Аз, Палестина и останалия свят. .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.09.2009 18:00 - Разум и инстинкти

Прочетен: 1295 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.09.2009 18:01

Аз знам само, че хората се различават от животните по наличието на разум. Това, което правим обикновено не трябва да е инстинктивно, а обмислено и оценено от разума. Така е любовта, страха и пр. При децата инстинктивно се извършват различни действия и се говори по някакъв начин, който обикновено не е обоснован и създава напрежение между родителите и децата.
Не само в този случай, но и при контакта възрастен с други, както и при контакта сам със себе си, конфликт има, когато действията и мислите не са свързани с разума, не са минали през него.
Интересното, което осъзнах скоро е, че сме склонни да обичаме нещо красиво, независимо от характера му. Щом е красиво, често забравяме какво е всъщност. Това, че съм го осъзнала чак сега може да ви се стори странно, защото от малки слушаме "По дрехите посрещат, по ума изпращат". T.e. винаги първо преценяваме с очите си, попиваме гледката и оставяме разума за после, "на спокойствие".
Говорим и правим всички възможно сами да приемаме и да научим и децата си да приемат "различните". Аз самата съм от "различните".
Но чак преди дни го осъзнах! Покрай котето ми, което е много палаво и много хапе. Но пък е красиво, много красиво. Осъзнах, че забравям колко е лош, когато го видя колко е красив (котарака).
Замислих се за картините на природни бедствия, които покоряват със своята глобалност, сила. Някои са красиви - небивал студ, горещина, лавина, вулкан и пр. Но да не си там, а само да ги гледаш.
Често се чува, че живота е един и да го изживеем както ни харесва. Не мисля, че е така. Убедена съм. Уча децата си на обратното - не е правилно да се прави онова, което ни харесва. За мен това е животинското.
Не, не мислете, че не обичам или че отричам животните. Но те са си такива, каквито Създателя ги е сътворил - те се хранят с това, което си е тяхна храна. Един лъв не обича антилопата, за да я нарани, а за да се нахрани.
Едно куче или котка се изхождат навън, защото товае инстинкта им, който има казва, че трябва да изхвърлят от себе си каквото им пречи. Те не замърсяват улиците или пясъчниците.
Ние го правим. Ние сме мислещите. Ние сме разумните. Ние се възпитаваме. Ние се учим. Ние наблюдаваме не за друго, а за да опознаем, да разберем след осмисляне.
Защото каква би била разликата между нас и едно животно например, ако и ние правим онова, което ни харесва?
Така де, според мен обаче много хора живеят точно според онова, което има харесва. И съм сигурна, че много прочели текста ми, ще кажат - ами да, човек, за да е на ти със себе си, трябва да прави онова, което му харесва.
Добре. Човек трябва да е на ти със себе си.
Но замислете се за примери от ежедневието на неща, които са направени, защото на някой му е харесало да ги направи. Например някой харесва мързела си и не иска да ходи до казана и изхвърля по тази причина боклука си през терасата. Или пък някой харесва премного ар-ан-би-то и си хо е усилил до дупка, когато се къпе, за да не пропусне и минутка от парчето. Или например някой много харесва и се възбужда от боклата, която причинява на красива жена и я изнасилва. Или много харесва парите и мързела си, та краде, за да си ги набавя. Или си харесва алкохола и се напива, след което буйства, пее и т.н. Някой много харесва кучето си и си обикаля наоколо след него, а то нааква градинката без да има кой да събере акитата му.
Мисълта ми е, че често забравяме да осмислим преживяното, а първото, което правим, е продиктуваното от инстинкта ни, от "сърцето". Така е и със страха. Измислили сме си какви ли не чудовища, вампири, болки и ред други. И си се страхуваме.
Сами се поддаваме на първоначалния си инстинкт, така го наричаме, и после се убеждаваме, че другия е много добър, секси и пр и търпим години простотиите му, докато разберем, че привличането е било измислено и е нямало смисъл да се подлагаме на това, на което сме се били подложили. Че сме угнетили сами себе си. Че сме изгубили години в търпене на нещо, което е нямало нужда да търпим и пр.