Скоро в серия на "До живот" ставаше дума за престъпления срещиу иранци, живеещи в щатите и в управлението бяха дошли майката и сестрата на отвлечено иранско момче. В момент от филма ги дадоха как правят молитвата си, там, насред управлението. Не само че никой не стоеше да ги гледа или да каже нещо (което си е чиста дискриминация), но в същност създателите на филма явно с охота показаха, че и на цяла 1/4 част от света, както са мюсюлманите, се случват някакви неща. И в крайна сметка всички живеят заедно и трябва да проявяват разбиране и търпимост, а не само да декларират разни позиции. Което  си е чста проба многословие.
 
Преди тази серия, в друг американски сериал  Престъпни намерения - серия имаше за предполагаем удар на терористична организация от мюсюлмани. По-точно изпозлуваха така популярната дума напоследък - ислямисти. Само че аз не обичам тази дума, а и тя няма конкретно значение, затова не я използувам. Та - част от екипа замина при предполагаемия водач на групировката, за да го разпита, но човека винаги предугаждаше какво искат от него и до момента дори не се знаеше името му. Шефа на екипа започна общуването с този човек и голяма част от разговорите бяха за Ислям и за Корана - тъй като мюсюлманина правеше всичко от вяра и трябваше да се започне от основите на вярата му.

Може би е глупаво човек да казва, че е научил нещо от филм...Само че според мен едни от най-добрите филми в същност са онези, които ни карат да се замислим или да осъзнаем нещо. Аз, която изучавам ислям от 5 години, преди седмица чак след една от горние серии, осъзнах ИСТИНСКАТА позиция и разликата между тероризъм и военен джихад. Знаех преди, че избиването на невинни, невоенни хора, си е чиста проба теоризъм. Но не знаех принципното раграничение. Но ги осъзнах с помощта на обикновена серия от щатски сериал...Щатски. Дето си мисли, че американците...не знам какво си. Да, но горното, което споменах за сериите, беше от американски сериал.
Спомням си и може би (скоро) няма да забравя това, което шефа на екипа каза на терориста - "Направихте Исляма извинение за тероризма".
Хубаво ми беше, когато осъзнах, че актьорските реплики от филмите бяха правилно подбрани, със знание, а не просто думи. Мисълта ми е, че много хора говорят за ислям, но си личи че са лаици. И е обидно. Защото все пак всеки четвърти е мюсюлманин. Не може да се иска от мюсюлманин да познава това, което (в същност) църквата е създала от донесеното от Христос, а останалите да говорят без знание за една доста разпространена религия.

Спомням си времето, когато се забрадих, хората в Бг, които ме познаваха от преди, бяха поизненадани от външния ми вид. Да не говорим за непознатите, срещаните по улиците. Те все гледат по-различните от тях по улиците. (Чудно кога най-после ще привикнат с различията и ше спрат да зяпат). Приели Ислам от Бг, когато отидеха в САЩ изповядваха религията си спокойно, защото там ги приемаха нормално и дори за тях беше нормално да избереш САЩ религията си или да се забрадиш.
В същност се оказа, че в Англия също лесно изповядват религията, както и в Испания, в Германия, в Швеция, в Холандия. Другите ми познати са в арабски страни - там май е по-сложно...Да се чуди човек.

Джубран Халил Джубран
(1883-1931), писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ



Научих се на мълчание от многословния, търпимост - от нетърпеливия и добро - от недобрия, но колкото и да е странно, аз не изпитвам ни най-малка признателност към тези учители.

Любов, която ежедневено не се възражда, ежедневно умира.

Значимоста на човек не се определя от това, колкото е достигнал, а по-скоро. от това което иска да постигне.

Има три вида хора: високомерни, горди и други. Другите още никога не съм ги срещал.

Рождение и смърт -това са две благородни изражения на доблеста.

Факт - това е безполезна истина.

Забвението - вид свобода.

Желанията - полуживот, равнодушие - полусмърт.

В човека има два човека - единия бодърства в тъмнината, другия спи в светът.

Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

Само немият завижда на многословния.

Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила. Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел. Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.