Джамията Ал-Акса


Особено място в историята на исляма и на арабската цивилизация заема т.нар. „Отдалечена джамия” (ал-масджид ал-акса).Още в Коранът говори за нея ,разказвайки за „нощното пътуване и възнесението „ (ал –исра уа л-ми `радж) на Пророка (Коран ,17:1).
По- късно ислямската религиозна традиция утвърждава цялостната легенда за пренасянето на Мохаммад от „Масджид ал-харам” (Забранената джамия) в Мека до джамията в Йерусалим.
Според преданието, Пророкът бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак, представяно през късното Средновековие ,като кон с човешка глава.Мюсюлманите вярват, че в Йерусалим Мохаммад извършва молитва с Ибрахим (библ. Авраам) и Муса (библ. Моисей)- жест ,който подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с юдео-християнската традиция, както и с останалите пророци до това време.
Според допълващите краткия текст на Корана (17:1 ; 53:1-16) тълкувания, то се извършва с помощта на Джибрил (библ.Гавриил), който предварително е промил гръдта на Мохаммад с вода от извора Замзам. При възнасянето си той среща Адам, Яхя,  Иса (библ.Иисус), Юсуф (библ.Йосиф), Харун (библ.Аарон), Идрис.

Мястото обхваща отделен със стени или урви хълм, висок 30 м - с размери : 462 м на изток, 491 м на запад, 310 м на север, 281 м на юг. На тази зема – Харам аш-шариф –се намират джамията Ал-Акса ,светилището Куббат ас-сахра и Кадам шариф (Благородната стъпка). Първоначално киблата (посоката за молитва) е насочена към него Йерусалим. От древни времена в арабския език словосъчетанието „бейт ал- макдис” запазва едно основно свое значение,а именно – свято място,благословена земя.

Семитските племена – арамеи, канаани,аморити – населявали земите на Бейт ал-Макдис от дълбока древност.
По-късно там ще се настанят вавилоните и асирийците.
Сред народите тогава това словосъчетание не било известно(,а използвали думата „Ябус” - идващо от рода на ябуситите от племе канаан. В по-късни времена името се сменя на наименованието Палестина: „земята на канааните”.В течение на времето за хората живеещи по тези земи Палестина се свързва най-вече с името на един град – Йерусалим. През своята история през тази земя минали и си отишли перси, гърци, римляни (по-късно византийци) ,докато не се стигнело до мюсюлманите. Йерусалим бил превзет по времето на халиф Умар ибн ал-Хатаб (637г.) и остава в арабски ръце до времето на кръстоносните походи, когато заради слабостта на Абасидската държава е превзет(1120г.). Върнат е в мюсюлманските владения от Салах ад- Дин Аюби (1205г.). Мюсюлманите властват до момента, в който не се подписва договор, в който Ал Кудз (Йерусалим) е предаден на фаранджите без земята около Ал месджид ал-Акса. След договора на власт идва владетеля Насър от династията на Аюбидите в Египет, който за няколко години взима Йерусалим и го връща отново на рицарите.
През 1264 г. хауарезмитите - войските на цар Неджмуддин Аюб връщат Йерусалим под мюсюлманска власт. Градът е под властта на мамелюците от 1273г. до 1544 г., когато османските турци завземат Ал Кудз. По-късно ,когато англичаните напускат Йерусалим през 1948 г.(след като Палестина е била тяхна провинция) те ще оставят земя за емигриращите евреи и тогава градът бива разделен на арабска и еврейска част. През 1967г. арабската част е присъединена към еврейскат, заедно с Ал Акса.

Ал месжид ал –Акса е името на целия комплекс около самата джамия : сграда на Джамията, „Скалата” и огражденията.
Ал –Бухари разказва в „Сахих ал- Бухари” (част „Фатх ал –Бари” с.406 -8) интересен хадис, в който е засегната темата за Ал Акса и джамиите,предизвикващ спорове и до днес:
„-Коя е първата джамия построена на земята?
- Ал Масджид ал-Харам (Пророка).
- Още коя?
- Ал Масджид ал-Акса!
- Колко време имало между строежа на двете джамии?
- 40 години...

В „Сунан ал –Нисаи” (с.32-4) се споменава, че цар Соломон е построил джамията Ал Акса. Но тук идва и неточността,защото Кааба –построена от Ибрахим – е с 1000 години приблизително по-рано...Двама учени започват изследвания – Ибн ал-Джаузи и ал –Куртуби и се опитват да дадат свое обяснение – „Ибрахим и Соломон не построили храмовете ,а само ги довършвали...” И до днес този въпрос – кой е построил всяка една от двете джамии е неуточнен.
В същност джамията ал-Акса е на мвстото на храма на Соломон.

1.1 Куббат Ал- Сахрат

Според сведения на Шейх ал –Ислям Ал Масжид Ал-Акса е наименование на целия храмов комплекс.Известно е,че сред местното население Ал-Акса е наричана и Ал Мусалла – Мястото за молитва.Не бива да се казва за целия комплекс това наименование, тъй като Ал Мусалла е сградата построена от Умар ибн ал- Хаттаб в предната част на комплекса и се явява само отделно част. Ал-Мусалла означава място за молитва.

За мюсюлманите това е най-вълнуващото място на света, защото позволявало да се свържат помежду си чрез ориентирането на киблата двата свещени за исляма града – Мека и Йерусалим. Интересна е историята за построяването на храма около Скалата. Халиф Умар завладява Бейт ал –Макдис(Йерусалим). Той поискал разрешение от гръцкия патриарх Софроний да посети храма на Соломон и да издигне джамия около свещената скала.
Идвайки на хълма, където сега е Ал –Акса той забелязва там огромни камари боклуци. Тези наслоения от мърсотии са били причинени от християнското население в района с цел да дразни евреите. Халиф Умар издава заповед да се разчисти мястото. За началото на строежа е запазен един разговор между халифа и негов съветник на име Кааб. Предполага се, че е стигнал до нас в оригиналния си вид :
„-Виждаш ли място, където да построим джамия? - пита халифът.
- Зад Скалата.
- Еврейски син! Мислиш,като евреин! Почни да строиш отпред –за нас е само там.”

Съзнавайки важното значение на Бейт ал - Макдис, халифът построил точно там джамията.
Този акт имал три значения:
1. Стратегическо- от хълма се вижда целият Град и който влиза в него ще види първо извисяващия се храм.
2. Политическо – някога там се издигал Соломоновият храм, важна страница от еврейската история. Освен това мястото било важно и за християните в Града. С построяването на джамията се показва доминацията на Исляма и Халифата и силата на владетеля.
3. Културно – обединителен център за мюсюлманите и утвърждаване на религията, като се има предвид, че Пророк Мохамма с.а.с. се възнася на Скалата.
Халифът построява джамията пред Скалата.
Това е важен елемент в строежа на джамията и традицията на Исляма. Според идеята пред джамията не трябва да има нищо – нужно е празно място, за да не се разсейва молещия се.
По-късно ще се построят и огради, за да се образува двор. Пред джамиите, които са построени в гъсто населени места, задължително се прави дворно място, за да се разграничи светското, човешкото от божественото на храма. Дали е имало застроения над Скалата, както виждаме днес? Не. Нито Умар, нито следващите халифи от Праведните не стигнали със строежите до самата Скала и тя била открита – без дори параван над нея. Чак по времето на омеядския владетел Ал Уалид бин Абдул-Малик бин Маруан е започнат строеж над самата Скала – Куббат ал –Сахра. Той решил да построи върху тези свети земи мюсюлмански храмове, които в архитектурно отношение да са достойни за това местоположение и да издържат на сравнението с християнските църкви, като божи гроб и „Възнесение Христово”.
Той наредил да издигнат около Свещената скала внушителният храм Куббат ас-сахра, започнат през 688 г. и завършен през 691г. Тъй като по това време Мекка била под властта на антихалифа Абдуллах Ибн аз-Зубайр (622- 692), Антиомаядската пропаганда обвинявала Абд ал-Малик, че иска да превърне Йерусалим и неговата Свещена скала в ново място на поклонение, за да измести Мекка. Това обвинение е несъстоятелно, защото едно подобно решение би накарало всички мюсюлмани да се опълчат срещу халифа в момент, когато той се стреми да утвърди своето наследствено право върху престола. Издигнатите архитектурни шедьоври укрепват авторитета на Омеядите, придавайки още по-голямо значение на Светите места в Йерусалим. С други думи, след Муауия халифите разбират, че в името на исляма джамиите трябва да престанат да бъдат големи „къщи”, които будят насмешка в привържениците на другите религии.Ал-Акса няма двор – това е така ,защото той се състои от цялото пространство на Куббат ас-сахра чак до джамията.
Ал-Акса е построена по такъв начин, че централният й кораб да съвпада с центъра на Куббат ас-сахра по оста север-юг. Още от самото начало би могло да се предвиди, че широката джамия на Умар ще бъде заменена на север от Куббат ас-сахра, а на юг от джамията Ал-Акса, която съставлява молитвената зала.
В наши дни целият Харам аш-шариф изпълнява ролята на място за поклонение и молитва. Между мястото Куббат ас-сахра и джамията Ал-Акса са разположени обичайните за дворовете павилиони, малки осмоъгълни монументи, фонтани, както и хазната Куббат ас-силсила, която е дванадесетоъгълна. Освен това разположението на ансамбъла може би е дало възможност на архитекта да оправдае пред очите на мюсюлманите удължената форма на джамията и нейните перпендикулярни на кибла кораби, наподобяващи църковните.

За жалост джамията Ал-Акса е била частично разрушена от земетресения през 747 -748 г, а след това през 777 -778 г. Те унищожили източното и западното й крило. Трите й централни кораба с мраморни колони са единственото автентично нещо, което се запазило. От този момент нататък джамията често е реконструирана и преустройвана от Абасидите (750 –1258), Фатимидите (909 – 1171) и кръстоносците, които я превръщат в кралски дворец в Йерусалим. След превземането на Йерусалим от Салах ад-Дин през 1188 г., той връща сградата в лоното на исляма, като разрушава допълнителните пристройки, направени от кръстоносците. През 1130 г., джамията била намалена до трите централни кораба. По-късно биват добавени по два кораба от всяка страна. Джамията е изцяло съборена и построена наново в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина. Планът на първоначалната джамия, броят на корабите, които е включвала и точното местоположение, което е заемал храмът са обект на оживени разисквания.
Куббат ас-сахра, различавайки се в архитектурно отношение от познатата ни джамия, допринася за това Харам аш-шариф да предизвиква интерес в познавачите и недотам запознатите със строителството на мюсюлманските храмове. Абд ал Малик, чрез него свързал развитието на мюсюлманската религиозна архитектура с византийското наследство. Централната част на Куббат ас.сахра е заета от скалата за жертвоприношение на Ибрахим, която е заобиколена от кръгообразна балюстрада. До сантиметри е възстановено местоположението на византийските църкви с централни планове, като тези на Божи гроб ,църквата „Възнесение Христово” и гроба на Св. Дева Мария в Йерусалим.

Размерите на осемте фасади на Куббат ас-сахрат варират от 20, 33 м. до 20,96 м. дължина за южната страна и 12,10 м. височина. Външната половина е облицована с мрамор, чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца – число, което не е случайно. Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки. Останалите пет стени са прекъснати от прозорци с капандури от подобна керамика. Намиращата се над тях арка е леко начупена.
Куполът е бил идграден от дърво под влияние на византийската традиция. Обикновено има два купола – единият външен, облицован със защитен пласт от олово и мед, за да устоява на природните условия, а другият – вътрешен, украсен с мозайки. Външният купол леко наподобява луковица в долната си част и конус в горната. От своя страна, вътрешният купол, символизиращ небесния свод, е с формата на полукълбо.
Куббат ас –сахра е първият мюсюлмански паметник от този тип, но и първият, използвал всички възможности на византийската архитектура. Съвсем естествено е той да бъде считан за архетип и да служи като устойчив във времето образец не само чрез цялостния си план, но и с целия си набор от елементи. По-късните архитекти в Близкия изток се опитват да разчетат в него тайните на византийската традиция. Той изиграва особено важна роля в развитието на ислямската архитектура.

------------------------------------
Праведни халифи :
1.Абу Бакр ас –Саддик ( 632-634)
2.Умар ибн ал –Хаттаб (634-644)
3.Усман ибн ал-Аффан ( 644-656)
4.Али ибн абу Талиб (656 – 660)
------------------------------------
Кръстоносците- фарандж би трябвало да значи французин, но с течение на времето думата се използва за всички европейци.