Рами Алмехари пише от окупираната Ивица Газа, Live from Palestine, 4 ноември 2009

Работниците в Газа премахват чакъл от нападенията миналата зима. Поради липсата на строителни материали в обсадената територия, голяма част от Газа остава опустошена.

Азам Салим е един от водещите строителни предприемачи в централната част на Ивицата Газа. Днес обаче той прекарва голяма част от дните си лениво в чата с други безработни приятели в близост до банката, за чието построяване е помогнал преди няколко години.

"Като човек на първо място, искам да живея нормално както преди. Такава ситуация е безпрецедентна - преди обсадата нямах време да седна. Но сега нещата се промениха, сега сме професионални бъбривци. "

Това, което пречи на Салим да се завърне на работното място, е липсата на суровини за строеж в Ивицата Газа, поради осакатяването от израелската блокада на територията след юни 2007 година. През март 2009 г. международни донори, включително САЩ, Европа и Саудитска Арабия се срещнаха в египетския курортен град Шарм ал-Шейх, като дариха повече от 4 милиарда щатски долара за реконструкция на Газа след 22-та дни на израелска инвазия над територията предишната зима. Въпреки това обещаните средства все още не са достигнали Газа, тъй като международната общност продължава да бойкотира управляващата партия Хамас.

"За да се възстановят къщи, обекти, училища, джамии и други [сгради], се нуждаем от основни строителни материали като цимент, желязо, алуминий, дърво, пластмаса и т.н. Най-малкото трябват цимент и желязо, за да започнем незабавно възстановяване ", каза Салим.

Според местни и международни оценки, израелското нападение над Газа е засегнало десетки хиляди домове, училища, правителствени сгради, джамии и други сгради, частично или напълно разрушени. В резултат на това повече от 51000 жители са бездомни.

"Бях свикнал да живея спокойно с децата си в постоянната ни къща в бежанския лагер Джабалия, но сега живея мизерно в тази палатка, където дори и животните не трябва да преживяват. Молим за помощ, която да ни освободи от този мизерен живот" заяви Махмуд Абу Аланзаин, бежанец и баща на три деца, докато разговаряхме в неговата палатка в бежанския лагер Ал-Раян в северната част на Ивицата Газа. Палатковия лагер бе създаден като временен подслон след края на войната.

Бежански лагер ал-Раян в северната част на Газа.

Стотици семейства в Газа са в ситуация, подобна на Абу Алзаин. Много от тези, чиито къщи са частично или напълно разрушени, са пребиваващи в новосъздадените лагери, апартаменти под наем или у роднини, приятели.

Друга сцена на разрушение в крайбрежния територия е на местните университети. Израелски обстрел бе насочен към Ислямския Университет и селкостопанската част на Университета  Ал-Акса.

"Заради бомбардировките от израелски бойни самолети в сградата на ислямския университет на Газа загубихме важна научна лаборатория. Тази лаборатория използвахме не само за университски тестове, но и за тези от други обществени сектори в Газа, като селскостопански и водни сектори. Извършвахме необходими изследвания за отровни вещества, проверки, които не може да се направят другаде, освен в лабораторията на университета, " обяснява д-р Kамалин Шаат, президент на Ислямския университет в Газа.

През последните седмици, правителството на Хамас предприе широка кампания за премахване на развалините на разрушените сгради. Също така местни инженери, въз основа на идеята, че нуждата е майка на изобретението, са започнали използване на налични материали, като кал, за да възстановят някои съоръжения.
  "Предприехме преместване на останките на съборени сгради в Газа и в опит да поправим някои от щетите да използваме кал. За съжаление досега опитите ни не успяха по технически причини. Една от основните е фактът, че ние не разполагаме с достатъчно пространство за вертикално строителство, освен липсата на много от основните суровини, като например електрически или санитарни материали ", каза д-р Йозеф ал-Манси, министър на строителство в ивицата Газа.

Ал-Манси допълни, че неговото министерство е готово да сътрудничи с всички международни органи в името на възстановяването на разрушенията от войната в Ивицата Газа, но без предварителни условия да се подкопава управлението на Хамас.

"Трябва да имаме пари в ръце за необходимото за започване на възстановяването, така че хората да могат отново да се настанят. Даваме шанс на предприемачи, фирми, институции и страни да дойдат и извършат реконструкциите в координация с нас. За тези, които искат да работят, има много средства за започване на изграждането, но ние отхвърляме всяко политическо изнудване. В последната война загубихме деца, семейства, домовете си и всички ние искаме да живеем в достойнство. "

САЩ и Европейският съюз бойкотират Хамас след като партията дойде на власт след международно мониторирани и признати избори през 2006 година. Пред Хамас са поставени изисквания за признаване на Израел като "еврейска държава", да се откажат от насилието и да приемат предварително договорени споразумения.

Видимо разочарован, изпълнителя Азам Салим казва: "Аз съм толкова нетърпелив да се върна обратно към работата си, чувствам се като някой, който е оставен в пустинята без вода."   Снимки от Рами Алмехари

Рами Алмехари е журналист и университетски преподавател  в ивицата Газа.
 

Джамията Ал-Акса


Особено място в историята на исляма и на арабската цивилизация заема т.нар. „Отдалечена джамия” (ал-масджид ал-акса).Още в Коранът говори за нея ,разказвайки за „нощното пътуване и възнесението „ (ал –исра уа л-ми `радж) на Пророка (Коран ,17:1).
По- късно ислямската религиозна традиция утвърждава цялостната легенда за пренасянето на Мохаммад от „Масджид ал-харам” (Забранената джамия) в Мека до джамията в Йерусалим.
Според преданието, Пророкът бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак, представяно през късното Средновековие ,като кон с човешка глава.Мюсюлманите вярват, че в Йерусалим Мохаммад извършва молитва с Ибрахим (библ. Авраам) и Муса (библ. Моисей)- жест ,който подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с юдео-християнската традиция, както и с останалите пророци до това време.
Според допълващите краткия текст на Корана (17:1 ; 53:1-16) тълкувания, то се извършва с помощта на Джибрил (библ.Гавриил), който предварително е промил гръдта на Мохаммад с вода от извора Замзам. При възнасянето си той среща Адам, Яхя,  Иса (библ.Иисус), Юсуф (библ.Йосиф), Харун (библ.Аарон), Идрис.

Мястото обхваща отделен със стени или урви хълм, висок 30 м - с размери : 462 м на изток, 491 м на запад, 310 м на север, 281 м на юг. На тази зема – Харам аш-шариф –се намират джамията Ал-Акса ,светилището Куббат ас-сахра и Кадам шариф (Благородната стъпка). Първоначално киблата (посоката за молитва) е насочена към него Йерусалим. От древни времена в арабския език словосъчетанието „бейт ал- макдис” запазва едно основно свое значение,а именно – свято място,благословена земя.

Семитските племена – арамеи, канаани,аморити – населявали земите на Бейт ал-Макдис от дълбока древност.
По-късно там ще се настанят вавилоните и асирийците.
Сред народите тогава това словосъчетание не било известно(,а използвали думата „Ябус” - идващо от рода на ябуситите от племе канаан. В по-късни времена името се сменя на наименованието Палестина: „земята на канааните”.В течение на времето за хората живеещи по тези земи Палестина се свързва най-вече с името на един град – Йерусалим. През своята история през тази земя минали и си отишли перси, гърци, римляни (по-късно византийци) ,докато не се стигнело до мюсюлманите. Йерусалим бил превзет по времето на халиф Умар ибн ал-Хатаб (637г.) и остава в арабски ръце до времето на кръстоносните походи, когато заради слабостта на Абасидската държава е превзет(1120г.). Върнат е в мюсюлманските владения от Салах ад- Дин Аюби (1205г.). Мюсюлманите властват до момента, в който не се подписва договор, в който Ал Кудз (Йерусалим) е предаден на фаранджите без земята около Ал месджид ал-Акса. След договора на власт идва владетеля Насър от династията на Аюбидите в Египет, който за няколко години взима Йерусалим и го връща отново на рицарите.
През 1264 г. хауарезмитите - войските на цар Неджмуддин Аюб връщат Йерусалим под мюсюлманска власт. Градът е под властта на мамелюците от 1273г. до 1544 г., когато османските турци завземат Ал Кудз. По-късно ,когато англичаните напускат Йерусалим през 1948 г.(след като Палестина е била тяхна провинция) те ще оставят земя за емигриращите евреи и тогава градът бива разделен на арабска и еврейска част. През 1967г. арабската част е присъединена към еврейскат, заедно с Ал Акса.

Ал месжид ал –Акса е името на целия комплекс около самата джамия : сграда на Джамията, „Скалата” и огражденията.
Ал –Бухари разказва в „Сахих ал- Бухари” (част „Фатх ал –Бари” с.406 -8) интересен хадис, в който е засегната темата за Ал Акса и джамиите,предизвикващ спорове и до днес:
„-Коя е първата джамия построена на земята?
- Ал Масджид ал-Харам (Пророка).
- Още коя?
- Ал Масджид ал-Акса!
- Колко време имало между строежа на двете джамии?
- 40 години...

В „Сунан ал –Нисаи” (с.32-4) се споменава, че цар Соломон е построил джамията Ал Акса. Но тук идва и неточността,защото Кааба –построена от Ибрахим – е с 1000 години приблизително по-рано...Двама учени започват изследвания – Ибн ал-Джаузи и ал –Куртуби и се опитват да дадат свое обяснение – „Ибрахим и Соломон не построили храмовете ,а само ги довършвали...” И до днес този въпрос – кой е построил всяка една от двете джамии е неуточнен.
В същност джамията ал-Акса е на мвстото на храма на Соломон.

1.1 Куббат Ал- Сахрат

Според сведения на Шейх ал –Ислям Ал Масжид Ал-Акса е наименование на целия храмов комплекс.Известно е,че сред местното население Ал-Акса е наричана и Ал Мусалла – Мястото за молитва.Не бива да се казва за целия комплекс това наименование, тъй като Ал Мусалла е сградата построена от Умар ибн ал- Хаттаб в предната част на комплекса и се явява само отделно част. Ал-Мусалла означава място за молитва.

За мюсюлманите това е най-вълнуващото място на света, защото позволявало да се свържат помежду си чрез ориентирането на киблата двата свещени за исляма града – Мека и Йерусалим. Интересна е историята за построяването на храма около Скалата. Халиф Умар завладява Бейт ал –Макдис(Йерусалим). Той поискал разрешение от гръцкия патриарх Софроний да посети храма на Соломон и да издигне джамия около свещената скала.
Идвайки на хълма, където сега е Ал –Акса той забелязва там огромни камари боклуци. Тези наслоения от мърсотии са били причинени от християнското население в района с цел да дразни евреите. Халиф Умар издава заповед да се разчисти мястото. За началото на строежа е запазен един разговор между халифа и негов съветник на име Кааб. Предполага се, че е стигнал до нас в оригиналния си вид :
„-Виждаш ли място, където да построим джамия? - пита халифът.
- Зад Скалата.
- Еврейски син! Мислиш,като евреин! Почни да строиш отпред –за нас е само там.”

Съзнавайки важното значение на Бейт ал - Макдис, халифът построил точно там джамията.
Този акт имал три значения:
1. Стратегическо- от хълма се вижда целият Град и който влиза в него ще види първо извисяващия се храм.
2. Политическо – някога там се издигал Соломоновият храм, важна страница от еврейската история. Освен това мястото било важно и за християните в Града. С построяването на джамията се показва доминацията на Исляма и Халифата и силата на владетеля.
3. Културно – обединителен център за мюсюлманите и утвърждаване на религията, като се има предвид, че Пророк Мохамма с.а.с. се възнася на Скалата.
Халифът построява джамията пред Скалата.
Това е важен елемент в строежа на джамията и традицията на Исляма. Според идеята пред джамията не трябва да има нищо – нужно е празно място, за да не се разсейва молещия се.
По-късно ще се построят и огради, за да се образува двор. Пред джамиите, които са построени в гъсто населени места, задължително се прави дворно място, за да се разграничи светското, човешкото от божественото на храма. Дали е имало застроения над Скалата, както виждаме днес? Не. Нито Умар, нито следващите халифи от Праведните не стигнали със строежите до самата Скала и тя била открита – без дори параван над нея. Чак по времето на омеядския владетел Ал Уалид бин Абдул-Малик бин Маруан е започнат строеж над самата Скала – Куббат ал –Сахра. Той решил да построи върху тези свети земи мюсюлмански храмове, които в архитектурно отношение да са достойни за това местоположение и да издържат на сравнението с християнските църкви, като божи гроб и „Възнесение Христово”.
Той наредил да издигнат около Свещената скала внушителният храм Куббат ас-сахра, започнат през 688 г. и завършен през 691г. Тъй като по това време Мекка била под властта на антихалифа Абдуллах Ибн аз-Зубайр (622- 692), Антиомаядската пропаганда обвинявала Абд ал-Малик, че иска да превърне Йерусалим и неговата Свещена скала в ново място на поклонение, за да измести Мекка. Това обвинение е несъстоятелно, защото едно подобно решение би накарало всички мюсюлмани да се опълчат срещу халифа в момент, когато той се стреми да утвърди своето наследствено право върху престола. Издигнатите архитектурни шедьоври укрепват авторитета на Омеядите, придавайки още по-голямо значение на Светите места в Йерусалим. С други думи, след Муауия халифите разбират, че в името на исляма джамиите трябва да престанат да бъдат големи „къщи”, които будят насмешка в привържениците на другите религии.Ал-Акса няма двор – това е така ,защото той се състои от цялото пространство на Куббат ас-сахра чак до джамията.
Ал-Акса е построена по такъв начин, че централният й кораб да съвпада с центъра на Куббат ас-сахра по оста север-юг. Още от самото начало би могло да се предвиди, че широката джамия на Умар ще бъде заменена на север от Куббат ас-сахра, а на юг от джамията Ал-Акса, която съставлява молитвената зала.
В наши дни целият Харам аш-шариф изпълнява ролята на място за поклонение и молитва. Между мястото Куббат ас-сахра и джамията Ал-Акса са разположени обичайните за дворовете павилиони, малки осмоъгълни монументи, фонтани, както и хазната Куббат ас-силсила, която е дванадесетоъгълна. Освен това разположението на ансамбъла може би е дало възможност на архитекта да оправдае пред очите на мюсюлманите удължената форма на джамията и нейните перпендикулярни на кибла кораби, наподобяващи църковните.

За жалост джамията Ал-Акса е била частично разрушена от земетресения през 747 -748 г, а след това през 777 -778 г. Те унищожили източното и западното й крило. Трите й централни кораба с мраморни колони са единственото автентично нещо, което се запазило. От този момент нататък джамията често е реконструирана и преустройвана от Абасидите (750 –1258), Фатимидите (909 – 1171) и кръстоносците, които я превръщат в кралски дворец в Йерусалим. След превземането на Йерусалим от Салах ад-Дин през 1188 г., той връща сградата в лоното на исляма, като разрушава допълнителните пристройки, направени от кръстоносците. През 1130 г., джамията била намалена до трите централни кораба. По-късно биват добавени по два кораба от всяка страна. Джамията е изцяло съборена и построена наново в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина. Планът на първоначалната джамия, броят на корабите, които е включвала и точното местоположение, което е заемал храмът са обект на оживени разисквания.
Куббат ас-сахра, различавайки се в архитектурно отношение от познатата ни джамия, допринася за това Харам аш-шариф да предизвиква интерес в познавачите и недотам запознатите със строителството на мюсюлманските храмове. Абд ал Малик, чрез него свързал развитието на мюсюлманската религиозна архитектура с византийското наследство. Централната част на Куббат ас.сахра е заета от скалата за жертвоприношение на Ибрахим, която е заобиколена от кръгообразна балюстрада. До сантиметри е възстановено местоположението на византийските църкви с централни планове, като тези на Божи гроб ,църквата „Възнесение Христово” и гроба на Св. Дева Мария в Йерусалим.

Размерите на осемте фасади на Куббат ас-сахрат варират от 20, 33 м. до 20,96 м. дължина за южната страна и 12,10 м. височина. Външната половина е облицована с мрамор, чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца – число, което не е случайно. Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки. Останалите пет стени са прекъснати от прозорци с капандури от подобна керамика. Намиращата се над тях арка е леко начупена.
Куполът е бил идграден от дърво под влияние на византийската традиция. Обикновено има два купола – единият външен, облицован със защитен пласт от олово и мед, за да устоява на природните условия, а другият – вътрешен, украсен с мозайки. Външният купол леко наподобява луковица в долната си част и конус в горната. От своя страна, вътрешният купол, символизиращ небесния свод, е с формата на полукълбо.
Куббат ас –сахра е първият мюсюлмански паметник от този тип, но и първият, използвал всички възможности на византийската архитектура. Съвсем естествено е той да бъде считан за архетип и да служи като устойчив във времето образец не само чрез цялостния си план, но и с целия си набор от елементи. По-късните архитекти в Близкия изток се опитват да разчетат в него тайните на византийската традиция. Той изиграва особено важна роля в развитието на ислямската архитектура.

------------------------------------
Праведни халифи :
1.Абу Бакр ас –Саддик ( 632-634)
2.Умар ибн ал –Хаттаб (634-644)
3.Усман ибн ал-Аффан ( 644-656)
4.Али ибн абу Талиб (656 – 660)
------------------------------------
Кръстоносците- фарандж би трябвало да значи французин, но с течение на времето думата се използва за всички европейци.