Управляващите искат в страната ни да отпаднат ВСИЧКИ ЗАБРАНИ  за отглеждане и продажби на генетично модифицирани организми ( ГМО), както и да се  освободи цялата ни територия за ГМО, без значение дали е екологична зона.  Ако забраните отпаднат, започва необратим процес, непоправим ... Ще плащаме със здравето си и ние, и децата ни, и техните деца...   Предлагам Ви да прочетете, подпишете и разпространите тази ПЕТИЦИЯ против предстоящите промени в Закона за ГМО  http://grazhdani.eu/nachalo.php     Каним Ви и на ПРОТЕСТ, официално организиран от БНАП (Българската национална асоциация на потребителите) на 13.01.2010 г., от 11.3.ч. до 13.00 ч.   Място: До северния вход на Народното събрание, в градинката между Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”, Националната художествена академия и Народното събрание – извън охраняемата зона на Народното събрание.   Съорганизатори са : „Инициативен комитет на родители от портал bg-mamma”, "Агролинк", "За земята", "Коалиция „За да остане природа в България””.     Може би вече сте подписали първата петиция, против царевичния хибрид (подпишете и нея, заедно ще ги внасяме в Народното събрание http://forthenature.org/petitions/12/ ). Новата петиция, в сайта граждани.eu , е в отговор на по-нови и по-безумни действия на управляващите.   Молим Ви: отделете 5 минути да подпишете двете петиции и 2 часа, за да присъствате на ПРОТЕСТА пред Народното събрание! Сега се решава национален въпрос за бъдещето на природата ни, икономиката ни, храната ни, здравето ни! Чакаме Ви!      ПП Ако имате връзка със своя депутат или въобще някой депутат, потърсете го и му разкажете как България е на път да стане васал на американски фирми, убиващи природа и хора. Гледайте например филма „Светът според Монсанто” (от сайта за документални филми kolibka.com . Неприятно гледане!

Не знам колко съм в час вече с това, което се случва в "милата" ни държавица...
Но днес малкия ми син, който е предучилишен клас в близкото училище (в София) каза, че класната им съобщила, че няма да им дават закуски в глямото междучасие. Става дума за безплатните закуски на учениците до 4-ти клас (нали така беше?).
Не знам да изброявам ли всичко, което спряха на децата тук - само детските, които увеличиха (!) на 35 лева! Много, нали :-)

Другото, за което не успях да намеря скорошно инфо, затова питам вас, е за прословутите 25 лева, която така щедро отпусна Б.Борисова от така изтънелия СИ джоб. Знам, че когато миналата година каза "само толкова мога да дам"(!), че чак ме просълзи, но щели да отпуснат парите на 04.01.2010. Вчера ги нямаше, днес - също...Моята инвалидна пенсия, е 170 лева...Някой знае ли?

Аз не се учудвам вече, като прекратяват една или друга "придобивка". Само ми е гадно и горчиво...Но няма как да свикна с това.

Момчето не беше като другите момчета, които срещнах днес в Газа. Това момче балансираше върху купчина натрошен цимент, като държеше раменете си изправени и просто ни гледаше.

 

Другите момчета тичаха около нас и викаха „Хей, господине” и се смееха, правеха смешни мимики пред камерата и викаха. Но това момче стоеше на купчината и мълчеше. Лицето му беше безизразно, а големите му тъмни очи гледаха проницателно. Стоеше и чакаше. Чакаше може би ние да направим нещо, да кажем нещо. Просто стоеше.

Момчето – може би 9 или 10 годишно – стоеше може би на отломките не предишния си дом. В момента семейството му живее в палатка сред струпани железа. Няма съмнение, че детето очаква домът му да бъде поправен, ремонтиран, но обсадата над Газа означава, че неговото семейство няма да получи материалите, за да стори това. „Как да ремонтираме, когато нямаме дори чувал с цимент?”, попита един от членовете на NGO.

 

Нашата група, част от контингента на Gaza Freedom March, беше на обиколка из околностите на Газа, опустошени от израелските сили за защита, атакували Газа преди година. При операцията Cast Lead бяха убити над 1400, 288 от тях деца, а (напълно) разрушени над 3500 къщи.

Това не беше като обиколк из града, коментарите бяха вяли, картините около нас задаваха множество въпроси, а предизвикваха повече сълзи, „Можете да видите – тук е имало три къши” и нашия гид посочи голямо празно място покрай улицата.

„А това е болницата Шифа, където 700 жертви бяха приети ое през първата нощ на атаките. Онези заводи са затворени заради обсадата. А това отпред беше училище”

Той обясни за огромната купчина от стомана и бетон, където 1000 деца са идвали да учат.

 

„От ваше дясно е висок блок срязан на 2 от израелска ракета,16 невинни мъртви на момента, а в този фитнес - 50 мъртви, а тук можете да видите къде семействата спят където техните къщи са били. В този квартал има 200 убити”.

Докато вървяхме през останали след бомбените атаки спортни/развлекателни комплекси, Ахмад, нашия екскурзовод – скромно облечен, добре говорещ млад човек – искаше да ни разкаже историята на Худа Ралиа. Момиче на 9, тя плувала в морето, когато паднала ракета, Худа се втурнала обратно към плажа, където било семейството й. Видяла ги убити насреща. Майката, бащата и четиримата й братя.

 

Ахмад отбеляза: „Както и да е, колкото и дълго да говорим за страданията, никога няма да е достатъчно”.

 

Наоколо е дъждовно, ветровито, студено, а семействата в палатките имат да прекарват цяла зима и, заради обсадата, няма шанс за и следващата зима да бъдат в дом. Час след като го видях, още усещах втренчения поглед на момчето от купчината с отломки – момчето, което не играеше с нас, защото беше ядосано, уморено и бездомно. Погледа му ме раняваше, защото знаех онова, което то знаеше.

То знаеше, че причината да няма дом за следващата зима е в международната общност, която позволява окупацията на Газа, тази нелегална и морално осъдителна блокада, да продължава покрай неясните коментари на нашите лидери. Докладчика за Палестина на UN Human Rights Ричард Фолк каза, че тъй като няма достатъчен международен натиск от страна на правителствата, трябва да се намеси гражданското общество, ти и аз да вземем нещата в ръце.  

Има много причини, поради които трябва да действаме: 288-те убити деца преди година, продължаващата хуманитарна катастрофа покрай окупацията, физическите и психически травми на населението, а разбира се – и момчето на купчината.

Момчето чакаше. Докато усещаше, че има поне малка надежда в предизвикателната му позиция, погледа му нямаше да се промени.

То искаше отново да играе, но ни чакаше – нас, да прекратим мълчанието.

Това малко момче от град Газа живееше в палатка, заобиколена от купчини отломки, които са били къщи преди, сгъва рамене и ни гледа в очакване да направим нещо.

 

Може би очите му ще ни преследват, докато не направим нещо.

 

PS: Междувременно в Кайро нашите колеги са правили мощен протест срещу египетското правителство, което отказа на около 1300 мирни активисти да се присъединят към нас в Газа. Много от тях са били затворени (барикадирани) в хотелите им от полицията, други са били ранени по време на протеста. Надявам се да има широ международен отзвук в пресата, не само в Австралия...


Donna Mulhearn, писателка, участник в движение за човешки права

септември:
"
Палестинки от семейството на активист от "Ислямски джихад" плачат на погребението му в град Газа след израелски въздушен удар в района.

юни:

9-годишно палестинско момче се упражнява да ходи с протеза на крака в център за инвалиди в град Газа, където само за два месеца са посрещнали нови 350 жертви на израелските военни нападения

май:

 Израелски войници и палестински активисти в сблъсък по време на демонстрация срещу заселниците в град Хеброн, на Западния бряг

март:

Преподавателка в училище в ивицата Газа оглежда през сълзи разрушенията от поредния ракетен обстрел

Тригодишно палестинско момиченце гледа как другите деца си играят на улица в бежански лагер край Рамала.

октомври:

Израелски войници са застанали върху издигната панелна ограда край пътя край Хусан, на Западния бряг, докато край тях преминават коли със запалени фарове.

Палестинец гаси пожар в стария град на Йерусалим, след като избухнаха сблъсъци между привържениците на различни религии.

 
Палестински миньор носи маска от филма на ужасите "Писъци" в бежански лагер в северната част на град Газа.

август:
 
Палестински демонстрант пази лицето си от сълзотворния газ, разпръснат от израелски войници на митинг против разделителната бариера в Билин.

юли:

 Палестински момичета, облечени като шаферки, взеха участие в масова сватбена церемония в бежански лагер в северната част на ивицата Газа, по време на която сключиха брак над 400 двойки

Представяте ли си всички вие, които вече сте напазарували като за последно за тази вечер и ще празнувате - но какво точно празнувате?!
Представяте ли си, че има хора, които просто няма къде да живеят и какво да ядат?
Че има хора, на които им пука за това?
Сигурна съм, че ще има такива, които ще ме охулят за горните въпроси и такива, на които професионалната подготовка охулването ще им проговори ясно какво означава...
Просто исках да ви кажа още веднъж нещо. Не че човек няма право да се повесели. Но не и да забравя.
Една година след опустошителната военна операция над Газа, още една стена се строи покрай тези хора. Още веднъж задавам съшия въпрос на вас, моите съвременници от знаменития 21-ви век - век на свободата и човешките права - още една стена - след премахнатата срамна стена между Източен и Западен Берлин - жестоката стена, която "защитава" горките евреи не им стига, но и ще се строи оше една желязна такава, на Рафа, между Газа и Египет. Тези лоши газанци, че колко са тези хора, че така заплашват и египтяните, и израелците???
Да се върна назад.
Една година след опустошителната война там и над 1400-те убити за 22 дни (от които над 400 дечица), като много хора все още се лекуват, да не говорим колко останаха без роднини, колко деца останаха сираци и пр. А колко дома бяха срутени или повредени, негодни за живеене?
И сега колко семейства живеят в палаткови лагери? Без вода, без отопление. В палатка.
И не е само това. Защо 1 година по-късно са в палатки - защото не се позволява от евреите да се внасят строителни материали в Газа, за да ремонтират и оправят домовете си...
Представяте ли си?
И тази стена сега...
В момента има мирни активисти в Кайро, които демонстрират пред френското посолство там, искайки помощ от посланика Кайро не ги пуска в Газа, като част от тях дори са арестувани в хотела си.
Дори хуманираните помощи - не мога сега в цифри да кажа в момента, но едвам едвам се допускат в Газа.
Сигурно от хорска срама не пуснат толкова мощна бомба над Газа, за да умъртвят всички с 1 удар и да прекратят геноцида си там...
Замазват очите на хората, че е заради Хамас, но тези, които следят нещата там и четат и между редовете знаят, че важи казаното "мижи ми да те лажем".
Да изброя, че Хамас бяха избрани при прозрачни, наблюдавани от международни наблюдатели избори. Може и официалната власт да бъде "терорист"?
Ако отговора е "да", тогава властта в Израел е много повече терористична, отколкото в Газа - да не говорим за териториалното несъответствие, материалното и във военно отношение такова.
Да видим какво стана след като Западния бряг е под "контрола на Фатах, които признаха Израел?  Цъфнаха и вързаха може би...Не са, докато не останат само и единствено евреи.
Да ви кажа, ако не знаете, защото сте големи християни - в Йерусалим, града на трите религии, не се допускат палестинци, а християнските свещеници биват малтретирани.
Но да се върна в Газа.
Човешки същества - страдали, страдат и май скоро няма да спрат да страдат.
ЦЯЛ свят не стори нищо да спре тази ужасна война цели 3 седмици.
ЦЯЛ свят не стори нищо една година след това да помогне на тези хора - с малки изключения.
ЦЯЛ свят сега няма да спре вкарването на тези хора в клетка.

Може би ще ни продават билети скоро да ходим да ги гледаме като в хомо-парк, реалити...
Да ви напомня на нещо...?

Измина една година от израелската инвазия в Ивицата Газа. Сблъсъците доведоха до над 1 400 убити, повечето деца и жени, 4 000 разрушени домове и над 5 000 ранени. 27 декември е обявен за траурен ден за жертвите на войната.

Фондацията за вакъфи и културно наследство „Ал-Акса” оповести вчера, че израелската окупация провежда разкопки в много широк мащаб в района на омаядските дворци южно от свещената джамия „Ал-Акса”.

Фондацията разкри, че окупацията извършва кражби на исторически ислямски каменни плочи, които с помощта на кранове и камиони биват откарвани в неизвестна посока. Коментира, че посред бял ден се извършват пиратски актове по отношение на ислямската история, цивилизация и архитектура. Същевременно Фондация „Ал-Акса” предупреждава за рисковете, които тези разкопки крият за джамията „Ал-Акса” и за Стария град Ерусалим.

Фондацията подчерта, че израелската окупация възнамерява да евреизира околностите на свещената джамия „Ал-Акса”, а чрез тези разкопки има за цел да подкопае нейните основи и призовава всички араби, мюсюлмани и палестинци на спешни действия за спасяване на Ерусалим и джамията „ал-Акса” от методичното пиратство, за противодействие срещу плановете на окупацията против свещената джамия и светия град.
   
в. „Ал-Хаят Ал-Джадида” (Рамалла), 23 декември 2009
 
 

Защо е нужен бойкот?

Бойкотът е едно от най-ефективните средства, с които обикновените хора разполагат, ако искат да променят политиката на дадена компания или дори държава.

Тъй като съществуват множество израелски и транснационални корпорации, които извличат ползи и печалби от израелския апартейд срещу палестинците, ние предлагаме списък на десет компании, на чиято дейност специално трябва да се акцентира. Много от стоките в списъка в редица случаи пряко нанасят щети на палестинците, напр. експлоатирайки работната им сила, развивайки технологии за военни цели или като осигуряват оборудване за заселническите селища, които са незаконни според международното публично право.

Много от тези стоки и компании са обект на бойкот и по други причини, например поради замърсяване на околната среда или експлоатация на работна ръка.
Масовостта е залогът за успех на всяка подобна кампания. Само във Великобритания студентите от различни университети (Съсекс, Манчестър) и над 7 млн. членове на различни профсъюзни организации вече са се присъединили към кампанията за бойкот.

По-долу, базирайки се на статия на канадската журналистка Наоми Клайн, предлагаме отговори на най-разпространените възражения срещу бойкота.

Наказателни мерки по-скоро биха отказали, отколкото убедили израелците. Светът опита така нареченото „конструктивно обещание”. То напълно се провали. От 2006 г. Израел непрестанно увеличава престъпните си действия: разширява заселването, започна жестока война срещу Ливан и налага колективно наказание на Газа, чрез брутална блокада.

Оръжията и 3-те милиарда долара годишна помощ от САЩ, изпращани на Израел, са само началото. През този ключов период Израел се наслаждава на драматично подобрение в дипломатическите, културните и търговските връзки с множество от съюзниците си. Например, през 2007 г. Израел стана първата не латинско-американска страна, която подписа договора за свободна търговия с Меркосур. През първите девет месеца от 2008 г. израелският износ към Канада се повиши с 45%. Нова търговка спогодба (търговско споразумение) се сключи с Европейския съюз, за да удвои износа от Израел на консервирана храна. На 8 декември европейските министри „подобриха” договора за асоцииране ЕС-Израел, една дългоочаквана от Тел Авив изгода.
Ето в този контекст израелските лидери започнаха последната война: уверени, че не биха се сблъскали със значими загуби. Забележително е как за седем дни търговия по време на война на стоковия пазар в Тел Авив индексът всъщност се вдигна с 10.7 процента.

Защитниците на бойкота твърдят, че бойкотът е дал много добри резултати срещу режима на апартейда в Южна Африка. Противниците на тази тактика изтъкват, че Израел не е Южна Африка. Разбира се, че не е. Има прилики и разлики. Някои, напр. Джон Дугарт, специален пратеник на ООН за човешките права в Близкия Изток, проф. Едуард Саид, Рони Касрилс, виден южно-африкански политик, твърдят, че положението в Палестина е дори по-лошо, но не това е най-важното. Южноафриканският модел доказва, че тактиката на бойкот може да бъде ефективна.

• Бойкотът е тактика, която има добри шансове да успее, когато е насочена срещу сравнително малка и търговски зависима държава като Израел.
• Бойкотът прекъсва комуникацията; нуждаем се от повече диалог, а не от по-малко. Тъкмо напротив. Веднага щом се задейства стратегията за бойкот, диалогът се увеличава драматично. Създаването на движение изисква безкрайна комуникация, като битката срещу сегрегацията ни напомня това. Също така, нуждата да обясняваш и защитаваш позицията си, също води до нарастване на диалога.

Освен това, огромен е броят на евтини и леснодостъпни информационни технологии и средства за комуникация. Давим се в средства да говорим помежду си през държавните граници. Никакъв бойкот не може да ни спре.

Кои фирми печелят от геноцида в окупираните палестински земи?


1.AHAVA
Тази козметична марка произвежда сол, минерали и лечебна кал от Мъртво море – ресурси, взети от окупирания Западен бряг. Самите продукти се обработват в незаконното селище Мицпе Шалем. Ahava е цел и на кампанията на CODEPINK “Stolen Beauty”.


2.Delta Galil Industries
Израелската текстилна индустрия е представена от големи марки като Gap, J-Crew, J.C. Penny, Calvin Klein, Playtex, Victoria’s Secret и много други. Президентът на Delta Galil, Дов Лаутман, е близък до бившия премиер на Израел Ехуд Барак. Срещу тази комнапия има повдигнати обвинения за експлоатация на труда в страни като Йордания, Египет и Турция.

3.Motorola
Въпреки че много от нас познават тази марка единствено като производител на телефони, едва ли предполагате, че същата фирма произвежда и оръжия. Вероятно сте изненадани. Компоненти, произведени от Motorola, се използват също и в безпилотни летателни апарати, системи за наблюдение, използвани в населени места, контролно-пропусквателни пунктове, както и по стената на Западния бряг. Кампанията, която е насочена срещу тази марка, започна от САЩ и се казва “Hang Up on Motorola”.

4.L’Oreal / The Body Shop
Тази козметична компания е известна със своите инвестиции и производствени дейности в Израел, включително в Мигдал Хемек, „Силиконовата долина“ на Израел, построена на мястото на палестинското село Ал-Муджайдил, етнически прочистено през 1948 г. През 1998 г. L`Oreal получи юбилейна награда от израелския премиер Нетаняху за заслуги към израелската икономика.

5.Dorot Garlic and Herbs
Тези замразени билки, които се продават от Trader Joe’s, могат да бъдат намерени навсякъде в магазините на Trader Joe’s. Тази фирма продава също израелски кус-кус и сиренето фета Eden, произведено също в Израел. South Bay Mobilization и няколко други фирми, както и Trader Joe’s, са включени в кампанията “Don’t Buy into Apartheid”.

6.Estee Lauder
Тази компания е създадена от Роналд Лаудер, който е и председател на Еврейския национален фонд, квази-правителствена организация, създадена през 1901 г., за да спомогне придобиването на палестински земи, както е свързана и с изграждането на незаконни селища. Estee Lauder включва марки като Clinique, MAC, Origins, Bumble & Bumble, Aveda, както и много други. Те са обект на кампанията “Estee Slaughter Killer Products”.

7.Intel
В тази технологична компания за компютърни процесори и други хардуерни компоненти работят хиляди израелци, като износът от Израел е за над 1 млрд. евро годишно. Intel са едни от най-старите поддръжници на Израел, като първият офис извън САЩ е отворен през 1974 г. в Хайфа. Организацията за правата на палестинците и тяхното завръщане в земите им, Al-Awda, призова за акция срещу Intel, които искат да построят съоръжение в землището на бившето село Ирак Ал Маншия, прочистено през 1949 г.

8.Sabra
Тази марка е вторият по големина производител на хумус, „Баба Гануш“ и други храни, собственост на The Strauss Group и Pepsico.

9.Sara Lee
Sara Lee притежава 30% от Delta Galil. Един от най-големите производители на памук. Фирмата е свързана с марки като Hanes, Playtex, Champion, Leggs, Sara Lee Bakery, Ball Park hotdogs, Wonderbra. Подобно на L`Oreal, Sara Lee получи награда за принос към израелската икономика.

10.Victoria’s Secret
Повечето сутиени на Victoria"s Secret са произведени от Delta Galil, като голяма част от памука се отглежда в Израел и палестинските окупирани територии. Victoria"s Secret често попада под критиките на групи за защита правата на работниците, както и на еколози, които обвиняват фирмата, че не използва качествена хартия при производството на своито каталози. Това не е секси!
========

Този списък е съкратен. Смятам да ви занимая с по-голям кръг от фирми и компании, които печелят от окупацията или просто не ги е грижа от къде идва печалбата им. Не е само това обаче - за съжаление фирми като Моторола наемат на работа само граждани на Израел. Или фирми като Гатерпилар - които разработват специални строителни машини, оборудвани със стрелкови единици. Именно с машини на Гатерпилар - специално пригодени за целта, се разрушават палестински селища.
Фирми като Нестле многократно са били информирани за бойкота и за това откъде и по какъв начин идва печалбата на фирмата, но те са отговаряли, че печалбата им е търговска и няма политическа връзка. Така че след последната война в Газа, когато много световни компании се отказаха да работят с израелските си партньори в знак на протест, фирми като Нестле отказаха подобно действие.

Така че има срещу какво да се протестира. За съжаление...

Тук има още инфо на Бг за бойкота:

- блога на Руслан
- блога на Мариан

Декември - 27ми до 18-ти януари - една година от военната операция - да си го кажем направо война, бруталната ‘Operation Cast Lead’ срещу обсадената Ивица Газа. Хората, които живеят като овце в кошара и предполагам чувстваи се точно като животни по време на пожар, когато нямат къде да се скрият.

По време на 22 дневната атака бяха убити повече от 1400 - предимно цивилни. включително почти 400 дечица. Войната остави над 5000 ранени, бездомни - над 2000 (по данни на UNCR)

Повече от 3600 постройки бяха напълно разрушени, а 11000 частично. 258 човека умряха, защото израелските сили попречиха на спасителните екипи да окажат помощ (http://www.mezan.org/upload/8941.pdf)
Най-голяма част от хората умряха от бомбени удари в близост или с домовете си, повече от 1/3-та бяха прерязани от израелски Drones, а други 473 - от самолети.  

От израелска страна бяха използувани бял фосфор, безпилотни летателни апарати, F16s, Apache и Cobra Helicopter gun ships, военни кораби, танкове, APCs, Caterpillar военни булдозери, войници с  M16.

Сблъсък на цивилизациите?

Корективът на Юрген Тоденхьофер

 

В края на март тази година в САЩ и в арабските страни излезе от печат книгата „Защо убиваш? Неразтворената история на иракската съпротива”. Авторът й

– Юрген Тоденхьофер, представи в САЩ книгата, като се срещна с представители на различни обществени кръгове, посети университети, отговори на много въпроси.

Интересуващата се публика беше подготвена за излизането на тази книга. През миналата година „Ню Йорк таймс” публикува статия от Юрген Тоденхьофер, основана на книгата, озаглавена „Защо убиваш, Заид?”. Авторът даде безплатен онлайн достъп до откъси от книгата си на различни езици - немски, английски, арабски и персийски.

 

Първи тезис. Западът е много по-жесток от мюсюлманския свят. Убити са милиони цивилни араби, откакто започна колонизацията.

Големият френски историк и политик Алексис дьо Токвил е страстен защитник на свободата на личността. За него тя винаги има приоритет пред равенството. Неравенството, пише той, идва „направо от Бог”. Така че не е чудно, че като повечето свои съвременници този просветен мъж не цени високо расовото равенство. В основното си произведение „Демокрацията в Америка”, публикувано през 1835, Токвил прави бележка, характеризираща епохата: „Ако съдехме по това, което се случва по света, почти бихме казали, че за другите раси на човечеството европеецът е това, което е човекът за нисшите животни - той ги подчинявана потребностите си, а когато не може да ги подчини, ги унищожава.” За либералния мислител не е имало „следователно смисъл да се отнасяме с мюсюлманските поданици сякаш са ни равни”.

За последните 200 години Западът се отнася точно по този начин към мюсюлманския свят. През колониалния период арабските семейства са преследвани като „хиени, чакали и крастави лисици”. Стратегията на колониалните управници от XIX век, възприета, за да пречупи съпротивата срещу „тяхната цивилизационна мисия”, е „да руши, лови и тероризира” (Оливие льо Кургранмезон). В Алжир цели племена, които търсели убежище в пещерите, са „дезинфекцирани” („прогонени с пушек”). Френският полковник Люсиен-Франсоа дьо Монтаняк написал в писмо от Алжир през 1842 г.: „Убиваме, душим. Виковете на отчаяните и умиращите се смесват с шума на мучащия и блеещ жив добитък. Питате ме какво правя с жените. Ами, някои задържаме като заложници, други заменяме за коне, трети се продават на търг като говеда... За да прогоня мислите, които понякога ме

обземат, поръчвам да бъдат отсечени няколко глави, не глави на артишок, а глави на хора.”

Луи дьо Бодикур, френски писател и заселник в Алжир, описва едно от многото кланета: „Един войник отряза гърдите на жена с един замах, друг хвана едно дете за краката и разби черепа му в стената.” Виктор Юго разказва, че войниците си подхвърляли деца един на друг, за да ги хванат с върха на щиковетси. Те искат по 100 су за ухо, консервирано в солена вода.

Наградата за отрязана глава е по-голяма. Телата на арабите понякога са превръщани в животински дървени въглища.

Наполеон III все пак видял действащата Божия ръка:

„Франция е любовницата на Алжир, защото това е искал Бог.” Алжирците го възприемат по различен начин. Те трябвало да платят много висока цена за свободата си. Във войната за независимост от 1954 г. до 1962 г. са унищожени 8 хил. алжирски села с напалмови бомби от Френските въздушни сили. Алжирският фронт за национално освобождение (ФНО) също извърши ужасяващи актове на насилие, както правилно посочва Алберт Камю. Но по отношение на броя жертви тези два акта не могат да бъдат сравнявани с жестоките действия, предприети от колониалистите. По време на 130-годишната си цивилизационна мисия те са убили много над два милиона алжирци според алжирски източници. Френските изчисления показват, че са убити над един милион алжирци и 100 хил. французи. На иракчаните, колонизирани от Англия, не им е провървяло много повече. Когато въстанали срещу британското потисничество през 1920 г., Уинстън Чърчил ги обвинил в „неблагодарност” и използвал химически оръжия срещу тях „с отличен поучителен ефект”, както отбелязва той. „Бомбаджията Харис”, духовният баща на „назидателното бомбардиране”, гордо докладва след бомбено нападение: „Сега арабите и кюрдите знаят какво означава истинско бомбардиране. За 45 минути цяло село може да бъде заличено.” В Ирак бомбените нападения са считани за ефикасен метод за събиране на данъци. Офицерът от Кралските въздушни сили Лайнъл Чарлтън напуснал армията през 1924 г., след като посетил една болница и видял множеството жертви на такова нападение. Той нямало как да знае, че неговата страна ще бомбардира отново Ирак 80 години по-късно.

В Либия италианските колонизатори пускали фосген и иприт върху бунтовниците и гражданите. Племенните вождове били качвани на самолети и хвърляни от главозамайващи височини. Повече от 100 хил. цивилни били депортирани в лагери в пустинята, а половината са зверски убити. Либийските момичета са държани като сексробини за колониалните войски. По време на въстанията на Кабил в Мароко испанците също използват химически оръжия с ужасни последици.

Моделът на отношение към арабите съвпада със стратегията за унищожаване на коренното население на Америка. Безумните идеи за расово и културно превъзходство, преобладаващи по онова време, не знаят граници. Гюстав льо Бон, основател на масовата психология и противник на „суеверието за равенство”, разделя човечеството на четири класи: местните австралийски и американски народи той определя като „примитивни раси”, “негрите” като „нисши”, арабите и китайците като „междинни” и индоевропейците като „висша раса”.

Точно така и от Втората световна война насам Западът често се отнася с арабите като с нисши човешки същества на „едно ниво с висшите маймуни” (Жан-Пол Сартр). Това е вярно за войните срещу колониалната власт, за интервенциите за осигуряване на суровини, за палестинския въпрос и за санкциите срещу Ирак, които са прокарани от САЩ и Англия. Според УНИЦЕФ тези наказателни мерки, които Ватиканът нарече „извратени”, са причинили смъртта на над един милион и половина цивилни, включително и на половин милион деца. Сегашната иракска война също разкрива смайващото презрение към мюсюлманския свят. Хиляди цивилни са убити, когато силите, ръководени от САЩ, нахлуват. Безброй са осакатени от бомби, включително от такива, съдържащи уран. Проучване, проведено от независими американски и иракски лекари и публикувано в медицинското списание „Дъ ланцет” (The Lancet), изчислява, че повече от 600 хил. иракчани са загинали от насилствена смърт до юни 2006 г. като резултат от войната и хаоса, предизвикан от окупационните сили. Проучването сочи, че 31% са убити от водените от САЩ коалиционни сили, а 24% са загинали при междуетнически размирици и самоубийствени атентати. Отговорността не може да бъде поета в 45% от случаите на насилствена смърт. Според „Дъ ланцет” големият брой на жертви на огнестрелно оръжие подсказва „прякото участие на САЩ”. Проучване на независимия британски институт за изследвания ORB от есента на 2007 г. сочи, че над един милион иракчани са убити и приблизително същият брой са ранени. Според него почти всяко второ домакинство в Багдад е загубило член на семейството. По мнение на “Наблюдатели за човешки права” Саддам Хюсеин е отговорен за смъртта на 290 хил. Иракски граждани по време на 23-годишното си управление. От есента на 2007 г. броят на случаите на насилствена смърт е спаднал в Ирак. Но според скромните изчисления на експертите повече от 6 хиляди иракски граждани все още умират месечно в хаоса на войната. Това е два пъти повече от загиналите на 11 септември 2001 г. в Световния търговски център. Народът на Ирак сега е далеч по-зле, отколкото при управлението на Саддам Хюсеин (по мнението на Кофи Анан). Едва ли са много иракчаните, които биха казали: „Страхотно, страната ни е разрушена, над един милион са убити, четири милиона и половина са превърнати в бежанци, детската смъртност е сред най-високите в целия свят; електричеството, водата и медикаментите са оскъдни; безработицата и инфлацията са нараснали над 50%, човек почти не може да излезе на улицата, в Багдад хората живеят в отделени със стени гета, тъй като „добрите огради означават добри съседи”, както казва генерал Дейвид Петреус. Но си е струвало, Саддам си отиде.” През последните 200 години никоя мюсюлманска държава нито веднъж не е атакувала Запада. Европейските суперсили и САЩ винаги са били агресори, а не атакувани. От началото на колониалната епоха милиони арабски цивилни граждани са били убити. Западът е недвусмислено на върха на лигата, когато става въпрос за убиване, в съотношение на повече от десет към едно.

Настоящият дебат за мнимата склонност на мюсюлманския свят към насилие е подигравка с историческите факти.

Западът беше и е много по-жесток от мюсюлманския свят.

Проблемът на нашата епоха не е насилието на мюсюлманите, а насилието на някои западни страни. За да разбере мюсюлманския екстремизъм, човек трябва да се опита да види света поне за момент от гледната точка на мюсюлманите. Нашият хоризонт не е краят на света. Младият мюсюлманин, който следи новините по телевизията, вижда как ден след ден мюсюлманските жени, деца и мъже са убивани от западни оръжия, западни съюзници, западни войници в Ирак, Афганистан, Палестина, Ливан, Сомалия и другаде.

Цинично е от страна на западните мислители да сбръчкат чела и да размишляват върху упадъка и краха на арабската цивилизация, която някога е била „военно, икономически и културно далеч по-развита” (Ханс Магнус Енценсбергер). Западът е изиграл основна роля, за да се случи това. Той е плячкосал и разграбил колониите и после се е оттеглил. През 1830 г., когато започва колонизацията на Алжир, тази страна е с процент на грамотност от 40%, по-висок от този на Франция или Англия. През 1962 г., когато френските окупационни сили се изтеглили, той е бил под 20%.

Колониализмът е откраднал от арабския свят повече от един век развитие. Седемнадесет години след завладяването на Алжир от французите, Токвил отбелязва с примирение: „Светлините бяха угасени... Направихме мюсюлманското общество много по-нещастно, не-организирано, невежо и варварско.”

 

Втори тезис. Изправени пред военното по дстрекателство на Запада, наистина не е изненадващо, че подкрепата за мюсюлманските екстремисти продължава да нараства.

Западният колониализъм е вилнял в почти всички части на света. Но в богатите на петрол близкоизточни страни той никога не е преставал да прави това. Това отделя този регион от другите райони в света и го прави разсадник за тероризъм. Тероризмът не е мюсюлмански

проблем, а глобален. Той винаги е съществувал и е използван от всякакви движения. Успоредно с арабските терористи, които убивали еврейски заселници, има и „ционистки терористични организации” като “Иргун”, водена от Менахем Бегин, и “Борците за свободата на Израел”, водена от Ицхак Шамир, които описват себе си като терористи. Те се борели с терористични тактики – и срещу цивилни - срещу англичани и араби за свободен Израел.

В настоящия дебат относно тероризма често се казва: „Не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсюлмани.” Това просто е погрешно. До 11 септември 2001 г. тамилските тигри в Шри Ланка безспорно бяха считани като най-смъртоносната терористична организация в света. Те убиха хиляди невинни цивилни. Превърнаха в професия и усъвършенстваха самоубийствения тероризъм и другите по света им подражаваха до най-малката подробност, особено в Близкия изток. Продължават да взривяват и убиват всеки ден. Те сахиндуисти, не мюсюлмани. И не убиват западняци. Ето защо техните атаки не се отразяват подробно.

От 48 организации, определени като терористични от Европейския съюз през 2006 г., 36 нямат нищо общо с исляма. Тези „антиимпериалистически”,  “антикапиталистически”, „антииндийски” или „антицейлонски” терористични групи са отговорни за смъртта на безброй цивилни в Латинска Америка, Азия и Африка на юг от Сахара. На Запад те не фигурират в общественото съзнание. Защото не убиват хора от нашата културна сфера. След официалния край на колониалното управление колониалните власти често са били замествани от финансово и военно зависими марионетни режими, пионки в геополитическата игра на западните суперсили. Който не им съдействал, бил уведомяван, че един народ има право на самоопределение само при условие, че не накърнява западните интереси. Свобода никога не е означавала свобода от нас. Някой би нарекъл това „законът Мосадек” в памет на иранския министър-председател Мухаммад Мосадек, който е демократично избран през 1951 г. и свален две години по-късно от ЦРУ и англичаните. Който не действа в съответствие с този закон е отстраняван с преврат или подлаган на обща медийна кампания и набеждаван за „пакостник”. Използването на медиите за създаването на „злодеи” е специалитет на западната външна политика. Както показва примерът с Кадафи, титлата „пакостник” може да бъде отнета във всеки момент. Дори Саддам Хюсеин, партньор, който беше преименуван на „пакостник”, все още би могъл да прави каквото поиска, ако беше останал партньор на САЩ. Клането в Дуджаил, в което загинаха 148 души и заради което той беше екзекутиран, се случи преди 26 години през 1982 г. По това време Саддам е най-важният играч за САЩ в Близкия изток и с помощта на Запада води война срещу Иран на Хомейни. Доналд Ръмсфелд го посети през 1983 г. като специален пратеник на американския президент, въпреки че е подробно информиран за Дуджаил. Саддам все пак беше наш другар по оръжие, антиисля- мист, от Германия са му доставяли компоненти за химически оръжия, от Франция военни реактивни самолети, а от САЩ сателитни данни за

иранските позиции. В Близкия изток Западът никога не е демонстрирал интерес към човешките права или демокрацията, той се бореше и се бори за нефт. Циничното дехуманизиране в името на човешките права, което кървавите образи от Ирак, Афганистан и другите мюсюлмански страни документират ежедневно, оставя дълбок и болезнен белег върху културната памет на мюсюлманите. Самюел Хънтингтън е прав поне в едно отношение: „Западът спечели света не с превъзходството на идеите си или ценностите на религията, а по-скоро с превъзходството си в прилагането на организирано насилие. Западняците често забравят този факт, но незападняците – никога.” Как може мюсюлманският свят да вярва в нашите ценности за човешко достойнство, върховенство на закона и демокрацията, ако всичко, което вижда, е начинът, по който ние ги потискаме, унижаваме и експлоатираме? Наистина ли е изненадващо, че екстремистите печелят все повече подкрепа? Или че някои хора най-накрая отвръщат, когато техните семейства отново и отново са тласкани от нашата машина за унищожение? Никой не се ражда терорист. Въпреки всичко това любезността и гостоприемството, които все още се оказват на запад-ните туристи в ориенталските страни, са поразителни. Човек може да посети религиозните места без проблем, не само в светска Сирия, но и в теократичен Иран - църкви, синагоги и джамии. Повечето мюсюлмани чувстват повече уважение към юдаизма и християнството, отколкото ние. Въпреки че отхвърлят американската външна политика, те се възхищават на Запада в много отношения. Младите мюсюлмани обичат да носят (немаркови) западни маратонки, дънки и тениски. Докато поддържат вярата си, те биха искали да са като нас в много отношения - свободни, модерни и демократични посвоему. Биха искали да харесват Америка, някога големият фар на надежда за потисканите хора от целия свят, ако не беше нейната пропита с кръв външна политика.

Мюсюлманският свят е далечен вик от образа, обрисуван в западните медии. Западните телевизионни компании показват изфабрикуван, изкривен образ на тълпите, бушуващи срещу Запада. През септември 2001 г., след нападението на Световния търговски център, много телевизионни станции показаха как палестинските деца се радват. Но кадрите бяха нагласени. Според журналистите от израелския вестник „Хаарец” на децата са били раздадени бонбони, така че да се радват пред камерите. „Спонтанните” антизападни демонстрации в арабския свят обикновено се провеждат само когато са внимателно организирани и режисирани с помощта на западните телевизионни компании. Щом камерите са свалени, на „телевизионните демонстранти” се дава малък бакшиш и те са откарвани в домове те си от същите камиони, които са ги докарали.

За разлика от Запада ксенофобията е непозната в мюсюлманския свят. Може би сме много по-напреднали икономически и технологично от тези страни, но не и по отношение на човечността. Когато стане дума за учтивост и любов към съседа и чувството за семейство и гостоприемство, можем да научим много от мюсюлманите. Тази сърдечност, както е в случая с Ирак, може да се превърне в необуздан гняв, когато Западът презрително стъпче правата на мюсюлманите. Жан-Пол Сартр описва това самоунищожително отчаяние по време на алжирската освободителна война през 1961 г.:

„Ако този потискан гняв не намери отдушник, той се превръща във вакуум и унищожава самите потискани същества. За да се освободят, те дори се колят едни други. Различните племена се бият помежду си, тъй като не могат да се изправят срещу реалния враг. Можете да разчитате на колониалната политика, за да подклаждате съперничеството... пороят на насилието помита всички бариери... Това е ефектът на бумеранга, третата фаза на насилието, която се връща върху нас, поразява ни и както преди ние не можем да осъзнаем, че това е нашето собствено насилие.”

„Коалицията на желаещите” е взела от иракчаните всичко, което би им дало възможността да бъдат толкова „благородни, услужливи и добри”, колкото ние бихме искали да се възприемаме. Тя разруши всички техни държавни структури, стъпка достойнството и гордостта им. Тя системно подтикваше иракчаните да се обръщат едни срещу други. Толкова е лицемерно от страна на Запада тогава да бъде „изненадан”, че тази стратегия наистина работи и че отчаянието на иракчаните понякога се превръща в самоунищожение. Абсурдно е да се твърди, че „подобно нещо никога не би се случило тук” - твърдение, често изричано с оттенък на расистко възмущение. Само си спомнете как спирането на тока в Ню Йорк през 1977 г. И ураганът в Ню Орлиънс през 2005 г. бяха достатъчни да предизвикат масови кражби, убийства и хулиганства. Homo homini lupus est - „Човек за човека е вълк” (Томас Хобс). Това е вярно не само за мюсюлманите, но и за евреите и християните.

СЛЕДВА...

 

Израел възпрепятства достъпа на Палестина до чиста вода, докато осигурява почти неограничена доставка до израелските заселници в окупирания Западен бряг, съобщава организацията за защита на човешките права Амнести интернешънъл.

„Басейни, добре водоснабдени ферми в израелските селища, стоят в контраст до палестинските селища, чиито жители се борят да задоволят основните си нужди от вода” , пише в доклада, публикуван във вторник (бел. пр. 27.10.2009).

Амнести допълва, че между 180 000 и 200 000 палестинци в селищата в Западен бряг нямат достъп до течаща вода, докато на други места крановете са пресъхнали. „Израел позволява на палестинците само достъп до част от общите водни запаси, които предимно се намират в окупирания Западен бряг”, казва Donatella Rovera – изследовател от Амнести.

Дневната консумация на вода на глава от населението в Израел е 4 пъти по-голяма в сравнение с 70-те литра на човек в Западен бряг и Ивицата Газа, съгласно доклада, озаглавен: „Мътната вода – палестинците са лишени от справедлив достъп до вода”

Недостигът

Израел, която се сблъсква с безпрецеденен недостиг на вода, контролира много от доставките до Западния Бряг, изпомпани от общия водоносен пласт.Организацията докладва, че Израел използва повече от 80 % от вода, доставена от водоносния пласт и докато Израел има други водни източници, въпросният запас е единственият източник на вода за Западния Бряг.

Преди блокадата на Израел през 2006 в Ивицата Газа бяха в ход няколко ремонтни работи за подобряване на канализацията. Но проектите увисват по време на обсадата, тъй като Израел възпрепятства постъпването на ремонтните материали.

В допълнение към съществуващото тежко положение, войната на Израел в Газа в началото на тази година разруши сериозно канализационни мрежи, помпени станции, водни резерви и язовири.
В доклада на Амнести се съобщава, че крайбрежният воден запас на Газа, нейният единствен източник на прясна вода, е замърсен от проникването на морска вода, канализационна вода и други…

Положението със водата в Газа достигна „критичната точка” – 90 – 95 % от водата е замърсена и негодна за консумация, предава Rovera.

Израелски власти нарекоха доклада „най-малкото предубеден и некоректен ” и допълват, че съществуващият недостиг не е толкова голям, колкото го представят от Амнести.
Органите заявяват, че Израел е изпълнил своите задължения по силата на мирното споразумение от Осло и че палестинските власти не отговарят на собтвените си нужди за рециклиране на водата и не я разпределят ефективно.



Източник: AL JAZEERA ENGLIS

Press release, University of Sussex Students" Union, 6 ноември2009

Следното съобщение е дадено от Студенстския Съюз на Университета в Съсекс, 5 Ноември 2009:

Студентите от Университета в Съсекс, Англия, гласуваха за бойкот на израелските стоки. Решението последва Палестински призив за бойкот, отстраняване и санкции срещу Израел (BDS,)като се призовава израелската държава да се подчини на международните закони и да прекрати окупацията на Палестина.

На референдум 56% от студентите гласувалиха за подкрепа на бойкота.

Референдума беше подкпрепен от Студентския Съюз на Университета в Съсекс (USSU), който представлява 11 000-те студенти на Университета.

Израелските стоки няма да бъдат допускани в магазините на университетските сгради от Съюза, който ще лобира пред университетската администрация за спазване на бойкота.

Том Уилс, президент на Студентския Съюз каза: „Израел е блокирал повече щатски резолюции, отколкото която и да било друга държава. Никоя друга поддържана от Запада демокрация не е извършила такива нечувани нарушения на международния закон, но международната общност не съумя да държи Израел отговорен.

„Съсекс е от първите университети, бойкотирали Южна Африка по време на апартейда и се надяваме, че сега ще помогнем на международното движение по същия начин да се упражни натиск върху Израел да прекрати потисничеството над Палестинския народ.”

„Призоваваме студентите на другите университети да представят движението за бойкот пред техните обшества”.

По-рано тази година израелските атаки в Газа предизвикаха силно активизиране на студентските движения във Великобритания, в чиято вълна от седящи протести в университетите се включи и Съсекс. Студентския бойкот дойде след като Световния Търговски Конгрес (TUC) обезпечи бойкот на стоките от израелските селища през септември.

Понастоящем USSU бойкотира Coca-Cola и Nestle в протест срещу неетичните бизнес практики на тези корпорации.

Рами Алмехари пише от окупираната Ивица Газа, Live from Palestine, 4 ноември 2009

Работниците в Газа премахват чакъл от нападенията миналата зима. Поради липсата на строителни материали в обсадената територия, голяма част от Газа остава опустошена.

Азам Салим е един от водещите строителни предприемачи в централната част на Ивицата Газа. Днес обаче той прекарва голяма част от дните си лениво в чата с други безработни приятели в близост до банката, за чието построяване е помогнал преди няколко години.

"Като човек на първо място, искам да живея нормално както преди. Такава ситуация е безпрецедентна - преди обсадата нямах време да седна. Но сега нещата се промениха, сега сме професионални бъбривци. "

Това, което пречи на Салим да се завърне на работното място, е липсата на суровини за строеж в Ивицата Газа, поради осакатяването от израелската блокада на територията след юни 2007 година. През март 2009 г. международни донори, включително САЩ, Европа и Саудитска Арабия се срещнаха в египетския курортен град Шарм ал-Шейх, като дариха повече от 4 милиарда щатски долара за реконструкция на Газа след 22-та дни на израелска инвазия над територията предишната зима. Въпреки това обещаните средства все още не са достигнали Газа, тъй като международната общност продължава да бойкотира управляващата партия Хамас.

"За да се възстановят къщи, обекти, училища, джамии и други [сгради], се нуждаем от основни строителни материали като цимент, желязо, алуминий, дърво, пластмаса и т.н. Най-малкото трябват цимент и желязо, за да започнем незабавно възстановяване ", каза Салим.

Според местни и международни оценки, израелското нападение над Газа е засегнало десетки хиляди домове, училища, правителствени сгради, джамии и други сгради, частично или напълно разрушени. В резултат на това повече от 51000 жители са бездомни.

"Бях свикнал да живея спокойно с децата си в постоянната ни къща в бежанския лагер Джабалия, но сега живея мизерно в тази палатка, където дори и животните не трябва да преживяват. Молим за помощ, която да ни освободи от този мизерен живот" заяви Махмуд Абу Аланзаин, бежанец и баща на три деца, докато разговаряхме в неговата палатка в бежанския лагер Ал-Раян в северната част на Ивицата Газа. Палатковия лагер бе създаден като временен подслон след края на войната.

Бежански лагер ал-Раян в северната част на Газа.

Стотици семейства в Газа са в ситуация, подобна на Абу Алзаин. Много от тези, чиито къщи са частично или напълно разрушени, са пребиваващи в новосъздадените лагери, апартаменти под наем или у роднини, приятели.

Друга сцена на разрушение в крайбрежния територия е на местните университети. Израелски обстрел бе насочен към Ислямския Университет и селкостопанската част на Университета  Ал-Акса.

"Заради бомбардировките от израелски бойни самолети в сградата на ислямския университет на Газа загубихме важна научна лаборатория. Тази лаборатория използвахме не само за университски тестове, но и за тези от други обществени сектори в Газа, като селскостопански и водни сектори. Извършвахме необходими изследвания за отровни вещества, проверки, които не може да се направят другаде, освен в лабораторията на университета, " обяснява д-р Kамалин Шаат, президент на Ислямския университет в Газа.

През последните седмици, правителството на Хамас предприе широка кампания за премахване на развалините на разрушените сгради. Също така местни инженери, въз основа на идеята, че нуждата е майка на изобретението, са започнали използване на налични материали, като кал, за да възстановят някои съоръжения.
  "Предприехме преместване на останките на съборени сгради в Газа и в опит да поправим някои от щетите да използваме кал. За съжаление досега опитите ни не успяха по технически причини. Една от основните е фактът, че ние не разполагаме с достатъчно пространство за вертикално строителство, освен липсата на много от основните суровини, като например електрически или санитарни материали ", каза д-р Йозеф ал-Манси, министър на строителство в ивицата Газа.

Ал-Манси допълни, че неговото министерство е готово да сътрудничи с всички международни органи в името на възстановяването на разрушенията от войната в Ивицата Газа, но без предварителни условия да се подкопава управлението на Хамас.

"Трябва да имаме пари в ръце за необходимото за започване на възстановяването, така че хората да могат отново да се настанят. Даваме шанс на предприемачи, фирми, институции и страни да дойдат и извършат реконструкциите в координация с нас. За тези, които искат да работят, има много средства за започване на изграждането, но ние отхвърляме всяко политическо изнудване. В последната война загубихме деца, семейства, домовете си и всички ние искаме да живеем в достойнство. "

САЩ и Европейският съюз бойкотират Хамас след като партията дойде на власт след международно мониторирани и признати избори през 2006 година. Пред Хамас са поставени изисквания за признаване на Израел като "еврейска държава", да се откажат от насилието и да приемат предварително договорени споразумения.

Видимо разочарован, изпълнителя Азам Салим казва: "Аз съм толкова нетърпелив да се върна обратно към работата си, чувствам се като някой, който е оставен в пустинята без вода."   Снимки от Рами Алмехари

Рами Алмехари е журналист и университетски преподавател  в ивицата Газа.
 

Джамията Ал-Акса


Особено място в историята на исляма и на арабската цивилизация заема т.нар. „Отдалечена джамия” (ал-масджид ал-акса).Още в Коранът говори за нея ,разказвайки за „нощното пътуване и възнесението „ (ал –исра уа л-ми `радж) на Пророка (Коран ,17:1).
По- късно ислямската религиозна традиция утвърждава цялостната легенда за пренасянето на Мохаммад от „Масджид ал-харам” (Забранената джамия) в Мека до джамията в Йерусалим.
Според преданието, Пророкът бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак, представяно през късното Средновековие ,като кон с човешка глава.Мюсюлманите вярват, че в Йерусалим Мохаммад извършва молитва с Ибрахим (библ. Авраам) и Муса (библ. Моисей)- жест ,който подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с юдео-християнската традиция, както и с останалите пророци до това време.
Според допълващите краткия текст на Корана (17:1 ; 53:1-16) тълкувания, то се извършва с помощта на Джибрил (библ.Гавриил), който предварително е промил гръдта на Мохаммад с вода от извора Замзам. При възнасянето си той среща Адам, Яхя,  Иса (библ.Иисус), Юсуф (библ.Йосиф), Харун (библ.Аарон), Идрис.

Мястото обхваща отделен със стени или урви хълм, висок 30 м - с размери : 462 м на изток, 491 м на запад, 310 м на север, 281 м на юг. На тази зема – Харам аш-шариф –се намират джамията Ал-Акса ,светилището Куббат ас-сахра и Кадам шариф (Благородната стъпка). Първоначално киблата (посоката за молитва) е насочена към него Йерусалим. От древни времена в арабския език словосъчетанието „бейт ал- макдис” запазва едно основно свое значение,а именно – свято място,благословена земя.

Семитските племена – арамеи, канаани,аморити – населявали земите на Бейт ал-Макдис от дълбока древност.
По-късно там ще се настанят вавилоните и асирийците.
Сред народите тогава това словосъчетание не било известно(,а използвали думата „Ябус” - идващо от рода на ябуситите от племе канаан. В по-късни времена името се сменя на наименованието Палестина: „земята на канааните”.В течение на времето за хората живеещи по тези земи Палестина се свързва най-вече с името на един град – Йерусалим. През своята история през тази земя минали и си отишли перси, гърци, римляни (по-късно византийци) ,докато не се стигнело до мюсюлманите. Йерусалим бил превзет по времето на халиф Умар ибн ал-Хатаб (637г.) и остава в арабски ръце до времето на кръстоносните походи, когато заради слабостта на Абасидската държава е превзет(1120г.). Върнат е в мюсюлманските владения от Салах ад- Дин Аюби (1205г.). Мюсюлманите властват до момента, в който не се подписва договор, в който Ал Кудз (Йерусалим) е предаден на фаранджите без земята около Ал месджид ал-Акса. След договора на власт идва владетеля Насър от династията на Аюбидите в Египет, който за няколко години взима Йерусалим и го връща отново на рицарите.
През 1264 г. хауарезмитите - войските на цар Неджмуддин Аюб връщат Йерусалим под мюсюлманска власт. Градът е под властта на мамелюците от 1273г. до 1544 г., когато османските турци завземат Ал Кудз. По-късно ,когато англичаните напускат Йерусалим през 1948 г.(след като Палестина е била тяхна провинция) те ще оставят земя за емигриращите евреи и тогава градът бива разделен на арабска и еврейска част. През 1967г. арабската част е присъединена към еврейскат, заедно с Ал Акса.

Ал месжид ал –Акса е името на целия комплекс около самата джамия : сграда на Джамията, „Скалата” и огражденията.
Ал –Бухари разказва в „Сахих ал- Бухари” (част „Фатх ал –Бари” с.406 -8) интересен хадис, в който е засегната темата за Ал Акса и джамиите,предизвикващ спорове и до днес:
„-Коя е първата джамия построена на земята?
- Ал Масджид ал-Харам (Пророка).
- Още коя?
- Ал Масджид ал-Акса!
- Колко време имало между строежа на двете джамии?
- 40 години...

В „Сунан ал –Нисаи” (с.32-4) се споменава, че цар Соломон е построил джамията Ал Акса. Но тук идва и неточността,защото Кааба –построена от Ибрахим – е с 1000 години приблизително по-рано...Двама учени започват изследвания – Ибн ал-Джаузи и ал –Куртуби и се опитват да дадат свое обяснение – „Ибрахим и Соломон не построили храмовете ,а само ги довършвали...” И до днес този въпрос – кой е построил всяка една от двете джамии е неуточнен.
В същност джамията ал-Акса е на мвстото на храма на Соломон.

1.1 Куббат Ал- Сахрат

Според сведения на Шейх ал –Ислям Ал Масжид Ал-Акса е наименование на целия храмов комплекс.Известно е,че сред местното население Ал-Акса е наричана и Ал Мусалла – Мястото за молитва.Не бива да се казва за целия комплекс това наименование, тъй като Ал Мусалла е сградата построена от Умар ибн ал- Хаттаб в предната част на комплекса и се явява само отделно част. Ал-Мусалла означава място за молитва.

За мюсюлманите това е най-вълнуващото място на света, защото позволявало да се свържат помежду си чрез ориентирането на киблата двата свещени за исляма града – Мека и Йерусалим. Интересна е историята за построяването на храма около Скалата. Халиф Умар завладява Бейт ал –Макдис(Йерусалим). Той поискал разрешение от гръцкия патриарх Софроний да посети храма на Соломон и да издигне джамия около свещената скала.
Идвайки на хълма, където сега е Ал –Акса той забелязва там огромни камари боклуци. Тези наслоения от мърсотии са били причинени от християнското население в района с цел да дразни евреите. Халиф Умар издава заповед да се разчисти мястото. За началото на строежа е запазен един разговор между халифа и негов съветник на име Кааб. Предполага се, че е стигнал до нас в оригиналния си вид :
„-Виждаш ли място, където да построим джамия? - пита халифът.
- Зад Скалата.
- Еврейски син! Мислиш,като евреин! Почни да строиш отпред –за нас е само там.”

Съзнавайки важното значение на Бейт ал - Макдис, халифът построил точно там джамията.
Този акт имал три значения:
1. Стратегическо- от хълма се вижда целият Град и който влиза в него ще види първо извисяващия се храм.
2. Политическо – някога там се издигал Соломоновият храм, важна страница от еврейската история. Освен това мястото било важно и за християните в Града. С построяването на джамията се показва доминацията на Исляма и Халифата и силата на владетеля.
3. Културно – обединителен център за мюсюлманите и утвърждаване на религията, като се има предвид, че Пророк Мохамма с.а.с. се възнася на Скалата.
Халифът построява джамията пред Скалата.
Това е важен елемент в строежа на джамията и традицията на Исляма. Според идеята пред джамията не трябва да има нищо – нужно е празно място, за да не се разсейва молещия се.
По-късно ще се построят и огради, за да се образува двор. Пред джамиите, които са построени в гъсто населени места, задължително се прави дворно място, за да се разграничи светското, човешкото от божественото на храма. Дали е имало застроения над Скалата, както виждаме днес? Не. Нито Умар, нито следващите халифи от Праведните не стигнали със строежите до самата Скала и тя била открита – без дори параван над нея. Чак по времето на омеядския владетел Ал Уалид бин Абдул-Малик бин Маруан е започнат строеж над самата Скала – Куббат ал –Сахра. Той решил да построи върху тези свети земи мюсюлмански храмове, които в архитектурно отношение да са достойни за това местоположение и да издържат на сравнението с християнските църкви, като божи гроб и „Възнесение Христово”.
Той наредил да издигнат около Свещената скала внушителният храм Куббат ас-сахра, започнат през 688 г. и завършен през 691г. Тъй като по това време Мекка била под властта на антихалифа Абдуллах Ибн аз-Зубайр (622- 692), Антиомаядската пропаганда обвинявала Абд ал-Малик, че иска да превърне Йерусалим и неговата Свещена скала в ново място на поклонение, за да измести Мекка. Това обвинение е несъстоятелно, защото едно подобно решение би накарало всички мюсюлмани да се опълчат срещу халифа в момент, когато той се стреми да утвърди своето наследствено право върху престола. Издигнатите архитектурни шедьоври укрепват авторитета на Омеядите, придавайки още по-голямо значение на Светите места в Йерусалим. С други думи, след Муауия халифите разбират, че в името на исляма джамиите трябва да престанат да бъдат големи „къщи”, които будят насмешка в привържениците на другите религии.Ал-Акса няма двор – това е така ,защото той се състои от цялото пространство на Куббат ас-сахра чак до джамията.
Ал-Акса е построена по такъв начин, че централният й кораб да съвпада с центъра на Куббат ас-сахра по оста север-юг. Още от самото начало би могло да се предвиди, че широката джамия на Умар ще бъде заменена на север от Куббат ас-сахра, а на юг от джамията Ал-Акса, която съставлява молитвената зала.
В наши дни целият Харам аш-шариф изпълнява ролята на място за поклонение и молитва. Между мястото Куббат ас-сахра и джамията Ал-Акса са разположени обичайните за дворовете павилиони, малки осмоъгълни монументи, фонтани, както и хазната Куббат ас-силсила, която е дванадесетоъгълна. Освен това разположението на ансамбъла може би е дало възможност на архитекта да оправдае пред очите на мюсюлманите удължената форма на джамията и нейните перпендикулярни на кибла кораби, наподобяващи църковните.

За жалост джамията Ал-Акса е била частично разрушена от земетресения през 747 -748 г, а след това през 777 -778 г. Те унищожили източното и западното й крило. Трите й централни кораба с мраморни колони са единственото автентично нещо, което се запазило. От този момент нататък джамията често е реконструирана и преустройвана от Абасидите (750 –1258), Фатимидите (909 – 1171) и кръстоносците, които я превръщат в кралски дворец в Йерусалим. След превземането на Йерусалим от Салах ад-Дин през 1188 г., той връща сградата в лоното на исляма, като разрушава допълнителните пристройки, направени от кръстоносците. През 1130 г., джамията била намалена до трите централни кораба. По-късно биват добавени по два кораба от всяка страна. Джамията е изцяло съборена и построена наново в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина. Планът на първоначалната джамия, броят на корабите, които е включвала и точното местоположение, което е заемал храмът са обект на оживени разисквания.
Куббат ас-сахра, различавайки се в архитектурно отношение от познатата ни джамия, допринася за това Харам аш-шариф да предизвиква интерес в познавачите и недотам запознатите със строителството на мюсюлманските храмове. Абд ал Малик, чрез него свързал развитието на мюсюлманската религиозна архитектура с византийското наследство. Централната част на Куббат ас.сахра е заета от скалата за жертвоприношение на Ибрахим, която е заобиколена от кръгообразна балюстрада. До сантиметри е възстановено местоположението на византийските църкви с централни планове, като тези на Божи гроб ,църквата „Възнесение Христово” и гроба на Св. Дева Мария в Йерусалим.

Размерите на осемте фасади на Куббат ас-сахрат варират от 20, 33 м. до 20,96 м. дължина за южната страна и 12,10 м. височина. Външната половина е облицована с мрамор, чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца – число, което не е случайно. Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки. Останалите пет стени са прекъснати от прозорци с капандури от подобна керамика. Намиращата се над тях арка е леко начупена.
Куполът е бил идграден от дърво под влияние на византийската традиция. Обикновено има два купола – единият външен, облицован със защитен пласт от олово и мед, за да устоява на природните условия, а другият – вътрешен, украсен с мозайки. Външният купол леко наподобява луковица в долната си част и конус в горната. От своя страна, вътрешният купол, символизиращ небесния свод, е с формата на полукълбо.
Куббат ас –сахра е първият мюсюлмански паметник от този тип, но и първият, използвал всички възможности на византийската архитектура. Съвсем естествено е той да бъде считан за архетип и да служи като устойчив във времето образец не само чрез цялостния си план, но и с целия си набор от елементи. По-късните архитекти в Близкия изток се опитват да разчетат в него тайните на византийската традиция. Той изиграва особено важна роля в развитието на ислямската архитектура.

------------------------------------
Праведни халифи :
1.Абу Бакр ас –Саддик ( 632-634)
2.Умар ибн ал –Хаттаб (634-644)
3.Усман ибн ал-Аффан ( 644-656)
4.Али ибн абу Талиб (656 – 660)
------------------------------------
Кръстоносците- фарандж би трябвало да значи французин, но с течение на времето думата се използва за всички европейци.

Когато говорим за радикален ислямизъм, трябва да си отговорим какво означава това. Формулировките са много. Някои раздухват религиозните чувства на хората и ги представят като нещо радикално. Това са партии и личности, които искат да извлекат политически дивиденти. С подобни твърдения не бива да се прекалява.

Предпоставки за крайни религиозни действия има навсякъде. Както има основа един американец да застреля 20 деца, така и у нас може да се намери някой луд, който да претендира, че проповядва радикален ислямизъм. Това обаче не означава, че в България наистина има радикален ислямизъм. Като човек, който много добре познава Корана, заявявам, че на някои места в Родопите стават странни неща. Например на мен не ми позволиха да се докосна до Корана. Защото съм християнин.

За съжаление ролята на някои неща, свързани с исляма, се преувеличава от политическа неграмотност, включително и от хора, които се смятат за специалисти. Дори в ДАНС и МВР съществува неразбиране на понятието секта в исляма. В исляма секти няма. Има две равностойни направления - шиити и сунити.

Сунитите са около 75% от мюсюлманите, докато шиитите са 15-20% и са съсредоточени в Ирак и в райони на Персийския залив. Тези две направления са равноправни. Когато се говори, че в България действат 30 ислямски секти, това е тъпотия на неграмотни хора.

В исляма има вътрешна борба - между турското и арабското влияние. Турският ислям е изкривен от времето и султаните. В него съществуват понятия като “еничари” и “мюфтия” като религиозен ранг. А в исляма няма религиозни рангове. Има само имам - човекът, който води молитвата. Когато тя свърши, той престава да е имам. Затова много неща не трябва да се раздуват от незнаещите. И от Яне Янев, и от Красимир Каракачанов, който говори за ислям и ислямизъм.

Ислямът е религия като християнството. Ислямизмът е политическо течение, т. е. експлоатация на ислямската религия за политически, при това крайни, цели. Ислямът забранява самоубийството, но модерни ислямисти го поощряват. Той позволява загиването в защита на вярата.

Големият джихад е вътрешният джихад, вътрешната борба за самоусъвършенстването на душата. Самото понятие “джихад” означава да загинеш в защита, а не в настъпление. В Корана е казано: “Вяра със сила не се налага.” Ислямът е налаган по нашите земи принудително, с икономически механизми - не го изповядваш, плащаш по-високи данъци. Една част от народите на Балканите са го приели именно чрез принудителни икономически мерки. В Албания например, където са били едни от най-примерните християни, са го приели заради това, така е и в Босна.

Някои са изкривили правилната линия на исляма и са го превърнали във фанатизъм, както се случва и в други религии, та дори в християнството - Инквизицията, Бориловите събори, войните на религиозна основа. В Босна съществуват гробове на богомили с кръстове. Нека не забравяме обаче, че самата дума “ислям” включва в себе си понятието “мир”.

Д-р Киряк ЦОНЕВ

Авторът е дългогодишен дипломат, работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир. Преподавател е в СУ и в Югозападния университет в Благоевград.