Знам, че има много негативни мнения наоколо и човек често се дистанцира от тях - не че е много доволен или щастлив, но все пак всеки се стреми да докосне хубавото,  позитивното...Ние не сме душевни кошчета за боклук.

Както знаем казаното, което важи и тук - да, ама не.

Всеки ден виждаме, усещаме и чувстваме обратното.

Някой ще каже - като не ти харесва тук, отиди другаде...
Не е това изхода и този, който би казал горното много добре го знае.

Спомням си преди време големия ми син си купуваше слушалки за МР3-та от един щанд, но ми омръзна бързо, защото трябваше да давам пари по 3 пъти седмично. Чашата преля, когато идвайки си с нови слушалки, до у нас се бяха повредили. Разбира се, проверявах дали не е той ги повредил...В повечето случаи не беше. Отидох лично и ествествено - все едно им плащат големи пари - продавачката отказа да ме свърже със собственика. Обясних й случващото се, тя естествено каза, че не може да ми помогне, отговорих, че знам това и че по тази причина искам да говоря с шефа й. Тя се ядоса и каза - като не ти харесва стоката ни, не купувай от нас.

Подобни случаи ги има много - и в моето ежедневие и във вашето...Продавачки постоянно ни пращат да пазаруваме от другаде, щом "не ни харесва" тяхната стока! Като че ли това е въпроса - дали ни харесва или не.

Отивам миналия ден да пусна няколко препоръчни писма. Заставам на гишето, служителката взима пликовете, вика колежката си и започват да дискутират нещо по програмата си, което няма общо с мен. Чакам най-търпеливо (!). След 7-8 минути дойде "моя ред" (опашка от чакащи нямаше). Започна да им лепи стикерите, акто междувременно разказваше някаква случка на колежката. Когато започна да ги вкарва в програмата видя, че не са до България...и каза - ама те били международни!...потвърдих. Продължих да чакам, докато тя отлепи старите и сложи нови стикери. Пак започна да въвежда адресите, докато стигна до едното писмо с адресат "United States" и повика колежката с  въпроса - това Великобритания ли е? Колежката се позачуди и каза, че не знае. Тогава попитаха мен и отговорих, че това е САЩ, а Великобритания е United Kingdom. Приключвайки с въвеждането служителката възкликна - Ох, аз не ви попитах дали с предимство или само регистрирани...
Така де, иначе беше много приятна на вид млада жена. Както и колежката.

Минавам покрай щанд, на който облсужват жена. Продавачката държеше моблиния си с рамо, за да може да говори, докато "обслужва" и си "чуруликаше" през цялото време...

Инсталирвам втори компютър с Нет миналия ден - първия сме свързали преди около 2 години. Идват момчетата и като стана време да плащам се оказа, че вече има инсталационна такса (за която не са ме предупредили и когато пуснахме първия комп, нямаше) 15 лева, както и по 0.50лв/метър за кабел...

На другия ден компа се напълни с вируси и се обадих на фирмата с нет-а. Обасних, че съм махнала кабела и съм изчистила вирусите, но когато включа кабела един вирус се задейства. Попитах за подробности и служителката ми отовори - ние не сме антивирусна! За щастие разговора ни беше чут от един от админите, който ми помогна. (Само да поясня - преинсталирах и пр и сега вс е наред..., както и хубава антивирусна).
Преди години, когато се вързах за Интернет за 1-ви път, служителите ми сложиха антивирусна и когато се прокраднеше вирус, идваха и оправяха всичко. Имам приятелка, сис админ в провайдер фирма и това и беше част от работата - ходеше и "чистеше" компютрите на проплакалите клиенти.

Да казвам ли, че покрай последните две бури - преди една и две седмици, нямахме Нет заради изгоряли или не знам какво си суичове и рутери, по 26-27 часа.

Заставам на щанд за щраусово месо. Питам продавачката дали в суджука им наистина няма сланина (мюсюлманка съм и семейството ми, не ядем свинско, а не стига, че е вредно, ами го пробутват във всички колбаси и навсякъде...). Тя ми отговори няколко пъти и то много убедено, че е чисто щраусово. Позачудих се, защото то е постно месо. В този момент отвътре излезе друга служителка и каза - в суджука има 5% сланина!

Мога да пиша още. Естествено. За съжаление.
Какъв е изхода?

Мисля си понякога дали не трябва да се прави IQ тест на хората задължително всяка година и да се отделят да живеят на различни места..Май ще е по-спокойно. Шегувам се, разбира се - това няма да оправи нещата. Пък кой знае...?

Вчера пак трябваше да пусна писма и попаднах отново на служителката, за която писах предния път и очаквах с нетърпение - едно от писмаъюта ми беше до United Kingdom, а друг, до Unite States. Бях сигура, че ще пита кое за къде е. Стана ми смешно. Попита ме.
Само едно нещо ме притесни после - ами имах писмо до Аржентина и трябваше да г пусна обикновено, ката тя ми даде марка за пратката - чедех се дали знае къде е Аржентина и дали марката ще е достатъчна...
Надявам се, ама много се надявам, повечето, които четат да разбират иронията ми...След този постинг забелязах, че иронията ми не се схваща. Чия ли е грешката...?