До съвсем скоро за външната политика на Израел се пишеше малко – от критичната и инакомислеща гледна точка. За разбиването на тази представа допринесе до голяма степен мирната съпротива на палестинските семейства в Западния бряг. Наричам го Западен бряг, защото все още това не е Палестина. Там действа само официална автономия, но нищо повече – израелската политика на заселване на фанатизирани заселници в едновремешни палестински села, прави още по-невъзможен за разрешаване този конфликт. За съжаление, аз не мога да посетя тези земи – заради двойното ми гражданство и по-точно сирийското, а знаете, че израелските власти не допускат хора с подобни паспорти, както и обратното. За щастие, има кой да разказва за ставащото в Западния бряг, а отскоро сред тези хора е българка, която е избрала за своя кауза борбата на палестинците. 

До момента, освен Intidar, на български за Палестина се пишеше в още два блога, като смея да твърдя, че са изключително добри- този на Мариян Карагьозов и също на Мая Димитрова. На гости в Intidar е Габриела Иванова, която избра да е доброволка в Палестина, за да помага на местните хора. Поддържа своя блог на български, наречен от нея “Зехтин от сълзи” - и това е четвъртият блог на български, който пише за Палестина и то запълва ниша, която съществуваше дълго време, на очевидеца. А защо блогът й се казва “Зехтин от сълзи”, тя сама ще разкаже…

Снимка: личен архив

Разкажи ни за себе си…

Казвам се Габриела Иванова, на 27 съм. Завърших арабистика в Софийския университет, след което осъзнах, че ме влече повече социалната работа. От завършването ми до сега се занимавах с различни доброволчески дейности. В началото беше ЕДС (Европейска доброволческа служба) – програма, чрез която прекарах една година в Бялисток – градче в североизточна Полша, в което има голям бежански център за всички онези бежанци, които се опитват да влязат в Европа през Полша. Бежанците там са главно от Чечня. С доброволци от други европейски държави провеждахме занятия за децата в центъра и водехме импровизирана детска градина за всякакви възрасти. След това имам и известен опит във Френския Прованс с Caritas, където бях доброволка в Центъра по интеграция, в случая на ромското население от Източна Европа живеещо в голяма мизерия извън града. Но си остана неизпълнена мечта до онзи момент това да съчетая социалните дейности с образованието ми като арабист.

И тогава се появи възможността да отидеш в Палестина?

Докато търсех доброволчески проект в арабо-говоряща държава, попаднах на такъв за Палестина. Ставаше въпрос за мирна интервенция от трета страна в конфликтни региони в окупирания Западен бряг.

И там трябваше да вършите…?

По времето от годината, по което аз заминах, това се изразяваше в придружаване с цел протекция на онези палестински селяни, чиято земя е в близост до еврейски поселения и където  заселниците извършват нападения над палестинците по време прибирането на маслинената реколта.

Част от работата ни беше и това да се включваме в мирните демонстрации на палестинците срещу израелската окупация, въобще да бъдем тяхна протекция и да сме там в солидарност с тях като използваме едничката привилегия, че сме чужденци.

Искаш да кажеш, че е привилегия да си чужденец в Западния бряг? Че палестинците нямат равни права, дори по-малко от на чужденец?

В Израел палестинците са под военен закон, докато чужденците са привилегировани и попадат в рамките на нещо като граждански кодекс, един вид сме третирани различно. Например, ако аз бъда арестувана по време на демонстрация, тъй като де факто няма основание за подобен арест, трябва да бъда освободена до максимум 24 часа.

Т.е.?

Ако един палестинец бъде арестуван по същия повод, той може да бъде задържан за неопределен период от време от армията, тъй като в Израел функционира удобното „административно задържане“, което им позволява да държат окупираното палестинско население за неопределен период от време, без обвинение или процес. Обвинението всъщност е неизменно „хвърляне на камъни“, дори да е доказано чрез снимков и видео материал, че въпросният не е правил нищо подобно и е протестирал напълно мирно. И докато подобни двойни и дори тройни стандарти (израелските граждани попадат под трета правна система) е безспорно абсолютен расизъм,  ние, чужденците използваме това несправедливо привилегировано отношение към нас, за да бъдем в солидароност с палестинците в борбата им за човешки права и отношение. В Западния бряг прекарах три месеца, след които си дадох сметка, че тези три месеца ще се превърнат част от живота ми нататък.

Снимка: личен архив

Нещо, която е доста различно от онова, което си правила преди това.

Докато винаги преди това съм била аполитически настроена и със сигурност далеч от политическия активизъм, днес единственото, което ме занимава, е да следя какво се случва в Палестина, и да говоря на всеки, които би искал да слуша за онова, което съм видяла, че преминава един народ под военна окупация. Напълно убедена съм вътрешно, че всеки, които отиде в Западния бряг или Газа, е неизбежно да стане, ако не пропалестински настроен, то поне настроен срещу политиката на израелското правителство в палестинските територии. За това говори нарастващият брой активисти от Израел, присъединяващи се към палестинските демонстрации през последните години, след като видят какво се случва в окупираните територии. За това говори и параноичният страх, изпитван от на Израел по отношение на пропалестински настроените чужденци. На последните им се бие черен печат и им се забранява отново да влизат в страната, в случай, че са уличени в подобно „прегрешение“.

Разкажи за блога си. Палестина е променила живота ти? Как виждат твоите очи Палестина и нейните проблеми – смяташ ли да продължаваш да пишеш на български за Палестина?

Преди това слабо се интересувах от онова, което се случва по света, бях обявила, че новините ме потискат и рядко ги следях, изпитвах абсолютна апатия към политиката. В Палестина отидох за първи път на протестна демонстрация от какъвто и да е било вид в живота си, започнах да участвам както в списването на блог за организацията, към която бях активист, така и на свой личен, в който можех да си позволя да бъда емоционална.

Така престоят ми там ме промени в посока, че почнах да се интересувам повече от случващото се по света и особено в Палестина, мои предишни интереси останаха на заден план. Докато бях там личният ми блог водех на английски, тъй като реших, че така ще е достъпен за по-голяма част от приятелите ми. Обещах на много приятели палестинци, че ще разкажа на колкото се може повече хора за онова, което видях, че наистина се случва в техния ежедневен живот: политика на етническа чистка, провеждана от Израел спрямо тях, рушенето на къщи, изземване на земята им, нападенията от екстремните еврейски заселници над тях, бруталното потъпкване на мирните им демонстрации, униженията на пропускателните пунктове, политиката на административно задържане, всичко онова, което повечето медии премълчават и пренебрегват. Истинската работа на активиста започва едва след като напусне Палестина и вярвам, че има определен вид знание, което носи със себе си отговорността то да бъде споделено.

Снимка: личен архив

Затова реши да продължиш с писането?

Както вече споменах, в повечето световни медии не само не се споменава нищо за несправедливостите на живота под Окупация, ами обратното – Израел се представя като жертва и “единствена демокрация в Близкия Изток”, вярвам, че воденето на блог и въобще всякакви форми на активизъм са съществено важни за показване на истинското грозно лице на политиката на окупация и апартейд. Не смятам, че активизмът е важен единствено в Щатите, където всеки един американец носи лична отговорност за израелската окупация, тъй като тя се поддържа с доларите от техните данъци. Всеки един от нас може да заеме позиция по въпроса, като например откаже да купува продукти от компании, които спонсорират окупацията над Западния бряг; такива са например Hewlett Packard и Motorolla. Това далеч не е идеализъм, бойкотът над израелски продукти жъне големи успехи през последните години и все повече хора го подкрепят. Наскоро, докато търсех в нета информация за Палестина на български, видях, че резултатите имат често и почти изцяло за свой източник двата-три блога, които се пишат на български. Така реших, че ще съм по-полезна, ако също започна да пиша на български, тъй като все пак подобна информация на английски има доста повече.