Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Света на Палестина - новини, култура, събития. Света - новини, култура, музика, събития...Мои размисли - просто няма как човек да дистанцира себе си или собственото си мнение - да се чудя ли на какво се дължи..? Както и да е. Блога си е мой и мога все пак да водя някакви записки. Така де. Ще предпочитам да превеждам материали (в зависимост от времето, с което разполагам) за Палестина и мюсюлманите, защото нишата е голяма и се запълва с лъжлива информация. Не че обичам много държавата България, не я обичам. Но пък обичам родната България и по принцип ме е еня за мнението на хората в нея. Така че ми се ще да има и истината из пространството - а вече кой ще я докосне, как ще я приеме, разбере, какво ще си мисли след това...Не знам. В Корана се казва, че наше задължение е да казваме истината, а резултата не е наша работа...Така си е.
Автор: irshad Категория: Лични дневници
Прочетен: 380364 Постинги: 125 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  3 4 5 6 7 8 9  >  >>
27.07.2009 17:04 - Малко ирония
Малко ирония...Защото ние у дома сме малко пристрастни по отношение на евреите (тук знам, че много хора ще ме нападнат дори само мислено, не защото много обичат евреите, но ей така, за да се почувстват хуманно...:))

Така де, пристрастни, а често, особено в последно време цитираме този виц, който точно последен се е изказал един равин:

Попитали трима духовници - католически, православен и равин кога започва живота. Първите двама отговорили:
- Когато духа влезе в тялото
- В момента на зачатието

Но както е казал равина...!
- когато децата се оженят и кучето умре....
Категория: Лични дневници
Прочетен: 728 Коментари: 0 Гласове: 0
Искам да напиша коментара си преди да се запознаете със статията. Личната ми информация: А. успял да дойде преди 2 години да си потърси работа в Бг, в Газа остават съпругата му Умм Мухммад с четирите му деца. Започва работа тук и праща пари на семейството си. Когато решава да се прибере при тях, Израелските власти му отказват това и го връщат обратно в Бг. Сега той е тук със статут не бежанец без право да се върне там. От него научавам подробности за положението в Газа. Семейството му живее в палатков лагер, тъй като дома им е разрушен през януари. Няма строителство, защото за всичко, което се говореше - помощи, строителство, реконструкция и пр, си остана само до преговорите. И защо? По много причини и главната е, че Израел не позволява в Газа да влезнат помощите, освен от време на време камиони с елементарни комплекти санитарни материали, лекарства и храни от първа необходимост. Ембарго има от две години насам, независимо от войната и края й, ембаргото продължава и в момента. А. каза, че торба цимент в Газа е над 50$ и дори не можеш да помислиш да си купиш...Работа няма. И, както казва той, не стига, че е пълна мизерията – домовете разрушени, няма покъщнина и нормални човешки условия за живот, горещините през деня са силни, прахоляка е навсякъде, но и няма какво да се прави! Може да ви е смешно и да не го разбирате това – скука. Скука – не защото няма какво да правят. Напротив – има и то много – след войната не само аз очаквах, че там е кипи усилен труд за възстановяване. Нищо не кипи. Няма какво да правят. Няма с какво. Нямат пари. Нямат материали. Земята е отровена от бомбите, които саизползувани – бял фосфор, както и радиоактивни елементи. Няма реколта. Ами дори ходят мирни международни активисти да защитават работещите по полето от Израелските войници – смешно...Ами смешно – но и по тях стрелят... Попитах дали семейството на А. не може да излезе от Газа, да дойдат тък, ще помагаме някак. Но и това не може. Не ги пускат. Египет също не пуска... Изпращаме пари понякога в Газа, когато има възможност или някой каже, че иска да прати. Много хора там само на това разчитат. Със сигурност не е живот това и тях ги е срам да получават. Но само това имат.
6 месеца по-късно в Газа - положението е без промяна
  Превод на статията: http://palestinianworld.blogspot.com/2009/07/six-months-later-no-reconstruction-in.html

Умм Найим седи с две от децата си в палатката, в която живеят, откакто техният дом е разрушен през януари. (Rami Almeghari)
Махмуд Абу ал-Анзаин и съпругата му Умм Найим, заедно с трите си деца живеели в двустайна циментова къщa. Не бил дворец, но бил къща. Къщата е напълно разрушена по време на нападенията на Израел над Ивицата Газа през изминалия януари.
От този ден ал-Анзаин (на 32) и неговото семейство живеят в палатка в бежанския лагер al-Rayan в северната част на ивицата Газа. „Както виждате, под горещините на юлското слънце, със страх от комари и змии, ние живеем в тази палатка от 6 месеца без някой да се погрижи за нас” казва ал-Анзаин, облягайки се на дюшека на земята.
Семейстовото Ал-Анзаин е едно от семейства, изселените от северната част на Ивицата Газа, живеещи в бежанския лагер al-Rayan, изграден скоро от местни неправителствеиа организации с общо 93 палатки. Другите семейства спят тук през нощта, други идват за през деня, всеки според полжението, причинено от израелските нападения. В бежанския лагер al-Rayan намират подслон (семейства) от 3 области на северна Газа – тези от бежанския лагер Джабалия, Бейт Лахйа и Шейх Зайед.
„Аз живеех в Block 1 на бежанския лагер Джабалия, преди къщата ми да бъде разрушена от израелски гранати ”, разказва ал-Анзаин. „Безработен съм и получавам само обезщетение на стойност 750 израелски шекела [190 долара]”. Тази сума, осигорена от Palestinian society (Палестинската общност), е недостатъчна за наемане на къща и покриване на другите нужди. „Принуден съм да остана в тази палатка, независимо от трудното положение”, казва ал-Анзаин, предлагайки чаши с Пепси, тъй като той смята, че могат да осигурят повече гостоприемство на гостите си...
И да е по-труден въпроса, Умм Найим е бременна, а един от близнаците трябваше да бъде хопитализиран заради инфекция, последвала предишно заболяване. „Какви грижи мога да полагам за детето, което очакваме?”, казва ал-Анзаин. „Дори кучето не може да понесе подобен живот”.
Палатката на семейство ал-Анзаин включва две части: „всекидневна” , където семейството седи и спи и „спалня”, къето си слагат дюшеците, одеалата и дрехите. До всекидневната има малък ъгъл, който се използва за кухня, с газова печка, един тиган и тенджера. Насреща има „баня” с леген.
Умм Найим, седейки в спалнята в търсене на успокоение от обедната горещина, разказа колко е трудно да отглежда децата си в една палатка. „Мястото не е чисто, навсякъде вън и вътре има много прах”, оплака се тя. „Често не мога намирам достатъчно вода, даже да измия кухненските съдове”. Обясни за постоянния страх, който изпитват децата и съпруга й от змиите. „Животът в тази палатка е непоносим”, каза тя.
С дълбока въздишка, Умм Найим изрича стара палестинска пословица: „Кое те кара да търпиш горчивото? Само това, което е по-горчиво.”
Умм Абдаллах Абу Аита седи в палатката си в лагера al-Rayan, където живее откакто израелската армия разбила къщата й в Block 3 в бежанския лагер Джабалия. Тя е достъчно възрастна, за да преживее първоначалното изселване от Палестина в бежнаските лагери в ивицата Газа и другаде. Наистина, изграждането на 6 нови бежански лагери, всеки с по около 100 палатки, припомня 1948 Nakba, когато стотици хиляди палестинци били принудени да напуснат домовете си и да търсят подслон във „временни” лагери такива като тези. 80% от палестинците в Газа са бежанци от Nаkba или са техни потомци.
Всяка сутрин Умм Абдаллах идва в лагера и прекарва време си с прителката си Умм Хамис, чиято палатка е до нейната, в готвене или раздумка. След залез слънце напускат палатките си и отиват у къщите на роднините си, където нощуват.
---
Абу Нимер Хасан, на 53, покани репортера в своята палатка, където прекарва нощта заедно с 4-те си деца. „Моята къща беше ударена от израелси снаряд на 17 януари в 3 часа през нощта, в околността на Бейт Лахйа”, каза Hаsan. „Двуетажния ми дом беше напълно изгорен.”
Хасан и децата му остават в тази палатка, защото просто нямат друго място: „ Имам женен син, който живее със съпругата си, а моята съпруга спи в къщата на родителите си.”
„Тоа е най-друдното време в живота ми”, каза Хасан. „Може ли да си представите? Уикендите ние всички се събираме от различни краища, където сме пръснати, просто за да се видим един друг и да поприказваме. ”
12 души живеели в къщата на Хасан. „Ние имахме много неща, включително и мебели, но всичко е изгорено”, каза той. Сега цялата им покъщнина е това, което е в палатката им, а именно: няколко мебели, осигурени от местните благотворци, няколко чинии и кухненски съдове.
Изчерви се, добавяйки: „Може ли да си представите, за последните 6 месеца съм лишен от основното си човешко право да живея със съпругата и децата си под един покрив”.
Халед Абу Али, който като член на един местен комитет за услуги в лагера
al-Rayan казва, че все по-трудно е да се грижиш за местните жители, които имат много малко място и собственост: „ Финансовата помощ намаля значително, но изселените хора нямат друг избор освен да изтраят.”
В съответсвие с оценките на местните и междинародните организации, хиляди палестинци в Газа продължават да живеят като изселници след атаките на Израел. Болкадата, продължаваща повече от 2 години, пречи на доставката на строителни материали на цялата територия, а кампаниите за реконструкция, обещани от другите държави, все още не са започнали.
Миналата седмица, международният комитет на Червен кръст публикува дълъг доклад за ситуацията в Газа. Докладът описва влошаващото се състояние 6 месеца след израелските нападения по крайбрежната територия.
„Целта на този доклад е да увеличи предствата за положението и да призове Израел и другите държави да вземат всички възможни мерки да се отворят отново пропусклателните пунктове, така че населението в Газа да спре да плаща цената на този конфликт” - Antoine Grad – завеждащ Червени кръст за Газа. „Това, което аз мога да кажа е - ако ситуацията продължи, то жителите на Газа ще обеднеят повече и все повече хора ще попаднат в бедност и мизерия. ”

Оригинална статия
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1658 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 27.07.2009 10:54
Скоро и на български!

by Deborah Birkett

1. Allah is God.
The great majority of the non-Muslims I meet believe that Allah is a kind of personal name for some kind of small-"g" god, perhaps like Jupiter or Vulcan (gods of the Roman pantheon). I"ve even heard people refer contemptuously to the God of Islam as a "desert god," as if Judaism and Christianity originated in Yankee Stadium or something. The fact is that Allah is simply a compound word made from the Arabic words al (the) and lah, (god): the God. Monotheism -- the belief in a single, supreme, divine creator -- is the central and most important aspect of Islam. (And it"s pronounced uh-LAH, not "Al, uh?") Even most English translations of the Qur"an I"ve seen do not translate the word. I believe it is really problematic and misleading not to translate such a key word for which there is an exact English equivalent.

Along these lines, I"ve taken several Muslims to task for using the Arabic term for God when they"re speaking in English: all it does it serve to confuse those for whom it"s never been made clear that Allah is the same God worshipped by Jews and Christians. Muslims may differ on various points with Jews and Christians, but this is not one of them. You"d never know, though, from the way these groups act with each other much of the time, that they each hold dear the same belief in the God of Abraham, Moses, and of Jesus (for Christians and Muslims) and, for Muslims, of Muhammad. (Muslims accept all the prophets prior to Muhammad, including Jesus. More on Jesus shortly.)

2. The biggest sin is Islam is shirk: "associating partners with God."
Shirk may be generally defined as polytheism, but also includes such things as the Christian concept of a triune God, or the worshipping of anything other than God, whether it"s a human being, any natural/human creation or phenomenon. This tends to create quite a theological abyss between Muslims and polytheists, but also with Christians and certain other religious groups.

You can imagine from this that expressions such as "Holy Mother of God!" give most observant Muslims the theological willies.

3. Muslims don"t believe that Jesus was the son of God.
As mentioned in #1, Muslims accept Jesus (in Arabic, "Isa") as a prophet, and an extremely important one at that. Following from #2, however, they do not accept the Christian belief that Jesus was the son of God (literally or metaphorically), although they do believe he is the son of Mary (in Arabic, "Maryam"). They further believe that at the time of the Crucifixion, another man was substituted for Jesus and made to look like him. Jesus was then raised up, "body and soul" by God into heaven.

This is probably the most significant point of difference between Christians and Muslims. Some Christian theologians and clergy believe that Christians err by placing too much emphasis on Jesus and elevating him to God"s level, but that"s an argument for another time and place.

4. Muslims don"t worship the Prophet Muhammad.
This naturally follows from #2, but, I suspect because of the extreme emphasis on Jesus in much of Christian practice, many assume that Islam parallels this with Muhammad and Muslims. While the Prophet is considered by Muslims to have been the human being with the best character, he is still regarded as a human being, albeit an exceptional one. And while he is regarded as the final prophet of God, he is not the only one. He does not have divine status, although Muslims hold him in the highest regard and are expected and encouraged to try to emulate his habits and characteristics, those being of the highest quality.

Muslims were for years incorrectly referred to as Mohammedans (spelled variously). This has generally become archaic, but you still see it now and then. It"s actually profoundly offensive, since it implies shirk. (And while we"re on it, it"s Muslim, not Moslem, and Qur"an or Quran, not Koran.)

5. Translations of the Qur"an are not the Qur"an.
It"s well-known that something is always lost in translation. For those English speakers who don"t ever expect to read the Bible in Hebrew, Aramaic, and whatever other languages in which its component texts originally appeared, it seems to be accepted that translations of the Bible are all more or less equally valid, although one may have a preferred translation. But only the Qur"an in its original Arabic is considered to be the Qur"an; translations are treated with great respect but are simply not equally valid. Muslims believe that the Qur"an was revealed to Muhammad (who was completely illiterate) by God through the angel Jibril (Gabriel). Muhammad memorized the passages as they were revealed and recited them and shared them with his family and followers. Pre-Islamic Arab culture was predominantly oral, and others ultimately learned and memorized the entire Qur"an; it was not completely written down until after the Prophet"s death.

There have been many, many translations over the 1400-odd years since it was first written down; plenty of them are bad -- a few of them deliberately so in order to discredit Islam. Many poor translations offer little more than the bias and ignorance of the translator. But it"s imperative to remember that any translation is at best an approximation, and it can be very dangerous to make sweeping judgments based on translated verses, especially in isolation.

6. Not all Muslims are Arabs; not all Arabs are Muslims.
There seems to be widespread confusion about this. I suppose that, on some level, it"s understandable: the Qur"an was revealed to an Arab speaker in Arabia, and two of Islam"s holiest sites (the Holy Mosque in Makkah and the Prophet"s Mosque in Madinah) are in what is now Saudi Arabia. But Arab people live in many countries, not just Saudi Arabia, and subscribe to many different religions, not just Islam: Christianity, Judaism, and Druze among them. The most populous Muslim country in the world is not even an Arab country: it"s Indonesia. Only about twelve percent of the world"s Muslims are Arabs. Muslims are nationals of many countries, from India to Sweden to Australia. Anyone who wants to can convert to Islam, and it"s actually only a minority of Muslims who are also of Arab heritage. Also, not all Arab customs are Muslim. All Muslims do not speak Arabic, although prayers are to be said in Arabic, and Muslims are encouraged to learn to read Arabic so that they can understand the Qur"an. And while I would really, really like to believe this doesn"t even need to be said, recent events have proved me wrong: not everyone with brown skin or wearing a turban is a Muslim or an Arab.

7. Culture is not religion.
So much of the oppression and misogyny (female illiteracy, "honor" killing, female genital mutilation, forced marriages, physical abuse, etc.) we hear about in quasi- and pseudo-Islamic countries such as Pakistan, Saudi Arabia, and Iran stems from patriarchal cultural customs and baggage and not from Islam, although it"s always "justified" sixty ways to Sunday with supposed religious dictates and self-serving interpretations of scripture.

If any of these countries actually thoroughly implemented Islam as intended and honored the spirit as well as the letter of the "law," women, for example, would not only have far more rights and freedoms than they currently do in any of these countries, but the behavior of men and the actions of governments would have to change so radically that you would probably not recognize these countries at all. Islamic concepts and requirements are that different from how these countries currently operate.

8. Islam is not a monolith.
It is a large, widespread, rich, and complex religion, with an extremely intricate and sometimes enigmatic scripture, and an estimated 1.2 billion followers worldwide. There is overwhelming diversity within the Islamic world, beginning with the major Islamic subgroups: Sunni Muslims (accounting for around 85-90% of Muslims), Shi"ite Muslims, Sufis, Ismailis, and other small splinter groups. Within these groups there are schools of legal thought; there are four major ones within Sunni Islam alone. Muslims might be born into the religion or convert to it, and this contributes to the diversity within its adherents. It"s absolutely essential not to see any one Muslim, genuine or otherwise, as representative of all Muslims.

The very diversity of Muslims worldwide is one reason the annual pilgrimage (hajj) to Makkah, the birthplace of Islam, is so compelling: every year for over fourteen hundred years, millions of Muslims have united for a few days, putting aside all differences of race, ethnic background, class, gender and language, to participate in a ritual established by the Prophet Muhammad.

9. Jihad does not mean "holy war."
This has to be one of the most damaging, most persistent myths about Islam. The Western media have helped perpetuate this, but there are plenty of benighted Muslims who insist on misapprehending and incorrectly using this term. Jihad, (which comes from the Arabic root word jahada, meaning "to toil, to exert oneself, to strive for a better way of life") is correctly translated as "struggle" or "endeavour," and can easily apply to such things as a student working to earn a medical degree or a group of people raising money to build a mosque. It can apply to the struggle to control one"s temper, or to learn to read and write. Part of my husband"s jihad as a Muslim is the effort it takes for him to get up in time to offer the first prayers of the day, which occur before dawn. It encompasses the idea of struggling or fighting for good or against evil, but that does not necessarily mean with violence, and it certainly does not mean that any crackpot claiming to be Muslim and waving a Qur"an around can decide who is good and who is evil, and start killing people.

There are certain extreme circumstances under which the notion of jihad might encompass aggression or armed conflict, but these are only to be engaged in as a last resort, when all legal, political, economic, social, and diplomatic attempts to defend Muslims and their right to worship, or to combat other severe oppression (and not only against Muslims), have failed. Any kind of military action is, at best, a subset of the concept of jihad. In fact, there is a well-known Islamic saying indicating that any kind of military conflict is the "minor jihad"; the "major jihad" is the struggle to control and improve oneself. Some of the passages in the Qur"an describing battle and aggression (the passages militants often quote out of context to support their agendas) are narrating actual historical events, not advising them as a course of action or a religious duty. They are also offset by many other passages enjoining peace, mercy, goodness, tolerance, patience, forgiveness, compassion, restrictions in warfare, etc. It seems the bin Ladens and "Muslim" militants of the world just haven"t gotten to those parts of the Qur"an yet.

10. Islam does not promote, sponsor, condone or encourage terrorism or murder.
The smear campaign against Islam (during the twentieth century in particular) has been extremely thorough and successful.
Категория: Други
Прочетен: 1233 Коментари: 0 Гласове: 0
Категория: Новини
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове: 1
Мислиш твърде много за миналото и за бъдещето. Хората казват - вчерашния ден е минало, утрешния ден е загадка, а днешния ден е дар. Всеки ден крие нов дар.


Най-често срещаме съдбата си, когато бягаме от нея.

Мислите са като съдбата, приятелю - колкото по-бързо текат, толкова по-неясни стават. Когато се успокоят, отговора се вижда ясно.



учителя Угуей, Кунг Фу Панда

Категория: Лични дневници
Прочетен: 863 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 20.07.2009 12:20
Знам, че има много негативни мнения наоколо и човек често се дистанцира от тях - не че е много доволен или щастлив, но все пак всеки се стреми да докосне хубавото,  позитивното...Ние не сме душевни кошчета за боклук.

Както знаем казаното, което важи и тук - да, ама не.

Всеки ден виждаме, усещаме и чувстваме обратното.

Някой ще каже - като не ти харесва тук, отиди другаде...
Не е това изхода и този, който би казал горното много добре го знае.

Спомням си преди време големия ми син си купуваше слушалки за МР3-та от един щанд, но ми омръзна бързо, защото трябваше да давам пари по 3 пъти седмично. Чашата преля, когато идвайки си с нови слушалки, до у нас се бяха повредили. Разбира се, проверявах дали не е той ги повредил...В повечето случаи не беше. Отидох лично и ествествено - все едно им плащат големи пари - продавачката отказа да ме свърже със собственика. Обясних й случващото се, тя естествено каза, че не може да ми помогне, отговорих, че знам това и че по тази причина искам да говоря с шефа й. Тя се ядоса и каза - като не ти харесва стоката ни, не купувай от нас.

Подобни случаи ги има много - и в моето ежедневие и във вашето...Продавачки постоянно ни пращат да пазаруваме от другаде, щом "не ни харесва" тяхната стока! Като че ли това е въпроса - дали ни харесва или не.

Отивам миналия ден да пусна няколко препоръчни писма. Заставам на гишето, служителката взима пликовете, вика колежката си и започват да дискутират нещо по програмата си, което няма общо с мен. Чакам най-търпеливо (!). След 7-8 минути дойде "моя ред" (опашка от чакащи нямаше). Започна да им лепи стикерите, акто междувременно разказваше някаква случка на колежката. Когато започна да ги вкарва в програмата видя, че не са до България...и каза - ама те били международни!...потвърдих. Продължих да чакам, докато тя отлепи старите и сложи нови стикери. Пак започна да въвежда адресите, докато стигна до едното писмо с адресат "United States" и повика колежката с  въпроса - това Великобритания ли е? Колежката се позачуди и каза, че не знае. Тогава попитаха мен и отговорих, че това е САЩ, а Великобритания е United Kingdom. Приключвайки с въвеждането служителката възкликна - Ох, аз не ви попитах дали с предимство или само регистрирани...
Така де, иначе беше много приятна на вид млада жена. Както и колежката.

Минавам покрай щанд, на който облсужват жена. Продавачката държеше моблиния си с рамо, за да може да говори, докато "обслужва" и си "чуруликаше" през цялото време...

Инсталирвам втори компютър с Нет миналия ден - първия сме свързали преди около 2 години. Идват момчетата и като стана време да плащам се оказа, че вече има инсталационна такса (за която не са ме предупредили и когато пуснахме първия комп, нямаше) 15 лева, както и по 0.50лв/метър за кабел...

На другия ден компа се напълни с вируси и се обадих на фирмата с нет-а. Обасних, че съм махнала кабела и съм изчистила вирусите, но когато включа кабела един вирус се задейства. Попитах за подробности и служителката ми отовори - ние не сме антивирусна! За щастие разговора ни беше чут от един от админите, който ми помогна. (Само да поясня - преинсталирах и пр и сега вс е наред..., както и хубава антивирусна).
Преди години, когато се вързах за Интернет за 1-ви път, служителите ми сложиха антивирусна и когато се прокраднеше вирус, идваха и оправяха всичко. Имам приятелка, сис админ в провайдер фирма и това и беше част от работата - ходеше и "чистеше" компютрите на проплакалите клиенти.

Да казвам ли, че покрай последните две бури - преди една и две седмици, нямахме Нет заради изгоряли или не знам какво си суичове и рутери, по 26-27 часа.

Заставам на щанд за щраусово месо. Питам продавачката дали в суджука им наистина няма сланина (мюсюлманка съм и семейството ми, не ядем свинско, а не стига, че е вредно, ами го пробутват във всички колбаси и навсякъде...). Тя ми отговори няколко пъти и то много убедено, че е чисто щраусово. Позачудих се, защото то е постно месо. В този момент отвътре излезе друга служителка и каза - в суджука има 5% сланина!

Мога да пиша още. Естествено. За съжаление.
Какъв е изхода?

Мисля си понякога дали не трябва да се прави IQ тест на хората задължително всяка година и да се отделят да живеят на различни места..Май ще е по-спокойно. Шегувам се, разбира се - това няма да оправи нещата. Пък кой знае...?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1089 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 17.07.2009 13:11

Категория: Други
Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове: 0
Pregnant Muslima murdered in German court by Nazi scum image
Inna lillahi wa inna ilayhi raji"un انّا للہ و انّا الیہ راجعون



An extremely tragic and disturbing news out of Dresden, Germany. Sister Marwa al-Sherbini was stabbed to death in a German court, she had sued her Neo-Nazi attacker after he insulted her for wearing the hijab. Her husband was also stabbed and "accidently" shot my the cops. Via Suite 101 :

 

Dr. Marwa Sherbini was a star pupil at her Alexandria School, El Nasr Girls’ College (EGC), one of the oldest and most prestigious educational establishments for girls in Alexandria. Her personality and academic achievements led to her selection as Head Girl of the school before she joined the Faculty of Pharmacy at Alexandria University, graduating in 2000 with flying colors. After she got married to Elwy Okaz, a researcher at the Max Planck Institute, she moved with him to Germany.

Marwa Takes her Son to Play in the Park

In a Dresden park, Marwa took her 3-year old son Mostapha to play. A German man, probably piqued by her headscarf, insulted her and called her a terrorist. She filed a case against him in German courts. When she won the case and the court fined him 750 Euros for having abused her, he appealed against the verdict.

Marwa Stands in Dresden Court to Give Evidence

As Marwa stood in court on July 1st, 2009, to give evidence, the 28-year old man took out a knife and stabbed her 18 times. Present were her son and her husband, who ran to rescue her. But the assailant stabbed him 3 times. A German security officer in court shot the husband in the leg probably mistaking him for the assailant. The husband Elwy Okaz, who was scheduled to defend his Ph. D. thesis in genetic engineering in a couple of weeks, lapsed into a coma and was taken to hospital suffering from serious injuries to the stomach and liver.



European state media has been trying to sweep this story under the rug while spinning it as an isolated incident. wonder where all the femenists went. Make no mistake about it, the murder of Marwa al-Sherbini, was the end result of the mainstreaming of Islamophobia, promoted by Judeofascists(like the Mossad midget in the last entry) and their shabbos goyim followers i.e. Neo-Nazis(BNP, Vlaams Belang, Geert Wilders etc) with whom they have formed an allience. They are responsible for her murder, and it my sincere hope inshallah, and each one of these sub-human bastards are dispatched in a similar manner. Had the killer been a Muslim, I can guarantee it would received widespread coverage along with usual "call to arms" over "Islamization" via "Eurabia" conspiracy theories.

Whether its Jewish supremacists and/or white supremacists, let us reflect on this quote by the late El-Hajj Malik Al-Shabazz :

"There is nothing in our book, the Qur"an, that teaches us to suffer peacefully. Our religion teaches us to be intelligent. Be peaceful, be courteous, obey the law, respect everyone; but if someone puts his hand on you, send him to the cemetery. That’s a good religion."

Amen to that. No integration or assimilation with murderous Nazi and fascist scum. Fry the vermin in gas chambers round the clock.
Категория: Новини
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове: 0

 Забрадена мюсюлманска майка бе жестоко убита в съдебна зала в Дрезден, Германия. Убиецът е същия нападател, който е бил в съда за обжалване на € 780 глоба за обида към жертвите на ислямския хиджаб (воала, с който се покрива главата – бел.пр.)..

Маруа Ал-Шербини, 32-годишна египетянка, живееща в Германия, бе намушка смъртоносно няколко пъти в залата на съда в присъствието на германската полиция.

Тя живее в Германия от години с мъжа си, египетския академик Елуи Али-Оказ.


Бременна в трети месец майка не е единствената жертва - Оказ, съпруга й, също беше наранен в опитите си да я предпази от ножа и в момента е в критично състояние в Дрезден Колидж болница.

Престъплението се случи на 1 юли, точно преди Ал Шербини да даде доказателства за скорошно дискриминационно отношение към нейния хиджаб. По време на нападението други стоящи там също бяха ранени и полицай дал изстрел. Убиецът, идентифициран само като Алекс В., вече е предмет на разследване от германските полицейски сили.

Докато някои служители настояват да не се отнася този престъпен акт към факта, че г-жа Ал-Шербини е забрадена мюсюлманска жена в германското светско общество и да се приеме, че той няма нищо общо с преследването срещу мюсюлманите в Германия, то други казват, че този инцидент е показна извадка на открита враждебност към чужденци и мюсюлмани в Германия.

Отбелязва се, че този инцидент идва ден след като германския министър на вътрешните работи
Wolfgang Schaeuble поиска разбиране към германската интеграционна политика в речта си, която той произнесе в Египетския Кайро университет, като посочва, че анти-демократичните идеи в мюсюлманските общности трябва да бъдат премахнати.


Категория: Политика
Прочетен: 1203 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.07.2009 12:21
Всеобща декларация за правата на човека

 

Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г.

 

Преамбюл

Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,

Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,

Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с ООН всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,

Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,

Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят чрез просвета и образование да съдействуват за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

 

Член 1

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2

Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

Член 3

Всеки има право на живот, свобода и сигурност на личността.

Член 4

 

Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робство и търговия с роби са забранени във всичките им форми.

Член 5

Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.

Член 6

 

Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.

Член 7

 

Всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да е дискриминация на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.

Член 8

Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

Член 9

Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Член 10

Всеки човек има право при пълно равенство на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 11

 

1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване неговата вина в съответствие със закона в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.
2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може също така да бъде налагано наказание, по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Член 12

 

Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

Член 13

 

1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

Член 14

 

1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
2. Това право не може да бъде ползувано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на ООН.

Член 15

 

1. Всеки човек има право на гражданство.
2. Никой не може да бъде произволно лишен от гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

Член 16

 

1. Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

Член 17

 

1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
2. Никой не трябва да бъде произволно лишаван от своята собственост.

Член 18

 

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Член 19

 

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 20

 

1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
2. Никой на трябва да бъде принуждаван да участвува в дадено сдружение.

Член 21

 

1. Всеки човек има право да участвува в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
2. Всеки човек има право на достъп при равни условия до обществените и държавните служби на своята страна.
3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Член 22

 

Всеки човек като член на обществото има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.

Член 23

 

1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
2. Всеки човек без каквато и да е дискриминация има право на равно възнаграждение за равен труд.
3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.
4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Член 24

 

Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

Член 25

 

1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
2. Майките и децата се ползуват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

Член 26

 

1. Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдействува за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на ООН за поддържане на мира.
3. Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.

Член 27

 

1. Всеки човек има право свободно да участвува в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участвува в научния напредък и да се ползува от неговите постижения.
2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

Член 28

 

Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

Член 29

 

1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност.
2. Всеки човек при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото призвание и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на ООН.

Член 30

Нищо в тази декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

Категория: Политика
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове: 0
Министър призовава към заселване на евреи в палестинските територии на Израел http://palestinianworld.blogspot.com

Minister calls for Jewish takeover of Palestinian areas in Israel

Jonathan Cook, 6 юли 2009

Миналата седмица жилищният министър на Израел призова към пълно разделяне между еврейското и арабско население на страната, когато разкри планове за преместване на големи маси фундаментални религиозни евреи в северния район на Израел, за предотвратяване на това, което той нарича "арабски преврат" в района.

Ариел Атиес каза, че счита за "национална мисия" да се водят ултра-ортодоксални евреи -- или Харедим, с отличителните за тях официални дрехи в черно и бяло -- в арабски области, и обяви, че той ще създаде в севера първото изключително Хареди градче.

Новата колониална кампания, според Атиас, е планирана да поднови предишни неуспешни усилия на държавата да „юдаизира” или са създаде еврейско мнозинство в северната част на страната, където е силно арабска.

Анализатори казват, че съобщението е обезпокоителна индикация за това, че Харедим, които обичайно са неприятелски настроени към ционизма поради тяхното стриктно четене на библията, са бързо вербувани за юдаистичния проект в Израел и Окупираните Палестински Територии (ОПТ).

Атиас, от ултра-ортодоксалната партия Shas, използва модел вече успешно развит миналото десетилетие на Западния бряг, където Харедим, групата с най-висока раждаемост в Израел, е била насърчена да се обособи в отделни села, които са завзели набързо големи части от палестинските район.

Няколко кмета от северните градове в Израел са призовали Атиас да им помогне "да запазят" еврейството на техните общности по подобен начин, като засилят присъствието на Харедим за увеличаване числеността на евреите на север.

Атиас обяви новото си желание в четвъртък, когато говори на Израелската адвокатска конференция в Тел Авив по време на дискусия на плановете за поземлената реформа. Той каза на делегатите: "На всички сърцата ни може да кървят, но аз смятам, че е неблагоприятно [за евреи и араби] да живеят заедно."

Неговият приоритет, каза той, е да се предотврати "разстилането" на арабски граждани, които представляват един пета от населението на страната и са тясно ограничени в техните собствени претъпкани общности, в два северни района, Галилея и Уади Ара.

Споменавайки Галилея, където арабските граждани са малко мнозинство от населението той каза: "Ако тръгнем с положителна оценка на това, което имаме досега, то ще загубим Галилея. Популации, които не трябва да се смесват, се разпространяват там."

Атиас разкри също така, че кметовете на няколко северни града, където арабските граждани били започналите да се заселват в съседство с еврейски общности, са го питали как могат "да спасят" градовете си.

Единия, Shimon Lankry, кмет на Акра, където имаше между-комуналните сблъсъци миналата година, се срещна с министъра само миналата седмица."той каза: „Докарайте група от Харедим и ще запазим града”, каза Атиас.

"Той ми каза, че арабите живеят в еврейски сгради и евреите вече не живеят там."

Харедим имат висока раждаемост -- приблизително осем деца на жена -- това е два пъти над показателите за раждаемост при мюсюлманското население и е все по-често забелязван факт като полезно демографско оръжие за задържане еврейско мнозинство в Израел.

Коментарите на Атиас създадоха незабавно порицание от арабските законотворците в Израел. Мохамад Баракеш, ръководител на комунистическата партия каза в популярния израелски уеб-сайт Ynet: "Расизмът се разпространява из правителството и министър Атиас е закъснява да го представи."

Ключовата инициатива, предложена от Атиас, е разкриване на голям град Хареди с 20 000 къщи, въз основа на съществуваща малка общност на Хариш в Уади Ара, район близо до Западния Бряг.

Хариш е създаден в началото на 90-те години от жилищния министър по това време, Ариел Шарон, като част на огромно заселническо движение в Израел и ОПТ. Хариш и дузина селища, познати като "звездните точки" бяха построени на Зелената Линия -- границата до преди-1967 между Израел и Западния бряг -- като начин за намаляване на неговата политическа важност.

В същност повечето от общностите бяха разположени в плътно населени с араби области и не успяха да привлекат израелци.

Цезар Яхудкин от Bimkom, група плановици на Израелски градове, критикуват плана на правителството като казват, че целта на Хариш е да заеме голяма обвивка на земя в Уади Ара, за да предотврати "естественото разрастване" на арабските околности. "Хариш е привлекателна възможност за бързо развитие, защото инфраструктурата на голям град е вече на изградена," каза той.

Атиас каза пред Израелската адвокатска Асоциация, че Harish е съществен начин за спиране на "нелегално арабско разширяване" и че Харедим са „единствените, които могат да живеят там”.

Израелските медии разкриха две седмици по-рано подобни планове на Шимон Гапсо, кмет на Горен Назарет, еврейски град, основан преди 50 години в района на Галилея, за да ограничи растежа в съседния арабски град Назарет.

Той заяви, че следващата година ще бъдат изградени 3 000 дома за Харедим за увеличаване на еврейския контрол в града, възприет като стабилно място за преселване на араби от Назарет и околните села, отчаяно нуждаещи се от място за живеене.

Строгите ограничения при планиране на арабските общности означават, че има няколко места, където арабски граждани могат да строят законно и са изключени от стотици еврейските селски общности чрез комисиите за проверка, каза Яхудкин.

Гапсо, който се идентифицира с Yisrael Beiteinu Party на външния министър, Авигдор Либерман, е протестирал срещу "демографската заплаха", която представлява движението на араби, заселващи се в Горен Назарет.

Той каза наскоро пред израелските медии: "Като гражданин на Великия Израел, аз считам, че е по-важно заселване на Галилея, отколкото на Юдея и Самария [в Западния Бряг]... аз настоявам заселниците да дойдат тук."

Около 600 ултра-ортодоксални семейства вече са се записали за да живеят в новата част на Горен Назарет, която има подкрепата на Ели Яшаи, вътрешен министър и водач на Shas.

В свързана юдаистична кампания, Nefesh B "Nefesh, едната от основните организации, които водят еврейски имигранти в Израел, през декември представи програма за предлагане на финансов стимул на новите имигранти, които се заселват в северен Израел.

Jonathan Cook е писател и журналист, работи в Назарет, Израел. Последните му книги са Israel and the Clash of Civilisations: Iraq, Iran and the Plan to Remake the Middle East (Pluto Press) и Disappearing Palestine: Israel"s Experiments in Human Despair (Zed Books). Посетете уебсайта му www.jkcook.net.

Оригиналната версия на този материал се появи в The National, публикувана в Абу Даби.
Категория: Политика
Прочетен: 1161 Коментари: 0 Гласове: 0

Хийам (Hiyam), тийнейджърка от Газа, беше убита, докато помагала

Rami Almeghari пише от окупираната Ивица Газа, Live from Palestine, 5 юли 2009

image

Роднините на17-годишната Hiyam Abu Ayish са пред тялото й в моргата на болницата ал-Акса в Газа ден, след като тя беше убита при Израелска атака, 3 юли 2009. (Hatem Omar/MaanImages)


Четвъртък, нормален следобед, като всеки друг в селото Johr al-Deek, централната част на ивицата Газа. «Приготви се и аз ще дойда с теб на зъболекар след половин час», спомня си думите на 17 годишната си дъщеря Хийам, Салим Абу Айиш.

 

Малко по-късно всичко се променя. «В 5.30часа Израелска граната падна върху дома на брат ми», разказа бащата на посетителите, дошли да изкажат съболезнованията си за дъщеря му в дома им в петък. Гранатата ранила племенника и Салим Абу Айиш се втурнал да му помогне.

«Казах на Хийам да ми донесе ключовете от колата от спалнята», каза Салим Абу Айиш. «Изведнъж друга граната удари моята стая, убивайки Хийам мигновено, а шрапнели се забиха в тялото й. Аз бях ранен от няколко шрапнела в гърба и врата».

Две Израелски гранати са паднали върху семейната къща на Абу Айиш в село Johr al-Deek, точно на север от бежанския лагер ал-Бурейж и на 1.5 киломентра от границата с Израел. Шрапнелите са ранили тежко Хусам Абу Айиш, 21 годишния братовчед на Хийам и по-леко са ранили бащата и сестрата на Хийам, Науал. Часове след атаката Израелската армия отрече всякакво участие и твърдеше, че атаката е в резултат от изстреляни мини от палестинци. Но по-късно в четвъртък Израелската армия промени становището си, признавайки факта, че Палестински цивилни са били ударени «случайно» от Израелската армия, която е обстрелвала Палестински стрелец в района.

Въздъхвайки дълбоко, опитвайки да бъде твърд в мъката си, Абу Айиш си припомня дъщеря си: «Обикновено се шегуваше, беше активна, добре възпитана и усмихната. Никога не можех да откажа на молбите й. В четвъртък, деня, в който душата й отиде на небето, тя ме беше помолила да й донеса диня, но нейната съдбата беше по-бърза от мен. Два месеца по-рано ме беше помолила да й донеса огърлица и й купих една», си спомня той.

 

«Хийам ми беше повече от сестра», са думите на Емад, 24 годишния брат на Хийам. «Тя беше различна от другите ми 5 сестри. Точно час преди да умре, тя се чудеше кога ще се оженя». Емад си спомня думите й: «искаме да празнуваме сватбата ти, братко». В замяна на тези приятни спомени, Емад сега има само една снимка на сестра си с ранено лице, направена с мобилен телефон.

«Идваше по всяко време у нас, децата ми се радваха, когато чуваха смеха й, тя носеше радост у нас», спомня си Салех Абу Хаджаж, зет на Хийам.

 

«Тя беше от най-добрите ми ученици», казва Джамал ал-Набахин, учител в Девическата Гимназия Кайсария, където Хийам е завършвала. «Тя беше много активна и понякога много весела. Смъртта й е голяма загуба и дано тя почива в мир».

Махмуд ал-Айди, баща на Рагда, приятелка на Хийам и съученичка, си спомня, че двете момичета си говорили по телефона малко преди падането на гранатите. Когато чула какво се е случило с Хийам, Рагда припаднала, «тя не можеше да повярва, че Хийам е убита».

 

Ум Джихад, майката на Хийам, отрони само няколко думи: «Дано Господ държи отговорни тези, които убиха любимата ми дъщеря».

През Декември 2008 и Януари 2009, Израел извърши масови бомбардировки и инвазия в Извицата Газа. За 22 дни Израелските атаки отнеха живота на повече от 1400 Палестинци, голяма част от които цивилни. Преди и след атаките Израел поддържа строга блокада на крайбрежната територия, правейки живота на 1.5 милионното население непоносим.


«Няма къде да отидем», каза бащата на Хийам, «дори и да искаме, блокадата ни пречи да си поправим дома, защото няма строителни материали. Ситуацията е ужасно трудна, и нямаме думи да изразим продължаващата агония».


Rami Almeghari е журналист и университетски преподавател в Ивицата Газа.

Категория: Политика
Прочетен: 1309 Коментари: 2 Гласове: 0
Това видео трябва да се разпространи колкото се може повече. Има 11 000 Палестински затворника, много от тях без надежда, други от година без да са виждали семействата си. Израел надминава САЩ по изтезания на затворниците и бруталност. Как мислите, че САЩ се учат как да изтезават?

Greta Berlin
Free Gaza Movement
357 99 284 102
www.freegaza.org
www.flickr.com/photos/29205195@N02/

Категория: Политика
Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.07.2009 20:33
Събота, 2009, Юли 4 Електорално стадо     Ако не сте овце, гласувайте!     imageМасов вот може да разбие мръсния сценарий на партиите



Мартин Карбовски

Хората се делят на две - с кауза и живи мъртъвци. Днес с изненадваща болка в гърдите трябва да признаем, че повечето българи са посърнали като мъртъвци. Просто нямат кауза, нямат житейски проект, нямат план, нямат мечта, нямат думи, енергия и мисъл какво искат и какво трябва да се случи. Българите са се оженили за една жена, която се казва Апатия. Заедно с това обаче са притеснени - какво става, какво става, питат се трескаво и новините не им харесват.

Изборите също са два вида. Едните са демократични, другите винаги са полудемократични. Тоталитарни да са, пак са
избори. Утрешните избори, казват, са предрешени. 123 секции в Турция и 3 в Гърция. Паднаха черните печати за незаконно пребиваващите лица с български паспорти в Турция. Това са последните новини. Някой се опитва да печели дузпа от трибуните. Това е усещането на българите. И до днес те си мислеха, че всичко е обречено. Но нищо обречено няма.

При приемането на всяка една държава в Евросъюза е имало икономическо и политическо разочарование. У нас то е национално. Имаме безсилното и неприятно усещане, че държавата се разпада. Демокрацията води до събития, които разграждат, корозират националното съзнание. Българите днес са най-самотната и прецакана нация на планетата. Уникално състояние.

Но не всичко е обречено. Има един незаобиколим фактор. Всяка партия си прави сметките за активност между 30 и 40 процента. Трябва днес да помолим българите да обърнат внимание на елементарната математика. Престанете да пъшкате и да се оплаквате, сякаш робството е неминуемо.

Хванете се за числата и мислете

Всичко друго е за апатичните овце, в които сме на път да се превърнем.

Ето я елементарната математика. Ако една партия взима 15 на сто от гласовете при 30% избирателна активност, то при двойно повече гласували същата партия едва ще събере 7%. Сметката е кръчмарска, но в нея кръчмарят е нацията, не партиите. Партиите днес си правят сметката без кръчмаря. Всеки техен сценарий ще бъде разбит, ако излезем да гласуваме. Това досега не сте го чували. Всички повтарят, че нищо не зависи от вас. Ако повярвате в това, то ще се превърне в истина.

Електоратът на Доган, от който всички вече се плашат, не е способен на чудеса. Той просто вярва на лидера си и го харесва дори когато той говори ненормални работи. На чудеса са способни тези, които утре излязат да гласуват. Даваме пример с Доган, защото той е най-обсъжданият. Но дори да приемем, че някъде е писан сценарий за утрешните
избори, трябва да разберем, че същият сценарий не струва нищо, ако активността е над 50%. Разберете това и им объркайте сметките. Системата за гласуване е сменена и по-добра отпреди. Няма да има загубени гласове. Изберете си кауза. При други народи разочарованието е майка на нови каузи.

У нас разочарованието е като погребение - все едно няма връщане назад.

Знаем, че ви се интелектуалничи и отстрани изглежда смешно. И едната партия говори за българския народ, и другата говори същото, но партиите се мразят така, сякаш народите са два. Но народът е един, поне така казват. Същият народ може да направи чудеса. Същият народ трябва да направи ясно разделение кой го е лъгал досега и кой още не го е лъгал. И не е задължително да ни излъжат отново. Наистина моментът е критичен. Излезте бе, маскари! Излезте и им покажете, че не сте тълпа, марди, рая и прочие стадо. Върнете си държавата, за която казват, че била в Европейския съюз. Държавата си личи по хората. Другото е география за начинаещи.

Утре ще се разбере колко струвате. Най-недоволният и нещастен народ ще бъде с ясната диагноза - жив ли е, или не е жив. Едно е да си недоволен и жив, друго е да си недоволен и мъртъв. Разликата е като неудобна гарсониера и тесен в раменете гроб. От това зависи дали утре децата ви ще се върнат, или ще тръгнат да стават не-българи. Само от това зависи - нуждаем се от доказателство, че сме живи. И че не сме толкова глупави. Излезте, казвам ви, мамка ви и народ!

Мартин Карбовски

Източник Снимката е от тук
Категория: Политика
Прочетен: 1064 Коментари: 0 Гласове: 0
01.07.2009 01:30 - Limp Bizkit помляха

Limp Bizkit помляха
2009-06-30 14:49:00

image От: Елена Пенева
elena.peneva@dnes.bg

Казват, че когато една банда се върне към корените си и най-старите си албуми, тя е загубила вдъхновение в настоящето и отчаяно търси вратичка към преоткриването на бъдещето.

В този смисъл събирането на големите банди за серия концерти, без да свирят нов материал, е начинът самоизяждащата се музикална индустрия да отложи стремителното си падение надолу по време на кризата.

Решихме, че сме много по-отвратени и отегчени от поп музиката, отколкото един от друг“, отсякоха Limp Bizkit и изкъртиха публиката на серия концерти из цяла Европа.

Вчера бяха и в България на Rock the Balkans, където свириха след Skre4, Manga, Saga и Queensryche.

Концертът им, включващ всички хитове от ранната им дискография и няколко от последните два албума, едва ли ще ни помогне да закрепим настоящето, и след кризата да станем едни по-праведни фенове в бъдещето.

Със сигурност обаче ни показа, че е имало едно по-добро минало, и ни върна в него с енергията на експлодираща машина на времето.

Концертът на бандата беше толкова зрелищен, задъхан и мощен, че ако някога някой е имал каквито и да било емоционални преживявания, които свърза в музиката в края на 90-те, с бума на неометъла у нас, с алтернативните партита, на които сме влизали без лични карти и с разтуптяните сърца на всяка песен, то вчера за 2 часа последните 10 години и усещането за реалност се изпариха.

И нямаше никакво значение дали са важни Bizkit като група, дали ни е кефила музиката им, колко е абсурдна смесицата на лайна преди тях, колко е абсурдно и повторното им събиране в редицата с Biohazard, Fate No More, Spice Girls, Take That...

image

Важното беше, че в залата имаше няколко хиляди фенове, дошли, за да се срещнат с Фред Дърст, Уес Борланд, DJ Lethal. А както каза Фред, и тримата на сцената бяха там да срещнат тях.

Малко след 22:00 часа на сцената прозвучаха първите акорди на "My Generation". Последваха "Show Me What You Got", "Break Stuff", "My Way", "Nookie". И всичко се случваше като насън. Погото, потните момчета с червени шапки, крещящите момичета с тесни потничета и смъкнати панталони. Фред, подскачащ и кършещ се на сцената с типичните си движения, тътенът на цялата зала, която крещи с цяло гърло всяка дума от всяка песен.

Моментът, в който извадиха на сцената 10 души от първите редици, и всички заедно с Фред пяха, прегръщаха се и поне отстрани изглеждаха най-щастливите фенове в целия свят в точно тези 2 минути.

Тишината и тъмнината, в която в чест на Майкъл Джексън (Michael Jackson) звучи смехът от "Thriller". Бисовете "Behind Blue Eyes" и "Rollin"". Последната "Take A Look Around", на която Фред казва: “Искам всички да седнете” и няколко хиляди човека сядат на земата, след което едновременно скачат като изстреляни от удара на касата, светването на прожекторите, акорда на китарата.

image

Последният припев. Виковете и еуфорията в очите на всеки един в залата, благодарността в погледите на всички от бандата.
Категория: Музика
Прочетен: 986 Коментари: 1 Гласове: 0
<<  <  3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 380364
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031