ДА добавя - за разлика от българите, които винаги приемат нещо за "лошо" и независимото от всичко, го отричат. Българите не са хора на "средния път", а винаги са лъкатушели от едната в другата крайност. Да припомня от последните години - от Русия с любов, до пълното й отричане и изоставяне и -> от САЩ с любов...И т.н.

Както и да е. В случая искам да предам разказа на една адвокатка, която е новоприела мюсюлманка. Да добавя за онези, които държат на това една жена да приеме исляма от гледна точка на брака й с арабин...Да се чудиш мъже от какви подбуди приемат ислям? Е - в случая тази жена не е била и не е омъжена за мюсюлманин.

Така, а ето и разказа й:

Неотдавна трябваше да участвам в една среща, във връзка с което ми се наложи да пътувам до Будапеща. Срещата се проведе в Главното управление на Унгария за околната среда и водите (VKKI). Тъй като ми отне доста време докато намеря учреждението бях закъсняла малко, влязох в сградата и се втурнах към залата без да обръщам внимание на нищо. Дойде време за кафе пауза и всички излязохме във фоаето. В този момент очите ми се спряха на нещо, което честно казано дълго време ме държа в недоумение... Пред мен върху почти цялата стена имаше снимка на първата страница от сура Ал-Бакара.



Беше трудно да скрия изненадата и радостта в очите си. Какво правеше тази снимка там? В християнска страна, в държавно учреждение?!? Приближих се и започнах да разглеждам отблизо. Имаше надписи, но на унгарски, поради което нищо не можах да разбера.
Помолих един колега от Унгария да ми преведе написаното, при което той ми разказа следното: „ Историята е свързана с крепостта Буда, която била построена много нависоко, за да не може да бъде превземана лесно. Това обаче породило проблеми с водоснабдяването й, тъй като не съществувал механизъм, чрез който водата да може да се издига до тази височина. През епохата на Ренесанса османският пътешественик Елвия Челеби минава през тези земи и обяснява на местните как да направят водно колело, с което водата да достигне до крепостта. Въпросните снимки са израз на благодарност за „технологичното наследство”, което Челеби им е оставил”.




След това проведохме разговор във връзка с историята на страните ни, при който той ми разказа, че Унгария също е била под Османско владичество малко повече от 150 години.

Няма да забравя думите му: „Битките са битки, политиката е политика и борбата за власт е борба за власт, всичко това обаче не трябва да ни прави черногледи и да не оценяваме приноса и наследството, което сме получили. ”

Това беше един от моментите, при които ми се случи да остана безмълвна...