Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2009 11:36 - Бъдещето и настоящето...
Автор: irshad Категория: Политика   
Прочетен: 942 Коментари: 0 Гласове:
0



Материала е публикуван в svejo.net е пуснат и преди 1 година. Но все пак реших отново да го предоставя на вниманието ви. Писан е преди последната кървава "война" (както казва големия ми син, в днешно време няма войни, това са кланета) от януари тази година. И каква ли е разликата и кой ли от двата сценария за бъдещето на "държавата Израел" е по-реален?
Помислете сами.
И не се поддавайте на клаустрофобията и другите фобии, на насаденото отношение към "другия", който не е бял европеец или американец.
Спори се и се защитава България по форумите, че е истински член на Европейския съюз. И гражданите на милата родина, истински европейци и жители на Земята ли са?
Другия е човек толкова, колкото и ние, дори може би повече.
Не забравяйте, че погледнато във всички изследвания, страната и икономиката ни са на последните места, на нивото сме долу горе на т.нар.3-ти свят, който си мислим, че е далече зад нас. Да, далече е, но географски.
Така че, нека ние, българите, изоставим различните си фобии и погледнем света в очите, с широко отворени очи. И може би и света да ни погледне така.



Електронен вестник - http://e-vestnik.bg


Какъв ще бъде Израел през 2040 година?

Публикувано: Април 15, 2008

image Израелец призовава правителството да предприеме действия и да спре ракетните атаки в южния град Сдерод през февруари 2008 г. Израел е изправен пред 60-ия си рожден ден, а бъдещето на страната зависи от собствените й решения. Снимка: Ройтерс

Преди три години, в малка книга, озаглавена Epistle to an Israeli Jewish-Zionist Leader (Послание до един израелски еврейско-ционистки лидер) Йезекил Дрор, един от най-опитните политолози, представи две противоположни визии за начина, по който страната му може да изглежда през 2040 година.

Според първата, държавата ще има с около 50 на сто по-голямо население, ще е приютила две трети от световното еврейство и, както днес, евреите ще са четири пети от населението. Другата една пета – арабските граждани – ще са приели еврейската идентичност на държавата благодарение на усилията да се сложи край на дискриминацията срещу тях и да се създаде жизнеспособна палестинска държава в съседство. Страната ще се радва на цветуща икономика, оживен културен живот и на справедливо общество, като ще има добри отношения и силни търговски връзки с по-голямата част от Близкия изток. Балансът между ционистките и хуманистичните ценности ще проникне както в държавните дела, така и във всекидневния живот. Реформата ще стабилизира политическата система. Бързият обществен транспорт ще минимизира и без това малките разстояния в държавата, като ще насърчава мобилността, а много от гражданите ще поделят живота си между Израел и други страни.

Според втория сценарий в Израел ще живеят само половината от евреите по света, а мнозинството им в страната ще е спаднало до две трети и ще продължава да намалява. „Ционизмът” ще се превърне в термин за подигравка сред младите. Евреите в чужбина ще разглеждат Израел като изостанала страна и без връзка с тях, а евреите от различни групи в страната ще бъдат в конфликт помежду си. Натискът върху Израел – както вътре, така и извън страната – да стане неционистка държава и да даде определена автономия на арабите-израелци, ще расте. Най-добрите и най-изявените ще емигрират, оставяйки зад гърба си гаснеща икономика.
Правителствените коалиции ще бъдат неустойчиви и краткотрайни. Различните групи от населението ще бъдат гетоизирани; а пропастта между бедни и богати ще става по-голяма. Израел ще бъде в конфликт с враждебната палестинска държава, ислямският фундаментализъм в региона ще бъде във възход; и всички мирни договорености между Израел и съседите му – някои от които ще имат нови оръжия за масово поразяване – ще изглеждат ненадеждни.

На пръв поглед мрачната утопия за бъдещето на г-н Дрор изглежда по-близо до днешния Израел. Това, разбира се, е така, защото той иска да привлече вниманието на читателите си и да ги развълнува. Начина, по който свързва провала с повече араби и по-малко евреи в Израел, също отразява вижданията на аудиторията, в която се цели („Ако наистина сте „постционист”…, то тогава това послание не е предназначено за вас, и не си правете труда да го четете”, пише той в предговора.)

Но независимо дали са евреи или араби, ционисти или някакви други, израелците имат добър повод да се замислят как ще изглежда страната им през 2040 година – или например през 2020. В сравнение с голяма част от миналото му, настоящето на Израел е процъфтяващо и стабилно. Но бъдещете му е несигурно, както във всеки момент от 60-годишната му история.

image Израелски войници държат на мушка палестинци на Западния бряг. Благодарение на агресивните мерки за сигурност на Западния бряг и в Газа израелците са в много по-голяма безопасност, но същото не може да се каже за палестинците. Снимка: Ройтерс

Страната излезе по-силна от втората палестинска интифада, която между 2000 и 2004 година отне живота на 946 израелци и над 3100 палестинци. Сега израелците са в много по-голяма безопасност, въпреки че палестинците не са, благодарение на агресивните мерки за сигурност на Западния бряг и в Газа. Оттеглянето от Газа през 2005 година разчупи табуто върху преместването на израелските селища от окупираните територии. Войната срещу “Хизбула” в Южен Ливан през 2006-а беше нескопосана, но разтърси армията. През есента на миналата година отново започнаха мирните преговори с част от палестинското ръководство, за първи път в рамките на седем години, въпреки че изглеждат все по-ненадеждни.

Междувременно бумът в новите технологии, който започна през 90-те, не само преживя интифадата, но стана от силен по-силен, като даде енергия за внушителен икономически растеж. Туризмът се съживи, а цените на недвижимата собственост се покачиха. Огромният приток от имигранти от бившия Съветски съюз бавно, но спокойно се разтопи в израелското общество. Дори някои от социалните конфликти от предишни години – между религиозните и светските, и между източните и европейските евреи – като че ли се уреждат.

От друга страна, икономическият растеж разшири пропастта между бедни и богати, а не намали бедността. А растежът неизбежно ще спре, освен ако не се премахнат някои сериозни структурни слабости, включително недобрата образователна система, ниската заетост на работната ръка и понякога склерозиралия обществен сектор. Непостоянната политическа система трудно може да осъществи тези реформи.

И още нещо, разговорите за палестинската държава изглеждат обречени на провал. Ако те успеят, необходимостта да се сдаде Западният бряг ще възпламени отново вътрешните еврейски конфликти, но ако това не стане, страховете, че изолирането от палестинците вече няма да бъде възможно, ще растат и ще принудят Израел да избира между съхраняването на един вид апартейд и отказването от еврейския си характер. Арабите-израелци стават все по-гневни за това, че ги третират като граждани второ качество.

Много евреи от диаспората вече приемат Израел като духовно разорен и отблъскващ. А когато израелците погледнат към съседите си, виждат растящи заплахи: потенциална ядрена бомба в Иран; една от най-мощните партизански армии в Ливан; растящ екстремизъм сред палестинците; и навсякъде – възхода на популярните ислямистки партии, които заплашват да съборят прозападните арабски автократи. За първи път от 1948 година на хоризонта има истински екзистенциални заплахи за Израел, поне в ционистката му форма.

Някои от тези неща са извън възможностите на Израел, но г-н Дрор смята, че това, което ще се случи в бъдеще на страната, зависи най-много от собствените й решения.



Връзка към публикацията: http://e-vestnik.bg/3694




Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 380793
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031