Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Света на Палестина - новини, култура, събития. Света - новини, култура, музика, събития...Мои размисли - просто няма как човек да дистанцира себе си или собственото си мнение - да се чудя ли на какво се дължи..? Както и да е. Блога си е мой и мога все пак да водя някакви записки. Така де. Ще предпочитам да превеждам материали (в зависимост от времето, с което разполагам) за Палестина и мюсюлманите, защото нишата е голяма и се запълва с лъжлива информация. Не че обичам много държавата България, не я обичам. Но пък обичам родната България и по принцип ме е еня за мнението на хората в нея. Така че ми се ще да има и истината из пространството - а вече кой ще я докосне, как ще я приеме, разбере, какво ще си мисли след това...Не знам. В Корана се казва, че наше задължение е да казваме истината, а резултата не е наша работа...Така си е.
Автор: irshad Категория: Лични дневници
Прочетен: 272494 Постинги: 125 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>

<a href="http://mkaragyozov.blogspot.com/2009/08/blog-post.html">Блогът на Мариян: Новият брой на сп. &quot;Ново време&quot;</a>

Тъй като в региона на Близкия изток са съсредоточени голяма част от енергоресурсите (ок. 70% от световните запаси на петрол и ок. 50% от тези на газ), които човечеството експлоатира, всички големи сили имат свои интереси там. Периодично избухващите прояви на насилие поддържат траен интереса към страните, разположени в района. За да разберем актуалните събития в Палестина, е нужно да се върнем и малко назад в историята.
В началото на 16-ти век османският султан Сюлейман Великолепни завладява Светите земи. Когато избухва Първата световна война, тези райони все още са под контрола на османците. Тъй като Империята се включва във войната на страната на Централните сили Германия и Австро-Унгария, техните врагове от Антантата и особено Великобритания, се опитват да организират арабско въстание в тила на Османската империя, като в замяна обещават на арабите, че ще им позволят да създадат своя независима държава. С мисията за вдигане на въстание е изпратен прословутият Томъс Лоурънс – Лорънс Арабски. Обещанието пък за независима арабска държава дава сър Хенри МакМейхън, британският висш комисар за Египет и Судан.
Паралелно обаче тече и друг процес.
Провокиран от аферата „Драйфус” във Франция, в която офицер от еврейски произход е обвинен несправедливо в шпионаж, един австро-унгарски журналист – Теодор Херцел – създава ционизма или модерния еврейски национализъм. Идеите си Херцел излага в публикуваната през 1896 г. книга „Еврейската държава. Опит за съвременно решаване на еврейския въпрос”, в която твърди, че, за да са сигурни срещу посегателства, евреите трябва да създадат собствена държава. Първоначално текат преговори с британското правителство да отпусне земя в Уганда, но предложеният от англичаните размер (9800 кв. мили) не удовлетворява ционистите. Постепенно отпадат и другите обсъждани варианти, сред които и Аржентина, и действията им се насочват към колонизиране на Палестина (1).
На 2 ноември 1917 г. в писмо до лорд Ротшилд, лидер на британската еврейска общност, външният министър Артър Джеймс Балфур заявява, че Великобритания ще създаде еврейски национален дом в Палестина при условие, че няма да бъдат засегнати правата на вече съществуващите там общности. В този момент евреите в Палестина са ок. 60 000 души или 5% от цялото население, а изведнъж се оказва, че живеещите там 95% араби са просто „другите общности”! (2)
Видно от горното, обещанията, дадени едновременно и на араби, и на евреи, не могат да бъдат изпълнени безконфликтно. Всъщност през цялото време, докато бушува Първата световна война, текат англо-френски консултации (до към края на 1916 г. в тях участва и Русия) за разпределяне на османските територии в Близкия Изток. Така е договорено Ливан и части от Сирия да бъдат включени в зоната на френския мандат, а Палестина и Йордания – на британския (3).
На конференцията в Сан Ремо през 1920 г. Великобритания получава мандат върху Палестина и Трансйордания (4).
Постепенно увеличаваща се имиграция на евреи към Палестина започва скоро да носи неприятности на англичаните – от една страна – конфликти на местното арабско население с пришълците и британската администрация, а от друга – евреите възприемат стратегия на терор срещу палестинските араби и британските военни и цивилни власти.
Разбира се, прав е създателят и първи премиер на Израел Давид Бен Гурион: „В историята няма пример, в който един народ отваря портите на своята страна не поради необходимост, а поради това че народът, който иска да дойде, е обяснил своето желание да направи това” (5). Поради това е логично, че арабското население опитва да оказва съпротива. Срещу селища на заселници са организирани атаки.
През 1936 г., в отговор на предложението за подялба на територията на Палестина на две части, избухват стачки и бунтове срещу англичаните, които продължават с различна интензивност до 1936 г. Тези събития са известни като „Великото арабско въстание” (6).
Друг водач на съпротива срещу ционисткото движение и британската власт е Иззеддин ал-Касам, сирийски ислямистки шейх, който действа главно в селските общини. Той насърчава селяните да възродят основните принципи на ислямската вяра (7).
Друг известен с мрачна слава арабски лидер е Хадж Амин Ал Хусайн - мюфтия на Йерусалим, председател на Върховния мюсюлмански съвет на Палестина, лидер на палестинското освободително вижение срещу британската окупация (1917 – 1948 г.). Участва в яростни антиционистки протести. Тъй като се обръща с молба за помощ към Хитлер, е заточен от британските власти (8).
Втората световна война представлява истински хаос – докато еврейски бригади се бият рамо до рамо с британски части срещу нацистите, други евреи воюват със средствата на тероризма срещу английската администрация в Палестина. Според някои изследователи – например израелският историк Том Сегев (в книгата му „Седмият милион”) или пък ултраортодоксалната активистка Рут Блау - идеята фикс за Палестина и влагането на много усилия за завладяването й, не е позволило да бъдат спасени много евреи в Европа, които попадат в ръцете на нацистите (9). Същевременно други ционистки водачи като В. Жаботински смятат, че гоненията на нацистите срещу евреите обслужвата каузата на ционизма и не се свенят да преговарят с тях.
В Палестина са сформирани редица еврейски групировки и милиции, като най-известните от тях са ”Селфер Толдот Ха Хагана”, прочута само като „Хагана” („Отбрана”), която организира „Нощта на влаковете” (взривена е ж.п. мрежата) и „Нощта на мостовете” (взривени са всички мостове по границите). По-късно „Хагана” прераства в редовната израелската армия.
Друга известна организация е „Лохамей Херут Израел” („Израелски борци за свобода”, известни още като „Лехи” или „Бандата на Щерн”, по името на водача й Абрахам Щерн, убит от британската полиция през 1942 г.), които се отцепват от „Иргун”. Милицията „Иргун Цвай Леуми” („Национална военна организация”) е основана от Владимир (Зеев) Жаботински, по-късно оглавена от Менахем Бегин. През 1946 г. наградата за главата му, обявена от английското правителство, е 50 000 щатски долара – една баснословна за времето си сума. Емблемата на „Иргун” е ръка, стискаща пушка, на фона на картата на Палестина и Трансйордания, и с надпис „Само така.” Организацията е отговорна за над 200 атентата срещу британски и арабски представители. Най-важните от тях са: убийството на британския комисар сър МакМайкъл; взривяването на британската щаб-квартира в хотел „Цар Давид” в Йерусалим на 22 юли 1946 г. (над 90 загинали); януари 1948 г. - Хайфа (22 убити) и в хотел „Семирамида” в Йерусалим (пак 22 убити); Елияху Хаким и Елияху бет Зюри на 6 ноември 1944 г. ликвидират лорд Мойн; убийството на 17 септември 1948 г. на граф Фолке Бернадот - специален пратеник на Генералния секретар на ООН Тригве Ли (10).
Според британски доклад само през октомври 1947 г. са убити 127 и ранени 133 британски войници (11). По данни на Норман Финкелщайн за периода след Втората световна война до създаването на Държавата Израел (15 май 1948 г.) еврейските терористични организации извършват средно по средно 20 атаки месечно (12).
Обезкървена и фалирала от войната, с по-сериозни грижи в самата метрополия и внимание, отвличано от процеса на деколонизация по цялата империя, Великобритания решава да се изтегли, а ООН приема план за разделяне на подмандатната територия и за създаване на 2 държави – еврейска и арабска. На 29.10.1947 г. е приета Рез. 181 на Общото събрание на ООН. Тя предвижда подялба в следното съотношение: въпреки че израелското население е безспорно по-малко, то получава 54% от територията; 45% са предвидени за арабската държава и 1% за Йерусалим, който е обявен за свободен град под международен контрол (13). Според този план за разделяне между Газа и Западния бряг на р. Йордан съществува тесен териториален коридор, който ги свързва. След войната от 1948 г. и завладяването на нови земи от Израел, тази ивица е унищожена и оттогава Газа и Западния бряг са изолирани една от друга територии.
Трябва да се отбележи, че през 40-те години броят на евреите достига 475 000 души, т.е. те съставляват 35% от населението на Палестина, но притежават едва 7% от земята (14).
Въпреки плана за разделяне, кръвта продължава да се лее.
При разговор с английски офицер, който казва, че в бъдещата държава населението араби-евреи ще е поравно, офицер от „Хагана” отвръща, че „няколко добре организирани кръвопролития ще ни избавят от арабите” (15).
По-известни кланета, извършени от ционистки банди, са в Дауайма, в Абу Шуша (70 убити); Сахила (70-80 убити); Лод (250 убити); най-прочуто е това в Дейр Ясин, западно предградие на Йерусалим, на 5 км. от крепостта. Клането се разиграва в нощта на 9-ти срещу 10-ти април 1948 г., като със сигурност са убити над 100 души, предимно жени, деца и стари хора (16).
Само през лятото на 1948 г. са извършени около 40 подобни насилия.
От декември 1947 г. – ноември 1948 г. са прогонени над 750 000 палестинци, което представлява между 2/3-ти и 80% от населението към онзи момент. 60 000 души напускат Хайфа, процъфтяващото пристанище Яфа (днес предградие на Тел Авив) – 50 000. През юли 1948 г. 70 000 палестинци са прогонени от домовете им в Лида (близо до Тел Авив, понастоящем селището на иврит се нарича Лод и там е разположено международното летище на Израел „Бен Гурион”) и Рамле в най-големите летни горещини без храна и вода. Стотици умират. Това е известно като Маршът на смъртта (17). През април 1948 г. влиза в действие „Планът "Далед". Той разрешава разрушаването на палестинските села и прогонването на местното население извън държавата. За 7 месеца ционистите разрушават 531 селища, а 11 града са опразнени от арабските им жители (18).
На арабски език тези събития са познати като ан-Накба (Катастрофата), а според известния израелски историк Илан Папе може да се говори за преднамерено етническо прочистване. Дори и да приемем, че това е пресилено твърдение, все пак мащабите на прилагане на сила и последвалото го разместване на население са респектиращи (19).
Основания да се твърди, че случилото се е нарочна политика на израелските лидери дават дори думите на Давид Бен Гурион от дневника му: „Не е възможно да извършим масово прогонване, без прилагане на сила, зверско прилагане на сила.”
На 15 май 1948 г. е провъзгласено създаването на Държавата Израел. Провокирани от неравното разпределение на територии, както и от факта, че не е създадена и арабска държава, арабските му съседи нападат Израел.
Многократно е изтъквано, че е арабската агресия е опит младата еврейска държава да бъде заличена от картата. Основания за съмнения в достоверността на подобна теза дава фактът, че повечето арабските държави току-що са получили независимостта си и нямат боеспособни армии (Ирак е независим от Великобритания от 1930 г., Египет – от 1936 г., а Сирия и Ливан добиват суверенитет от Франция през август 1945 г; Трансйордания се отделя едва през 1946 г. от Британската империя, но единствената й реална въоръжена сила е „Арабският легион”) (20). Арабските сили общо са около 35 - 55 000 бойци, вкл. най-боеспособната част - „Арабският легион” на „Глъб паша” (Джон Глъб в действителност е английски офицер) и „Народното опълчение на Хадж Амин ал-Хусейн”, а израелските – между 93 – 100 000 (21). Да, арабските страни, нападнали Израел са пет, но числеността на контингентите им изглежда така: Египет – 8 – 10 000 души, Трансйордания – 4 – 5 000, Сирия – 3 -4 000, Ирак – 2- 4000, а ливанските бойци са едва 1 – 2000 души (22).
Според различните данни сред израелските бойци има между 26 000 (23) и 50 000 (24) ветерани от Втората световна война, множество ветерани от милициите с богат боен опит. Израел разполага с танкове, артилерия и авиация, а враговете му – не. За финансиране на войната само евреите от САЩ осигуряват 50 млн. долара (25), като по това време Израел се радва на подкрепата и на САЩ, и на СССР, който организира доставки на оръжие чрез Чехословакия.
На 11.12.1948 г. с Рез. 194 на ООН е провъзгласено правото на връщане или компенсации за бежанците. Приемането на Израел в ООН през 1949 г. е свързано с условие за изпълнение на Рез. 194. В периода 1949 – 1967 г. са гласувани 19 резолюции на ОС на ООН, потвърждаващи правото на завръщане. Досега Рез. 194 е потвърдена над 110 пъти от различните органи на световната организация.
Множество от тези бежанци търсят подслон в Газа, която, заедно със Синай, през 1948 г. е предадена от англичаните на Египет. Както правилно отбелязва Робърт Фиск, дългогодишен британски кореспондент за Близкия изток, днес 80% от жителите на Газа не са с произход от Газа, а са бежанци (26).
През 1949 г. с всяка арабска държава поотделно са подписани споразумения за прекратяване на огъня, като Йордания окупира Западния бряг на река Йордан.
След като Египет обявява, че национализира Суецкия канал, Великобритания, Франция и Израел го нападат на 29 октомври 1956 г. и Израел окупира Газа, но на 5 ноември, натискът на САЩ и ООН спира израелците и огънят е прекратен. На 7 март 1957 г. Израел предава територията на умиротворителите на ООН. По време на т. нар. Шестдневна война, започнала с изненадваща израелска атака на 5 юни 1967 г., Израел окупира целия Синайски полуостров и Газа, завладява Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан, плюс сирийските Голански възвишения. Оттогава, според международното публично и хуманитарното право, Израел е окупационна сила и носи отговорност за тези територии. След войната Йом Кипур от 6 октомври 1973 г., с американско посредничество Египет и Израел подписват мирен договор през 1979 г. В 1982 г. Израел върна на Египет Синай, но запази Газа (27).
Борбата на палестинците, започнала през 60-те години от Организацията за освобождение на Палестина (28), минала през Първата Интифада от декември 1987 г. доведе до споразуменията между ООП и Израел от 1993 г. от Вашингтон и Осло. Съгласно тях Газа трябва да бъде временна столица на палестинската автономия. През 1994 г. израелските войски се изтеглят от Газа, но няколкото хиляди израелски заселници остават. В статия, публикувана в „Гардиън”, професорът от Оксфорд Ави Шлаим твърди, че в Газа през 2005 г. има по-малко от 8000 еврейски заселници и 1,4 млн. местни жители, но заселниците контролират 25% от територията, 40% от плодородната земя и лъвския пай от така важните в района на Близкия изток оскъдни водни ресурси (29).
През лятото на 2005 г. израелският министър-председател Ариел Шарон предприе изтегляне на заселниците, но въпреки това, Израел продължава да носи отговорностите на окупационна сила съгласно Женевските конвенции, тъй като контролира ефективно достъпа по суша, въздух и море; вноса и износа; частите му могат да навлизат в Ивицата Газа когато пожелаят. По причина на безпрецедентната по мащаб и осъдена от международната общност блокада, наложена от Израел, английският писател Джон Бъргър нарече Газа „най-големия затвор на света” (30).
Блокадата беше факт още преди ХАМАС (31) да спечели състоялите се през януари 2006 г. избори за Законодателен съвет на палестинската автономия. Гласуването беше определено от международните наблюдатели като свободно и проведено без нарушения. Израел обаче отказа да признае това демократично избрано правителство, настоявайки, че ХАМАС е терористична организация.
В 5-те избирателни района в Газа, Хамас печели 15 от 24 места (62.5%) (32).
Така стигаме до въпроса - защо се получи тази ситуация?
Въпреки че призна Израел още през 1988 г., ООП не получи нищо в замяна. ФАТАХ (33) от дълго време ръководи палестинските дела, което доведе до известно изхабяване на кадрите й и, по израза на Н. Финкелщайн, „монументално корумпиране”. Умерената политика на отстъпки, водена от ФАТАХ, не доведе до нищо – колонизацията на Западния бряг продължава, строят се нови израелски селища; контролните постове, стената и бариерите правят пътуването на десетина километра разстояние ад и многочасова сага (34). Въпреки множеството преговори и мирни конференции, на които се обещаваше създаване на палестинска държава – в Осло, Уай плантейшън, Кемп Дейвид, Анаполис – нищо конкретно не е направено. Палестинците, живеещи в разкъсани парчета земя, смятат, че никога не са били по-далеч от реализацията на мечтата си за собствена държава. Всичко това автоматично укрепи позициите на ХАМАС.
Колективното наказание, на което са подложени жителите на Газа, също не можеше да има за следствие нещо различно от този изборен резултат. Лишена от камиони с продоволствие, без гориво, без електричеството, Газа, останала на студено и гладна, е изненадващо, че гласува едва 60% доверие на ХАМАС.
Подобно и на други радикални движения, с приближаването си до властта ХАМАС започна да променя своята политическа програма в дух на умереност. От безкомпромисна отрицателна позиция в Хартата си, Движението за ислямска съпротива започна да се приближава към прагматичното приемане на идеята „две държави за два народа”. През март 2007 г. ХАМАС и ФАТАХ сформираха правителство на националното единство, което изрази готовност да преговаря за дълготрайно примирие и спиране на огъня с Израел (за 20, 30 или даже и 50 години, но в границите на еврейската държава отпреди 5 юни 1967 г.) (35). ХАМАС предложи решението да бъде в съответствие с резолюциите на ООН, което де факто значеше мълчаливото признаване на Израел.
ХАМАС дори приеха начело на правителството на националното единство да застане д-р Салам Фаяд, който като водач на листите на партията „Третият път” на парламентарните избори през януари 2006 г. спечели около 3% (36).
Използването на етикети като „ислямски фундаменталисти”, „радикални ислямисти” и други подобни по отношение на ХАМАС често ни кара да забравим, че при общ процент на християните в Палестина 8-12%, според Владимир Чуков около 30% от членовете на ХАМАС са християни. За Газа този процент не е 30%, тъй като там само 1% от населението са християни. Един от убитите лидери на движението, Тито Месауд, също е християнин, а наличието на палестинци-християни в челните места на съпротивата срещу Израел неведнъж е било причина най-висшите ръководители на ХАМАС да изразяват уважението си към източното православие. Това е така, защото, за разлика от повечето ислямисти, които се борят за създаването на халифат за цялата умма, основна цел на ХАМАС е извоюване независимостта на Палестина (37).
Израел обаче отказа всякакви преговори с правителство, което включва ХАМАС, и продължи старата игра "разделяй и владей" с двете враждуващи палестински фракции. Чак падането на правителството на националното единство подбуди ХАМАС през юни 2007 г. да завземе властта в Газа. Властта в Западния бряг обаче остана в ръцете на Фатах.
Междувременно Израел отхвърли и саудитския мирен план от март 2002 г., които все още стоеше на масата. Саудитският престолонаследник Абдулла предложи и всички 24 страни членки на Лигата на арабските държави одобриха план, който предвижда отстъпки, дори по-големи от тези, с които основните играчи в международните отношения са съгласни и са закрепени в резолюциите на ООН. В замяна на пълно израелско изтегляне този план предлагаше не само безусловно признаване на Израел, но и „нормални отношения с него” и призоваваше не за „правото на завръщане” (потвърдено десетки и стотици пъти от международния закон) на палестинските бежанци, а просто за „справедливо разрешаване” на проблема с бежанците. Коментатор на либерално-левия израелски вестник „Хаарец” отбеляза, че саудитският план е бил „изненадващо сходен с това, което (Ехуд) Барак твърди, че е предложил преди две години” в Кемп Дейвид (38). Коментарът на Н. Финкелщайн е красноречив: „Ако Израел наистина се стремеше към пълно изтегляне в замяна на нормализиране на отношенията с арабския свят, саудитският план и неговото единодушно одобряване от Лигата на арабските държави би трябвало да бъде приет с еуфория. Всъщност след един ефимерен период на увъртане и мълчание, той бързо бе пуснат в „дупката на паметта” (39). Тази арабска мирна инициатива беше подновена през 2007 г.
Не бива да се забравя, че работата на ХАМАС беше ограничена и от факта, че петима министри и 29 народни представители на движението са арестувани от израелците, включително и Абдел Азиз Дуейк, председател на Законодателното събрание на Палестина. В затвора са и 27 местни лидери на организацията (40).
Освен това, условията на живот в Ивицата са ужасяващи. Професорът от Колумбийския университет в САЩ Едуард Саид описа Газа така: „Това е най-ужасното място, на което някога съм бил. Изключително мрачно място, заради отчаянието и мизерията, в които хората живеят. Не бях подготвен за лагери, които са много по-зле от всичко, което съм видял в Южна Африка” (41). Джон Дугарт, специален пратеник на ООН за човешките права в Окупираните палестински територии, който е южноафриканец, изказа подобно мнение (42). Сара Рой, изследовател от Харвард, „най-достойният за доверие авторитет по проблемите на Газа” (43), говори за „систематичен икономически регрес” (44). В подкрепа на това становище недвусмислено говорят статистическите данни – БВП на глава от населението в Газа през 2000 г. е 1300 – 1500 долара, докато през 2003 г. това ниво е 898 щатски долара. Днес дори е още по-ниско (ок. 600 долара). Този показател за Западния бряг съответно е 1100 долара. С подобен доход Газа се намира на 4-то място отзад-напред по икономическо развитие в света (45).
По времето, когато про. Алек Ещайн прави своите изчисления, в Газа плътността на населението на квадратен километър е 9.5 пъти по-висока от тази на Западния бряг. При 1 482 000 души на площ от 360 км.2, средната гъстота е от 4117 д./км.2. Това я превърща в най-гъсто населената зона на света! За сравнение, на Западния бряг живеят ок. 2 535 000 д. на 5800 км.2, което е равно на гъстота от 433 д./км.2 (46).
При тези условия на живот голяма популярност на ХАМАС спечели и неговата широкомащабна благотворителна, образователна и социална дейност.
Важно е да се отбележи, че блокадата предизвиква рухване на социалния ред. Обратно на прокламираната си цел – да разклати доверието на гражданите в избраното от тях правителство – блокадата превърна жителите на Газа в заложници на ХАМАС, понеже те станаха зависими за ежедневното си физическо оцеляване от разпределяните от властта хуманитарни помощи, продоволствие и гориво.
Моментът за войната от декември 2008 г. – януари 2009 г. беше прецизно избран.
Израелската армия желаеше да възстанови доверието в себе си, разклатено от не особено успешната война с Хизбула в Ливан от лятото на 2006 г. Политиците пък желаеха да демонстрират твърдост в навечерието на предсрочните общи избори за парламент.
Тъкмо в този отрязък от време се създаде властови „вакуум” в САЩ – президентът Джордж У. Буш вече нямаше думата в САЩ, а пък новоизбраният президент Барак Обама чакаше официалното си встъпване в длъжност на 22 януари.
За 8-те месеца до началото на тази война в Газа Израел създаде Национална дирекция за информация. Според британския вестник „Обзървър” дипломати, групи за натиск, блогове и еврейски асоциации още в началота на войната започнаха да разпространяват получените от тази дирекция грижливо подготвени съобщения: че ХАМАС нарушава условията на споразумението за примирие; че целта на Израел се състои в защита на своето население; и че израелските въоръжени сили правят всичко възможно, за да не причиняват щети на гражданското население (то обаче няма голям избор предвид ограничената територия, която обитава) (47). Израелските пи-ари постигнаха забележителни успехи в разпространявето на тези послания. Думата отново има израелецът Ави Шлаим: „Но, все пак, в същността си, тази пропаганда е куп от лъжи.” (48). Според Ехуд Барак, израелският министър на отбраната, операция „Закалено олово” е подготвяна поне от 6 месеца (49).
Кой кого провокира?
В статията си „Кой ще спаси Израел от самия него", преведена и публикувана у нас от Центъра за близкоизточни изследвания, Марк Ле Вин изтъква, че дори и дясно-центристки израелски разузнавателни организации признават израелските провокации като причина за конфликта. В доклад от 31 декември 2008 г. на „Информационния център за разузнаване и тероризъм”, озаглавен „Доклад на разузнаването за шестте месеца примирие", се споменава, че „ескалацията и нарушаването на мирното споразумение" са започнали, след като Израел е убил шестима членове на ХАМАС на 4 ноември без никаква провокация и след това, на следващия ден, е поставил цяла Газа под обсада.
Според съвместно проучване, извършено от университета в Тел Авив и европейски университет, това отговаря на модела, според който израелското насилие е причина за прекратяването на 79 % от мирните споразумения след избухването на Втората Интифада (септември 2000 г.), в сравнение със само осемте процента за ХАМАС и други палестински фракции (50).
Освен това, раждането на ХАМАС става не без знанието и подкрепата на израелските и йордански специални служби, защото по този начин в лицето на ислямистите се създава конкурент на светския арабски национализъм; също така се подкопава доверието във ФАТАХ, и светските леви формации като Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП) и Демократичния фронт за освобождение на Палестина (ДФОП). Единственият палестински университет, създаден с непалестински средства, е Ислямският университет в Газа, който стана „крепост” на ХАМАС. Наличието на голям брой израелски агенти в палестинските редици дава възможност на Израел във всеки един момент да си осигури, ако му е необходима, провокация. Ракетният обстрел на „Касам”-и беше отразен в медиите като нарушение на примирието (вж. по-долу), без да се обърне внимание на действията на израелската авиация и убийствата, причинявани от нея. Или както записва в дневника си Моше Шарет, вторият израелски премиер, след разговор с „бащата на Израел” Давид Бен Гурион – „трябва да се научим да провокираме арабите така, че те да ни провокират.”
Цифрите говорят сами по себе си: за три години след изтеглянето от Газа от ракетен обстрел са загинали 11 израелци, но за трите години от изтеглянето на Израел (2005-2008 г.) израелската армия е убила в Газа 1700 палестинци, включително 222 деца (51).
За пример могат да послужат данни и от Втората интифада (след септ. 2000 г.) - на 16 декември 2001 г. палестинците обявиха пълно прекратяване на огъня. „ХАМАС” и „Ислямски джихад” го спазват. Израелският премиер Шарон иска само 1 седмица примирие, но палестинците прекратяват огъня за 3 седмици (точно 21 дни). За това време обаче израелците убиват 24 палестинци. Друг случай е когато „ХАМАС” прекратиха атентатите за 6 седмици между 4 август и 18 септември 2002 г. Точно в този интервал Израел уби 75 палестинци - мирни, невъоръжени граждани (52).
В изследването си „Властелините на Земята” израелските автори Идит Зертал и Акива Елдар представят дълъг списък на убийства на палестински активисти, както и други провокации, извършени от Израел, които са били причина за палестински насилствен отговор, включително и атентати (53). За съжаление, българските медии отразяват само отговора й, но не и самата провокация.
Конкретно в случая на операция „Закалено олово” от декември – януари в Газа, всички медии „забравиха” за сключеното по-рано примирие. На 19 юни 2008 г. с посредничеството на Египет представители на ХАМАС и Израел договориха примирие, което предвиждаше три основни точки: спиране на огъня между страните; удължаването му с още няколко месеца за Западния бряг и Израел да вдигне блокадата на граничните пунктове на Газа. Макар насилието чувствително да намаля, Израел не спази условията на споразумението за вдигане на блокадата, като продължи да налага колективни наказания като спиране на електричеството и водата; ограничи достъпа на камиони с гориво, храна, медикаменти и хуманитарни помощи.
Въпреки че 30 жители на Газа бяха убити от израелски огън, а десетки други починаха от блокадата по време на това „прекратяване на огъня”, ХАМАС се стараеше да спазва примирието. Според изявлението на един от лидерите на ХАМАС, въпреки нарушенията, те са си мълчали „от уважение към египтяните”, които посредничеха при договарянето на примирието (54).
Израелските действия
Вследствие на израелските въздушни удари, 4000 сгради бяха напълно разрушени, а поне 12 000 – сериозно повредени. Това даде основние на редица анализатори да заговорят за повторение на доктрината „Дахия” – тази тактика беше приложена през 2006 г. по името на южния квартал на Бейрут, където се намираше щабът на Хизбула. Доктрината се състои в унищожаването на цял квартал или село, при положение, че някой стреля по Израел оттам (55).
Медийното отразяване на конфликта показваше само „ислямския фундаментализъм”, но факти като писмото на бившия върховен сефарадски равин Мордехай Елиаху до Олмерт, в което заявяваше, че няма „никаква духовна забрана да се избиват безразборно мирни граждани по време на евентуална офанзива срещу Газа, целяща да предотврати изстрелването на ракети” (56).
Бихме могли да кажем, че представянето на процесите в българските медии беше еднопланово. Например, когато се говореше за подкрепата, която арабски режими оказват на ХАМАС, малцина отчитаха, че управляващите в арабския свят имат проблеми с ислямистите в собствените си страни и се боят от ислямски радикализъм не по–малко от Израел.
От своя страна пък Жорж Корм пише: „По всичко изглежда, че ислямският фундаментализъм допада на Израел – на първо място, защото ликвидира единствената сериозна претенция срещу създаванета на еврейската държава, идваща от страна на арабския светски национализъм, и на второ, защото руши още по-дълбоко Ливан и останалите арабски държави. Освен това, ако в Близкия Изток се създадат държави на религиозен принцип (сунитска, шиитска, друзка, алалуитска, християнска), нима вече някой би могъл да оспори съществуването на еврейската държава?” (57).
Всичко това показва нуждата от смели лидери и за арабите, и за израелците, които да имат решимостта да предложат траен и справедлив мир на народите си.

1. Вж. Майкъл Шапиро – „100-те най-влиятелни евреи на всички времена”, Енциклопедия – класация, С., Издателство „Репортер”, 1994 г., стр. 48 - 53
2. Вж. Майкъл Шапиро, op. cit., стр. 109, 251. Сходни са данните и за 1919 г. - 533 000 араби (90.3%) и 57 000 (9.7%) евреи – вж. Евгений Примаков, „Анатомия на близкоизточния конфликт”, „Наука и изкуство”, С., 1980 г., стр. 21
3. Вж. Пиер Ренувен, „Първата световна война”, С., „Кама”, 2003 г., стр. 55, под линия; Чуков, Владимир, „Арабският Близък Изток и Централна Азия”, С., „Изток – Запад”, 2006 г., стр. 255
4. За целия период на Първата световна война, преговорите с арабите, споразуменията Сайкс – Пико и конференцията в Сан Ремо вж. „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, Патрис Тушар, Кристин Бермон – Буске, Патрик Кебанел, Максим Льофевр, под общата редакция на Патрис Тушар, С., „Кама”, 2005 г., стр. 432 - 433
5. Норман Финкелщайн е независим изследовател и университетски преподавател, потомък на родители, оцелели от Холокоста. Спечелил си е славата на обективен анализатор, който не пести критики и срещу Израел. Вж. http://www.normanfinkelstein.com/article.php?ar=10&pg=4, 18 юни 2009 г.
6. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 256 - 257
7. Вж. „Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, С., ИК „Рива”, 2007 г., стр. 198
8. Вж. „Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, op. cit., стр. 435; Чуков, Владимир, op. cit., стр. 257
9. Корм, Жорж – „Разпадането на Близкия Изток 1956 - 2004”, С., „Меридиани”, 2005 г., стр. 295; Чуков, Владимир, op. cit., стр. 258
10. Общо за еврейските терористични групи вж. Брус Хофман, „Тероримът днес”, С., ИК „Плеяда”, 1999 г., стр. 10, 59 – 68 и цитираната там обилна литература; „Енциклопедичен речник по история. Светът и България 1900 – 2003 г.”, Даниел Вачков, Валери Колев, С., „Еквус арт”, 2003 г., стр. 61, 66-67, 222, 537; Корм, Жорж, op. cit., passim; „История на тероризма от Античността до Ал Кайда. Под редакцията на Жерар Шалиан и Арно Блен”, ИК „Леге Артис”, 2005 г., стр. 246 – 248; Интересен портрет на фигурата на М. Бегин рисува Евгений Примаков - „Близкият изток на сцената и зад кулисите”, „Форум „България-Русия”, С., 2007 г., стр. 330 - 331; специално за „Иргун” вж. Майкъл Шапиро, op. cit., стр. 289 – 291; Чуков, Владимир, op. cit., стр. 258
11. Василис К. Фускас - „Конфликтни зони. Външната политика на САЩ на Балканите и в Близкия Изток.”, С., „Арго Пъблишинг”, 2005 г., стр. 102
12. Вж. http://www.normanfinkelstein.com/article.php?ar=10&pg=4, 18 юни 2009 г.
13. Корм, Жорж, op. cit., стр. 213
14. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 260
15. Евгений Примаков, „Анатомия на близкоизточния конфликт”, „Наука и изкуство”, С., 1980 г., стр. 23 – 24
16. http://www.deiryassin.org/, 18 юни 2009 г.
17. We're not celebrating Israel's anniversary, http://www.guardian.co.uk/world/2008/apr/30/israelandthepalestinians, 18 юни 2009 г.
18. Пак там; Чудесен обзор на тези трагични събития и на постиженията на т. нар. „нови израелски историци” (Бени Морис, Ави Шлаим, Илан Папе и др.), признаващи палестинските страдания вж. у Ерик Руло, „Израел пред своята история”, „Монд дипломатик”, май 2008 г., год. 5, бр. 5 (43), стр. 22 – 23; също и прекрасната и обширна статия на Доминик Видал „Преразглеждане на експулсирането на палестинците” (Dominique Vidal, The expulsion of the Palestinians re-examined, http://mondediplo.com/1997/12/palestine, 21.06.2009 г.
19. До обявяването на независимостта на Израел (14 май 1948 г.) израелската агресивност принуждава 250 хил араби да напуснат домовете си (вж. Христина Мирчева, „История на международните отношения в най-ново време”, кн. І „СОФИ-Р”, С., 2002 г., стр. 441). Впоследствие бягат още близо 600 хил. палестинци, като 200 000 от тях през зимата и пролетта на 1948 г. След обяваването независимостта на Израел напускат още 200 000 души, с което общият брой бежанци за периода 1947 – 1949 г. надхвърля 800 000 човека (вж. Мирчева, Христина, кн. І, op. cit., стр. 446 – 447). След Шестдневната война (юни 1967 г.) са прокудени още 1 400 000 човека, от които 350 000 души, живеещи от 1949 г. в Газа. В бежански лагери там са настанени 580 000 човешки същества (вж. Христина Мирчева, „История на международните отношения в най-ново време”, кн. ІІ „СОФИ-Р”, С., 2003 г., стр. 280). Според различните оценки понастоящем бежанците, заедно с техните потомци, са между 4 700 000 – 6 500 000 д. (вж. „Фигурите на бежанеца” в „Поредица миграционни и бежански политики”, съставителство и научна редакция – Анна Кръстева, НБУ, С., 2006 г., стр. 197 - 208 и особено таблиците на стр. 199). Ерик Руло, op. cit., стр. 22 – 23; Dominique Vidal, op. cit. Вж. също и класически изследвания, поместени на http://www.mideastweb.org/index.html; други интернет-референции: http://alnakba.org/index.htm, http://www.badil.org/, http://www.palestineremembered.com/, http://prc.org.uk/, http://www.un.org/unrwa/ .
20. „Оксфордска история на 20. век”, Съставители – Майкъл Хаурд, Уилям Роджър Луис, С., КИК „Труд”, 2000 г., стр. 297, 300; също и Морис Ваис, „Международните отношения след 1945 г.”, С., „Кама”, 2004 г., стр. 49
21. „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, op. cit., стр. 436
22. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 260; Според „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, op. cit., стр. 436, общата численост на арабските армии възлиза на 40 000 души, „практически без опит в модерната война”.
23. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 257
24. „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, op. cit., стр. 434
25. Майкъл Шапиро, op. cit., стр. 187
26. Robert Fisk, „Why bombing Ashkelon is the most tragic irony”, „Independent”, 30 December 2008; или на български – Робърт Фиск, „Защо бомбардировката на Ашкелон е най-трагичната ирония” в сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 1, януари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 16; вж. също и „Фигурите на бежанеца”, op. cit., стр. 197; също и данните на израелския анализатор Алек Епщайн, „Израелско-йорданското сътрудничество като фактор за разрешаване на палестинската криза”, сп. „Геополитика”, год. ІV (2007), бр. 4, стр. 113
27. „Енциклопедичен речник по история. Светът и България 1900 – 2003 г.”, op. cit., стр.121
28. На арабски – „Муназзамат ат-тахрир Филастин” – Организация за освобождение на Палестина - „Организация – шапка, основана през 1964 г. със задачата да представя палестинските интереси. Най-близките цели са освобождение на Палестина от чуждата власт, политическа независимост от арабските режими и завръщане на палестинските бежанци. През 1993 г. във Вашингтон ООП подписва Декларация на принципите с Израел, в която обещава да улесни мирния процес” („Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, op. cit., стр. 289); Първоначално начело на ООП е Ахмед Шукаири; ръководството се осъществява от Националния съвет на Палестина (НСП), а организацията е изградена на географски принцип. Обединява различна фракции, но винаги се е борила за „светска и демократична Палестина”. През 1969 г. е оглавено от Ясер Арафат. Един повратен момент за общоарабското движение е преместването на щаб-квартирата на ООП в Бейрут след проведената през 1970-1971 г. от йорданския крал Хюсеин военна операция срещу организацията (т. нар. „Черният септември”). През 1974 г. ООП се обявява за законен представител на палестинския народ. 29-та сесия на Общото събрание на ООН с Рез. 3210 (105 държави – „за”, 20 „въздържал се” и 4 (САЩ, Израел, Боливия и Доминиканската република) – „против”) кани ООП да участва в обсъждането на въпроса за Палестина. На 13 ноември 1974 г. Ясер Арафат произнася реч пред Генералната асамблея (Общото събрание) на ООН. През 1979 – 1980 г. ООП укрепва международните си позиции, а Арафат е поканен на погребението на Тито (май 1980 г.); представители на ООП участват в консултации във Форийн Офис, даден й е дипломатически статут от Индия, Австралия, Кипър и Япония, а Рез. 3237 на ОС на ООН дава на организацията статут на наблюдател. След израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. ръководството на ООП бяга в различни арабски страни. През 1987 г. по призив на ООП избухва първата Интифада, през ноември 1988 г. е провъзгласено създаването на Държавата Палестина. НСП обявява Арафат за президент. Вж. също и Жорж Корм, op. cit., passim, но особено стр. 236 – 251; „Енциклопедичен речник по история. Светът и България 1900 – 2003 г.”, op. cit., стр. 279; Пламен Григоров – „Ал-Кайда и ислямският тероризъм”, С., „Еър Груп 2000”, 2001 г., стр. 72 – 74; за Устава и целите на ООП вж. Христина Мирчева, „История на международните отношения в най-ново време”, кн. ІІ „СОФИ-Р”, С., 2003 г., стр. 295 – 296, 300 – 302, 391; Евгений Примаков, „Близкият изток на сцената и зад кулисите”, „Форум „България-Русия”, С., 2007 г., стр. 253 – 264, 267 – 279; Евгений Примаков, „Анатомия на близкоизточния конфликт”, „Наука и изкуство”, С., 1980 г., стр. 45 – 47.
29. Ави Шлаим е професор по международни отношения в Оксфордския университет. Автор е на книгите "The Iron Wall: Israel and the Arab World" (Желязната стена: Израел и арабският свят) и "Lion of Jordan: King Hussein's Life in War and Peace" (Йорданският лъв: Животът на крал Хусейн в години на война и мир). Служил е в израелската армия и никога не се е съмнявал в законността на съществуването на Израел. Безчовечното нападение в Газа обаче го довежда до унищожителни изводи. Вж. Avi Shlaim, “How Israel brought Gaza to the brink of humanitarian catastrophe”, “The Guardian”, 7 януари 2009 г., http://www.guardian.co.uk/world/2009/jan/07/gaza-israel-palestine, 18 юни 2009 г. (Ави Шлаим, „Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа", „Гардиън”)
30. Джон Бъргър, „Място, което плаче”, „Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 32
31. Макар и „хамас” като отделна дума в арабския език да има значение на „ентусиазъм”, „усърдие” ще изписвам по-нататък в текста ХАМАС с главни букви, тъй като става въпрос за акроним от думите „Харакат ал мукауама ал исламия”, Движение за ислямска съпротива. Вж. Чуков, Владимир, „Ислямският фундаментализъм”, С., „Изток – Запад”, 2004 г., стр. 270; „Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, op. cit., 412 - 413
32. Вж. Алек Епщайн, op. cit., стр. 111
33. „ФАТАХ” е обратният акроним на „Харакат ат-тахрир ал-филастин” (Палестинско освободително движение), една от най-влиятелните фракции в ООП (вж. бел. 28), което до смъртта му беше оглавявано от Ясер Арафат (Абу Амр).
34. Стената представлява 8-метрови бетонни блокове, наредени плътно един до друг в непрекъсната верига. Проектът е одобрен още през ноември 2000 г. от правителството на Ехуд Барак, но реализацията й започва през юни 2002 г. Сезиран от Генералния секретар на ООН след гласуване на Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН от 8 дек. 2003 г. за искане на становище на 9 юли 2004 г., Международният наказателен съд осъди стената с 14 на 1 гласа като противоречаща на международното публично право и Женевските конвенции. Вж. Корм, Жорж, op. cit., стр. 516 – 517. По данни на United Nations Office for the Coordinator of Humanitarian affairs in Occupied Palestinian territory понастоящем дължината й е 415 км, а броят на контролните постове - 630. Също и http://stopthewall.org/index.shtml, 18 юни 2009 г.
35. Вж. Avi Shlaim, op. cit.
36. Вж. Алек Епщайн, op. cit., стр. 116; също и Ноам Чомски, „Обама за Израел и Палестина”, сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 2, февруари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 10
37. Чуков, Владимир, „Ислямският фундаментализъм”, С., „Изток – Запад”, 2004 г., стр. 275, 277, 278; като доказателство за това, че конфликтът е политически, а не религиозен, Жорж Корм изтъка присъствието на християни в челните редици на арабските групировки и партии – вж. Корм, Жорж, op. cit., стр.186; Отново според Владимир Чуков („Арабският Близък Изток и Централна Азия”, С., „Изток – Запад”, 2006 г., стр. 276), „ХАМАС и „Ислямски джихад” са носители на посланието на „националния джихад”, а не на „световния”.”
38. Вж. http://www.occupationalhazard.org/article.php?IDD=520, 18 юни 2009 г.; също и http://www.counterpunch.org/avnerysaudis.html, 18 юни 2009 г.
39. Вж. http://www.normanfinkelstein.com/article.php?ar=10&pg=4, 18 юни 2009 г.
40. Робърт Фиск – „Добре дошли в „Палестина”, сп. „Изток - Запад”, бр. 6, юли 2006 г.
41. Robert Fisk, „Why bombing Ashkelon is the most tragic irony”, „Independent”, 30 December 2008 или на български – Робърт Фиск, „Защо бомбардировката на Ашкелон е най-трагичната ирония” в сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 1, януари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 17
42. „Състояние на човешките права в Палестина и в другите окупирани арабски територии”, Доклад на ООН, неофициален превод вж. на http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=236:0987856435576535&catid=49:documents&Itemid=57, 21.06.2009 г.
43. Саид, Едуард, „Отразяването на исляма. Как медиите и експертите определят нашето виждане за останалата част от света.”, С., „Кралица Маб”, 2002 г., стр. 36
44. Саид, Едуард, op. cit., стр. 36
45. Чавдар Николов, „Икономическите измерения на глобалния тероризъм – три години по-късно” в: „Тероризмът след Мадрид 2004. Нови предизвикателства и противодействие”, Кръгла маса, БДД, София, 24 юни 2004 г., стр. 105; също и Чуков, Владимир, „Ислямският фундаментализъм”, op. cit., стр. 174, под линия
46. Алек Епщайн, op. cit., 113
47. Доминик Видал, „Колкото лъжата е по-голяма” („Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 12)
48. Вж. Avi Shlaim, op. cit.
49. Доминик Видал, op. cit., стр. 12
50. Вж. Mark Lе Vine, „Who will save Israel from itself?”, http://english.aljazeera.net/focus/war_on_gaza/2009/01/2009110112723260741.html, 18 юни 2009 г. или на български - Марк Ле Вин, „Кой ще спаси Израел от самия него”, http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=487:64536879809-0o9887&catid=50:analyisisand-comments&Itemid=54, 18 юни 2009 г.); също и Ноам Чомски, „Избийте всички зверове: Газа 2009”, сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 3, март 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 23.
51. Вж. Avi Shlaim, op. cit. Същите данни цитира и Доминик Видал, op. cit., стр. 12; вж. също и подробните разбивки тук: „Състояние на човешките права в Палестина и в другите окупирани арабски територии”, Доклад на ООН, неофициален превод, http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=236:0987856435576535&catid=49:documents&Itemid=57, 21.06.2009 г.
52. Д-р Мохамед М. Салайме – „Палестинците и израелците са длъжни да съжителстват в мир”, „Славянска култура и образование” ООД, Печатна база на УНСС, год. и място на издаване – непосочени, ISBN 954 – 912 36 -1-8, стр. 45, 57, 60
53. Марван Бишара, „Двойно поражение на “Фатах” и на “Хамас” в Палестина”, „Монд дипломатик”, ноември 2007 г., год. 4, бр. 11 (37)
54. Ален Греш, „Халед Мешаал: „Искаме държава в границите от 1967 г.”, „Монд дипломатик”, януари 2009 г., год. 6, бр. 1 (51), стр. 23; Khalid Mish'al, This brutality will never break our will to be free”, „The Guardian”, http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2009/jan/06/gaza-israel-hamas, 18 юни 2009 г. или на български – Халед Мешаал, „Тази жестокост никога няма да пречупи решителността ни да бъдем свободни”, сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 1, януари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 12 – 13.
55. Ален Греш, „Неочаквани превратности във войната срещу палестинците”, „Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 13
56. Пак там
57. Корм, Жорж, op. cit., стр. 335

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1114 Коментари: 1 Гласове: 2
Много ми харесва този сериал (Criminal minds), макар сцените на насилиствена смърт да ми идват в повече и показаните трупове също. Опитвам се да не ги гледам, когато ги показват. Но иначе работата на профайлърите е страхотна. Прочетох интервю на младия актьор Матю Грей Гъблър, че "когато видите Д-р Рейд да пише нещо, той си рисува зайчета и усмихнати лица". Разбирам го.
Харесват ми и мислите, които цитират в началото и в края на всяка серия. Записвам си ги :-)

Тази вечер казаното от Ганди: "По-добре да изразим гнева в сърцето си, отколкото да го крием зад смирение...Осъждам насилието дори да е за добро - това е временно, злото винаги остава."
Трябва да помисля повече върху първата част, за втората безусловно съм съгласна.

Имаше един цитат от предишна серия, но не помня чии беше:
Злото винаги е невзрачно и човешко. С него делим леглото и трапезата си.

Това е доста тъжно...

Доста цитират Ницше :-) Да се чудя ли защо...? (нк)

Е, не мога да не се сдържа и аз да не се опитам да вляза в ролята на профайлър.

Юнг: Здравите не изтезават, но измъчваните стават мъчители. Дали това важи за евреите? Т.е. в крайна сметка не са виновни за палестинския холокост, защото са душевно болни, невменяеми? 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2544 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.08.2009 23:20
В неделя сутрин израелски окупационни сили щурмуваха и прогониха 53-ма палестинци от домовете им в Източен Йерусалим, след което помогнаха на екстремистки заселници да се заселят в опразнените домове.
 
Това е процес на бавно етническо прочистване – 28 съседски семейства от Шейх Джара, Източен Йерусалим, близо до стария град, бяха първите изгонени през ноември.
На 28 юни израелски полицаи са помогнали на заселници да се настанят в домовете, чиито палестинските собственици са починали, докато други сгради са били взети насила от отколешните им палестински собственици.
 
Израел откъсва палестински домове и ги прехвърля на заселници – един по един, за да не се привлича внимание, доколкото е възможно. Това всъщност е прочистване на Източен Йерусалим от неговото палестинско население.
Кражбата на домове е етническо прочистване.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 727 Коментари: 0 Гласове: 1
01.08.2009 10:35 - Broken Arms/ Mr Pity
Broken Arms  е посветен на децата от Газа.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1158 Коментари: 5 Гласове: 1
31.07.2009 23:27 - За спомен
Има много хора, които отричат съществуването ИЗОБЩО на държавата Палестина.

Може би някой да се запита какво му е толкова важното на това?
Знам, че всеки си има приоритети в живота. Аз също.
Разгледайте снимките по-долу и сами си отговорете на въпроса "какво толкова".
Нищо толкова може би, ако през 48-ма не бяха прогонени от домовете си и избити много, много хора. Тези хора, които са оживяли до днес, 61 години по-късно, нямат право да се върнат, никога за тези 61 години не са се връщали. Техните деца, родени в изгнание, също нямат право да влязат в несъществуващата държава Палестина. Децата на техните деца също нямат това право.
Още пазят ключовете на домовете си. Старите вече, тогава деца, още пазят ключовете. Едни от тези, старите, метални, големи ключове.

Palestine

Карл Густав Юнг е казал:

Здравите не измъчват, а измъчваните стават мъчители.

Лагерите за бежанци за пълни с несъществуващи палестинци. Колко...по данни на Червен кръст, над 5 000 000 бежанци по света. Без родина. Без народ. Без история?

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

:-((Gaza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1898 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 01.08.2009 00:43
Jonathan Cook, The Electronic Intifada, 22 July 2009

Силната подкрепа за Израел, изразяваща се в разговори и коментари в Интернет страници, чатове и форуми, Twitter и Facebook не е точно това, което изглежда.
 
Съобщава се, че израелският външен министър е създал специален таен отряд от платени служители, чиято работа е да сърфират по 24 часа в Интенет и да разпространяват положителни новини за Израел.
 
Младежите, работещи добре с Интернет, наскоро завършили и демобилизирани войници с езикови умения, са назначени да се представят за обикновени сърфисти, докато прокарват правителствената линия за Близкоизточния конфликт.
 
„За всички намерения и цели, Интернет е театър в Палестинско-Израелския конфликт и ние трябва да бъдем активната страна, иначе ще сме от губещите”, казва Shturman, който отговаря за проекта.

Съществуването на „Екип за Интернет война” излезе на светло, когато бе включен тази година в бюджета на външното министерство. 150 000 $ са били отделени за първия етап на финансиране, като сумата ще нарастне през следващата година.
 
Екипът ще попадне под ръководството на голям департамент, който работи с това, което израелците наричат „хасбара”, официално преведено като „публично обяснение”, но по-добре познато като пропаганда. Това включва не само правителствените връзки с обществеността, но и засекретените сделки, които имат министерствата и акумулирани от частни организации и инциативи, представящи израелския образ в печата, телевизията и онлайн.

В интервю тази седмица за израелския бизнес вестник Calcalist, Shturman, заместник директор на департамента за министерския „хасбара” призна, че неговия екип ще работи тайно.
 
„Хората ми няма да казват: „Здравейте, аз съм от хасбара департамента на израелското външно министерство и искам да ви кажа какво следва”. Нито ще се идентифицират като израелци”, каза той. „Ще се изявяват като нет-сърфисти и като граждани, ще пишат отговори, изглеждащи лично, но които ще се основават на списък, изготвен от външнополитическото ведомство”.

Rona Kuperboim,
журналист в най-популярния новинарски сайта на Израел Ynet, осъди тази инициатива, като каза, че тя показва, че държавата Израел е „държава на полицейското мислене”
Тя добави, че „добрите ПР не могат да покажат реалността в окупираните територии по-красива. Деца биват убивани, домовете – бомбардирани и семействата гладуват”.

Нейния материал беше посрещнат с интерес от няколко потребителя, които я попитаха как могат да кандидатстват за работа в този екип на ВнМ.

Проекта се явява формализация на практиката на ВнМ, разработен специално за израелското нападение над сектора Газа през декември и януари.
 
„По време на Operation Cast Lead ние призовавахме еврейската общност зад граница и с тяхна помощ набрахме няколко хиляди доброволци, които се присъединиха към израелските доброволци”, каза Shturman.
 
„Предоставихме им справочни и хасбара материали, и ги изпратихме да представят израелската гледна точка в новинарски уебсайтове и проучвания и форуми в Интенет”.
 
Израелската армия също има един от най-популярните сайтове за видео споделяне на YouTube и редовно качени клипове, въпреки че бяха подложени на критики от страна на правозащитни организации, че подвеждат зрителя от показаното в кадрите.

Shturman
казва, че по време на войната министерството се концентрирало върху европейски уебсайтове, където посетителите били по-враждебно настроени към израелската политика.

Elon Gilad,
който е шеф на Интернет екипа казал пред Calcalist, че много хора се свързали с министерството по време на атаките в Газа. „Хората просто искаха информация и след това виждахме, че тази информация беше разпространена в Интернет”.

Той предположил, че е било налице широкомащабно правителствено сътрудничество с министерствата за предаване на информация и детайли до десетки хиляди израелски емигранти по света, които да пишат про-Израелските материали на техния роден език за уебсайтовете.
 
Очаква се новия екип да увеличи тясната координация на министерството с частни пропагандистки групи, giyus.org(Give Israel Your United Support – дай на израел твоята международна подкрепа). Според съобщенията около 50 000 активисти са приобщени в програма наречена МегаФон, като при всяка статия в Интенет, критикуваща Израел, се изпраща съобщение в компютъра на всеки от тях. Тогава от тях се очаква да бомбардират сайта с коментари в подкрепа на Израел.
 
Nasser Rego, Илам, група базирана в Назарет, следи Израелските СМИ, казват арабски организации в Израел, които редовно са взимани на прицел от хасбарагрупи. Новия екип ще се опита да създаде такъв модел на работа, че професионално да се постигне повече убедителност.
 
„...Тяхната цел е ясна, ще се заключава в дискредитиране на тези, които се грижат за човешките права и законите в отношенията с палестинците”.

Когато този репортер призова външния министър,Yigal Palmor, официален говорител, отхвърли съществуването на интернет екипа, въпреки че призна съществуването на длъжностни лица, които отговарят за разработването на тази медия.

Той отказа да коментира кое от казаното от Shturman или Gilad е било неточно предадено на иврит от медиите и каза, че министерството няма да прави нищо срещу тези репортажи.

Израел е разработил усъвършенстван подход към новата медия, откакто стартира кампанията "Brand Israel" през 2005г.

Служители, извършващи пазарните проучвания са убедени, че Израел трябва да показва добри новини за успехи в бизнеса, за иновации в медицината и науката.
 
Shturman казва, че неговия сайт ще се стреми да подобрява „Израелския имидж на развиваща се държава, която помага за подобряване на околната среда и човечността”.
 
David Saranga, завеждащ PR на израелската общност в Ню Йорк, водеща в даването на тласък на оптимистични съобщения за Израел, водеше дискусии и доказваше тази седмица, че Израел е в наизгодна позиция спрямо застъпниците на Палестина.
 
„За разлика от мюсюлманския свят, които са стотици милиони прияърженици, прегърнали палестинската идея, застрашавайки израел, ние сме само 13 милиона”, пише той в Ynet.

Израел трябва да се замисли и да се погрижи за това, че подръжката ни сред младите в Европа и САЩ спада.

През 2007 стана ясно, че външното ведомство е позволило фотография да бъде публикувана в Maxim, популярно щатско мъжко списание, в което жени войници от Израел са снимани в плажни облекла.

===========================================

Jonathan Cook
е писател и журналист в Назарет, Израел. Последната му книги са Israel and the Clash of Civilisations: Iraq, Iran and the Plan to Remake the Middle East (Pluto Press) иDisappearing Palestine: Israel's Experiments in Human Despair (Zed Books)
 
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 824 Коментари: 0 Гласове: 2
Взехме второ ПС у нас и ест. веднага повикахме доставчика да ни прекара Нет и до него. Интересното обаче е, че един кабел влиза в дома ни, у нас се разделя на две без разпределител, от самия кабел, омотан с изолирбанд.
Така ли се прекарва втори интернет в един дом?
Искат ми да плащам два.
При доунлоад скоростта е много добра, иначе не е.
Моля ви за съвет.
Обадих им се, момичето на телефона не разбира, макар че й обясних всичко. Искаше да прати техниците да дойдат отново у нас, но аз отказах засега, защото щяха да дойдат същите момчета.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 994 Коментари: 3 Гласове: 1

Вижте видеото и решете сами колко международни и човешки закона е нарушил Израел.
Израелските военоморски сили са отвлекли Spirit of Humanity от международни води.
Израелското правителство отвлича палестински рибарски лодки от палестински териториални води, отвлича рибари,  изпраща военни екипи да обстрелват, раняват и да ги убиват, докато те се борят за живота си.

След като гледате видеото ще бъдете убедени, че Израел извършва пиратски действия срещу палестинците и международните закони. На никоя друга страна не би било позволено да върши това, което Израел прави всеки ден.

Доброволци на Международното Движение за Солидарност (The International Solidarity Movement (ISM) са придружавали рибар, за да документират атаките срещу тях от Израелските сили и да осигурятзащита срещу тези атаки. (www.palsolidarity.org) За повече информация и текущи рапорти за рибарите от Газа: fishinunderfire.blogspot.com 
 
Free Gaza Movement
 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1124 Коментари: 2 Гласове: 0

   
   
Гледайте видеото: Заселник атакува активисти на Peace Now документиращи разрушенията 
 
От: Haaretz Service  
 
 

Двама представители на организацията Peace Now, екип на Израелската телевизия са нападнати миналата седмица от заселник, който бил обект на тяхното заснемане на разрушенията от заселвашите се.

Материала, оригинално представен от Channel 2 Television и публикуван онлайн от Peace Now, показва охранител в колонията Долев да удря и поврежда камерата и оборудването на телевизионния екип и по-късно атакува автомобила им с камъни.

 
 
 
 
 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове: 1

Седмата конференция на палестинците в Европа на тема „Завръщането е право, а не съгласие или отстъпка” приключи в Милано, Италия, на 2 май 2009 г. със значителен успех. Хиляди палестинци от цяла Европа взеха участие в работата на конференцията, на която присъстваха изтъкнати палестински лидери от окупираните територии и чужбина, както и голям брой известни личности и представители на арабски, ислямски и европейски институции и съмишленици. Седмата конференция бе организирана от Генералния секретариат на Конференцията на палестинците в Европа, Палестинския център за завръщане, Лондон, и Палестинската асоциация в Италия, както и от палестински институции в Италия и в чужбина.

Седмата конференция на палестинците в Европа, проведена в Милано:

- Потвърждава резолюциите, приети от предишните шест конференции на палестинците в Европа, проведени с участието на техните асоциации, институции, съюзи, а също и на общностите в Лондон (2003), Берлин (2004), Виена (2005), Малмьо (2006), Ротердам (2007) и Копенхаген (2008).

- Свидетелства за широкомащабните дебати, консултации и дейности с участието на голям брой палестински общности от цяла Европа.

- Припомня еднаквостта на тяхното състояние и съдба с мнозинството палестинци, независимо къде се намират.

- Приема темата за ежегодното възпоминание и за 61-та годишнина от Накба "Завръщането е право, а не съгласие или отстъпка”.

- Изразява специално задоволството си от усилията на палестинската общност в Италия, която работи в сътрудничество с ислямската и арабската общност и със съмишленици от италианското общество, за да свика конференцията и да гарантира успешното й провеждане с помощта на всемогъщия Аллах.

- Приветства участниците от различните палестински общности в Европа и гостите от родна Палестина и диаспората.

- Високо оценява усилията на представителите на европейските, арабските и ислямските институции и организации на тази конференция и обръща специално внимание на усилията на арабските и ислямските общности за нейния успех.

- Припомня историческите предизвикателства, които палестинският народ преодоля.

- Обявява приемането на следните резолюции:

1. Потвърждава: че палестинците в Европа са част от палестинския народ с цялата негова историческа дълбочина, историческо наследство и арабска и ислямска идентичност; че палестинският народ, независимо от това къде се намира, е едно неделимо цяло и отказва да бъде разделен. Също така палестинците в Европа обявяват своята силна привързаност към националната палестинска идентичност и култура. Те споделят общия палестински опит и борба за справедливите права на палестинците, за които пренебрегването, разделението, пазарлъците и сделките са неприемливи.

2. Потвърждава силната ангажираност към правото на палестинците да се завърнат по домовете си, от които са били прогонени, подчертавайки отхвърлянето на всички опити, които имат за цел подкопаването на това право, пренебрегването или отстъпването му. Палестинците никога няма да направят компромис с правото си да се завърнат в Палестина и не са упълномощили никого или никоя партия да приеме, да сключи сделка или да го размени. Палестинците в Европа настояват за незабавно то прилагане на правото им да се завърнат, като им бъде позволено, независимо къде е тяхното постоянно место жителство, да се завърнат в родните си земи и бъдат компенсирани за всички загуби, които са претърпели предшествениците им и следващите поколения –психологически и материални, причинени от жестокото им изгонване и дългите години в изгнание и разделение.

3. Припомня престъпната агресивна война, водена от израелската военна машина срещу палестинския народ ивицата Газа в продължение на 23 дни, по време на която бяха извършени масови кланета, военни престъпления и зверства срещу цивилното палестинско население, сред което деца, жени, възрастни и болни, свидетел на които бе целият свят. С огромна гордост палестинците в Европа отбелязват непреклонността на палестинския народ в Газа, благодарение на която силите на съпротивата, силната ангажираност, честта и човешкото достойнство успяха независимо от огромните жертви. В този критичен момент палестинският народ заслужава необходимото признание и подкрепа от света и от онези, които обичат свободата и справедливостта и правдата на неговата кауза.

4. Осъжда официалната позиция на някои европейски страни, която създаде погрешна представа за преобладаващата позиция на Европа спрямо войната срещу палестинския народ в Газа и наложената му обсада. Палестинците в Европа предупреждават, че тази политика, която не може да бъде смятана за представителна за народите от този континент и за ценностите, с които те се гордеят, е предизвикала съмнения относно надеждността на политиката на Европа и политиката за човешките права и това изисква да бъдат предприети съответните мерки. Всяка друга позиция, различна от настоящата, няма да бъде приета при никакви обстоятелства.

5. Отбелязва обезпокоителното влошаване на европейската външна и военна политика и политиката за сигурност, която застава на страната на тираничен Израел за сметка на човешките права и справедливостта. Това стана ясно по време на агресивната война срещу палестинския народ от ивицата Газа. Всичко свидетелства, че израелският окупатор е изтълкувал тази позиция като легитимизация на агресията срещу палестинците. Той капитализира тези официални позиции за продължаване на ужасните военни престъпления и счита тези позиции за форма на подкрепа на неговата политика за подчиняване на палестинския народ, като атакува достойнството му и пречупва волята му.

6. Предупреждава всички официални лица и онези, които отговарят за взимането на решения, както и архитектите на общественото мнение в Европа, че палестинският народ плати висока цена в резултат на официалната подкрепа на Европа за израелската военна машина, чиито жертви станаха деца, жени, възрастни и болни хора, загинали по жесток начин. Докато всичко това бе извършвано в рамките на политическата и военната подкрепа и подкрепата на сигурност и засилването на обсадата на ивицата Газа, Западният бряг стана свидетел на засилените ограничения и кампаниите за етническо прочистване в Ерусалим, както и на разпространението на расистки кампании срещу палестинците на окупираната през 1948 г. територия.

7. Припомня, че участието във възстановяването на ивицата Газа е последица от израелската агресивна война, и отбелязва важността това да не бъде подчинено на някаква форма на политическа експлоатация или да бъде използвано като разменна монета срещу палестинския народ. Палестинците в Европа  предупреждават също, че призивите за участие във възстановяването на Газа няма да успеят от само себе си в коригирането на европейската политика спрямо палестинския проблем или да подобрят нейния имидж, защото моралната и човешката отговорност, която имат европейските официални лица, изисква те да настояват да упражнят влиянието си, за да се сложи край на израелската агресия, разрушенията и катастрофите, преди да е станало твърде късно.

8. Подчертава необходимостта от подлагане на окупационната власт на обстойно разследване и търсене на отговорност от нейните лидери за военните престъпления и сериозните нарушения на международното хуманитарно право, като се гарантира, че израелските военнопрестъпници няма да избегнат наказанието на  международното право. Палестинският народ приветства всички правни инициативи, целящи преследването на израелските военнопрестъпници, и твърдо заявява своята подкрепа за подобни инициативи.

9. Наблюдава със сериозно безпокойство настойчивостта на окупатора да приложи политиката на „свършен факт” в Палестина чрез изграждане на селища, експанзионистична стена, изземване и заграбване на земи, разрушаване на домове, нарушаване на ежедневния ритъм на живот на палестинските граждани и превръщане на местата за живеене в разпръснати и изолирани острови и затваряне на прозорците на надеждата.

10. Преживява с огромна тревога засилващите се атаки, които израелските окупатори извършват по различен начин срещу Ерусалим и законното му население, като се увеличава масовото изгонване и разрушаване на домовете. Затова палестинците в Европа предупреждават за институционалния расизъм, който окупаторът преднамерено упражнява срещу палестинците в Ерусалим и конфискацията на документите им за самоличност по различни поводи и отказа за пребиваване наред със заграждането в града на териториите, в които живеят палестинци, със селища и расистка разделителна стена.

11. Предупреждава за последствията от нанесените щети на свещената джамия „Ал Акса“, оскверняването на нейната святост и на ислямските и християнските светини и имоти в Ерусалим, както и за последствията от системната агресия срещу сторическите и цивилизационни символи на Ерусалим, столицата на арабската култура, разрушаването на неговата културна идентичност и обезобразяването му със селища и засилени разкопки.

12. Потвърждава осъждането на престъпната обсада на населението на ивицата Газа и предупреждава за последствията от това организирано престъпление и скандално нарушаване на всички човешки права и морални норми, в това число отказването на стоки от първа необходимост на милион и половина души. Палестинците в Европа настояват всички, които са част от това, да сложат край на обсадата. Прекратяването на обсадата е истински тест за ангажираността на Европа към човешките права. Това е също и пряка отговорност на арабските и ислямските страни, най-вече на Египетската арабска република за нейното задължение да прекрати обсадата и да отвори пропускателния пункт Рафах.

13. Потвърждава верността си към палестинското национално единство и програмата за истински и всеобхватен диалог, в който да бъдат разгледани проблемите на палестинците. Това единство е задължително за укрепването на палестинския народ и е средство, използвано от палестинския народ, за да се противопостави на окупатора и да защити постоянните национални и висшите интереси и да попречи на вредните външни интервенции на враговете на палестинския народ и на тези, които нарушават неговите права. Задължително е всички палестински партии да насочат вниманието си върху програмата за диалог и да предотвратят вътрешното разцепление сред палестинците, да превъзмогнат различията и да продължат към включваща всички ефективна национална палестинска програма за прекратяване на окупацията и за възстановяване на отнетите права на палестинците.

14. Подчертава необходимостта да се засили тяхното участие в палестинските обществени дела, преди всичко чрез свободен и прозрачен демократичен процес, който ще увеличи ефективното представяне на палестинския народ и на всички части от палестинското население както по родните земи, така и навън. Палестинците в Европа подчертават необходимостта от възобновяване на институциите на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и настояват за възстановяването й и нейното реформиране.

15. Подчертава, че с участието на силите на истината и справедливостта на този континент палестинците в Европа ще продължат усилията си за подкрепа на народа си и за облекчаване на болките, причинени от израелската война на агресия, престъпната обсада и потисническите ограничения. По този начин корабите, които се опитват да преминат през блокадата, ще продължат да плават и конвоите на братска солидарност и делегациите ще  продължат своя ход. Всички програми, проекти и конструктивни инициативи ще се увеличават с помощта на всевишния Аллах в потвърждение на единството ни и на похода на нашия палестински народ, където и да се намира.

16. Следи с огромна болка борбата на палестинските бежанци в Ирак и на онези, които са били прогонени след окупацията и съпътстващите я бедствия, гонения, изгнание и престъпления. Това нещастие изисква намесата на всички страни, за да се сложи край на страданието и да се затвори тази глава в съответствие с правото на палестинците да се завърнат по домовете си, в това число и на териториите, окупирани през 1948 г., и в съответствие с човешките права, достойнството, гражданските и социалните права на палестинския народ, където и да се намира.

17. Припомня страданията, в бежанския лагер Нахр ал Баред след разрушаването на домовете им и прогонването им, като съдбата им беше поставена в ръцете на палестинци, ливанци, араби и на международната общност. Това налага спешното възстановяване и съхранение на лагера, тъй като лагерите са крайната и отправната точка на връщащите се по отнетите им родни земи палестинци.

18. Потвърждава възгледа, че Европа носи историческа отговорност за тяхната катастрофа. Това не може да бъде оспорено и всички следващи поколения, дори и днес, продължават на плащат цената на Накба, наложена на палестинците през 1948 г. Наистина Европа и нейните правителства носят специална отговорност заради подкрепата на проекта да бъде окупирана Палестина и в подпомагане на продължаващата окупация и агресията.

19. Заявява, че проблемът с репатрирането на палестинците, тяхното самоопределение, освобождението от окупацията и независимостта на тяхната историческа родина изисква подкрепата на всички онези, които са на страната на справедливостта, защитниците на истината и човечността.

Палестинският народ се отнася с дълбока благодарност към братските усилия и солидарността, подкрепящи каузата им в Европа. Те считат това като друго ценно качество наред с истината и справедливостта на този свят, които ще окажат решително въздействие върху палестинския народ и подкрепата на неговата кауза.

20. С огромна гордост оценява непреклонността на палестинския народ и саможертвата на мъчениците, ранените, затворниците и всички онези, които защитават родината и светите места. Палестинците в Европа са признателни за усилията на тези, които защитават техните права, свобода и достойнство. Техните непрестанни усилия проправят пътя на завръщането в родината, самоопределението, освобождението от окупацията и установяването на пълен суверенитет в родината.


Категория: Лични дневници
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове: 0
Категория: Политика
Прочетен: 4053 Коментари: 8 Гласове: 1

Текстът по-долу е превод на статия от арабския вестник "Ерусалим" (Ал Кудс)
Оригиналът можете да видите тук: http://www.alquds.com/node/179281 от 24.07.09 г.

"Израелска неправителствена организация разкри, че еврейския Градски съвет на окупирания Ерусалим планира да разруши цял палестински жилищен квартал. Организацията „Ер Амим” („Градът на народите”), която наблюдава действията по евреизирането на окупирания Ерусалим, посочва в свой доклад вчера, че председателят на съвета Нир Беракат е изготвил план за разрушаване на района „Ал Бустан”, който се смята за част от стария арабски квартал Селуан в града и се намира близо до Храмовия хълм, срещу Стената на плача, като на негово място бъде изграден еврейски квартал заедно с т.нар. „старозаветни градини”. Организацията твърди, че съветът е прехвърлил собствеността върху 14 имота на това място на организацията „Ел Ад” – еврейска полуправителствена организация, която изкупува и управлява земи в полза на заселническите колонии, и на екстремистки организации, които работят в сферата на засилване на еврейското присъствие в арабските квартали на Светия град. Според „Ер Амим” съветът е прехвърлил собствеността, без да е получил съгласието на юридическия съветник на правителството в подготовка за изпълнение на плана. Това пише в. „Аш Шарк Ал Аусат” в броя си от днес, петък.

„Ер Амим” отбелязва, че докладът, приет в пълна секретност, представлява „крещящо нарушение на правилата на правителството, а в отделни случаи и нарушение на закона, при липсата на официално публично решение, прието от правителството или кнесета, и без публично обсъждане.” „Ер Амим” предупреждава, че квартал „Силуан” е „крайъгълният камък в един голям проект, който има за цел слагане ръка върху палестинските земи в околностите на стария град, изолиране на стария град от урбанистичната тъкан на Източен Ерусалим и свързването му с еврейските заселнически комплекси” североизточно от Стария град.

Докладът на „Ер Амим” идва да предупреди „Християнско-ислямския комитет в подкрепа на Ерусалим” за съществуването на израелски план, целящ двата квартала – „Ал Бустан” и „Шейх Джаррах”. В своя декларация комисията посочва, че квартал „Ал Бустан” представлява зона за сигурност по отношение на джамията „Ал Акса” и стария град от юг. Комисията предупреждава, че в случай, че израелските власти премахнат кв. „Ал Бустан”, това ще даде възможност на окупацията да надвисне над джамията „Ал Акса” и Стария град от три страни. Общинският съвет е връчил на голям брой семейства от кв. „Ал Бустан” нова партида предупреждения за разрушаване под предлог, че строежът е извършен без разрешение или върху инфраструктурен терен.

Споменава се, че собствениците на 88 жилища от квартала са получили от съвета предупреждение за разрушаване, в което им се нарежда да опразнят тези жилища и да ги напуснат в полза на изграждането на „старозаветни градини”.
Според доколада на „Ер Амим”: организацията „Ел Ад”, ръководена от бившия член на израелските специални части Давид Бери, който от края на 80-те години работи съвместно с Еврейския национален фонд, управлява в кв. „Силуан” парка „Националните стени на Ерусалим” по силата на пълномощно, изготвено също тайно през 1997 г. между организацията и Генерално управление на парковете, а не след публичен търг, както изисква законът.

Когато за това узнала Израелската агенция за археологическите паметници, тя подала жалба против това упълномощаване във Върховния арбитраж, който отсъдил в нейна полза. Въпреки това решение обаче през 2002 г. Генералното управление на парковете повторно упълномощило организацията „Ел Ад” да управлява обекта. „Ел Ад” сложила ръка на сгради, дотогава собственост на палестинци в квартала. Някои от тези сгради са били продадени на еврейски организации, други обаче са придобити при съмнителни обстоятелства, включително чрез използване на фалшифицирани документи, както твърди „Ер Амим”.

От друга страна Радиостанцията на израелската армия разкри, че стотици активисти на крайната десница планират да щурмуват Храмовия хълм и джамията „Ал Акса” на 9 август с цел отправяне на предизвикателство към администрацията на американския президент Барак Обама. Радиостанцията отбелязва, че активистите на десницата ще се съберат пред вратите към „Ал Акса” и по улиците, водещи към тях, за да я щурмуват и да извършат в нея своите религиозни обреди. Посочва се, че всяка година на този ден евреите извършват религиозни ритуали, посветени на празника „Шафаот”, на който потвърждават ангажимента си да възстановят върху развалините на „Ал Акса” храма, за който претендират, че е съществувал.

Мюфтията на Ерусалим и Палестина шейх Мухаммад Хусейн заяви, че многократните опити на еврейските екстремисти да щурмуват Благословената джамия „Ал Акса” идват в рамките на опитите им за променят реалността в „Ал Акса”. Шейх Хусейн се ангажира „Пазителите на „Ал Акса”, населението и богомолците с всички сили да дадат отпор, за да я защитят и да попречат на пълчищата заселници да извършат посегателство срещу нея.”

Министърът на вакъфите и религиозните въпроси в правителството в оставка д-р Талиб Абу Шаар осъди извършения от полицията и разузнаването на окупатора щурм срещу залата с електронното оборудване и звуковия контрол към Джамията „Ал Акса”. В декларация Абу Шаар посочи, че „Опасните прояви, които имат място в благословената джамия „Ал Акса”, като цяло представляват факти, сочещи, че ционистката окупация планира и крои нещо, което ще причини щети на благословената „Ал Акса”.”

Информация от независими източници за плановете за разрушаване на къщи в Ерусалим и опитите за кражба на земя в разрез с международното право можете да прочетете оттук:

На български език:
- разследване на двама френски журналисти:
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article148
- както и:
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article147
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article146

На английски:
Информация на Червения кръст:
http://www.icrc.org/web/eng/siteeng0.nsf/html/palestine-interview-090609;
http://english.aljazeera.net/focus/2009/06/200962193549660239.html

Категория: Лични дневници
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове: 0
The Search For Osama Bin Laden
 
Ключови участници в продължителното търсене на Осама Бин Ладен, предлагат поглед към това, защо скъпата петгодишна операция не е била успешна и споделят техните мисли по повод успешното бягство на Бен Ладен в Афганистан.

Спорният филм на Еманюел Разави и Ерик де Лаврен проучва възможността заподозряният основател на Ал Кайда отдавна да е напуснал Тора-Бора, крепостта на талибаните, намираща се в източен Авганистан...
 
 
Ще ви разкажа края на филма, в който френския журналист обикаля местата в Афганистан, където е трябвало да бъде Осама бин Ладен, където са се водили сражения и т.н. Това трябва да се гледа, не да се разказва. Затова само малко от края. Среща се с командващ афганистански правителствени сили, който му разказва как получават заповед за нападение на конкретно място. Заемат позиции и минути преди нападението получават заповед за отлагане с един ден. На следващия ден, когато нападат, естествено не намират никого.
 
Гледайте филма.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 681 Коментари: 0 Гласове: 1
by Deborah Birkett

1.
Аллах е Богът
По-голямата част от немюсюлманите, които съм срещала смятат, че Аллах е лично име на вид божество, нещо като Юпитер или Вулкан (божества от римския партеон). Дори съм чувала хора да отнасят презрително към Бог от Исляма названието „пустинен бог”, като чели Юдаизмът и Християнството произхождат от американските стадиони или другаде. Истината е, че думата „Аллах” е съставна дума: ал(определителен член -ът) и илаах (бог): Богът. Монотеизмът – вярата в един върховен създател – е основната и най-важначаст на Исляма. Даже в повечето преводи на Корана на английски, които съм виждала, не се превевежда думата. Смятам, че това наистина е проблематично и заблуждаващо да не се превежда такава една ключова дума, за която има точен английски еквивалент. 
Освен това съм срещала доста мюсюламни, които задължават да се използват арабскияизказ за Бога, когато говорят на английски: всичко това обърква тези, за които няма да бъде никога ясно, че Аллах е същият Бог, почитан от евреите и християните. Мюсюлманите се различават по много точки от юдеите и християните, но ИМЕННО ТОВА (че почитат същия Бог) не е от тези различия.
Мисля, че не се разбира от начина, по който изразяват това, че в същност става думаза същата вяра в Бога на Авраам, Мойсей и Исус (за мюсюлманите и християните), на Мухаммад. (Мюсюлманите приемат всички тези пророци до Мухаммад, включително и Исус. Повече за Исус – след малко).

2. Най-големият грях в Исляма е ширка: съдружаването
, признаването на помощници на Бог. Ширкът може основно да се определи като политеизъм, но включва такива неща като идеята в християнството за Божествената троица или прекланяне пред друг освен пред Бога, независимо от това дали е човек/същество или природно/човешко творение или феномен. Това цели да създаде ясна граница между мюслманите и политеистите, но също така християните и другите религиозни групи. 
От това представяне можете да си представите как изрази, като „Свещената Божия майка” носи тежко теологическо бреме на внимателните мюсюлмани. 

3.
Мюсюлманите не вярват, че Исус е син на Бог. Както споменахме в т.1, мюсюлманите приемат Исус (на арабски Иса) като пророк и то като един от най-важните пророци (един от петимата с най-висок статус – бел.пр.). Следвайки т.2, те не приемат християнските вярвания, че Исус е син на Бог (литературно или метафорично), вярват, че той е син на Мария (Мериам, ар.). Вярват, че по времето на разпването друг мъж, изглеждащ по същия начин, е бил на мястото на Исус. Исус се е възнесъл, тялом и духом към Бог в небесата.  
Това е може би най-важната точка в различието между християните и мюсюлманите. Някои християнски теолози и духовници вярват, че християните се вкарват в заблуда, отдавайки такова голямо внимание на Исус и го въздигат до нивото на Бог, но това са други аргументи – за друго време и място.

4.
Мюсюлманите не се прекланят пред пророк Мухаммед - това следва от # 2, но искам да наблегна на това поради голямото ударение върху Исус в практиката на християните, които допускат,че при Исляма положението с Мухаммед е същото.Пророк Мохаммед се възприема от мюсюлманите като човека с най-добрия характер, но те се отнасят към него като към човек, макар и като изключителен. Той се приема като последния, но НЕ ЕДИНСТВЕНИЯ пророк на Бог. Няма божествен статус, въпреки че мюсюлманите изпитват уважение към него и полагат усилия да подражават на неговия характер и навици, които са с доста висок статус.
Дълги години мюсюлманите неправилно са наричани „мохамедани”. Това е голяма отживелица, но се среща и днес, както преди. Всъщност тя е доста обидна, тъй като предполага ширк. (бел.пр. Тук авторката поправя английското произношение на думите „муслим”, не „мослем” и „куран”, не „коран”, но на български има общоприети официални названия, които използуваме. Преводача на статията не ги счита за правилни, но ги спазва).

5.
Превода на Корана не е Коран. Добре се знае, че много неща се губят при превода. За английско говорящите, от които не се очаква да четат Библията на еврейски, арамейски или каквито и да било други езици, на които текстовете са оригинално записвани, и може да се приеме, че тези преводи на Библията са повече или по-малко валидни, въпреки че може да има предпочитан превод. Но единствено Коранът на оригиналния арабски се приема като Коран:преводите се ползуват с голямо уважение, но просто но не са валидни. Мюсюлманите вярват, че Коранът е низпослан на Мохаммед (който е бил неграмотен) от Бог с посредничеството на ангела Джибрил(Гавраил). Мухаммед запаметява тези цитати, когато се низпослават и ги рецитира и споделя със семейството и сподвижниците си. Предислямската арабска култура е предимно устна и хората безусловно учили и запаметили целия Коран; той не е записван напълно до смъртта на Пророка. Има много преводи от първото му записване преди повече от 1400 години. Много от тях са лоши – част от тях съзнателно изопачени за унижаване на Исляма. Много от лошите преводи показват невежеството и пристрастията на преводача. Но е много важно да се знае, че всеки превод в най-добрия случай, е приближение и може да бъде много опасно да се разпространяват осъдителни забележки въз основата на превод, особено, когато са отделени от общия текст, от контекста.
 
6. Не всички мюсюлмани са араби; не всички араби са мюсюлмани – изглежда съществува разпространена неяснота по този въпрос. Предполагам че това донякъде е разбираемо: Коранът е низпослан на арабско говорящи, а също така две от свещените ислямски местности (Свещената джамия в Мекка и джамията на Пророка в Медина) се намират в Саудитска Арабия. Но хората с арабски призход живеят в много страни, не само в Саудитска Арабия, изповядвт други религии, не само Ислям: сред тях християнство, юдаизъм и друзианство. Страната с най-многобройно мюсюлманско население дори не е арабска  – това е Индонезия. Само около 12% от мюсюлманите по света са араби! Мюсюлманите живеят в много страни – от Индия до Швеция и до Австралия. Всеки, който желае може да приема ИСляма, но само малка част от тях са с арабски призход. Всеки, който желае може да приема Исляма, малка част от мюсюлманите са от арабски произход. Също така не всички арабски обичаи могат да се нарекат мюсюлмански. Не всички мюсюлмани говорят арабски, въпреки че молитвите трябва да се отправят на арабски и мюсюлманите се насърчават да научат да четат на арабски, за да могат да четат и разберат Корана (оригиналния текст – бел.пр.). Бих искала да вярвам, че дори няма нужа да кажа това, но обстоятелствата ме провокират: не всеки с тъмна кожа или с тюрбан е мюсюлманин или арабин.


7. 
Културата не е религиянасилията и мизогонията (неграмотността сред жените, убийствата на честта, обрязването при жените, насилствените женитби, физическото малтретиране), за които ние чуваме в квази-и псевдо-ислямските страни като Пакситан, Саудитска Арабия и Иран, произхождат от патриархалните културни обичаи, но не и от исляма, въпреки че обикновено се „оправдава” по шейсет начина до неделя с очакваните религиозно диктаторски и собствени интерпретации на текстовете.

Ако всяка една от тези страни старателно приложи Исляма и почете законите, тогава жените например, не само биха имали далеч повече права и свободи, отколкото тези понастоящем, но поведението на мъжете и действията на правителствата биха се променили толкова радикално, че нямаше да ги разпознаем изобщо. Ислямската концепция и изисквания са много различни от това, което се прави в момента в тези страни.

8.
Исляма не е монолитен – той е обширна, богата и сложна религия,с тайствено писание, приблизително 1.2 милиарда псоледователи по света. В ислямски свят има поразитело разнообразие, като например основните ислямски клонове: мюсюлмани сунити (наброяващи около 85-90% от мюсюлманите по света), мюслмани-шиити, суфити, исмаилити и други малки групи. В рамките на тези групи има правни школи (мад-хаб или мезхаби);  към сунитите има основни четири такива.
Част от мюсюлманите са такива по рождение, а други приемат Исляма и това увеличава разнообразяването.
 Много е важно да не се приема всеки един мюсюлманин, искрен или не, като обобщениена всички мюсюлмани.Голямото разнообразие на мюсюлманите по света е една от причините годишното поклонение (хадж) в  Мекка, рожденото място на Исляма, да бъде толкова завладяващо: всяка година в продължение на повече от 14 века, милиони мюсюлмани се обединяват за няколко дни, отхвърляйки различията помежду си – на раса, етническа принадлежност, класа, пол и език, участват и изпулняват установените ритуали от пророк Мухаммед.

9. Джихад не означава „свещена война”. Това сигурно е най-вредния и непроменен мит за Исляма, Западните медии доста помогнаха за затвърждаването на това, но съществуват и много невежи мюсюлмани, които настойчиво в невежеството си, тълкуват погрешно и използуват некоректно този термин.
Джихад – означава „трудя се, старая се, полагам усилие стремя се към по-добър живот”,  превежда се коректно „правя усилие, старая се” или „усилие, старание” и може да се употреби и за такива неща, като студент, който учи старателно, за да получи медицинска диплома или за хора, които събират пари да построят джамия. (Термина е правилен при употреба за жена, която носи Ислямски дрехи и покрива главата си с хиджаб – бел.пр.). Думата се използува относно полагане на усилие за самоконтрол или обучение. Част от джихада на моя съпруг като мюсюлманин са усилията му да стане навреме за първата си молитва за деня, която е преди зазоряване.
Джихад обхваща идеята за полагане на усилия и борба за добро или срещу злото, но в никакъв случай не означава насилие и със сигурност не означава някакви чудати ексцентрици да твърдят, че са мюсюлмани и да размахват Корана наоколом решавайки кое е добро и кое е лошо, да започнат да убиват хора.
Съществуват  определни крайни обстоятелства, при които понятието джихад може да означава и въоражен конфликт, но това е крайна мярка, когато всички юридически, политчески, икономически, дипломатически опити за защита на мюсюлманите и тяхното право да изповядват религията си или да себорятсрещу потисничество (не само срещу мюсюлмаите), се пропаднали. Всеки вид военно действие, в най-добрия случай, е подгрупа на джихада.Всъщност има добре познати Ислямски текстове показващи, че всякакъв тип военен конфликт е „малък джихад”; „големия джихад” е борбата да контролираш и усъвършенстваш себе си. Някои цитати в свещения Коран, отнасящи се до военни действия (противниците  често тълкуват цитатите  извън контекста, за да подкрепят своите намерения) описват действителни исторически събития, без да ги дават като съвет за начин на действие или религиозно задължение. Те се компенсират от много други цитати,призоваващи към мир, милост, добрина, толерантност, търпение, прошка, състрадание, ограничаване на военните действия и пр. Изглежа сякаш бин Ладен и „мюсюлманските” войници в светда все още не са прочели тези части на Корана.

10.
Исляма не пропагандира, подкрепя, защитава или насърчава тероризма.
 Клеветническата кампания срещу Исляма е доста задълбочена и успешна.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1843 Коментари: 1 Гласове: 0

На книжния пазар вече може да бъде намерена книгата "Кратка история на Близкия Изток. От Аврам до Арафат" Кристофър Кетъруд(С., 2009 г., ИК „Унискорп”, 355 стр., 16 лв.).
Авторът е един от добрите специалисти по близкоизточна история. Роден е през 1955 г. и е сред най-уважаваните английски историци в днешно време. Завършил е модерна история в престижните университети Кембридж и Оксфорд.
Преподавател в известни британски (Кембридж) и американски (Ричмънд, Вирджиния; „Тюлейн”, „Уейк форест”) университети и автор на редица научни и научно-популярни трудове. Сферата на научните му интереси обхваща съвременна история, история на църквата и междурелигиозните отношения.
Интересни факти от биографията му са, че е бил съветник на британското правителство, както и през 2002 г. е бил консултант на тогавашния министър-председател на Обединеното кралство Тони Блейър. Кристофър Кетъруд е член на Кралското географско дружество и Кралското азиатско общество.
Първото издание на текста е през есента на 2006 г. и предизвиква интерес както в западни, така и в мюсюлмански страни.
В рамките на 355 страници са намерили място предговор, две кратки бележки по отношение транскрипцията на имената от арабски език и на използвания стил на изписване на датите, въведение, 11 глави и научен апарат.
Четивото е достъпно и за читател-неспециалист, но и съдържа анализи от културна, религиозна и геополитическа гледна точка, прегледи на задълбочени дискусии по политологични, социологически и културологични горещи проблеми, които го превръщат в полезен текст и за академичната аудитория.
В предговора са уточнени географските рамки на Близкия изток – кои страни авторът ще разглежда в съчинението си. За разлика от европейските полуострови например, получили имената си от от планините, които доминират в тях или ги ограничават от европейския материк, Близкият изток не може да бъде описан с политически коректно географско име. Както изтъква и Жорж Корм в книгата си „История на Близкия Изток от древността до наши дни" (представяне на текста виж тук: http://orientalia.bg/bg/node/91) Близкият Изток съдържа няколко големи планински вериги, отворен е към множество морета... Самите термини „Близък изток” и „Среден изток” (Middle East, предпочитан в англоезичната литература, като идеята е, че бившите владения на Османската империя на Балканите са Близкият, а арабските страни – Средният изток) са европоцентрични по същността си, защото позиционират района спрямо Европа.
Но Европа не може да бъде отправна точка за всички. Така например китайците наричали своята държава „Царство в средата на земята” (стр. 7). В този ред на мисли е неизбежно да се досетим за озаглавяването на книгата на проф. Иван Илчев за Япония. За разлика от традиционната представа, поставяща Страната на изгряващото слънце на изток от нас, заглавието е „По на Запад, най на Запад. Япония”.
Във връзка с този теминус техникус „Близък изток” накратко са посочени справедливите критики на проф. Едуард Саид, палестински християнин-протестант и преподавател по литература в САЩ от книгата му „Ориентализмът”, довели до отпадането на масовото използване на термина „Ориент” или „Левант”.
Кетъруд посочва, че в книгата си ще наблегне основно на триме авраамични религии (юдаизъм, християнство и ислям), зародили се в региона на Близкия изток и съществено повлияли на модерната западна цивилизация, тъй като „все пак днес никой не почита Амон Ра или бог Митра” (стр. 11).
Това е само едно от многобройните доказателства за лекия стил на автора, изпъстрен с английска ирония и приятен за четене.
Във въведението е посочено на кои велики открития на Близкия Изток - като се започне от математиката, алгебрата, алгоритмите, астрономията и се завърши с християнството – европейците сме културни и интелектуални потомци.
Основната теза на автора е, че историята на Западният свят се корени в Близкия Изток - място, където евреи, мюсюлмани и християни са живели хиляди години в хармония и разбирателство.
Авторът ни убеждава, че, след като западният свят е близкоизточен по своя произход, познанието за тази люлка на цивилизацията ни дава не само повече знания за другите, но и познание за самите нас (стр. 29).
Повече от хиляда години ислямският свят превъзхожда Западна Европа в областта на науката, технологиите и медицината, както и във военната си сила и мощ. На Запада му отнема цели три столетия, за да достигне постиженията на Близкия Изток.
Въпросите, които пронизват целия текст, са „Защо обаче сега всичко е различно? Какво се е променило?”, като стремежът на английския учен не е да дава готови рецепти, а да помогне на читателя в неговия размисъл за причините и корените на сегашните конфликти, но и да позволи на всеки да достигне до свои собствени отговори.
Въпреки постиженията на Едуард Саид и неговите последователи, т. нар. „постколониални” и/или „изследвания от страна на потърпевшите”/„подчинени” (с тези термини на български се превежда терминът на английски език „subaltern studies”), разисквани по-нататък в книгата (стр. 186 – 191), британският изследовател изтъква още в началото на труда си, че „продължаваме да смятаме водещата религия в регона (на Близкия изток) – исляма – за агресивна в същността си”, като е заявена амбицията този „мит” да бъде развенчан на следващите страници (стр. 10).
Както пише авторът: "Надявам се задълбоченото запознаване с историята на Близкия Изток да донесе повече мир, отколкото страдания."
В първата глава, посветена на древните империи, са представени почти непознатите на средния човек постижения на шумерите (изобретяването на колелото, клинописното писмо и керамиката, строежите на зикурати и градът Ур), на хетите, използвали за пръв път желязо, на смелите финикийски търговци, завещали ни фонетичното писмо, кодексите със закони на Хамурапи... Чрез езикови и лингвистични изследвания нагледно е показана приемствеността в културите.
Историята на Древния Египет може да отнеме целия обем на съчинението, затова на вниманието на читателя само е предложена хронологията, въведена от престижния изследовател Кенет Китчън. На места се направени обзори на научните дискусии по някои проблеми.
Историята на древните юдеи е погледната и през призмата на съвременното влияние на юдаизма, най-вече в САЩ, напр. в някои схващания за Новия свят и на някои християнски групи, по отношение американският ексепшънализъм и пр.
Втората глава е озаглавена „Зората на монотеизма”. В нея е изказано предположението, че обожествяването на фараона Ехнатон/Аменхотеп и зороастризмът са били благодатната почва, върху която са се развили последващите монотеистични схващания. Логично третата глава е посветена на появата и развитието на християнството. Обяснени са социалните и историческите предпоставки за бързото му разпространение. Макар че пише „светска история”, Кетъруд еднакво ловко борави с оптиката и на вярващия, и на съвремения западен атеист, като умело редува двете гледни точки.
Четвъртата глава – „Раждането на исляма” – представя основните моменти в зараждането на последната от големите единобожни традиции. Изброени са петте стълба на исляма (свидетелството на вярата, че Аллах е Бог и Мухаммад е неговият пророк; 5-те дневни молитви; говеенето през свещения месец Рамазан; даването на милостиня и посещението на Мека), разликите между сунити и шиити и е обяснен малкият (война срещу неверниците) и големият (вътрешната борба със себе си) джихад. И тук Кристофър Кетъруд не прави изключение, като излага различните позиции и дава на читателя възможност за избор измежду тях.
В петият поред дял на книгата е разгледан Златният век на исляма, териториалните му завоевания, разцветът на медицината, астрономията и математиката, свързан с такива значими имена като Авероес (Ибн Рушд), Авицена (Ибн Сина), Ар-Рази, Ибн Зур, откривателите на алгоритъма и дробите Ал-Хорезм и Ал-Уклидиси, медикът, установил още в ХІІІ в. наличието на малкия кръг на кръвообращението – сириецът Ан-Нафис.
Глава шест е фокусирана върху три основни въпроса. Първият от тях е почти неизвестната на средния запазен читател битка при Манцикерт, тежко поражение на византийските войски, нанесено им от селджуките, която принуждава владетелите на Византия да поискат помощ от папството. По този начин това сражение става една от причините за кръстоносните походи. Друга последица е трайното установяване на тюрксите племена в Анатолия (днешният Анадол), което по-късно улеснява нашествието на османските турци.
Разгледани са и резултатите от монголските нашествия и кръстоносните походи.
Абсолютно оправдано цяла глава е отделена за „ислямската свръхсила” (стр. 155 – 156) – Османската империя. Тъй като фактите, свързани с държавата на династията на Осман са по-познати на българските читатели, ще си позволим да не правим обстоен анализ на тези страници. Важно е да се отбележи възникването на уахабизма, който има пряка връзка със съвремения ислямски тероризъм (стр. 170-176) и запознаването на държащия в ръцете си книгата с „културните войни” между левицата и десницата в САЩ по отношение на близкоизточните изследвания (стр. 189).
Много по-голям интерес предизвиква синтезът на процесите, свързани с разпадането на Империята (гл. VІІІ).
Не без основание се твърди, че случилият се разпад на Османската империя, включващ премахване на титлата халиф и попадане от властта на мюсюлманите-турци под пряката власт на европейските колониални сили довежда до много от травмите в арабското масово съзнание. Изтъкната е пагубната роля на европейския империализъм и колониализъм, образувал за защите на своите интереси изкуствени държави като Ирак, поставил марионетни монарси (напр. случаите с Хашимитската династия) и подкрепил средновековния теократичен режим в Саудитска Арабия. Именно стремежът км обективност е това, което кара автора да се разграничи и да критикува редица европейски действия в Близкия изток.
Следващата глава е под номер девет – „Създаването на Израел и след това...”, като още в началото й ясно е заявено, че макар заемането „на позиция относно събития, станали преди повече от осем десетилетия, в никакъв случай да не означава заемане на позиция по съвременни събития, то се възприема като такова, защото същността на дебата по тези въпроси е от крайно противоречиво естество” (стр. 234). Фактите са разгледани в по-широката перспектива на конфликта, в който чрез палестинските бежанци са въвлечение и съседните страни, накратко са представени процеси в Египет (особено ок. израело-египетските споразумения) и гражданската война в Ливан.
Предпоследната (гл. Х) се концентрира върху събитията в Иран от времето на Ислямската революция 1979 г., задали задълго жалоните на развитие на страната. Безспорно е, че Ислямската революция, както и Ирано-иракската война, са две от структуроопределящите събития за широкото пространство на Близкия изток.
Последната глава е теоретична – „Сблъсък на цивилизациите?”. В нея са представени идеолози на ислямския джихад срещу Запада като Сайид Кутб.
Изложени са противоречащите си мнения по отношение идеята за сблъсък на цивилизациите на различни експерти като Майкъл Шуър, Роджър Скрутън, Томас Фридман. И тук надделяват умереността и трезвият анализ пред изкушението да се поддадем на лесните пропагандни клишета.
При такъв широк ареал и период на изследване, разбира се, е невъзможно да се избегнат и някои дребни грешки.
За съжаление, повечето неточности са допуснати по отношение на Палестина. Така например се говори за търканията между Фатах и Хамас „в рамките на ООП (Организацията за освобождение на Палестина)” (стр. 288). Противоречия между двете фракции наистина съществуват, но ХАМАС никога не е била част от ООП. Също така Народният фронт за освобождение на Палестина (НФОП) е описан като въоръжено крило на ООП (стр. 253). Всъщност ООП е организация-шапка, обединяваща редица палестински революционни организации, една от които е НФОП, който фронт, както всяка от организациите-членки на ООП, разполага и с политическо, и с въоръжено крило.
Израелските медийни настоявания дават резултат и по повод преговорите в Кемп Дейвид от 2000 г. Кетъруд говори за големите отстъпки, направени от израелския премиер Ехуд Барак, като изцяло пренебрегва анализи, хвърлящи вината за провала на разговорите върху израелската страна. Част от тези анализи например са публикувани в либералния телавивски вестник „Аарец” или пък са дело на независимият учен и изследовател Норман Финкелщайн.
Можем да посочим и някои грешки, свързани с превода и редакцията. Проблем представлява синхронизирането на термините при различните преводи от чужди езици. Все пак, в научната литература е възприето наименованието „Плодородният полумесец”, а не предложеният в настоящото издание „Благодатният” (английското Fertile Crescent); по-разпространена версия на името на старозаветния пророк е Осия, а не Озия; мирът между Османската империя и Хабсбургска Австрия от 1718 г. е познат под две имена – Пожаревацки или Пасаровицки. В книгата е предпочетено второто, което не е грешно, но в българската историография предпочитано е първото. Също така, възприетото име на младотурската партия в Османската империя е „Единение и прогрес”, а не „Единство и напредък”; тъй като е французин, името на известния учен е Жил Кепел, а не Джил Кепъл; цитираното на стр. 271 като „Измислените общества” класическо произведение на Бенедикт Андерсън беше преведено у нас под заглавие „Въобразените общности”; на стр. 276 се говори за „израелски сили за защита”, докато възприетият на български превод на английското наименование Israel Defense Forces (IDF) е израелски отбранителни сили (ИОС) или съкращението от иврит ЦАХАЛ; „Западният”, а не „Десният бряг на р. Йордан” (стр. 283); известният изследовател на тероризма се транскрибира като Лакьор, а не Лакър (вж. Брус Хофман, „Тероримът днес”, С., ИК „Плеяда”, 1999 г., „История на тероризма от Античността до Ал Кайда. Под редакцията на Жерар Шалиан и Арно Блен”, С., ИК „Леге Артис”, 2005 г.).
Към научния апарат на книгата се числят няколко карти, подбрана хронология, ползваната от автора литература на английски език, както и бележка на редактора на българското издание, включваща библиография с избрани публикации на български, които облекчават родния читател. След благодарностите следва още една изненада, с която книгата свършва – подробен и добре изработен показалец на имената.
Можем да добавим, че голямо улеснение са цитираните в самия текст в скоби заглавия на английски език, което позволява по-лесното им последващо търсене.
Можем да заключим, че това е отлично написан текст, с много високи качества, демонстриращ добро познаване на съвременната историопис и научни постижения в съответната област. Ерудицията на автора е завидна, което прави книгата четивна и съдържаща много информация.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 272494
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031