Декларация за равноправие и повеля за недискриминация спрямо жената (1945-1979)

Още със създаването на ООН беше признат принципа на равнопоставеността между половете (Увод и член 1.3 на Хартата на ООН: държавите се задължават да зачитат равноправието между мъжа и жената). Принципа на недискриминацията, включително и на основание на половата принадлежност, беше заложен още в Общата декларация на човешките права от 1948 година.

Реалната ситуация за жените в света обаче изглеждаше по съвсем друг начин. На този факт дълго време в институциите на ООН, занимаващи се с правата на човека, почти не се обръщаше внимание. Правата на жените в рамките на институциите на ООН бяха тема на работа на извънредни комисии ("Женски комисии"), чиито предложения не бяха прилагани по достатъчно задоволителен начин; наличните договори на ООН не променяха действителното положение на жените. Специфичните за пола нарушения на правата на човека не бяха отделно разглеждани. Цялостното подценяване на темата за правата на жените в апарата на ООН беше повод за това, през 1972 година "женската комисия" да отправи предложение до Общото събрание на ООН: 1975 година да бъде обявена за международна година на жената и да се активира дейността в сферата на правата на жените.

Практическото прилагане на правата на жените (от 1975)

Международната година на жената 1975, последвалата декада на жената от 1976 до 1985 и три световни конференции на жените на ООН, които се състояха по време на декадата под мотото "равноправие, развитие и мир", маркират една преломна точка. Предизвика се активна работа по проблемите на жените в рамките на ООН.

Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация спрямо жената

Приетото през декември 1979 година от Общото събрание споразумение беше важна стъпка за признаването на правата на жените като част от концепцията за правата на човека. Тя обобщаваше от една страна вече съществуващите определения за защита и недискриминация. Освен това включваше и отговорността на договорните страни за нарушенията на правата на недържавни актьори.

Към текста на споразумението

Това представлява голям напредък, тъй като дискриминацията и нарушенията на правата на жените в повечето случаи не произтичат от страна на държавата, а се случват в личната сферата. Важна е конкретната програма на действие, която задължава договорните държави за провеждането на мерки, които да гарантират не само правовото (de jure), но и фактическото (de facto) равноправие на жената и мъжа.

Слабостта на споразумението се състои в неговото прилагане и контрола над договорно уредените задължения. Това е най-натовареният с възражения договор, много от общо 165-те договорни страни не приемат голяма част от задълженията. Държавите се задължават да изпращат ежегодно доклад до Комисията от експерти за положението на правата на жените в тяхната страна. Поради структурни проблеми обработването на информацията продължава доста дълго, освен това много държави не изпълняват задължението си да пращат доклади. Други мерки на контрол и санкции първоначално не бяха предвидени. Комисията по правата на жените разполага с малко финансови средства в сравнение с другите органи за правата на човека на ООН. Освен това Комисията формално не притежава пълномощията да ползва информация от неправителствени организации.

Световната конференция на правата на човека във Виена през 1993

Първоначалната гледна точка на държавите беше, че жизнените условия за жената не се подлагат на проверка и контрол по начина, по който това може да се направи с ясно установените права на човека. Жизнените условията за жените трябва да се променят чрез дългосрочни социални и икономически мерки. Насилието спрямо жените не беше ясно осъдено в Конвенцията за жените.

Като резултат на дългогодишната кампания "Правата на жените са човешки права" международното женско движение постигна обсъждането от правителствата на темата Насилието срещу жени по време на световната конференция на човешките права. Така Виенската заключителна декларация съдържа за първи път в историята на Обединените Нации изричното осъждане на насилието срещу жените като нарушение на човешките права. Тук ясно беше утвърдено това, че "човешките права на жените и момичетата са неотменна, интегрална и неделима съставна част от универсалните човешки права". В края на тази конференция през декември 1993 година Обединените Нации приеха "Декларация за премахване на насилието срещу жени". След Виенската декларация и Виенския план за действие правата на жените са неотменна и неделима съставна част от универсалните човешки права, които не могат да бъдат поставяни в зависимост от културните и традиционни обичаи.

[Текстът на Виенската декларация ще намерите в частта с документите на тематичен комплекс "Човешки права": Към текста на Виенската декларация]

Декларация на ООН за премахването на насилието срещу жената от 1993 година

През декември 1993 Общото събрание на ООН прецизира формулировките на Виенския документ чрез една собствена "Декларация относно премахването на насилието срещу жената", и посочи следните форми на насилие срещу жената в публичното и частно пространство, които представляват нарушения на човешките права:

	Телесно, сексуално и психическо насилие в семейството, включително физическо малтретиране и сексуална злоупотреба с момичета в семейството,
	актове на насилие във връзка със зестрата,
	изнасилване по време на брачния живот,
	обрязване на гениталиите и други вредни за жените традиционни практики,
	насилие извън брака и актове на насилие, целящи експлоатация,
	телесно, сексуално и психическо насилие в обкръжението на обществото, включително изнасилване, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и отправяне на заплахи на работното място, в образователни институции и на други места,
	търговия с жени и принудителна проституция,
	сексуално или психическо насилие, допускано от държавата, независимо от това, къде се случва то.

През март 1994 комисията по човешките права създаде поста на постоянния докладчик по проблемите на насилието, оказвано срещу жени, като в "Декларация за премахването на насилието срещу жени" е определен съответния мандат.

Четвърта Световна конференция на жените на Обединените Нации: "Да работим за равноправие, развитие и мир"

През септември 1995 година с четвъртата световна конференция на жените, в която участваха 47 000 делегати, се проведе най-голямата до момента конференция в историята на ООН. В подписаната "Декларация за премахването на насилието срещу жени" правата на жените бяха определени за неотменна съставна част от правата на човека. Въпреки това се породи оживена дискусия относно различните по отношение на културата определения за правата на жените в обществата по света. Това, че съдържащият 150 страници каталог, или "платформата за действие" беше подписан от 189 държави, се дължи преди всичко на присъствието на няколко хиляди членове на неправителствени организации. Следните задължения бяха въведени чрез ратифициране:

	Да се поощрява равнопоставеността на половете в политиката, икономиката и обществото,
	да се защитават правата на жените,
	да се води борба с бедността, в която живеят жени, най-вече в развиващите се страни,
	насилието срещу жени във всякаква форма да бъде наказвано като нарушение на човешките права,
	да се премахнат породените от половата принадлежност различия в образователната сфера и здравеопазването.

Платформата на действие представлява добра основа, на която могат да се позовават отделните лица и женските организации в отношенията им с правителството. Не съществуват обаче възможности за определяне на санкции при неизпълнението на тези задължения.

Информация в интернет (на английски): http://www.igc.org /beijing/un/un.html

Възможности за санкциониране на нарушения на правата на жените на международно ниво

1) Факултативният протокол към "Споразумението за премахването на всяка форма на дискриминиране на жената"

Въпреки възраженията и принципните дебати, четири години след Пекин беше представен факултативен протокол към "Конвенцията за жените", по образеца на стария текст, който позволява на отделни лица да подават оплакванията си до Комисията в случай, че спрямо тях е оказана дискриминация в някоя от посочените в споразумението сфери. Необходимите условия за подаването на оплакване обаче са съвсем сериозни:

	Държавата, чиято национална принадлежност притежава жената, подаваща жалбата, трябва да е ратифицирала както споразумението, така и факултативния протокол. До момента едва петдесет държави са подписали протокола, ратифицирането още се провежда.
	Всички вътрешно-държавни правни възможности трябва да са изчерпани. Това е сериозна пречка за бързото и ефикасно решаване на проблема. Например, съществуват съдилища, изискващи притежаването на съгласието на роднина от мъжки пол, за да приемат жалбата.

Когато физическо лице или група от хора прави възражение за нарушаването на правата, произтичащи от споразумението, Комисията по правата на жените може да изиска от договорната държава прилагането на временни мерки за гарантиране на правата на жертвата. Освен това Комисията може да направи собствено проучване, в случай, че получи информация за "сериозни или систематични нарушения на установените в споразумението права".

2) Международният съд на Организацията на Обединените Нации

В така наречения "Foca-случай" за първи път в историята бяха обвинени и осъдени отделни лица за сексуално насилие по време на военен конфликт. Сексуалното насилие беше определено като тежко нарушение на Женевската Конвенция от 1949 година (като "изтезание" и "робство"), за което отговорен е Международният трибунал за военните престъпления в района на бивша Югославия.

[Автор: Дорете Веземан; Редакция: Рагнар Мюлер]

Дискриминация поради сексуална ориентация или религия

---

На работното място, за даден работодател е незаконно да ви дискриминира поради вашата сексуална ориентация, религия или вяра. Обаче, няма закон, който да покрива дискриминацията по подобни предразсъдъци при други ситуации.

Дискриминация на работното място поради вашата сексуална ориентация
Незаконно е някой, за когото работите, да се отнася по-неблагоприятно към вас от колкото към останалите работници, поради сексуалната ви ориентация. Според закона това е директна дискриминация. Пример за директна дискриминация ще бъде отказа да ви наемат, или да ви уволнят поради сексуалната ви ориентация. Също така, е незаконно някой, за когото работите, да има правила, политики и практики, които, въпреки че не са насочени към вас, ви поставят в неизгодна позиция поради сексуалната ви ориентация. Според закона това е косвена дискриминация. Косвената дискриминация може да бъде доказана, ако може да бъде показано, че тя представлява неотменна професионална потребност.
Дискриминацията на работното място поради вашата сексуалност може да включва:
• отричане на вашите професионални възможности за развитие, повишение, или други облаги, като пенсионни и застрахователни програми, както и евтин транспорт (освен ако облагата не зависи от семейния статут);
• уволнение поради сексуалната ви ориентация;
• тормоз на работното място поради сексуалната ви ориентация;
• отказ за даването на препоръки, или даването на неправомерна препоръка при напускане на работа;
• различно отношение, например, ако на бизнес среща, работодателят очаква работниците да доведат партньорите си от противоположния пол, като в същото време хомосексуалните партньори не са добре дошли.

Дискриминация на работното място поради вашата религия или вяра
Незаконно е някой, за когото работите, да се отнася по-неблагоприятно към вас от колкото към останалите работници, понеже вие следвате определена религия или вяра. Според закона това е директна дискриминация. Пример за директна дискриминация ще бъде отказа да ви наемат, или да ви уволнят поради вашите религиозни убеждения. Също така, е незаконно някой, за когото работите, да има правила, политики и практики, които, въпреки че не са насочени към вас, ви поставят в неизгодна позиция поради вашата вяра. Според закона това е косвена дискриминация. Пример за това ще бъде дадено правило, според което всички трябва да се обличат по определен начин, което означава, че не можете да носите артикул от облеклото си, която се счита за част от религията ви. Косвената дискриминация може да бъде доказана, ако може да бъде показано, че тя представлява неотменна професионална потребност.
Религия или вяра може да означава:
• принадлежност към организирана религия, като Юдаизъм или Ислям;
• притежание на дълбока вяра, която влияе на начина ви на живот или на професионалните ви виждания;
• принадлежност към малка религия или секта, като Scientology и Rastafarianism;
• участие в семинар към даден колеж.
Дискриминацията на работното ви място поради вашата религия или вяра може да включва:
• принуждение за обличане по определен начин или премахването на свещени за вас предмети;
• принуждение за работа в часове, които са против религията ви;
• тормоз на работното място поради религията ви.

Директна полова дискриминация
Директната дискриминация представлява по-неблагоприятното отношение към даден човек поради полови предразсъдъци, от колкото би било това отношение към представител от противоположния пол при същите обстоятелства.
Примери за директна дискриминация са:
• отказ за даването на кредит на семейна жена без подписа на съпруга й, докато семейния мъж не е необходимо да представя подписа на съпругата си;
• отказ за приемане заплатата на дадена жена като основа за mortgage (ипотека), поради нейния пол;
• безплатен вход или отстъпки от напитките за жените (мъжете), докато в същото време това не е позволено на мъжете (жените);
• обявяване на свободно работно място за „сервитьор”, като се подчертава, че работата е сама за мъже;
• безпокойство, отправено към единия пол;
• уволнение на служител поради бременността й.

Косвена полова дискриминация
Косвената полова дискриминация представляват условията и изискванията, които иначе отнасящи се за всички, имат по-голям ефект върху единия пол.
Примери за косвена полова дискриминация са:
• изискване служителят да няма малки деца – пропорцията на жените, които се грижат за малки деца, е много по-голяма от колкото тази на мъжете, така че това е малко вероятно да бъде необходимо изискване за започване на работа (независимо от пола);
• уволнение на всички работници на непълен работен ден, при положение че всички са жени – това също може да бъде счетено за косвена дискриминация;
• mortgage кредитор, който настоява, че единствено на хората, които работят на непълен работен ден, може да бъде дадена mortgage. По-вероятно е това да се отнася за жените от колкото за мъжете.

Измъчване
По силата на закона, измъчването се появява, когато към вас се отнасят по-неблагоприятно в резултат на ваше оплакване, започване на съдебно производство или отстояване на права по силата на закона за половата дискриминация. Измъчване е и ако към вас се отнасят по-неблагоприятно понеже сте подкрепил(а) някой друг, който е предприел подобни действия, например, да бъдете свидетел по дело за полова дискриминация.

Къде половата дискриминация е незаконна
Незаконно е да се дискриминира по полови предразсъдъци по време на:
• наемане на работа и обучение;
• образование;
• осигуряване на стоки и услуги, например, при финансови въпроси, развлечения и транспорт;
• жилищно настаняване;
• рекламни кампании.

Наемане на работа и обучение
За даден работодател е незаконно да дискриминира по полови предразсъдъци. Наемането на работа е дефинирано като такова по силата на договор, в който са включени служители и самонаети хора, който са сключили договор за самостоятелно извършване на дадена работа. В дискриминацията на работното място се включва и дискриминация при набирането на персонал и при професионалното обучение.
Equal Pay Act 1970 ви дава право на равностойно заплащане в сравнение с представителите на противоположния пол. Хората, които могат да се използват като сравнение, трябва да работят на едно и също работно място, или да работят в различни представителства на един и същи работодател. Жена, която смята, че е дискриминирана, трябва да покаже, че е наета:
• на “подобна работа” – това е когато работата е същата или почети същата като тази на мъжете; или
• на работа, която е оценена като еквивалент на мъжка работа по силата на дадено професионално проучване; или
• на работа, която има еднаква стойност с работата на мъжете, когато става въпрос за, например, усилия, умения и вземането на решения.

Бременност и наемане на работа
Става въпрос за директна полова дискриминация, ако се уволни жена понеже е бременна. Тъй като само жените могат да забременяват, уволнението поради бременност, автоматично се счита за полова дискриминация.
Жена, която е уволнена поради бременността си, може да претендира, че е била неправомерно уволнена, независимо от това в продължение на какъв период работи за работодателя. Все пак, понеже има максимална граница на компенсацията за неправомерно уволнение, но няма такава за компенсацията при полова дискриминация, жена, която е уволнена поради бременността си, трябва да претендира за полова дискриминация и неправомерно уволнение.

Транс сексуални хора
На работното място или по време на професионално обучение е незаконно да се дискриминира човек, който възнамерява, или вече го е направил, да си смени пола.

Семейни хора
Ако на работното място се дискриминира даден представител от който и да е пол за това, че е семеен, става въпрос за полова дискриминация. Не съществува постановление, което да защитава несемейните хора от дискриминация, въпреки че може да се спори по този въпрос.

Образование
За дадено държавно или частно образователно представителство е незаконно да дискриминира в политиките по приемането, освен ако не става въпрос за представителство само на единия пол. Например, дадено смесено училище не трябва да отказва прием на учениците поради техния пол, или пък да се опитва да поддържа полово равновесие в училището, като приема представители от единия пол, при положение че свободните места са ограничени.
Едно момиче или момче трябва да има равноправен достъп до училищната програма – това означава, че трябва да му бъдат предоставяни същите варианти на учебни предмети и същото количество на обучение.
За дадено образователно представителство е незаконно да дискриминира в начина, по който то предоставя услуги на учениците си. Например, учениците трябва да имат еднакъв достъп консултациите за избор на определен курс или професионална кариера. Във всяко едно проведено съвещание не трябва да има дискриминация.

Стоки, удобства и услуги
За някой, който осигурява стоки, удобства и услуги, е незаконно да дискриминира по полови предразсъдъци – независимо дали това се изразява в отказа или начина на осигуряването им. Случаят е такъв независимо от това дали стоките, услугите или удобствата са платени или безплатни.

Финансови услуги
За даден доставчик на финансови услуги е незаконно да дискриминира, например, като поиска от омъжена жена да осигури поръчител за заем (освен ако и всеки мъж в подобна позиция трябва да посочи поръчител), да изисква от омъжена жена да подава документи за заем заедно със съпруга си (освен ако от всички семейни кандидати не се изисква да подават заедно документи) или да постави по-строги условия ако жена поиска бизнес заем. Обаче, дискриминацията може да е законна при осигуряването на застрахователно покритие.

Кръчми и клубове
За дадена кръчма е незаконно да дискриминира, например, като откаже да сервира питие на жена в халба (освен ако същото ограничение не важи и за мъжете), както и да се предлага безплатен вход само за жени. Все пак, дискриминацията може да е законна ако клуба е частен.

Отстъпки за транспортни разходи
Не е незаконно ако даден местен орган на властта дава отстъпки от транспортните разходи на жените на възраст 60 години и на мъжете на 65 години (това е тяхната пенсионна възраст).

Жилищно настаняване
За дадена личност или организация, които продават или отдават под наем имущество, е незаконно да позволяват дискриминация в условията, по които се предлагат жилищата. Незаконно е да се дискриминират хората от списъка на нуждаещите се от жилище. Също така е незаконно да се дискриминира наемател след като се е настанил в жилището.

Рекламни кампании
Незаконно е някой да публикува обява, която изразява намерение за полова дискриминация. Например, за даден клуб, отворен за обществено ползване, е незаконно да рекламира безплатен вход за жени, докато мъжете трябва да си плащат. Също така е незаконно за определен работодател да използва изрази в дадена обява, които се отнасят само за единия пол, например, “занаятчия”, “мениджър от женски род” или “момче за всичко”.

Кога половата дискриминация не е незаконна
Има множество ситуации, при които не е незаконно да се дискриминира по полови предразсъдъци.

Благотворителни дружества
За дадено благотворително дружество не е незаконно да осигурява облаги само за представителите на единия пол, при условие че това е упоменато в конституцията и правилата на благотворителното дружество.

Жилищно настаняване
Половата дискриминация не е незаконна при предоставянето на определени видове обществени жилища, например, приют за жени.
Половата дискриминация не е незаконна при “малките жилища” или при повторното отдаване под наем, където:
• живее и собственика или близък роднина; и
• жилището се споделя с други хора; и
• жилището не е достатъчно за повече от две домакинства, включително и домакинството на собственика, или 6 човека и собственика.

Застраховка
За дадена застрахователна компания не е незаконно да дискриминира по полови предразсъдъци, когато компанията прави оценка на риска, при условие че тя може:
• да осигури информация, за да докаже дискриминацията; и
• да покаже, че източника на информацията е надежден; и
• да покаже, че дискриминацията е основателна, като се има предвид наличната информация.
Примери за законна дискриминация ще бъдат:
• в случай на застраховка живот, мъжете и жените имат различна продължителност на живот, така че таксите им могат да бъдат различни;
• в случай на транспортна застраховка, на бременна жена може да бъде отказано покритие, понеже се счита, че тя не трябва да шофира.

Частни клубове
За даден автентичен частен клуб не е незаконно да дискриминира членовете си по полови предразсъдъци. Примери за това са клубове за мъже, голф и боулинг клубове, както и клубове на джентълмена.
За даден клуб не е незаконно да има различни видове отношения, които са резервирани към единия пол. Пример за това ще бъде клуб, който е с “пълно” членство за мъже, с пълни избирателни права и други привилегии, и с “присъединено” членство за жени с по-ограничени права.

Спорт
Не е незаконно да се поставя ограничение върху участието само на единия пол в определени спортни състезания, при условие че в самия спорт се изисква физическа сила, издръжливост или психика, така че една жена няма да има състезателни предимства.
Половата дискриминация не е незаконна в ситуации, при които представител на единия пол може да се противопостави на физически контакт с другия пол. Например, за един клас по самозащита е законно да ограничи участието на жени.
За даден автентичен частен спортен клуб не е незаконно да дискриминира по полови предразсъдъци.

Позитивна дискриминация
Законът срещу половата дискриминация не позволява позитивна дискриминация в полза на единия пол. Например, незаконно е да се дискриминира в полза на жена при набиране на персонал или професионално повишение, понеже тази жена е била засегната от дискриминация преди това. Все пак, позитивни действия са позволени.

Позитивно отношение
Законът срещу дискриминацията не позволява позитивно отношение към един от двата пола, особено при обучение или рекламна кампания. Позитивното отношение се проявява, за да заличи предишно неравностойно положение, чрез специална нагласа към нежния пол, без активно да се дискриминира силния пол. Примери за позитивно отношение са:
• дадена агенция може да използва позитивно отношение ако много малко, или никакви, представители от единия пол са ангажирани за определена работа през последните 12 месеца;
• даден работодател, който има много малко, или никакви, служители от единия пол, ангажирани за определена работа, или да проведе обучение за мениджърски пост, но само за по-малкия брой представители от единия пол;
• професионален съюз или политическа партия могат да използват позитивно отношение, за да се уверят че представителите и от двата пола са представени на еднакво ниво в дадена организация. Например, даден професионален съюз може да запази места в комитета само за представителите от единия пол, които не са представени добре в организацията.

Предприемане на действия срещу половата дискриминация
При предприемането на действия срещу полова дискриминация не е необходимо да се демонстрира, че е имало намерение за дискриминация срещу вас. Необходимо е само да покажете, че дискриминацията се е осъществила.
При предприемането на законни действия срещу полова дискриминация, обикновено трябва да бъде направено сравнение между отношението към една жена и един мъж. Все пак, ако една жена не може да определи дали отношението към един мъж е по-благоприятно, тя пак може да заведе дело, ако може да докаже, че отношението към мъжа е по-благоприятно. Ако смятате, че сте жертва на полова дискриминация, има множество действия, които могат да се предприемат. Такива са:
• самостоятелно завеждане на дело по силата на Sex Discrimination Act;
• преговори с човека или тялото, които са ви дискриминирали;
• използване на установена процедура за подаване на оплаквания и жалби;
• предприемане на законни действия, които не са свързани с Sex Discrimination Act;
• даване на информация на Equal Opportunity Commission (0845 601 5901; www.eoc.org.uk).
Всяко предприето от вас действие има вероятност да доведе до усложнения, което може да се изрази в конфронтация и съдебни действия. Ако възнамерявате да предприемате някакви действия, трябва да се консултирате с опитен адвокат, например, в Citizens Advice Bureau.