в повечето световни медии не само не се споменава нищо за несправедливостите на живота под Окупация, ами обратното – Израел се представя като жертва и “единствена демокрация в Близкия Изток”, вярвам, че воденето на блог и въобще всякакви форми на активизъм са съществено важни за показване на истинското грозно лице на политиката на окупация и апартейд. Не смятам, че активизмът е важен единствено в Щатите, където всеки един американец носи лична отговорност за израелската окупация, тъй като тя се поддържа с доларите от техните данъци. Всеки един от нас може да заеме позиция по въпроса, като например откаже да купува продукти от компании, които спонсорират окупацията над Западния бряг; такива са например Hewlett Packard и Motorolla. Това далеч не е идеализъм, бойкотът над израелски продукти жъне големи успехи през последните години и все повече хора го подкрепят. Наскоро, докато търсех в нета информация за Палестина на български, видях, че резултатите имат често и почти изцяло за свой източник двата-три блога, които се пишат на български. Така реших, че ще съм по-полезна, ако също започна да пиша на български, тъй като все пак подобна информация на английски има доста повече.
Al-Masjid El-Aqsa is an Arabic name which means the Farthest Mosque. To understand its name, and its importance, it must be remembered that the roots of Islam began in the Arabian Peninsula (Saudi Arabia today).
Ten years after the Prophet Mohammad (pbuh) received his first revelation, he made a miraculous night journey from Mecca to Jerusalem and to the Seven Heavens on a white flying horse called Al-Buraq El-Sharif. During his interval in Jerusalem, the Prophet stopped to pray at the rock (now covered by the golden Dome), and was given the commandment to pray five times a day.
Today, Muslims throughout the World use Mecca as the direction of prayers (Qibla). However, for 16½ months following the Prophet Mohammad's miraculous journey, Jerusalem was the Qibla.
During Prophet Mohammad's life (pbuh), he instructed Muslims to visit not only the mosque where they lived in Mecca, but also the 'Farthest mosque' from them which lay 2000 kilometers north, in Jerusalem. Hence the name Al-Masjid El-Aqsa, or Al-Aqsa Mosque.
Al-Aqsa Mosque is the second oldest mosque in Islam after the Ka'ba in Mecca, and is third in holiness and importance after the mosques in Mecca and Medina.
The rectangular Al-Aqsa Mosque is 144,000 square meters, 35 acres, or 1/6 of the entire area within the walls of the Old City of Jerusalem as it stands today. It is also called Al-Haram El-Sharif (the Nobel Sanctuary). The Dome of the Chain marks the exact central point of this Mosque.
Al-Aqsa Mosque holds up to 400,000 worshippers at one time, bearing in mind that the space required for each person is roughly 0.8m x 0.5m to enable the submissive kneeling in prayer. On Fridays at noon, during the fasting month of Ramadan, and particularly the 27th of Ramadan (Lailat El-Qadr), the area is filled to virtual capacity.
There are 11 gates to Al-Aqsa Mosque: 7 of which are open. Of the 4 closed gates, one is the Golden Gate.
Indications of any Muslim mosque the World over is the thin spiral minaret which always immediately adjoins the Mosque wall. Minarets are used to call Muslims to prayer five times a day, seven days a week throughout the year. At Al-Aqsa Mosque, there are four minarets: 3 square and 1 cylindrical from the Mamluk period.
There are no minarets on the Eastern side of Al-Aqsa Mosque because there were no inhabitants and thus no-one to call to prayer. After all, it was not till the late nineteenth century that Jerusalem began to expand outside the city walls.
Al-Aqsa is made up of 3 parts, narrow arcades run along one end, a huge atrium and a covered area at the south.
Running alongside the arcades are several family burial sites (maqamat). These persons contributed to the schools and charities in the vicinity of the Mosque run by the Supreme Muslim Council.
The atrium of Al-Aqsa Mosque is an oasis of peace and tranquillity inside a walled city of hustle and bustle. It has trees, lawns, fountains, the beautiful Shrine of the Dome of the Rock, small domed rooms and structures which are rooms for scholars, sheikhs and religious court offices, and a museum.
Before Muslims pray, they are required to go through a ritual ablution. There are manuablution areas, but the Cup is one of the oldest and most photographed fountains on the Mosque grounds.
In the center of the southern end of the atrium is the covered area of Al-Aqsa Mosque. The Mihrab (niche showing direction of prayer) of the Mosque is located here. Al-Aqsa building (recognizable by its lead dome), was originally built nearly 1300 years ago by Muslim Caliph Al-Walid the son of AbdulMalek bin Marwan in 709 AD.
Throughout its history, Al-Aqsa was subject to successive restoration work due to damages caused by earthquakes, etc. The building now has the central nave and 6 aisles (the original covered area had 14 aisles).
The covered area of Al-Aqsa Mosque is a very simple, but large and imposing, rectangular structure. It has an area of 3500 square meters, and holds up to 5000 Muslims at prayer at one time. The Qibla facing south towards Mecca and the Rock within the Dome of the Rock are on the same central line.
There are 7 large gates to enter the Mosque's covered area, as well as 1 single door on both the eastern and western sides. There are over 100 clear and colored glass windows, 14 Arches, 27 Italian Marble columns on the eastern side, and the equivalent number of stone piers on the western side.
The outer dome was covered with Lead in 1985 replacing the Aluminum dome of 1964 in order to restore it to its original cover.
The inner dome, decorated with stucco work, dates back to the 13th century.
In accordance with Muslim tradition, men and women are permitted to pray within the covered area but in different sections, 3 times a day. The remaining two daily prayers as well as Friday noon prayers, Al-Aqsa is for men only. The covered part of Al-Aqsa Mosque was converted to a Knight's Hostel in part, and Chapel in part during the Crusader period. Restoration of Islamic atmosphere was done by Salahuddin Al-Ayyoubi.
In 1969, after 2 years of Israeli occupation, a fanatic Jew set fire to the covered area for the first time in its history. Repairing the damage from the fire still continues. Among the numerous sad losses was the beautiful handmade pulpit from Aleppo. It was a gift from Salahuddin Al-Ayyoubi and stood near the Mihrab (niche) in Al-Aqsa Mosque. This Pulpit, considered one of the most beautiful in the World, was made of over 10,000 interlocking pieces of Cedar and other wood, Ivory and mother of pearl affixed without a drop of glue or a single nail. A remaining section of this Pulpit is among the various artifacts on display at the Islamic Museum, in the southern corner of the Noble Sanctuary.
The restoration of the subterranean Marwani Musallah (praying place) was completed in 1996. It is 4000 square meters, and was tiled in a brief 2 months entirely by volunteers. The Marwani Musallah is mistakenly believed by some to be the site of King Solomon's stables, however its construction is actually entirely 8th century Umayyad.
In the middle of the 19th century Al-Aqsa Mosque was opened for Non-Muslim visitors. For Non-Muslims, the Mosque is open during fixed times on weekday mornings and afternoons on payment of an entrance fees. The Mosque is closed to Non-Muslims on Fridays throughout the year and all Muslim holidays.
Although in the past, everyone entered Al-Aqsa Mosque without shoes, now Muslims and tourists alike are permitted to enter Al-Aqsa with shoes. Shoes however, have to be removed to enter the Dome of the Rock and Al-Aqsa's enclosed area as a sign of cleanliness and respect. Cameras likewise, are permitted in Al-Aqsa Mosque, but not inside any building. Visitors should ensure they are modestly dressed with arms and legs covered. Ladies should have a scarf to cover their hair. While on holy ground, intimate or personal contact must be avoided.
source: atlastours.net
20 СЕПТЕМВРИ - ВТОРНИК, ОТ 17:30 пред АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ в София.
Елате и да покажем подкрепата си за независима Палестина! "Въздържал се" не е отговор, не е позиция - на 20 септември да се съберем заедно, за да подкрепим гласуването в ООН. Същото се случва вече в други страни и така ще бъде до 22 септември, когато е самото гласуване.
Viva Palestine!
Петиция за подкрепа на независимостта на Палестина (Sign the Petition for Palestinian Independence):
http://www.avaaz.org/en/independence_for_palestine_9/?copy
Присъединете се към тези страници във Фейсбук, за да покажете вашата подкрепа за свобода и признаване на независимостта на Палестина (Join the campaign for recognition of a Palestinian state):
България да подкрепи независимостта на Палестина
2. Блогът на Мариан
3. Официален уебсайт на UNRWA (Обединените Нации за Помощ и Агенции за работа с Палестинските бежанци в Близкия Изток)
4. Блог на Руслан Трад
5. Altermedia България - Гласът на народа
6. Мюсюлманите и американските филми
7. Блог за Алжир
8. Блогът на Тони
9. Блогът на Иво Христов
10. Алис-ОАЕ
11. Блогът на Ая за Палестина
12. Ислямът - начин на живот
13. Palestinian World
14. Блог на Габриела Иванова, един очевидец, доброволка в Палестина
