Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Света на Палестина - новини, култура, събития. Света - новини, култура, музика, събития...Мои размисли - просто няма как човек да дистанцира себе си или собственото си мнение - да се чудя ли на какво се дължи..? Както и да е. Блога си е мой и мога все пак да водя някакви записки. Така де. Ще предпочитам да превеждам материали (в зависимост от времето, с което разполагам) за Палестина и мюсюлманите, защото нишата е голяма и се запълва с лъжлива информация. Не че обичам много държавата България, не я обичам. Но пък обичам родната България и по принцип ме е еня за мнението на хората в нея. Така че ми се ще да има и истината из пространството - а вече кой ще я докосне, как ще я приеме, разбере, какво ще си мисли след това...Не знам. В Корана се казва, че наше задължение е да казваме истината, а резултата не е наша работа...Така си е.
Автор: irshad Категория: Лични дневници
Прочетен: 272474 Постинги: 125 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
27.12.2010 22:56 - Дуа
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.12.2010 22:57
27.12.2010 22:54 - СЪЛЗИ ОТ КРЪВ
 
 
посвещава се на невинно загиналите палестински деца

Какво за нас сълзата е и що кръвта е,

когато днес море от кръв и сълзи в таз земя се лее,

какво за нас тъгата е, и що смъртта е, когато хиляди души загиват?!

Какво за нас е мъката, и що страха е,

на майката останало без своето дете,

поглеждали го с лице, сълзи обляно, цялото държи го мъртво в своите ръце?!

Без дом останаха стотици, без майки и без своите бащи,

защо ни гледат всички тъй нехайно, защо светът мълчи?!

Там далеко нейде в далечината чуваше се глас на мъничко дете,

останало е то само сираче, а кръв от моето сърце тече.

За нас таз болка древна е не е от днес или от вчера тя.

Убиват, убиват ни, и пак ще ни убиват,

но ислямът винаги ще бъде в нашите сърца.

Търпение о, мои мили братя и сестри, ще дойде ден,

денят на справедливостта, ще има мир в таз земя свещена

и няма да я има веч кръвта, а ще има свобода,

ще има слънце пак над Палестина и над цялата земя.


Фикрие Терзиева
Категория: Лични дневници
Прочетен: 794 Коментари: 0 Гласове: 1
 Според доклад на Human Rights Watch политиката на Израел в Западния бряг остро дискриминира палестинските жители, лишавайки ги от услуги от първа необходимост, като същевременно осигурява отличните удобства за еврейските колониални селища.

В доклада се описват дискриминационни практики, които нямат законна обосновка, поради това Human Rights Watch призовава Израел да спазва задълженията си според международното право, да оттегли заелниците от Западния бряг и да преустанови да нарушава правата на палестинците.

166-те страници на доклада, „Отделени и неравнопоставени: Израел и дискриминационното третиране на палестинците в окупираните палестински територии„, показват, че Израел използва две разлчини системи за двете популации на Западния бряг в районите, в които Израел има изключителен контрол. Докладът се основава на проучвания, които анализират различното отношение на Израел към еврейските засленици и към живеещото в съседство палестинско население. Той призовава САЩ и страните от ЕС да спрат да подкрепят заселническата политиката на Израел в Западния бряг, защото в своята същност тази политика е дискриминационна и е в нарушение на международното право.

„Палестинците се сблъскват със систематична дискриминация, порадена единствено от тяхната раса, етническа принадлежност и национална принадлежност. Поради това те са лишени от ток, вода, образование, както и от достъп до по-добри пътища, докато живеещите наблизо еврейски заселници се радват на всички тези услуги, предоставени безпрепятсвено от израелската държава“, казва Карол Богерт, заместник-изпълнителен директор на Human Rights Watch. „Докато израелските селища процъфтяват, палестинските такива под израелски контрол живееят в непредвидими условия – те не само са отделени и в неравностойно положение, но понякога палестинците дори биват прогонвани от земите им, а домовете им разрушавани.“

Дискриминационната политика на Израел често превръща палестинските селища в практически необитаеми, това принуждава голяма част от техните жители да напуснат своите домове. Според проучвания от юни 2009 година сред палестинските домакинства в „зона С“ (район, който обхваща 60 процента от Западния бряг и която е под пълен израелски контрол) и Източен Йерусалим, който Израел едностранно анексира, около 31 на сто от палестински жители са били изселени от 2000 г. насам.

Human Rights Watch анализират ситуацията в зона С и Източен Йерусалим и установяват, че двете различни системи на управление в двете области дават щедри финансови ползи и чрез поддръжка на инфраструктурата насърчаваат живота в еврейските селища, докато същевременно съзнателно лишават от финансиране и основни услуги палестинското население, налагайки по този начин сурови условия за техния живот. Това различно третиране въз основа на раса, етническа принадлежност и национално самосъзнание е в нарушение на основните закони за правата на човека.

Израелската политика контролира много аспекти от всекидневието на палестинците, които живеят в зона С и Източен Ерусалим. Пример за дискриминационни практики е отчуждаването на палестинска земя с цел построяване на населени места, в които могат да живеят само евреи и съответно поддържащата инфраструктура; забраната палестинците да използват пътищата и да обработват собствените си земеделски земи; отказът на достъп до ток и вода; неиздаването на разрешителни за строеж на къщи, училища, клиники и инфраструктура, както и разрушаването на жилища и дори цели общности.

Тези мерки водят до невъзможността за разширяване на палестинските селища и причиняват големи трудности на жителите, като дори ги оставят с ограничен достъп до медицински грижи.

От друга страна политиката на Израел насърчава и популяризира разрастването на колониалните еврейски селища в зона С и Източен Ерусалим, често използвайки земята и другите ресурси, които на практика стават недостъпни за палестинците. Израелското правителство поощрява непрекъснато заселници чрез финансиране на жилищното настаняване, по-евтино и достъпно образование и инфраструктура. Тези мерки от страна на израелското правителство са довели до последователното и бързо разрастване на еврейските селища, населението на които се е увеличил от около 241 500 жители през 1992 г. до около 490 000 през 2010 г. (включително Източен Ерусалим).

„Докато израелските политици се борят за “естествен прираст“ в незаконните заселнически селища, те задушават местното палестинско население, забранявайки на семействата да разширяват домовете си и правейки живота им непоносим“, казва Богерт. „Тази тяхна политика нарушава равенство между хората и е основна пречка за водене на нормален живот сред палестинците.“

Нарастването на еврейските заселници в Окупираните Палестински територии през годините (цифирите са в хиляди))

Една от палестинските общности, които Хюман райтс уоч разглежда в доклада си е Джубет Ал Диб, село с 160 жители, намиращо се на югоизток от Витлеем, което е създадено през 1929. Селото е достъпна само пеша, защото за да се достигне от него до павиран път трябва да се мине през дълъг 1.5 километра труднопроходим черен път. Децата от това село трябва да ходят на училища в други населени места, намиращи се на няколко километра, защото в тяхното села няма училище.

В Джуберт Ал Диб няма ток въпреки многобройните искания на обитателите му да бъдат свързани към електрическата мрежа на Израел. Израелските власти също са отхвърли и финансиран от международни донори проект, който е целял да захранва селото със слънчева енергия. Месото или млякото в селото трябва да се ядат на същия ден, поради липса на хладилници; жителите често прибягват до яденето на консервирани храни вместо пресни продукти. Селяните са зависими от светлината на свещи, керосина или фенери, а когато могат да си позволят да го напълнят с бензин, и от малък генератор.

На около 350 метра от тях е еврейското селище Сде бар, основано през 1997 година. В него живеят около 50 души и те имат достъп до павиран път и магистрала, струваща милиони долари, свързваща ги с Ерусалим, заобикаляйки палестинските градове и села, както и Джубет Ал Диб. В Сде Бар има гимназия, но чуениците от Джуберт Ал Диб не могат да я посещават. Заселническите селища са обявени за затворени военни зони и в тях може да се влиза само със специални военни разрешителни. Жителите на Сде Бар се радват на удобства, общи за всички израелски град, като например хладилници и електрически лампи, които селяните от Джуберт Ал Диб виждат от домовете си през нощта.

Изглед към Сде Бар

„Палестинските деца, живеещи в райони под израелски контрол учат на свещи, докато гледат от далеч електрическите светлини в домовете на заселниците“, „допълва Богерт. „Твърдението, че лишаването на палестинските деца от достъпа им до училище, вода или електричество има нещо общо със сигурността на Израел е абсурдно.“

В повечето случаи, когато Израел признаe, че третира по различен начин палестинците опрадванието е, че това са необходими мерки за защита на еврейските заселници и останалите израелци, които са обект на периодични атаки на палестински въоръжени групи. Но нито сигурност, нито друга основателна причина може да обясни защо на палестинците се забранява да строят или ремонтират своите домове, училища, пътища и резервоари за вода.

Освен това, в справянето с проблемите по сигурността, Израел често действа така сякаш всички палестинци представляват заплаха за сигурността въз основа на тяхната раса, етническа принадлежност и национална принадлежност. Законите против дискриминация забраняват налагането на подобни широки наказания.

„Светът отдавна отхвърли подобни грешни аргументи, които целят да оправдаят третирането на една група от хора по различен начин само поради тяхната различна раса, етническа принадлежност или национален произход,“ казва Богерт. „Време е Израел да прекрати политиката си на дискриминация и да се спре да се отнася с палестинците под техен контрол значително по-лошо от колкото с евреите, живеещи в същия район.“

Върховният съд на Израел е постановил, че някои мерки срещу палестинските граждани на Израел са били незаконни, тъй като са дискриминационни. Въпреки това, Human Rights Watch не знае за случай, в който съдът да е обявил израелската политика в Западния бряг за дискриминираща спрямо палестинците, въпреки че петиции са били внасяни по редица случаи.

Според Human Rights Watch тези очевидни дискриминационни практики създават спешен въпрос пред страните-донори – ще продължат ли да допринасят и да бъдат съучастници в нарушенията на международното право, причинени от заселниците. Тези страни трябва да извършат осезаеми стъпки в насърчаването на израелското правителство да се придържа към законовите си задълженията.

Human Rights Watch повторно препоръчва на Съединените щати, който всяка година дава $ 2,75 милиарда помощ на Израел, да извади от тях сумата, която на Израел е нужна по разходите в подкрепа на заселнците, които проучване от 2003 г. оценява на $ 1,4 милиарда. По същия начин, въз основа на многобройни доклади става ясно, че много американски донорски организации, които са освободени от данъци всъщност подкрепят финансово заселниците, поради това докладът призовава САЩ да проверят дали тези данъчни облекчения са в съответствие със задълженията на САЩ да гарантира зачитането на международното право, включително забраната срещу дискриминацията.

Хюман Райтс Уоч призовава ЕС, който е основният пазар за износ на продукти, произведени от заселниците, да гарантира, че тя не предоставя стимули за този вид износ чрез преференциално третиране, както и да идентифицира случаите, в които дискриминацията срещу палестинците допринеся за производството на изнасяните стоки. Например, докладът съобщава за случай, в които култури са изнасясни от заселнически селища, използващи вода от пробити от Израел кладенци за сметка на пресъхнали наблизо палестински такиви. По този начин се ограничава възможността на палестинците да обработват собствените си земи и дори се ограничава достъпът им до питейна вода.

Докладът също така описва случаи, в които цели предприятията са се възползвали пряко от дискриминацията срещу палестинците, например чрез търговска дейност в земи, които са били незаконно конфискувани от палестинците, без право на обезщетение. Тези предприятия също се радват на израелски правителствени субсидии, данъчни преференции и дискриминационен достъп до инфраструктура и канали за износ.

source: Give me justice first the peace will follow

Категория: Лични дневници
Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.12.2010 15:53
Драги приятели,
Палестина страда от несправедливост, потисничество и апартейд повече от всеки друг път. Разпокъсана на парчета, осеяна от селища на заселници, Свещената Земя е нападната, хората – дискриминирани и избити под погледа на политиците от целия свят, слепи за престъпленията на Израел над човешкките права и международните закони спрямо Палестина.
Както знаете, наближава 2-та годишнина от офанзивата в Газа от Израелскитеокупационни сили, масовото клане, измежду другото извършено над Палестинския народ. По време на 22-та дни през 2008-2009, повече от 1400 Палестинци бяха убити, от тях 1/3-та бяха жени и деца.
Много инициативи бяха проведени, целящи разкъсване на обсадата, наложена от Израел над Ивицата, откакто Хамас  взе властта през 2006 г. – резултат от едната, май 2010, бе 9 убити мирни активисти в международни води, когато израелски ВМС  Мави Мармара. Оттогава насам международните сили поискаха отслабване на натиска на обсадата – напразно, защото Газа все още няма лекарства, основни хранителни продукти и електричество, а всекидневно биват бомбардирани от израелски F16.
Ние, гражданите на света, искаме нещо, което е лесно постижимо!
Ние, гражданите на света, искаме мир за хората на Газа, свободно придвижване, свободни внос и износ, искаме пълното премахване на обсадата, която всекидневно взима човешки животи.  Докога хората от Газа ще издържат без електричество?  Докога болните ще могат да истърпят липсата на лекарства? Докога децата на Газа ще се събуждат от грохота на въздушните нападения? Кога Ивицата ще може да се изхранва от собствено селско стопанство, а не да зависи от конвоите с хуманитарни помощи?
Това е истинско събуждане; всички виждаме умножаването на конвоите и флотилиите, вълната от признаване на Палестинската държава от други страни,  от призивите на НГО, осъждащи мизерията, в която Израел поддържа в Газа. И това се случва вече, защото информацията се разпространява все по-добре.
Ето защо ние решихме да дадем старт на онлайн кампания, чието на чало е 27 Декември 2010,  като целта ще е отбелязване на 2-та годишнина от клането в Газа и повишаване на информираността за положението. Принципа е прост:
В Twitterпоствайте/репоствайте всички tweet-ове, свързани с Газа/Gaza with the #Gaza2 hashtag.Това могат да бъдат линкове, новини, факти, лични изявления. @VEPalestine ще поства много материали, така че ще имате на разположение банка с  материали В реално време можете да следите  тук за всички нови на #Gaza2 в Twitter.
Присъединете се към #Gaza2 Campaigners в twitter list и станете членове на групата ии последвайте онези членове, които споделят линкове.
Във Facebook принципа е следния. Поствайте и/или репоствайте всички личнкове с материали, които можете да намерите за Газа. Целта отново е, да се повиши осведомеността.
Here is a partner blog where you will find links/facts/stats about Gaza that you can share during the campaign; save, use and abuse ;)Никога повече Операция Cast Lead

Добавете Siege Counter (брояч на обсадата) във вашия блог/уеб-сайт:

(<br/><div style=”text-align: center;”><img src=”http://dreamyhaze.com/GazaCounter/GazaCounter.ashx” alt=”http://dreamyhaze.com/GazaCounter/GazaCounter.ashx”/></html></div></br>)
- Използувайте тази снимка в различните си социални акаунти, като профилна снимка.  
 




 - Разпространете линка сред контактите си и включете колкото се може повече хора.
За коменатари, предложения и преводи:  email vepalestine[at]gmail.com
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове: 3

Ислямът
Кои фактори определят жизнената сфера на
мюсюлманската жена?

ЗЕЛМА КРЮГЕР, специално за сп. "Европа 2001"

Според общоприетото западно мнение мюсюлманката е изцяло лишена от права и често става жертва на потисничество. Отговорен за това се посочва ислямът, който пречел на жените да ползват плодовете и благодатта на западната цивилизация. Факт или предразсъдък е това? Западни социолози анализират различните фактори, които определят условията, поставили в зависимост живота на мюсюлманската жена.
Образът, създаден на Запад за жената от Ориента през ХIХ век, изпъква преди всичко с визията и копнежа по ориенталското, а представата за харема с екзотичния танц гюбек и дискретно поглеждащите зад булото очи окриля фантазията на западните мъже. Литературата и живописта от това време красноречиво потвърждават това. Едва когато в полезрението на западния свят възниква въпросът за жената и нейното положение в обществото, постепенно се поражда интерес и към становището на други общности и култури по този въпрос. Според мнозина социолози разномислието в тълкуването на принципите на исляма, което на фона на една вековна история включва и други общественополитически теми, продължава и досега да е израз на конкуриращи се и претендиращи за абсолютна значимост различни светогледи.
Необходимо е да се отбележи, твърдят съвременните учени, че в отношението християнство - ислям на Запад винаги са доминирали емоциите и предразсъдъците. Ако в миналото за разномислието определящи са били предимно теологическите въпроси, то днес на първо място стоят обществените; така например за ролята на жената в исляма, за мястото и правата на личността в държавата и обществото, за различните схващания, определящи отношението между религия и държава. Интензитетът - дори агресивността, с които това разномислие се проявява, свързан с претенцията за абсолютна валидност и от двете страни, е принципно еднакъв с този от миналото, когато са доминирали теологическите спекулации. Това проличава съвсем ясно особено през тия дни.

Положението на жената според
ислямски извори

Първоизточниците, в които се определят статусът и правата на жената в исляма, са Коранът и Откровенията на пророка Мохамед (хадиси). Изказванията в Корана са ясни и еднозначни и са отправени както към жените, така и към мъжете: жените и мъжете са еднакви по своята същност и човешка значимост.
В сура Ан-Ниса (К 4:1) Бог казва:
"О, вие, човеци, имайте страх от вашия Господар, който ви създаде от едно единствено същество, и от него сътвори неговата половинка и от двамата позволи да се породят много мъже и жени.”
"Жените са за вас дреха, и вие сте дреха за тях" (К 2:187).
Откровенията, които мюсюлманите обикновено цитират по повод на жените, гласят:
"Раят лежи под краката на майките."
Или:
"Целият свят е едно радващо окото творение: най-отрадното обаче в него е една порядъчна жена."
Но не липсват и откровения като:
"Не съм оставил след себе си изкушение, което да би било по-вредно за моята общност от това, което жените представляват за мъжете."
Или:
"Стоях на вратата на рая и повечето, които влизаха там, бяха бедни; стоях и на вратата към ада, и повечето, които влизаха там, бяха жени."
Следователно всеки, който иска да обоснове своята позиция, може да намери аргументи в думите на пророка, преди всичко, като не взема под внимание конкретните обстоятелства, при които те са изказани.

Мохамед и жените

Пророкът Мохамед несъмнено е бил човек, дал най-висока оценка на жените. Преданието гласи, че освен дето често сам приготвял храната си и сам кърпел дрехите си никога не вдигал ръка срещу някоя от жените си - следователно и по съвременни западни мащаби Мохамед би бил олицетворение на напълно възможен съпруг.
Ала Мохамед на първо място отправя и към двата пола изискването да се стремят към образование: "Стремежът към знание е дълг на всеки мюсюлманин, било то мъж или жена", и във връзка с това много пъти подканва мъжете да вземат пример от неговата жена Айша.
Не трябва да обвиняваме исляма и неговия пророк, че по-късно пропити от неприязненост към жените идеологически модели, както и един ясно изразен арабски Махо-култ* отново намират достъп в ислямските общества. Също и изрично неодобрения от Корана култ към юношите е за съжаление все по-често срещано явление при това не само в света на исляма, но и навсякъде, от Китай до Южна Америка.

Поглед към образа на
жената в Библията

Необходимостта от едно кратко сравнение обръща погледа на специалистите към Библията. В Стария завет се казва, че жената е създадена от една част на мъжа, тоест от неговото ребро. При грехопадението първа Ева се поддава на изкушението да престъпи Божията повеля, като подвежда и Адам да извърши същата простъпка. Нещастието, връхлетяло света, ще рече, изгонването от рая, е предизвикано от Ева. Впрочем това е интерпретацията, която се е наложила и в историята на християнството.
В Новия завет тази констелация продължава да се изгражда предимно от Св. апостол Павел: "Жената трябва да се покорява безмълвно и да се остави да я наставляват. Не разрешавам на жената да поучава, също и да властва над мъжа си; жената трябва да е безшумна. Защото първи бе сътворен Адам, а после Ева. И не бе изкушен Адам, а жената се остави да я изкушат и престъпи повелята". (Писмо до Тимотей, 2, 8-15.) Дискусията по въпроса дали жената има душа също не води началото си от исляма, както често погрешно се твърди, а е застъпена в християнската догматика.

Жизнени сфери

Вследствие пълната липса на необходимите устройства в една социална мрежа като здравноосигурителна каса или пенсионен фонд, които дават възможност на индивида да се развива независимо от съответната семейна структура, в света на исляма все още семейството, а не индивидът представлява най-малката единица на обществото. Той е длъжен да подчини интересите си на тези на семейството си или на клана.
Така и до днес на много места в ислямския свят бракосъчетанието е въпрос, засягащ две семейства, а не двама индивиди, като трябва да се има предвид, че според ислямските основни принципи нито мъжът, нито жената не бива да се насилват при сключването на брак.
Във всекидневния си живот ислямското общество все още е разделено в свят на мъжете (външния свят) и свят на жените (вътрешния, домашния свят). Жената е сведуща по въпроси от вътрешния, семейния живот, тя се грижи за благополучието на всички членове на семейството, за възпитанието на децата; тя е единствената господарка в семейната среда. Мъжът отговаря за издръжката на семейството си; той го представлява пред външния свят. Задължението за издръжка има толкова силна традиция, че и до днес, например в Турция, след смъртта на един баща пенсията му се полага на неомъжените дъщери.
Породеното в резултат на посоченото разпределение на ролите декласиращо отношение към жената е прибързано, доколкото в ислямските общества в разрез със западните се отдава на семейството, следователно на вътрешния свят, далеч по-голямо значение, отколкото на външния свят.
Ислямската жена има правото сама да се разпорежда с имуществото си - право, от което само преди три десетилетия швейцарската жена бе все още лишена. В противоречие на широко разпространено мнение жената също може да подаде молба за развод. Разлика има само в процедурата, като при оспорен развод, поискан от жената, се произнася съдът.

Указания относно облеклото
и свързаните с него различия
между половете

По степен на изискуемост облеклото се оценява твърде различно в ислямския свят, както сочи един поглед към облеклото на жените в Малайзия, Саудитска Арабия, Египет или Турция. Меродавните указания за облеклото се намират в Корана в 33:53, 33:59 и 24:31. Тежестта пада върху облекло, което спазва благоприличието:
"И кажи на вярващите жени да сведат очи и да запазят срама си, да не вадят на показ накитите си, освен тези, които (с оглед на порядъчността) са видими..."
Първите две наредби се отнасят дословно и до мъжа (24:30). Третата наредба от този текст в интерпретация на ислямските учени гласи, че е абсолютно необходимо забулването на главата на ислямската жена независимо от цивилизаторските различия. Следователно това би трябвало да е валидно и за Средна Европа и Северна Америка, въпреки че за разлика от Средния Изток и Северна Африка там женската коса не упражнява вече голяма изкусителна сила върху мъжете.
Затова пък едно малцинство от тълкуватели е на мнение, че изискването за спазващо благоприличието облекло е достатъчно спазено и без забулването на главата.
Изходна точка в догмите на исляма е, че мъжът и жената се различават както в биологическо, така и в психологическо отношение и че корените на партньорството между мъжа и жената в брака трябва да се търсят в тяхното противопоставяне.
От друга страна обаче, е твърде важно обстоятелството, че мъжът и жената са еднакви по достойнство, макар и да са натоварени с различни задачи; те са еднакво ценни, обаче имат различни способности, намират се в едно и също положение пред Бога, но са призвани да изпълняват различни роли в живота. Предписанията в Корана относно бракосъчетание, поддържане на брака, разтрогване на брака, облекло и наследяване вземат под внимание социалната принадлежност, както и произтичащите от нея разлики в правата и задълженията.

Жени, влезли в историята

Тези принципни условия все пак не са попречили да се появи цяла плеяда от значителни жени в света на исляма. Началото слагат двете съпруги на Мохамед Айша и Хафса. С тях се свързват не само много от завещаните откровения, а им се приписват и широки познания в областта на медицината, юриспруденцията и поезията.
За истинско явление в литературния живот от ранния период на исляма историците посочват например Ал-Кханза, прочула се със съвършенните си стихове, лоялност и жертвоготовност. Други забележителни жени, оставили името си в историята, са Сайда Сукаяна, дъщеря на имама Хюсеин, или Айша, дъщеря на Талха, която е била авторка на великолепни литературни и музикални критики, в чийто дом са се събирали много учени и литерати, за да разискват върху литература, поезия и изкуството на рецитацията.
И в научната трактовка на Корана жените успяват да се утвърдят и спечелят достойно място. Така например Карима ал-Марзвийя и Саида-ал Вуцара са едни от най-известните жени, които са предали текстове от Корана, съхранени в каноническата сбирка на Ал-Бухари. В друг източник на завещани на потомството откровения, или хадиси, се твърди, че броят на жените, предавали такива послания, надхвърлял осемдесет.
В книгата си "Поколения лекари" Ибн Аби Усаяба споменава и много лекарки мюсюлманки, които са следвали медицина и са практикували. Една от тях, Заинаб, принадлежаща към клана на Бану Ауд, е била специалист по очни болести, а сестрата на Ал-Хафид-ибн Заар и дъщеря є са лекували женски болести.
По страниците на исторически съчинения например по време на династията на Абасидите при управлението на халифа Ал-Муктадир (295 г.), също се срещат имена на жени, заемали поста на съдия. Трябва да се споменат и множеството жени, изповядващи крайно мистични възгледи и презиращи всичко земно**, като се започне от прочутата мистичка Рабия-ал-Адауийя от Басра и се стигне до Бубу Расти в Индия.

Брак, позор и обичайно право

С не по-малко усърдие, проявено в спазване на скицираните по-горе ислямски принципи, животът на хората продължава да се подчинява и на нормите на обичайното право. Всички жизнени фактори в сферата на завоюваните области, които при нахлуването на исляма не са му оказали съпротива, действат в широките граници на ислямския свят и до днес. Местните нрави и обичаи, залегнали например в сватбения ритуал, като церемонията менди - боядисването на ръцете с хена*** - не се различават особено много, било ако те се прилагат от мюсюлмани, индуси или сикхисти.****
Според изследователите ислямисти особено важна в обичайното право е зависимостта между понятията чест и позор. Думата чест и до днес е определяща за социалния живот на доста архаични племенни общества, и то не само в ислямския свят. При съществуващите архаични условия на живот, където липсва държавна власт и върховен суверенитет, подобни сурови племенни закони са бездруго разумни. И все пак те силно ограничават полето на действие на свободния индивид - независимо дали той е мъж, или жена. Като примери могат да се посочат племенните общества в Афганистан, но също и тези в Анадола. Не по-малко важна е за Албания традиционната правна система "канун" (в противовес на ислямската "шария"). Преселването на тези хора в градски центрове или по посока на западните страни води до "преселението" и на тези архаични поведенчески норми.
В споменатите общества ролята и поведението на жената са много тясно обвързани с честта на семейството. Една нищожна "погрешна стъпка" на жената може да опозори цялото семейство и трябва да бъде отмъстена от него. Подобна простъпка е например любовната връзка на жена или мъж, установена без съгласието на родителите.
В повечето случаи държавните структури се оказват твърде слаби, за да осигурят отдавна създадената и съобразена с конституцията и със закона закрила срещу подобни посегателства на личността. Обаче, заключават специалистите, понякога липсва и волята да се потърси тази закрила.


* Подчертано преклонение пред мъжествения образ на силния пол.
** Привърженички на т. нар. течение суфизъм.
*** Извлечена от растение ярка червеникавожълта боя за козметични цели.
**** Принадлежащи към войнолюбиво ислямскоиндуско религиозно течение, наречено сикхизъм.


http://www.euro2001.net/issues/2_2002/2br37.html
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1237 Коментари: 0 Гласове: 0


Тази събота, 18.09, от 10.30 часа в софийската джамия, започва Коран курс за деца и техните мами (ако искат :-)). ИншаАллах хаир.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1147 Коментари: 0 Гласове: 1
източник: Блогът на Мариан

Предлагам превод на статия на Джонатан Кук за пропагандата в израело-арабския конфликт.
Джонатан Кук е писател и журналист, позициониран в Назарет, Израел.
Последните му книги са: “Израел и сблъсъкът на цивилизациите: Ирак, Иран и планът за преобразяването на Средния изток.” (Pluto Press) и “Чезнещата Палестина: Израелските експерименти върху човешкото отчаяние.“ (Zed Books)
Преводът е на мой приятел, който пожела да остане анонимен. Моя е окончателната редакция.

Можете да видите и оригиналната статия: Twitterers paid to spread Israeli propaganda Internet warfare team unveiled

Известно е, че израелското външно министерство е създало секретно звено от платени автори, които да сканират интернет пространството по 24 часа в денонощието и да разпространяват позитивни новини за Израел.
Умеятелните в интернет технологиите израелски младоци, които в повечето случаи са настоящи студенти или демобилизирани военни с езикови умения, са били рекрутирани да позират като обичайните страдащи, докато разпространяват официалната линия на Израел за близкоизточния конфликт.
“За всички намерения и цели интернет е боен театър в израелско-палестинския конфликт и ние трябва да сме активни в този театър. В противен случай ще загубим.” – казва Илан Щурман, който е отговорен за този проект.
Съществуванието на този “интернет екип за борба” излиза наяве, когато издръжката му е включена през тази година в общия бюджет на външното министерство на Израел. Около 150 000 долара са отделени за развитието на първия етап на този проект, с възможност за увеличаване на разходите в бъдеще.
Този екип ще попадне под управлението на голям департамент, който вече се занимава с това, което израелците наричат “hasbara”. Този термин официално се превежда като ”публично обяснение”, но всъщност означава пропаганда. Това понятие включва не само публичните политики на израелското правителство, но и секретни отношения, които министерството има с кохорта частни организации и инициативи, които промотират израелския образ в печатните, телевизионните и електронни медии.
В едно интервю този месец в израелския вестник „Calcalist”, едно израелско бизнес издание, г-н Щурман, заместник-директорът на министерската структура Хасбара, заяви, че неговия екип ще работи секретно.
“Нашите хора няма да кажат: Здрасти, аз съм от „Хасбара”, отделът от израелското външно министерство и искам да ти кажа следното... Нито пък те ще се представят непременно като израелци – казва Щурман. Те ще говорят като интернет потребители и граждани. Ще пишат отговори, които ще приличат на персонални, но ще се базират на подготвен лист от съобщения, който външното министерство развива.”
Рона Купербойм, колумнист в един от популярните израелски интернет портали за новини Ynet, изобличава инициативата, като казва, че инициативата показва, че Израел се превръща в “държава с полицейско мислене”.
Тя добавя, че “добрият ПР не може да направи реалността в окупираните територии по-добра. Децата биват избивани, домовете – бомбардирани, а семействата – гладуват”.
Нейната колонка е посетена от няколко потребители, които питат как могат да кандидатстват за работата в хасбара отдела на външното министерство.

Проектът е една своеобразна формализация на практиките на връзките с обществеността, което правителството проведе специално за израелското нахлуване в Газа през декември – януари 2008/2009 г.
“По време на операцията “Излято олово” ние се обърнахме към еврейските общности навън и с тяхна помощ набрахме няколко хиляди доброволци, към които се присъединиха и израелските доброволци” – казва г-н Щурман.
“Ние им предоставихме основен материал и хасбара/пропаганден материал и те трябваше да представят пред света израелската гледна точка в новинарски сайтове, както и такива, които чрез гласуване отчитат общественото мнение.”
Израелската армия също има популярен канал в известния сайт за обмяна на видео файлове Youtube и редовно споделя клипове, въпреки че бива критикувана от различни правозащитни групи за заблужденията, в които въвлича потребителите за случващото се.
Г-н Щурман казва, че по време на войната министерството е насочило своите усилия към европейски сайтове, чийто потребители са враждебно настроени към израелската политика. На първо място в този лист с целеви сайтове е BBC on-line, както и арабски сайтове – добавя той.
Елон Гилад, който отговаря за интернет екипа, казва за „Calcalist”, че много хора са се обадили в министерството, за да предложат услугите си по време на атаката срещу Газа. “Хората просто питаха за информация, като ние след това видяхме, че информацията е разпространена из глобалната мрежа.”.
Той внушава, че e било осъществено мащабно сътрудничество с министерството на интеграцията, което има стотици настоящи контакти с имигрантите в Израел, които пишат про-израелски материали в сайтове на техните родни езици.
От новия тим се очаква да задълбочи близката координация с частната застъпническа група, giyus.org (Дайте на Израел Вашата Обединена Подкрепа). Около 50 хиляди активисти са свалили програма, наречена “Мегафон”, която изпраща съобщение до техните компютри, когато в мрежата се появи статия, която е критична към Израел. След което те могат да бомбардират сайтовете със съобщения, настроени позитивно към Израел.
Насър Рего от ILAM, една група, ситуирана в Назарет, която мониторира израелските медии, твърди, че арабските организации са измежду тези целеви групи, които са обект на хасбара-групите за “очерняне на хора” (Character Assassination). Той смята, че този нов екип ще се опита да върши тази работа много по-професионално и убедително.
“Ако тези хора са погрешно представени по отношение на това кои са те, то ние можем да гадаем дали хората не се безпокоят много за погрешното репрезентиране на групите и личностите, за които пишат.” Тяхната цел, то е ясно, ще бъде да дискредитират тези, които се борят за човешки права и справедливост за палестинците.”
Говорителят на външното министерство Ийгар Палмор (Yigar Palmor) отрече съществуването на интернет-екипа, макар че потвърди идеята на израелските власти да употребяват в бъдеще новите медии.
Той отказа обаче да назове кои точно коментари на г-н Щурман и г-н Гилад са погрешно представени от медиите на иврит. Освен това той сподели, че министерството не е предприело никакви действия спрямо тези доклади.
Израел подхожда с все повече вещина към новите медии, особено когато през 2005 г. предприе кампанията “Заклейменият Израел”(Brand Israel).
Маркетинговото проучване убеди властите, че Израел трябва да пуска добри новини за своя икономически успех, както и такива новини за своя напредък в науката и медицината, включвайки своите граждани.
Г-н Щурман казва, че неговия екип ще използва уеб-сайтовете, за да покаже, че “Образът на Израел е на развита страна, която допринася за качеството на околната среда и хуманността.”
Давид Саранга, отговарящ за връзки с обществеността в генералното консулство на Израел в Ню Йорк, който бе водещата фигура при натиска за позитивните съобщения за Израел, потвърди през последната седмица, че Израел е в губещата позиция по отношение на про-палестинските застъпници.
“За разлика от ислямският свят, който има стотици милиони подръжници, които споделят палестинската версия, в опит да уязвят Израел, то еврейския свят наброява едва 13 милиона души” – написа той в Ynet.
Израел е относително наясно, че подкрепата сред младото население на Европа и САЩ отслабва.
През 2007 г. излезе наяве информацията, че външното министерство стои зад снимката, на която израелските жени-войници позират по бански костюми. Тази снимка бе публикувана в популярното в Щатите мъжко списание „Максим”.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове: 2

Нахлуват много мисли в главата ми и е трудно да започна.
Тия дни се чудех докъде стигнаха представите на някои хора относно "толерантността" ни към едно или друго нещо - по-скоро спекулациите с човешките права станаха се увеличиха и в този смисъл и списъка на нещата, за които се говори и ТРЯБВА да сме толерантни, нарастна...Обаче нарастна за удобството на някой. Нарастна не защото наистина има смисъл да сме толерантни с нещо си, а защото някои хора са толкова надути в собствените си очи, толкова много мислещи, такива философи, за които екзистенциалните въпроси си имат отговор откак са се родили, та се получи така, че в момента трябва да се срамува човек от нормалността си.
Повече се говори и се афишират изкривяванията, но не онези недъзи - човешки, инвалидни, ами на собствените прищявки на някой.
Всички знаем, че обратните никога не са били с по-малко права от мен, децата ми или който и да било наоколо. Напротив - дори с повече. Както и ромите. И двете групи дават непрекъснато гластност на проблемите си и на щенията си. Като че ли ние си нямаме подобни неща, обаче не ги разгласяваме с такава сила, че дори изобщо не се чува.
За разлика от тях - вечно викане и мрънкане - и какъв е резултата?! Много трябва да изброявам и все в графата "ЗА" техните права и "ПРОТИВ" нашите такива.
Всеизвестни факти - че в много среди не те приемат, ако не си обратен - дизайнери на дрехи, на домове, художници, какви ли не хора на изкуството...Има много други.
Само дето сега стана модно да се говори с топли чуства за обратните, докато за ромите - обратното. И защо? Ами защото на всички има писна от мързела и крадливостта на повечето роми и на никого не му изнася да защитава тези хора.
А другия случай - понеже в България обратните станаха много модерни преди няколко години, та още на никого не му е писнало от тяхната разюзданост и комплекси, не са окрали никого, освен това ключовеи позиции се държат точно от обратни, та хората, които се имат за голяма работа, предпочитат да бъдат в добри отношения с тях.
Е, ще се повторя - стана така, че ако споделиш, че не си съгласен с парадирането с ненормалната сексуалност - а тя си Е ненормална, те изкарват теб ненормален.
Е, не искам да ми изкарват ненормалните неща - нормални. Щото и преди години никой не лаеше срещу алкохола, но сега надойдоха проблемите, та се почна - стига с това пиене и пр. С цигарите - същата работа - всеки налапал цигара на улицата - ама жените - голяма гордост, че и бременни и пр. А сега - давайте да протестираме срещу пушенето на обществени места.
С всичко е така. Опитват се да ни накарат да свикнем с хиляди пороци, наричайки ги с прекрасни имена, показвайки ни греха по реклами, бордове, филми, новини - като гледаш нещо стотина пъти, свикваш с него...
Не искам. Не искам да ме привикват и към това. Не искам децата ми да свикват с ненормалността, с греха.
Не искам вместо да се говори на подрастващите за вредата от ранния секс и да им се обяснява - като преди това е нямало как да ги спасиш от пълните със сексуален подтекст реклами и откровено - преди класифицирани като еротични - а сега, акто съвсем нормални филми, в които не може да липсва секс сцена. НА децата се напълниха главите със секс, а сега направо им се раздават кондоми...
Преди години обратни разказваха как си слагат местна упойка на ануса, докато свикнат. А сега аналните разширители се продават спокойно и аналния секс се класифицира при нормалния такъв.

Ако някой е избрал да си е обратен, негова си работа - Бог него ще съди. Но не и да ми афишира това по улиците, използувайки думите в негова полза. Това не е различност, с която трябва да се примиряваме. Различността на расата, на половете, на недъгавите, слепите, глухите, на другите характери - това са човешки различности.

Аз съм радетел за спазването на човешките права. И не съм съгласна с това, че някой може да подмине новините за поредната атака в Палестина, където дечица са умрели или са гладни и мръсни, защото няма откъде да си купят нормална храна (нямат и пари), нямат домове и пр...Но не подминават новината за поредното шествие на греха и ще ме обвини МЕН в хейтърство. НЕ съм хомофоб. А съм ПРОТИВ афиширането на греха, прелюбодействата и педерастията.
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 976 Коментари: 0 Гласове: 3

 

Неот­дав­на мла­да­та па­ци­фис­тка Рей­чъл Ко­ри за­гу­би жи­во­та си са­мо на 23 го­ди­ни. Тя е учи­ла в уни­вер­си­те­та “Олим­пия” (Ва­шин­гтон), къ­де­то се при­съе­ди­ни­ла към доб­ро­вол­чес­ка­та ор­га­ни­за­ция за мир и спра­вед­ли­вост.

 

По слу­чай го­диш­ни­на от 11 сеп­тем­ври тя и ней­на­та ор­га­ни­за­ция правят възпоменание за жер­тви­те на на­силс­тве­ния акт, но и мно­жес­тво­то за­гу­би­ли жи­во­та си в Аф­га­нис­тан.

 

Та­зи го­ди­на Рей­чъл ре­ша­ва да пре­ми­не от тео­рия към дей­ствие и оти­ва в Из­раел, къ­де­то заед­но с Меж­ду­на­род­но­то дви­же­ние за со­ли­дар­ност се включ­ва в ак­ция на па­лес­тин­ска­та гра­ни­ца. Ак­ция­та е пос­ве­те­на на опи­та да се спре из­раел­ският бул­до­зер, пра­тен да раз­ру­ши къ­щи­те на ка­ми­кад­зе­та­та и тех­ни­те се­мей­ства, на­ми­ра­щи се на па­лес­тин­ска те­ри­то­рия.

 

В еле­ктрон­ни пис­ма до прия­те­ли­те си Рей­чъл пи­ше, че къ­щи­те са раз­ру­ша­ва­ни, до­ри и ко­га­то не са на­пъл­но обе­злю­де­ни. Не се по­каз­ва за­чи­та­не към ни­ко­го и към ни­що.

 

На 15 март в ак­ция бли­зо до гра­ни­ца­та при Га­за, Рей­чъл оти­ва с прия­те­ли­те си да се про­ти­во­пос­та­ви на раз­ру­ше­ния­та.

 

“Тя зас­та­на в седящ про­тест сре­щу нас­тъп­ле­ние­то на бул­до­зе­ра, шо­фьо­рът я видя, но не спря и ми­на пра­во през нея”, сви­де­телс­тва Джоу­зеф Смит, аме­ри­кан­ски па­ци­фист.

 

Друг неин спод­виж­ник раз­каз­ва как бул­до­зе­рът я за­си­пал с пръст и про­дъл­жил да я стъп­ква.

 

Ос­та­на­ли­те про­тес­ти­ра­щи се опи­та­ли да спрат бул­до­зе­ра и да й ока­жа­т пър­ва по­мощ, но не мог­ли да нап­равят ни­що.

 

Рей­чъл Ко­ри за­губ­ва жи­во­та си са­мо на 23 го­ди­ни, за­щи­та­вай­ки с тяло и дух, пра­во­то на ци­вил­ни­те па­лес­тин­ци да има­т до­мо­ве и да жи­веят в мир.

 

Из­раел­ски­те влас­ти да­ват раз­лич­ни вер­сии за слу­чи­ло­то се, но всич­ки те са оп­ро­вер­га­ни от сним­ки­те и сви­де­телс­тва­та.

 

Мла­да­та же­на е би­ла уби­та по вар­вар­ски на­чин, до­ка­то е уча­ства­ла в ми­рен про­тест.

 

Рей­чъл и прия­те­ли­те й опо­вест­ява­т: “Все­ки ден в иви­ца­та Га­за са раз­ру­ша­ва­ни мно­жес­тво къ­щи, а бом­би­те за­мър-сяват пи­тей­на­та во­да в бе­жан­ския ла­гер в Ра­фа. Хо­ра­та там няма как да се спасят, без да се из­ло­жат на об­стре­ла на из­раел­ска­та ар­мия.”

 

В Оли­мпи­я (Ва­шин­гтон) и в САЩ е има­ло мно­жес­тво ини­циа­ти­ви за въз­по­ми­на­ние­то на Рей­чъл.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1262 Коментари: 3 Гласове: 1

 

Тан­ков огъ­н уби­ва пет де­ца в Га­за; док­лад­ва се за аре­ст на пет­най­сет­го­ди­шен, кой­то но­сел ек­спло­зи­ви

 

Спо­ред Хю­ман Райтс Уоч, из­раел­ски­те си­ли за си­гур­нос­т и па­лес­тин­ски­те въо­ръ­же­ни гру­пи­ров­ки про­дъл­жа­ват да зас­тра­ша­ват де­ца­та и не­за­бав­но трябва да прек­ратят рис­ку­ва­щи­те жи­во­та им прак­ти­ки.

 

На 28.08 танк на из­раел­ски­те си­ли за си­гур­ност е из­стрелял снаряд, до­вел до смър­тта на де­сет­го­диш­ния Му­ха­мад Абу Га­за­ла, не­го­вия два­най­сет­го­ди­шен бра­тов­чед Яхи­я Абу Га­за­ла и де­сет­го­диш­на­та им род­ни­на Са­ра Абу Га­за­ла, пред град Бейт Ха­нун, в се­вер­на­та част на Га­за. От­на­ча­ло ИСС са твър­де­ли, че де­ца­та “пос­тав­яли ми­нох­вър­гач­ки” из по­ле­та­та бли­зо до до­ма им. По-къс­но ИСС ка­за­ха, че де­ца­та всъщ­ност иг­рае­ли в бли­зост до пос­тавящи­те взрив­ни­те ус­трой­ства.

 

Ед­на сед­ми­ца по-ра­но, на 21.08, танк на ИСС стрелял по “по­доз­ри­тел­ни обе­кти­” бли­зо до пос­тавящи­те ми­ни­те в об­лас­тта Бейт Ха­нун. То­га­ва би­ли уби­ти две дру­ги де­ца, на 9 и 12, и се­риоз­но би­ли ра­не­ни дру­ги. След то­зи ин­ци­дент ИСС твър­ди, че обе­кти­те под при­цел са “пос­тав­яли ми­ни.”

 

“По­став­ящи­те ми­ни пред­ставл­яват за­кон­на воен­на цел и па­лес­тин­ски­те въо­ръ­же­ни гру­пи­ров­ки зас­тра­ша­ват ци­вил­ни­те, ко­га­то пра­щат свои­те хо­ра по мес­та в бли­зост до на­се­ле­ни ра­йо­ни”, ка­за Джо Сторк, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Хю­ман Райтс Уоч за Близ­кия из­ток. “Но при на­па­де­ния, из­раел­ски­те си­ли трябва да взе­мат всич­ки въз­мож­ни пред­паз­ни мер­ки, за да из­бег­нат по­губ­ва­не­то на жи­во­та на ци­вил­ни, осо­бе­но на де­ца.”

 

В друг слу­чай, ИСС док­лад­ва, че в нощ­та на 28 сре­щу 29 ав­густ са аре­сту­ва­ли ед­но пет­най­сет­го­диш­но мом­че от Га­за, кое­то се приб­ли­жи­ло до тях, на­то­ва­ре­но с ек­спло­зи­ви. Из­явле­ние­то на из­раел­ски­те си­ли по си­гур­нос­тта не включ­ва име­то на мом­че­то или някак­ва дру­га ин­фор­ма­ция, а опи­ти­те на ХРУ да се свър­жат с пред­ста­ви­те­ли на ИСС не бяха уве­нча­ни с ус­пех. Хю­ман Райтс Уоч е заг­ри­же­на, че из­раел­ски­те воен­ни ре­гу­ла­ции поз­вол­яват за­дър­жа­не­то на па­лес­тин­ски де­ца до 90 дни, без дос­тъп до пра­вен съ­вет или се­мей­ни по­се­ще­ния. Ор­га­ни­за­ция­та при­зо­ва­ва Из­раел да поз­во­ли та­къв не­за­ба­вен дос­тъп.

 

В док­лад, пуб­ли­ку­ван през юли 2007г., ХРУ раз­след­ва пос­ледс­твия­та за ци­вил­ни­те от па­лес­тин­ския снар­яден огъ­н, на­со­чен към Из­раел и ар­ти­ле­рия­та на ИСС в се­вер­на Га­за. Зак­лю­че­ние­то е, че и две­те стра­ни са се от­нес­ли пре­неб­ре­жи­тел­но към чо­веш­кия жи­вот и та­ка са на­ру­ши­ли меж­ду­на­род­но­то ху­ма­ни­тар­но пра­во. Па­лес­тин­ски­те въо­ръ­же­ни гру­пи­ров­ки са на­соч­ва­ли ра­ке­ти­те си сре­щу из­раел­ски­те гра­до­ве, а из­раел­ският ар­ти­ле­рий­ски огъ­н бли­зо до на­се­ле­ни ра­йо­ни е при­чи­нил зна­чи­те­лен брой ци­вил­ни жер­тви. Ре­зул­та­тът е не­си­гур­на воен­на пе­чал­ба, как­то и по­не еди­н се­рио­зен ин­ци­дент, при­чи­нен от без­раз­бор­на стрел­ба.

 

В друг док­лад, пос­ве­тен на па­лес­тин­ски­те са­моу­бий­стве­ни бом­би, и пуб­ли­ку­ван през ноем­ври 2002 г., ХРУ при­зо­ва­ва па­лес­тин­ски­те въо­ръ­же­ни гру­пи­ров­ки да преус­та­новят всич­ки­те си на­па­де­ния сре­щу ци­вил­ни и да спрат във­ли­ча­не­то на ли­ца под 18 го­ди­ни в как­ви­то и да би­ло воен­ни дей­нос­ти, вклю­чи­тел­но в опе­ра­ции на­со­че­ни сре­щу ва­лид­ни воен­ни це­ли.

 

www.hrw.org

Категория: Лични дневници
Прочетен: 871 Коментари: 0 Гласове: 1
Има едно дело срещу Италия, католическа държава, може би знаете - става дума, че в Италия в класните стаи (и не само), има поставени разпятия - главния стожер на католицизма. Делото срещу страната е, че се ограничава по този начин възможността на родителите да възпитават децата си според собствените си верски убеждения.
Миналата година Европейския съд за правата на човека се произнесе за премахване на разпятията, което решение доведе до бурни протести с страната и съпътстващи изявления от Берлсукони и други политици.
В момента трети страни, които имат право на това, включително и България, се включват в подкрепа на Италия за премахване на това постановление, допуснати са и 12 неправителствени организации.
В момента, не само в Италия, делата срещу религиозните символи, а и ЗА тях, са доста. Самите държави трудно се справят с проблема, тъй като за тях, религиозните символи, не самата религиозност, е свързана тясно с историята.
Ние като мюсюлмани си мислим, че случващото е насочено срещу нас - примера със забраната на бурката (никаба) или на минаретата (не на джамиите), но това не е така, поне не на 100%.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 910 Коментари: 1 Гласове: 0
Корабите за Палестина вече не чаката в Анталия, заминаха снощи към Газа, по пътя им беше наредено да се отклонят от маршрута си към Ашдот, не им бе позволено да влязат в Газа. Всичко се случва в международни (!) води. Корабите продължиха пътя си в посока Газа, тогава турската лодка бе щурмувана от командоси, при сблъсъка между пасажерите и войниците, под предлог, че са били нападнати с брадви и ножове, командостие открили огън (случайно казват), убитите са над 10 - съобщава се за 15, 16, както и за 19 убити активисти, мирни.
израелската страна налага мораториум върху журналистическите сведения за инцидента.

Излагам фактите, няма да коментирам.

Но повече никога няма да напиша заглавието на тази измислена "държава" с главна буква. Те са нищожества и не заслужават да натискам капслока за тях, не заслужават и да им пиша името дори.
Те не заслужават и да бъдат изписани на картата на света, този свят, който декларира непрекъснато, че живее в хуманния и мирен, човешки телорантен 21 век. Този същя 21 век, в който един народ живее в НАЙ-ГОЛЕМИЯ ЗАТВОР НА СВЕТА, затворници без нарушение и присъда. Или може би с единствената вина, че живеят на мястото, къдео един убийци са решили, че това е тяхното място...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1095 Коментари: 1 Гласове: 4

Корабите за Палестина чакат в Анталия

Корбът „Mavi Marmara” вече е в Анталия в пристанището „Yeni Liman”. Заради закъснение на другите корабите от Гърция, Италия и Ирландия, пътниците ще изчакат още 2 дена в града. След пристигане на всички кораби всички заедно от международните ще потелгят към Газа.

Пътниците от корабите в момента чакат в закрития спортен салон „Kepez”. Активистите снощи органзиираха среща и обсъдиха текущото положение.

Председателят на IHH Бюлент Йълдъръм осведоми пътниците за подробности.

Той подчерта, че Израел прави различни предложения, за да отклони влизането на корабите в пристанището в Газа. Йълдъръм каза: „Израел ни предлага да разтоварим хуманитарната помощ в пристанището в Аскалон, след което те ще се ангажирдат с доставянето им в Газа. Твърдят, че и те помагат на Газа. Но не бяхте ли вие, които убихте децата и опустошихте Газа. Днес Израел се е срещнал с Египет. След отхвърлянето на предложението за пристанището Аскалон ни насочват към пристанището в Ариш в Египет. Но нашата цел е да стигнем в Газа”.

Той продължи така: „След потеглянето на корабите Израел ще ни обвини,че корабите идват за Хамас. Не, ние отиваме там за децата, жените и възрастните. Ние отиваме, за да защитаваме угнетените хора. Било то Хамас или други правителствени и неправителсвена организации водят борбата по техния си начин. В тази флотилия има хора от 50 държави – сред тях евреи, християни и мюсюлмани. Всички се събраха в името на човечеството. Всички са съвестни хора. Радваме се, че сме с тях заедно.”

Във флотилията, съставена от 9 кораба, освен правозащници се включиха много писатели и депутати. Във флотилията ще се включат общо 25 депутати – от Кувейт – 1, Алжир – 10, Йордания – 1 , Йемен – 3 , Бахрейн – 1, Мароко – 1, Египет -2, Ирландия – 3-ма .

В товарния кораб „Gazze”(Газа) се намират 2 104 т. цимент, 600 т. строилетни железа,50 т. други строителни материали.

А в другия товарен кораб „Defne”(Дафина) 150 т. желязо, 98 бр. разнотипни генератора, 50 сголбямеми къщи, 16  развлекателни уреди и мед. материали. Мед. материали са от следните  типове: видеозони, рентгенови апарати, болнични легла, зъболекарски уреди, инвалидни колички и акумулаторни такива, микроскопи, уреди за хемодиализа, патерици, уреди за преглед на УНГ(уши, нос, гърло), операциони и гинекологични маси и др. подобни.

Източник: http://www.ihh.org.tr/filistin-gemisi-antalya-da-bekliyor/

 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 759 Коментари: 0 Гласове: 3

Корабът Mavi Marmara (Синьото Мраморно море) със 750 пътници на борда и хуманитарна помощ, беше изпратен от пристанището Сарайбурну/Сиркеджи.
В тържеството по изпращане на кораба се включиха хиляди. На пристанището Сарайбурну навсякъде се вееше палестинското знаме. Всеки, намерил палестинско знаме, се стече при кораба. Тържеството буквално се превърна в митинг. Сред присъстващите имаше жени, дарили своите обеци и гривни. Малки кораби съпроводиха Mavi Marmara след потеглянето му.

За изпращане на кораба се включиха личности от различни неправителствени организации, политически партии, актьори и изпълнители. Преди изпращането на кораба председателите на Free Gaza, IHH (Insani Yardim Vakfi), който е организатор на движението „Направлението ни е Палестина, товарът - хуманитарна помощ”, предствителите от Малайзия, Кувейт, Алжир, Гърция, Англия и Ирландия държаха кратка реч.

Председателят на IHH Бюлент Йълдъръм също изнесе реч. Той събщи, че няма да обръщат внимание на заплахите на Израел и допълни: „Няма да се откажем. Няма да отстъпим назад. Заедно с Иззет Шахин и ние бяхме в затвора. Нашите приятели Фарук Акташ и Бахаттин Йълдъз бяха убити(станаха шахиди) в Афганистан, отишли с цел изграждане на дом за сираци. Аллах да улесни пътя ни. Нас ни подкрепят милиони с дуата си.”
Йърдъръм изрази своята благодарност за подкрепата им на партиите AKP, Saadet Partisi и на Buyuk Birlik Pаrtisi.

Йълдъръм каза, че Израел се отнася към палестинците така, както Хитлер се отнесе с евреите: „В Германия Хитлер създаде концлагери. Сега пък ционистите изграждат концлагери в Палестина. Оттук се обръщам към Израел. Управлявате добре тази криза. Ако се възпротивите на тази акция, ще останете сами - вие ще губите. Това са кораби, натоварени с хуманитарна помощ. Няма дори и един нож. Деца, жени и възрастни, медицински материали.

След него председателят на палестинското движение „За земите от 48-ма” шейх Раид Салах в своята реч похвали премиера Тайип Ердоган. Салах подчерта, че всички арабски лидери трябва да го вземат за пример. Също каза, че Турция и турският народ е рамо до рамо с Палестина.

Депутатът на AKP от Муш Сераджеттин Караягъз каза: „Оръжията на Израел не може да бъдат по-силни от решителни хора. Израел убива хиляди хора и след това обявява Исляма в тероризъм. Това не може да го приемем”.

След изказванията корабът се изпрати с дуа. Mavi Marmara след 40 часово пътуване ще пристигне в Анталия. Значителна част от пътниците ще се качат оттам. Ако Израел не попречи, се очаква корабът да стиге в Газа на 26 май 2010.

Хуманитарните организации като IHH (Организация за хуманитарна помощ) и Free Gaza от 2006 год. насам изпращат помощ със своите кораби на блокираната от Израел Газа. Във флотилията са включени общо 9 кораба – 3 от Турция, 1 от Гърция, 1 от Ирландия, 2 от Англия и по един от Алжир и Кувейт.

Движението, озаглавено „Направлението ни е Плаестина, товарът ни – хуманитарна помощ”, се подкрепя от около 50 държави и хиляди неправителствени организации и активисти. Последната акция се оказва най-голямата досега.

Корабите ще закарат медицински и строителни материали, сглобяеми къщи, играчки за деца и др. подобни хуманитарни средства в Палестина. Товарът е около 10 000 тона.
От Истанбул потеглиха 3 кораба, от които 1 товарен и 2 пътнически. Корабите от Истанбул и другите от Европа ще се срещнат в международни води.

Те ще потеглят от Анталия на 25 май 2010 (вторник). В случай, че Израел не се съпротиви, се очаква след 24 часа корабите да бъдат в Газа.

Източник: http://www.ihh.org.tr/mavi-marmara-gemisi-filistin-e-dualarla-ugurlandi/
Категория: Новини
Прочетен: 836 Коментари: 0 Гласове: 1
Валери Петров не мога да го подмина ей така и тук пускам няколко нови негови басни от неизлязлата още негова книга "От иглу до кюнец". Надявам се да мога да си я купя, щом излезе. Басните му са невероятни...



Чаршаф и Щипка за пране


- Ах, как боли! Недей ме стиска!

Защо тъй злобна си по нрав? -

към Щипката изписка

простреният Чаршаф.

Дочула неговата вопла,

смили се Щипката и - хоп-ла! -

по своя стар адет,

от вятъра подет,

Чаршафът литна от въже и прът...

Сега ще трябва пак да го перат!

Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,

но всеки, който има малко пипе,

разбира, че, макар да ни боли,

тя прави го, нали,

за да не литнем - фъррр! - във ветрен час

към локвата, очакваща сал нас!


Поет и прасе

Един Поет, минавайки край кочина*,

чу таз молба, към хората насочена:

- Любезни хора, тоз ден “Коледа”

навярно празник ваш любим е,

но свинският ни род ви моли да

го назовете с друго име,

понеже коренът му "коле"

сред нас отколе

поражда мисли - кви-кви-кви! -

сами се сещате какви! -

Поетът, чул я, трогнат беше,

ала пържола му се ядеше...

* За биографите ще разкрия, че случката се разви през коледната ваканция на 1992 г. край село Пасарел, близо до радиоантената... Там именно, минавайки край една селска кочина (която скоро щеше да бъде приватизирана), чух грухтенето на затвореното в нея ядивно домашно животно и ето, като мълния...


Кинорежисьор и дама

Веднъж Акира Куросава

със пояс учил се да плава.

(Глаголът "плава" вместо "плува",

е сложен, за да се римува.)

В миг гледа: Дама във морето

се дави! Както е прието,

макар и сам

плувец едвам,

Акира хвърля се към нея

със благородната идея

да я спаси. Но мигом нашта

удавница така го хваща

за гушата, че той едва

изрекъл следните слова

(въртейки зъркели към Дамата):

- Отиваме на кино двамата!


Слон под тропически дъжд

Самотен африкански Слон,

загубил се в дъждовно време,

нахлул с надежда за подслон

във селото на местно племе

със няколко колибки примитивни.

Хобот и бивни

във първата успял да вмъкне той,

но при гигантския си бой,

като натикал тяло,

тя рухнала изцяло,

за ужас на стопаните!...

Поети, напразно вие храните

надежда да живеете в контакт

със смъртните - разказаният факт

доказва без съмнение,

че с тях тоз, който гений е,

не може близост да намери

поради своите размери!


Лив и Ингмар

Веднъж Ингмар Бергман, пътувайки в пулман

на снимки с Лив Улман,

й казал с усмивка: Послушай ме, Лив,

до днеска с играта ти бях много щастлив,

но чувствам във тебе вече ред недостат'ци:

първо, поостаряла си; второ, пълна отзад си;

и трето, таз роличка, такваз проста и малка,

вчера направи ми я като неандерталка... И тук тя го прекъснала: Ама много си мил! но той продължил:

А сюжетът на филмите е при мен или брачен, или извънбрачен, и сто пъти забрави ли? досега сме я правили, направи я бе, жено, по познатия начин!

От три дена горим с периода снимачен,

а какво бе това твое мoтане снощи?

Както от куче, което се пощи,

бълхите хвърчат, така точно от мен

хвърчат хиляди крони зарад теб всеки ден, така че опичай акъла си, драга, инак друга за ролята ще потърся веднага!

Тъй заплашил я той и к'во рекла му Лив? Тя му рекла: Да скъсаме, нямам нищо против, idiot със idiot! И без друго да чака, си събрала багажа и слязла от влака.

Атой? Той получил от това нервен тик, зарад който, по думите на 'дин кинокритик, оттогава актьорите не могат разбра дали казва им Браво!, или Пак се посра!, а пък и филмите му, и те въобще, макар винаги брачни или извънбрачни,от ден на ден ставали все по-мрачни и мрачни.

Поуката тука е, че когато падне лустрото на добрите обности (най-често защото са се намесили финансови отношения), кинозвездите се псуват на общо основание...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1404 Коментари: 2 Гласове: 2
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: irshad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 272474
Постинги: 125
Коментари: 63
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031