Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Света на Палестина - новини, култура, събития. Света - новини, култура, музика, събития...Мои размисли - просто няма как човек да дистанцира себе си или собственото си мнение - да се чудя ли на какво се дължи..? Както и да е. Блога си е мой и мога все пак да водя някакви записки. Така де. Ще предпочитам да превеждам материали (в зависимост от времето, с което разполагам) за Палестина и мюсюлманите, защото нишата е голяма и се запълва с лъжлива информация. Не че обичам много държавата България, не я обичам. Но пък обичам родната България и по принцип ме е еня за мнението на хората в нея. Така че ми се ще да има и истината из пространството - а вече кой ще я докосне, как ще я приеме, разбере, какво ще си мисли след това...Не знам. В Корана се казва, че наше задължение е да казваме истината, а резултата не е наша работа...Така си е.
Автор: irshad Категория: Лични дневници
Прочетен: 275083 Постинги: 125 Коментари: 63
Постинги в блога от Януари, 2010 г.
image
Рахим Арнаудов: Рибновци успяват да заблудят всички политически сили !


По тези места се борят двата свята – светът на „Рибново” и светът на външната действителност, казва в интервю за Frognews.bg председателят на „Неврокоп”.


Рахим Арнаудов е председател на сдружение „Неврокоп” и директор на ОУ "Димитър Талев" в Хвостяне, община Гърмен. Миналата година общината нашумя с появилите се информации, че в село Рибново момичетата са принуждавани да носят забрадки и арабски носии и че фондации от Саудитска Арабия финансират ислямизацията на образованието и бита в района. Самият кмет Ахмед Башев твърдеше, че група учители, сред които и Рахим Арнаудов, са сред онези, които „скалъпили” обвиненията срещу него. Как изглеждат нещата по‒малко от година по‒късно, в ситуация, когато изборите са далеч, а хората отново са оставени сами на себе си?

интервю на Ана Кочева

‒ Г‒н Арнаудов, Вие сте директор на ОУ "Димитър Талев" в Хвостяне, което е в небезизвестната община Гърмен. Това, че напоследък почти не идват новини от вашата станала толкова известна през миналата година община, означава ли, че обстановката е спокойна, че няма проблеми и кавги?


‒ Да, аз съм директор на ОУ ”Д. Талев”- с. Хвостяне от 15 години. Всъщност тук винаги има новини но „новинарите” може би не са намерили подходящата медии, за да ги изсипят. Истината е, че обстановката тук винаги си е била спокойна, стана така, че един чисто междуличностен конфликт беше изкаран на показ пред цялата страна, както и че двете спорещи страни извиваха вой до небесата, за да се изкарат мъченици или правоверни. Всички в общината сме убедени, че е така. Но медиите бяха вкарани в капан на големи „открития”. На мен лично понякога ми става забавно,че рибновци успяват да заблудят всички политически сили. Те респективно започват да ги ухажват, като им лепят разни етикети, че това било знаково село и т.н. Грънци на търкалета! Рибново има 2500 избиратели, Дебрен, например, също има около 2400, но рибновецът се усети, че има келепир от целия шум и го използва. В миналото 90 % от рибновци гласуваха за една политическа сила. След като нещата се затегнаха, стана ясно, че никой не може да пуска бюлетините накуп и истината лъсна: разбра се, че тия проценти не са 90. А преди, дори когато хората бяха на гурбет, някой гласуваше от тяхно име.

‒ Има ли знаци за разпространение на радикален ислям в село Рибново и понастоящем? Какво е поведението на кмета Башев?

‒ Мисля, че и нещата за радикалния ислям се преекспонираха. Да, наистина тук има жени с облекло, нетрадиционно за нашия край и това не е само в Рибново. Плод е на факта, че много младежи завършиха образованието си в арабските страни и пренесоха облеклото върху съпругите си тук. Затова аз питам ‒ къде бяха службите за сигурност цели 8 години; защо не реагираха на всичко, което се случва. Къде бяха? Защо държавата не следи процесите? А що се отнася до поведението на кмета Башев, този човек не ме интересува.

‒ Колко ученици има в училището? Чувстват ли се объркани и децата?


‒ Разбира се, че и децата се чувстват объркани, защото децата и училището са проекция на обществото, нали така?

‒ Що за деца са това ‒ в плен на традициите ли са, или са съвременни млади хора, които не плащат данък на архаични вражди?


‒ Да, това са преди всичко деца в плен на традициите. Разбира се, не всички, все пак не е без значение, че 2/3 от децата предпочитат да ходят със съвременни европейски облекла. Има обаче и такива, които ходят забрадени на училище и мисля, че това не е правилно, че е назрял моментът този въпрос да се реши елегантно. Може би с авторитета и с волята на ръководството на училището; с въвеждането на задължителна училищна униформа. Нали училището е светско, аз съм посещавал училища и в Англия, и в Турция ‒ и на двете места децата са с училищни униформи, за какво говорим тогава.

‒ Влияят ли им семействата и в каква посока?


‒ Да, неизбежно е семейството да влияе на децата, защото там се дава възпитанието. Все повече родители обаче разбират, че България е светска страна и те са част от нея. Но по тези места се борят двата свята – светът на „Рибново” и светът на външната действителност. Защото не са малко младежите, които се обличат по рибновски в Рибново и светски извън Рибново.

‒ Чу се, че се правят опити в региона да се затварят училища. Вярно ли е това и кой ги прави?


‒ Правят се опити от политиците и от силно украсените политически кметове по отношение на училища и по-точно на директори на училища, които не изповядват възгледите на кметовете. Но аз вярвам, че тази мода ще отшуми, когато държавата покаже, че е силна и стои зад закона, а не зад дадена политическа сила.

- А стои ли за вас въпрос, свързан с новините на турски по БНТ?

‒ Не, за мен лично този въпрос не стои на дневен ред. А що се отнася въпроса за позициите на парламентарните групи, си мисля, че той е повече за пушилка от страна на защитниците и на противниците.

‒ Какво е икономическото положение при вас, сега в условия на повсеместна криза?

‒ Кризата удари чувствително мъжката работна ръка, жените все още продължават да се трудят по шивашките цехове, но 80% от мъжете, които работеха в строителството, сега нямат работа. Особено пък след спирането на строителството по Банско. Да не говорим пък, че с тютюн е просто невъзможно изхранването на семействата.

‒ Напускат ли младите региона? Къде си търсят късмета?


‒ Разбира се, че младите хора напускат и то масово, има села с по 500-1000 души гурбетчии и никои не прави нищо да спре тези хора, да им даде алтернатива. Няма да е далеч времето, когато нашите села ще последват примера с обезлюдяването на селата от Странджа. И тук огромна вина има ДПС като партия, която има претенциите да представлява хората. Какво направи за 8 години, за да задържи младите по родните им места? Нищо! Създаде ли алтернативи на заетост? Не!

‒ Региони като вашия обикновено се определят с клишето „смесени райони”. Съгласен ли сте с подобно определение?


‒ Не, не съм съгласен с това определение, но за съжаление медиите го налагат. В медиите често срещам – български турци, български мюслюмани и български мохамедани. Аз пък чакам момента, когато всички граждани на тази държава ще се нарекат българи, без значение на вероизповеданието.

фрог нз / Минаре България
Категория: Лични дневници
Прочетен: 926 Коментари: 0 Гласове: 2

За пострадалите в Хаити: Всеки, който е съпричастен към болката и страданията на стотици хиляди пострадали хора, може да направи дарение в специално откритата банкова сметка на БЧК:

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД

IBAN: BG 64 UNCR 7630 1078 6609 13

BIC: UNCRBGSF

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ (За пострадалите от земетресението в Хаити)

или поне един СМС на цена от 1 лев, на номер 1255

Категория: Лични дневници
Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове: 1
08.01.2010 12:37 - Две снимки
image
Под ръмящия дъжд палестинчето Абдула се събужда на леглото си, разположено на улицата в арабската част на Йерусалим. Семейството на детето живее на палатка, след като в дома им се настанили израелски военни.

image

9-годишно палестинско момиче е заснето до фотография с нейния покоен брат, на 10, край палатката, където живее семейството й в лагер в северната част на ивицата Газа. Момчето било убито при военния конфликт между израелската армия и "Хамас" през 2008-2009 г.

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1254 Коментари: 0 Гласове: 3

 

Управляващите искат в страната ни да отпаднат ВСИЧКИ ЗАБРАНИ  за отглеждане и продажби на генетично модифицирани организми ( ГМО), както и да се  освободи цялата ни територия за ГМО, без значение дали е екологична зона.  Ако забраните отпаднат, започва необратим процес, непоправим ... Ще плащаме със здравето си и ние, и децата ни, и техните деца...   Предлагам Ви да прочетете, подпишете и разпространите тази ПЕТИЦИЯ против предстоящите промени в Закона за ГМО  http://grazhdani.eu/nachalo.php     Каним Ви и на ПРОТЕСТ, официално организиран от БНАП (Българската национална асоциация на потребителите) на 13.01.2010 г., от 11.3.ч. до 13.00 ч.   Място: До северния вход на Народното събрание, в градинката между Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”, Националната художествена академия и Народното събрание – извън охраняемата зона на Народното събрание.   Съорганизатори са : „Инициативен комитет на родители от портал bg-mamma”, "Агролинк", "За земята", "Коалиция „За да остане природа в България””.     Може би вече сте подписали първата петиция, против царевичния хибрид (подпишете и нея, заедно ще ги внасяме в Народното събрание http://forthenature.org/petitions/12/ ). Новата петиция, в сайта граждани.eu , е в отговор на по-нови и по-безумни действия на управляващите.   Молим Ви: отделете 5 минути да подпишете двете петиции и 2 часа, за да присъствате на ПРОТЕСТА пред Народното събрание! Сега се решава национален въпрос за бъдещето на природата ни, икономиката ни, храната ни, здравето ни! Чакаме Ви!      ПП Ако имате връзка със своя депутат или въобще някой депутат, потърсете го и му разкажете как България е на път да стане васал на американски фирми, убиващи природа и хора. Гледайте например филма „Светът според Монсанто” (от сайта за документални филми kolibka.com . Неприятно гледане!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1664 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 07.01.2010 17:48
Не знам колко съм в час вече с това, което се случва в "милата" ни държавица...
Но днес малкия ми син, който е предучилишен клас в близкото училище (в София) каза, че класната им съобщила, че няма да им дават закуски в глямото междучасие. Става дума за безплатните закуски на учениците до 4-ти клас (нали така беше?).
Не знам да изброявам ли всичко, което спряха на децата тук - само детските, които увеличиха (!) на 35 лева! Много, нали :-)

Другото, за което не успях да намеря скорошно инфо, затова питам вас, е за прословутите 25 лева, която така щедро отпусна Б.Борисова от така изтънелия СИ джоб. Знам, че когато миналата година каза "само толкова мога да дам"(!), че чак ме просълзи, но щели да отпуснат парите на 04.01.2010. Вчера ги нямаше, днес - също...Моята инвалидна пенсия, е 170 лева...Някой знае ли?

Аз не се учудвам вече, като прекратяват една или друга "придобивка". Само ми е гадно и горчиво...Но няма как да свикна с това.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 729 Коментари: 0 Гласове: 1
02.01.2010 23:06 - Писмо

Момчето не беше като другите момчета, които срещнах днес в Газа. Това момче балансираше върху купчина натрошен цимент, като държеше раменете си изправени и просто ни гледаше.

 

Другите момчета тичаха около нас и викаха „Хей, господине” и се смееха, правеха смешни мимики пред камерата и викаха. Но това момче стоеше на купчината и мълчеше. Лицето му беше безизразно, а големите му тъмни очи гледаха проницателно. Стоеше и чакаше. Чакаше може би ние да направим нещо, да кажем нещо. Просто стоеше.

Момчето – може би 9 или 10 годишно – стоеше може би на отломките не предишния си дом. В момента семейството му живее в палатка сред струпани железа. Няма съмнение, че детето очаква домът му да бъде поправен, ремонтиран, но обсадата над Газа означава, че неговото семейство няма да получи материалите, за да стори това. „Как да ремонтираме, когато нямаме дори чувал с цимент?”, попита един от членовете на NGO.

 

Нашата група, част от контингента на Gaza Freedom March, беше на обиколка из околностите на Газа, опустошени от израелските сили за защита, атакували Газа преди година. При операцията Cast Lead бяха убити над 1400, 288 от тях деца, а (напълно) разрушени над 3500 къщи.

Това не беше като обиколк из града, коментарите бяха вяли, картините около нас задаваха множество въпроси, а предизвикваха повече сълзи, „Можете да видите – тук е имало три къши” и нашия гид посочи голямо празно място покрай улицата.

„А това е болницата Шифа, където 700 жертви бяха приети ое през първата нощ на атаките. Онези заводи са затворени заради обсадата. А това отпред беше училище”

Той обясни за огромната купчина от стомана и бетон, където 1000 деца са идвали да учат.

 

„От ваше дясно е висок блок срязан на 2 от израелска ракета,16 невинни мъртви на момента, а в този фитнес - 50 мъртви, а тук можете да видите къде семействата спят където техните къщи са били. В този квартал има 200 убити”.


Докато вървяхме през останали след бомбените атаки спортни/развлекателни комплекси, Ахмад, нашия екскурзовод – скромно облечен, добре говорещ млад човек – искаше да ни разкаже историята на Худа Ралиа. Момиче на 9, тя плувала в морето, когато паднала ракета, Худа се втурнала обратно към плажа, където било семейството й. Видяла ги убити насреща. Майката, бащата и четиримата й братя.

 

Ахмад отбеляза: „Както и да е, колкото и дълго да говорим за страданията, никога няма да е достатъчно”.

 

Наоколо е дъждовно, ветровито, студено, а семействата в палатките имат да прекарват цяла зима и, заради обсадата, няма шанс за и следващата зима да бъдат в дом. Час след като го видях, още усещах втренчения поглед на момчето от купчината с отломки – момчето, което не играеше с нас, защото беше ядосано, уморено и бездомно. Погледа му ме раняваше, защото знаех онова, което то знаеше.

То знаеше, че причината да няма дом за следващата зима е в международната общност, която позволява окупацията на Газа, тази нелегална и морално осъдителна блокада, да продължава покрай неясните коментари на нашите лидери. Докладчика за Палестина на UN Human Rights Ричард Фолк каза, че тъй като няма достатъчен международен натиск от страна на правителствата, трябва да се намеси гражданското общество, ти и аз да вземем нещата в ръце.  

Има много причини, поради които трябва да действаме: 288-те убити деца преди година, продължаващата хуманитарна катастрофа покрай окупацията, физическите и психически травми на населението, а разбира се – и момчето на купчината.

Момчето чакаше. Докато усещаше, че има поне малка надежда в предизвикателната му позиция, погледа му нямаше да се промени.

То искаше отново да играе, но ни чакаше – нас, да прекратим мълчанието.

Това малко момче от град Газа живееше в палатка, заобиколена от купчини отломки, които са били къщи преди, сгъва рамене и ни гледа в очакване да направим нещо.

 

Може би очите му ще ни преследват, докато не направим нещо.

 

PS: Междувременно в Кайро нашите колеги са правили мощен протест срещу египетското правителство, което отказа на около 1300 мирни активисти да се присъединят към нас в Газа. Много от тях са били затворени (барикадирани) в хотелите им от полицията, други са били ранени по време на протеста. Надявам се да има широ международен отзвук в пресата, не само в Австралия...


Donna Mulhearn, писателка, участник в движение за човешки права

Категория: Лични дневници
Прочетен: 825 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.01.2010 23:11

септември:
image"
Палестинки от семейството на активист от "Ислямски джихад" плачат на погребението му в град Газа след израелски въздушен удар в района.

юни:
image
9-годишно палестинско момче се упражнява да ходи с протеза на крака в център за инвалиди в град Газа, където само за два месеца са посрещнали нови 350 жертви на израелските военни нападения

май:
image
 Израелски войници и палестински активисти в сблъсък по време на демонстрация срещу заселниците в град Хеброн, на Западния бряг

март:
image
Преподавателка в училище в ивицата Газа оглежда през сълзи разрушенията от поредния ракетен обстрел

image
Тригодишно палестинско момиченце гледа как другите деца си играят на улица в бежански лагер край Рамала.

октомври:
image
Израелски войници са застанали върху издигната панелна ограда край пътя край Хусан, на Западния бряг, докато край тях преминават коли със запалени фарове.

image
Палестинец гаси пожар в стария град на Йерусалим, след като избухнаха сблъсъци между привържениците на различни религии.

image 
Палестински миньор носи маска от филма на ужасите "Писъци" в бежански лагер в северната част на град Газа.

август:
image 
Палестински демонстрант пази лицето си от сълзотворния газ, разпръснат от израелски войници на митинг против разделителната бариера в Билин.

юли:
image
 Палестински момичета, облечени като шаферки, взеха участие в масова сватбена церемония в бежански лагер в северната част на ивицата Газа, по време на която сключиха брак над 400 двойки

Категория: Лични дневници
Прочетен: 802 Коментари: 0 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 275083
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Януари, 2010  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031